Експерт разкрива как лъжат за АЕЦ „Белене”; Валят пари в медиите

Иван Бакалов 

АЕЦ “Белене” ще струва около 10 млрд. евро, а цената му ще нарасне още след аварията във “Фукушима” поради по-тежки условия на банките и повишени технически и застрахователни изисквания. Цената на тока от новата АЕЦ ще бъде около 10 цента на киловатчас - около 2 пъти над първоначалните предвиждания. Това обяснява Иван Хиновски, бивш директор на НЕК, бивш шеф на „Ядрена енергетика” в „Енергопроект” и сега шеф на Български енергиен форум и представител на България в Световния енергиен съвет. Хиновски е бил също и член на управителния съвет на АЕЦ “Козлодуй”, и председател на “Булатом”, организацията на компаниите, работещи в ядрената индустрия.

„Пълен блъф е, че електроенергията от АЕЦ “Белене” ще бъде евтина – това могат да твърдят само хора, които никога не са правили бизнес планове на енергийни обекти” - казва Хиновски в интервю за в. „Дневник”. Той разкрива съвсем друга картина за АЕЦ “Белене”, различна от тази, която описват активно в последните дни привържениците на проекта.

Хиновски не е противник на ядрената енергетика, дори е бил в експертната група през 1998 г., която подготвя съживяването на проекта АЕЦ “Белене”. Но признава, че сега ситуацията се е променила.
Неговата оценка е втори студен душ за политиците лобисти и инвеститорите на АЕЦ „Белене”, след като те посрещнаха на нож и отхвърлиха анализа на Института за пазарна икономика. Според тази анализ цената на централата може да надхвърли 11 млрд. евро и да се изплаща десетилетия, без гарантиран пазар за ток.

За избухналите внезапно агитации за АЕЦ „Белене”, Хиновски казва: „Напоследък по темата се упражняват всякакви специалисти: политици, кибернетици, шоумени, даже директори на АЕЦ, а знаенето на копчетата в една АЕЦ не значи, че тези хора са компетентни по структуриране и оценка на един ядрен проект. Това е като да питаме машиниста на един влак как е проектиран той.”
Хиновски, без да казва имена, визира бившият шеф на АЕЦ „Козлодуй” Йордан Костадинов, депутати от ГЕРБ, депутатът от БСП Петър Курумбашев и др., които активно лобират в медиите за проекта.

Милиони левове са отпуснати за медийна подготовка за АЕЦ „Белене” в последните дни. Инвеститорите от Русия са развързали бързо кесиите след аварията в АЕЦ „Фукушима”, за да убедят общественото мнение в България, че АЕЦ „Белене” няма да бъде опасна.
С парите за медийна подкрепа се разпорежда Валентин Златев (който е консултант на руснаците по проекта), чрез своята медийна съветничка Диана Дамянова, научи e-vestnik от осведомени източници в медиите. Поредицата интервюта по темата в сутрешните блокове на няколко телевизии, вестници и др., не са случайни, признават неофициално от медийните среди.

Основната теза на заинтересованите от строителството на АЕЦ „Белене” е безопасността. Ядреният експерт Янко Янев сравни в интервю за бТВ АЕЦ „Фукушима” със стар „Запорожец” (б. а. - марка съветски автомобил от 70-те години), а бъдещата централа в Белене с ново БМВ (виж повече тук). Депутатът от БСП и основен проводник на руските енергийни интереси в България Румен Овчаров в интервю за същата телевизия пък сравни АЕЦ „Белене” с мерцедес. “Сигурното е скъпо, мерцедесът е скъп”, каза той.
Втората теза в изказванията на лобистите е, колко ще е евтин токът.

Колко ще струва всъщност токът от АЕЦ „Белене”?

Досегашните оценки за 5-6 евроцента, каквито предвижда консултантът Богомил Манчев или 8-9 евроцента, каквито предвиждат други експерти, ще бъдат надхвърлени, сочи анализът на Института за пазарна икономика, според който цената на  киловатчас ще бъде 14-14,6 евроцента и ще догони тази на скъпия ток от Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) - вятърни и слънчеви централи.

Момент от протеста срещу строителството на АЕЦ “Белене” пред министeрски съвет в София. Снимка: e-vestnik

Според Иван Хиновски, до аварията във “Фукушима” можеше да се допуска, че цената на електроенергията от нова АЕЦ в Белене ще бъде между 7 и 8 евроцента за киловатчас. Тоест минимум колкото цената на тока от ТЕЦ “Енел Марица-изток-3″ или AES “Гълъбово”. Но според Хиновски, след тази трагедия, цената ще стигне до 10 евроцента. Той казва, че трябва да се има предвид и друг негативен ефект от аварията във “Фукушима” - сега всички банки ще утежнят условията за отпускане на кредити за ядрени проекти. Инвестициите в системи за безопасност в АЕЦ ще скочат с минимум 20%. Тоест и проектът, и токът от АЕЦ „Белене” ще поскъпнат.

Хиновски очаква също разходите за производство на електроенергия от АЕЦ да се увеличават вследствие на повишаването на застрахователните тавани за щети, която всяка централа заплаща като задължение, произтичащо от Виенската конвенция за ядрена щета. „Първо ще се вдигне таванът на щетата, който за ЕС се обсъжда да стане 700 млн. евро на реактор, и второ – ще се осигурява всеки отделен блок на площадката”, казва Хиновски. Сега таванът на щети, приет от България, е 96 млн. евро, и то за всички реактори на площадка “Козлодуй”. Ще бъдем принудени да го повишим на поне 200-300 млн. евро, и то за всеки блок поотделно. Това са първите ефекти в ЕС от аварията в АЕЦ “Фукушима 1″ и, макар че засега те са само финансови, влошават икономиката на ядрената енергетика, смята Хиновски.

Далекопроводите - скъпи, мощностите си пречат

Отделен голям разход е инфраструктурата за АЕЦ „Белене”. Хиновски отхвърля твърденията на Румен Овчаров, че било малък разход да се построи далекопровод до подстанцията във Велико Търново. Според Хиновски това е временно решение и то само за мощността на единия реактор от 1000 мвт. Инфраструктурата се превръща в един от най-сложните проблеми, защото сега има тежки изисквания на Закона за устройство на територията и отчуждаването на земи е дълъг и сложен процес, и ще струва много скъпо. По груби оценки на експерти далекопроводите трябва да са около 600 км., а те ще струват 1-2 млн. на километър.

Според него най-сериозният проблем е съчетаването на евентуалните 4000 мегавата ядрени мощности в Козлодуй и в Белене с 1500 мегавата от възобновяеми енергийни източници. „Когато става въпрос за вътрешното потребление - или ВЕИ са излишни, или АЕЦ “Белене”, казва Хиновски.
Той обяснява, че производството на ток в страната трябва да е равно на потреблението, иначе остава излишък, който трябва да намери приложение. А на моменти минимумът на потреблението в страната понякога пада до 2800 мегавата. При мощности от АЕЦ 4000 мвт., плюс още повече от вецове, тецове, ВЕИ (екологични източници на ток), какво ще стане с произведеното над минималното потребление? Или трябва да изнасяме, или да спираме мощности, казва Хиновски и пита - „Кои спираме?” Този проблем не се обсъжда в новата Енергийна стратегия на България, а тя трябва да даде отговор на принципния въпрос кое от двете производства е приоритетно – от новата АЕЦ или от ВЕИ?

Предвидените за извеждане от експлоатация до 2015 г. по екологически изисквания тецове са с мощност общо 2175 мегавата. В това число са ТЕЦ “Варна”, ТЕЦ “Марица Изток 3″ и др. Но не е сигурно дали някои от тях, като ТЕЦ “Варна” например, няма да бъдат реконструирани от собствениците им (ЧЕЗ) и животът им удължен. Дори тези мощности да спрат, недостиг не се очертава, както плашат лобистите за АЕЦ “Белене”.

Износ на ток?

АЕЦ “Белене” няма как да работи само за износ. Няма гарантирани купувачи за тока от централата.
Реални кандидати да купуват електроенергия досега не са се заявили, не са предлагали дългосрочни договори по цени, които удовлетворяват бизнес плана на проекта. Не е имало никакви преговори по този въпрос.

„Сериозен икономически риск е да се пристъпи към такава огромна инвестиция и да казваме: първо да я построим, после ще видим какво ще правим тази енергия”, казва Хиновски.

По въпроса дали не може да се сложи нов реактор в „Козлодуй”, Хиновски обяснява, че тези реактори работят по системата “туин”, те са двойки. При отказ в единия, вторият реактор го дублира, като обезпечава външно електрозахранване за спрения.
Според Хиновски, ако се смята вътрешното потребление, нови ядрени блокове са ни нужни чак след извеждане от експлоатация на действащите 5-и и 6-и блок, което означава след 2027 - 2030 г.

Плюсовете на площадка “Козлодуй” са, че там съществува подходяща инфраструктура, въпреки че степента на амортизация трябва да се има предвид. „Лудост е да се зарязват налични инфраструктурни системи, чийто ресурс е далече над ресурса на един нов ядрен блок”, твърди Хиновски.

Като най-голям проблем на ядрената енергетика у нас той посочва ядрените отпадъци. Засега България ги изпраща в Русия, но има договор, според който тя трябва да започне да ги връща в България, а страната ни е задължена да си изгради хранилище за ядрени отпадъци, което по най-груби оценки ще достигне 1 млрд. лв.
Община Козлодуй не иска да допуска в хранилището за нискоактивни отпадъци на територията си други, освен тези от Козлодуй. „Коя друга община би приела на нейна територия високоактивни радиоактивни отпадъци?”, пита Хиновски.