Борсовите индекси са основни показатели характеризиращи търсенето и предлагането на акции на фондовите борси.Те са създадени с цел да се държи сметка за развитието на пазара на финансовите активи /пазара на акциите/.В резултат на развитието на техниките за управление и финансиране обаче тяхното значение непрекъснато се повишава. Обикновено борсовият индекс се предопределя от множество елементи. Особено значение има неговият състав базиращ се на част от акциите на компаниите и фирмите. В това отношение комбинациите може да бъдат различни и зависят от целта на измерването. По принцип индексите може да бъдат формирани на базата на акции на водещи фирми; облигации; златни мини и др. Изборът на група акции наречен извадка има за цел да представи измеренията на общото развитие на определена групировка на базата на известен ограничен брой ценни книжа.
Цифровите данни обхващат цените и количествата на котираните ценни книжа и различни видове обобщаващи индекси. Всяка фондова борса изчислява индекси за движението на курсовете всеки работен ден, които дават представа за състоянието на пазара. Освен от борсите индексите се изчисляват от меродавни агенции; финансови къщи и специализирани финансови издания; някои от които се ползват с голяма популярност и световно разпространение. Тези индекси отразяват не само състоянието на пазара на ценни книжа , но са показатели за общо икономическа и финансова конюнктура. В много случаи важни решения в бизнеса; в кредитната; лихвената и валутната политика се вземат като се имат в предвид борсовите индекси. От друга страна самите индекси отразявайки борсовите котировки зависят от събитията в реалната икономика, а често и от политически и други извън икономически събития.
Формирането на индекса се осъществява на базата на относително тегло, с което отделните акции участват в измерването на борсовото развитие. Техниката на определянето на теглото на различните съставки на извадката може да изразява:
-еднакво участие на всяка ценна книга в индекса. Това означава че, ако една акция има стойност 400 долара и друга 800 долара в индекса ще участват 20 акции от 400 долара и 10 акции от 800 долара;
-участие на базата на борсовата капитализация, което означава, че броят на акциите от една група, влизащ в индекса зависи от техния рандеман / доходност/
Колкото борсовата капитализация на една ценна книга е по-висока, толкова по-голямо е нейното тегло в индекса;
-участие само на базата на цените на ценните книжа.Трудно е обаче това участие да се определи като претегляне /уравновесяване/ на теглото на акциите, тъй като по същество става дума за определяне развитието на борсата на базата на общата сума на цените на влизащите в индекса акции.По този начин се формира индексът Никей на Токийската фондова борса.
След като индекса се направи и след като е определено теглото на всеки от елементите се престъпва към фиксиране на датата за обявяване на основния размер и индексирането. Така например датата на определянето на основния курс на индекса на парижката борса е 31 декември 1987 година. Тогава неговата база е определена на 1000 пункта. При това положение размер на индекса от 1 800 пункта, показва увеличението от 80 %.
На този фон характеристиката и използването на борсовите индекси се предопределя от следните обстоятелства:
1. Всяка борса има свой индекс. Така например Доу Джонс е индексът на Уол Стрийт,Никей-на японската борса, Фанешъл Таймс- на лондонското сити, ФАЗ и ДАКС – на германската борса, SOFIX – на българската фондова борса АД- София. Характерно е, че както старите индекси / Доу Джонс например/ така и по-новите / САС 40 / имат за основна цел да следват развитието на пазарите на ценни книжа. Те се използват от специалистите по борсово дело за измерител на тяхната дейност.
2. Непрекъснато усъвършенствуване на борсовата техника и финансовите иновации, които са повод за появата на ново поколение от индекси. Те завладяват главно срочните пазари. Главният проблем на оценките, базиращи се на индексите произтича от фактът, че повечето от индексите формират представа за пазара на базата на ценните книжа на по-голяма или по-малка съвкупност от фирми. В това отношение може да се отбележи, че индексът Доу Джонс включва 30 акции, Никей – 225, а Файнешъл Таймс – 30.
3. Съществени неудобства създават ограничеността на извадките, формиращи някои от индексите. В това отношение Доу Джонс, който включва 30 компании, не се съобразява с нито едно дружество то банковия сектор, нито една застрахователна компания, нито една фирма от съобщенията, жилищно строителство и транспорта. Независимо от това този индекс продължава да е най-важният барометър за състоянието на Уол Стрийт. Подобна е ситуацията и с индекса Никей / създаден през 1950 година /, независимо че в него са включени акциите на 225 дружества, а не участват Тошиба, Шимизу и Кажима.
4. Значимостта на отделните индекси е различна поради различията в определянето на извадките от ценни книжа и технологията на тяхното включване. В това отношение индексът Никей не отчита борсовата капитализация на акциите, каквато практика се наблюдава при другия индекс на Токио “Топикс”. Характерно е обаче,че повечето от индексите вземат в предвид борсовата капитализация / доходността на ценните книжа /. Всъщност това показват и данните от таблица № 1, в която са изложени основните индекси.
Таблица 1
Основни борсови индекси
индекси
Стойност на 30 януари 1990 год.
Състав
Система за формиране
САЩ
1.Dow Jonnes
Industrials
2.Standart and
Poor 500
3. NYSE Composite
2590,54
329,08
181,50
30 акции на пром. Фирми
500 акции
1500 акции
Борсова капитализация
- ІІ -
- ІІ –
Великобритания
1.Financial Times
2.Financial Times
301 864
1 002 337
30 акции
100 акции
Борсова капитализация
- ІІ -
Япония
1.Nikkei
2.Topix
37188,95
2737,57
225 акции
1156 акции
Сума от курсовете
Борсова капитализация
Германия
1.FAZ
2.DAZ
3.Commersbank
761,48
1882,78
2330,1
100 акции
30 акции
Борсова капитализация
Най-меродавни са индексите за борсите в Ню Йорк, Лондон, Токио и Франкфурт.
От нюйорските борсови индекси с най-голямо влияние се ползват индексите Дау Джоунс, на Стандард енд Пуърс, на Ню Йорк Сток Ексчейндж, на Националната асоциация на дилърите с ценни книжа и на по-малката нюйорска борса Американ сток ексчейндж.
Индексът Дау Джонс / Dow Jones / води началото си преди повече от сто години. През 1884 година Чарлз Дау и Едуард Джонс са започнали да изчисляват средната аритметична величина от няколко по-важни акции. През 1897 година започнала публикацията на индекс за акциите на индустриалните предприятиея въз основа на 12 водещи корпорации в САЩ. През 1916 година броят на компаниите, чиито борсови курсове се използват за изчисляване на индекса, нараства на 16, а през 1928 година – но 30, като този брои се запазва досега. В това число влизат най-големите американски корпорации: от автомобилната промишленост – Дженерал Мотърэ; електротехническата – Дженерал Електрик, Уестингхаус Електрик; стоманодобива – Бетлехем Стил; коменикациите- Америкън Телефон енд Телеграф Компани и др.
Освен индекс на акциите на индустриалните предприятия се изчислява индекси Дау Джонс на транспортни компании въз основа на 20 крупни предприятия от всички видове транспорт и индекс на предприятията за комунални услуги, основан на курсовите на акциите от 15 такива предприятия. От трите вида индекси се изчислява общ индекс, който обхваща всичките 65 компании.
Популярността на индексите Доу Джонс с обяснява с няколко причини: те са най-старите и утвърдени индекси; имат най-широко разпространение в пресата /компанията Дау притежава влиятелния вестник “ Уолстрийт Джърнъл”/; въз основа на индексите Дау се изгражда известната в икономическата литература “теория Дау”. / Според тази теория прогнозите за движението на курсовите на акциите трябва да се градят на три основни тенденции-ежедневна, месечна и годишна./
Чрез подбор на предприятията, чиито акции се вземат за база при изчисляване индексите на Дау, се цели да се обхванат основните тенденции на борсата. Тридесетте акции, на които се базира промишленият индекс, сега обхващат около една четвърт от пазарната стойност на всички акции на Ню Йорк Сток Ексчейндж, възлизащ на над 1 трилион долара. Списъкът на предприятията, които са избрани за основа при изчисляването на индексите, се мени в съответствие с измененията на отрасловия профил на икономиката на Сащ. Например в края на ХІХ век 9 от 12-те представителни предприятия за определяне на индекса са били железопътни компании, които днес съвсем нямат това значение. Тези промени обаче не могат да стават много често без риск да се нарушат приемствеността и сравнимостта на индексите. Изчисляването на индексите става по сложна методология, за да се осигури представителност. Не липсват и някои критики по отношение на индикативните качества на индексите Дау. Отбелязва се например, че индексът се формира от високо котиращите се акции на борсата, поради което той не е достатъчно представителен. Получава се така, че някои сравнително малки компании с висока цена на акции са с по-голяма представителност от гигантски корпорации с ниска цена на акцията. Посочва се, че акциите на Истмен Кодак /годишна продажба 12 милиарда долара/ имат двойно по-голям относителен дял в набор от 30-те промишлени акции, отколкото Дженерал Мотърз- най-голямата в света компания / продажби за 74 милиарда долара/. Освен това раздробяването на акциите, което най-често правят големите компании, намалява относителния им дял в общата сума и изкривява индекса.
Друг индекс на американски акции е индексът Стандард енд Пуърс. Той има два варианта : индустриален индекс, включващ цените на 400 акции на индустриални предприятия, и общ индекс, който съдържа освен 400-те индустриални акции още и 40 акции на предприятия за услуги, 20 транспортни фирми и 40 финансови акции. Този индекс не е така популярен като Дау Джонс, но се предпочита от някои поради по-широка представителност и поради обособяването на имащия решаващо значение за икономиката банков и застрахователен сектор в отделни групи акции. За разлика от Дау Джонс индексът Стандард енд Пуърс отразява движението на курсовете не само на борсата, но и на извън борсовия пазар, който в последно време се разраства. Освен това този индекс се изразява не в условни средно претеглени величини, както е Дау Джонс, а в долари.
Широко представителност има индекса на голямата Нюйорска борса NYSE Common Stock Index. Той обхваща курсовете на всички обикновени акции, които се котират на тази борса, и дава пълна представа за операциите, които се извършват на нея. За сметка на това липсата на данни за извън борсовия пазар за операциите на останалите борси се счита за недостатък на индекса на NYSE.
Извън борсовият пазар е обхванат от индекса на Националната асоциация на дилърите с ценни книжа /NASDAQ Index /. Този индекс включва курсовете на всички обикновени акции на извън борсовия пазар /OTC Market/. Има разгърната браншова разслоеност: обхваща освен обисновеното разделение на индусриални, транспортни и комунални акции още и акциите на финансови, банкови и застрахователни компании.
Индексът на Америкън Сток Ексчейндж обхваща курсовете на акциите на тази втора нюйорска борса.
По-завършена представа за състоянието на пазара на ценни книжа се получава, като се съпоставят измененията на курсовете според няколко индекса на по-важните пазари и като се отчете повишаването и понижаването на курсовете.
За отделния инвеститор най-важно е да следи как се изменят курсовете на неговите собствени акции. За тази цел инвеститорите следят пресата и електронните медии.
Добра борсова информация има във Великобритания благодарение главно на серията индекси на в.”Фейненшъл таймс”. Има различни индекси, които обхващат 100, 250, 350 или всички акции на борсата, разпределени по отрасли по други показатели. По такъв начин отделният инвеститор може да наблюдава този индекс, които отговаря на притежаваните от него акции.
За движение на курсовете на акциите на Франкфуртската борса се изчисляват три основни индекса:
- Дойче акциениндкс – официален индекс на фондовата борса във Франкфурт. Установен е на 30.12.1987 година при база 1000. Изчисляването му е свързано по електронен път с автоматична система за извършване на сделките и обявяване на курсовете. Изменя се при всяка по-голяма борсова сделка и се обявява на курсовото табло в борсата през целия работен ден.
- Индекс на Комерцбанк. Това е третата по големина германска банка, активно свързана с първичния и вторичния капиталов пазар. Индексът на Комерцбанк е установен на 01.12.1953 година и има база 100.
- Индекс на вестник “Франкфуртер алгемайне цайтунг” . Изчислява се от 31.12.1958 година при база 100. Отделно от индекса вестникът публикува анализи както на цялостната борсова дейност, така и на положението на отделните активни участници в борсовите операции.
Индексът на Българската Фондова Борса-София АД е Sofix.Той представлява съотношението на сумата от пазарната капитализация на дружествата включени в него към текущия ден и сумата от пазарната капитализация на същите дружества към предходния ден.
Пазарната капитализация се определя като произведение от броя емитирани акции и среднопретеглената им цена за деня.Предвидено е в индекса да се включват най-ликвидните акции от емисиите,търгувани на регулираните пазари,отговарящ на следните условия:
-Емисиите да са търгувани не по-малко от три месеца на регулираните пазари;
-Пазарната капитализация на всяко едно от дружествата да не е по-малка от 500 души;
-Акциите на дружествата да са търгувани най-малко на 20 на сто от борсовите сесии през последните три месеца.
-Броят на акционерите на всяко едно от дружествата да не е по-малък от 500 души.
Дружествата на базата на които се изчисляват индексите могат да варират от 5 до 50 броя.
Дружествата включени в Sofix са:
-Слънчев брят АД
-Албена АД
-Благоевград-БТ АД
-Булгартабак Холдинг
-Златни пясъци АД
-Петрол АД
-ДЗИ АД
-Биовет АД
-Лукойл Нефтохим АД
-Софарма АД
-Неохим АД
-ТБ Централна кооперативна банка АД
-Оргахим АД
Методология за изчисляване на индекси на “Българска фондова борса-София”АД
1.Индексите за деня се изчисляват,като базисните индекси се умножат по отношението на сумата от пазарната капитализация на емисиите на дружествата,включени в индексите към текущия момент,и сумата от пазарната капитализация в базисния период.
2.Пазарната капитализация на всяка една от емисиите на дружествата е произведението от броя емитирани акции и последната среднопретеглена цена.
3.Определянето на среднопретеглената цена се извършва след края на търговската сесия,като отношение на реализирания оборот към броя изтъргувани акции на всяка една от емисиите на дружествата, включени в индексите.При формиране на среднопретеглената цена не се включват оборота и ценните книжа от блокови сделки и сделки на “Приватизационен пазар”
4.Формула за изчисляване на индексите:
SOFIXt = sofix t – 1 x Nt,i x P t,i
Ni,t – 1 x P I,t – 1
където:
SOFIX Индекс на регулираните пазари на Българската Фондова Борса-София АД;
N-брой на акции в емисията на съответното дружество;
P-последна среднопретеглена цена на една акция от съответната емисия;
n-брой емисии,включени в индекса;
i-показател за конкретното дружество/емисия/
t-ден,за който се изчислява индексът.
Индексите дават обща представа за състоянието на пазара на ценни книжа и за измененията в икономическата конюнктура, които очертават тенденциите за в бъдеща.
В страните с развита пазарна икономика могат да се намерят информационнни материали за ценните книжа и борсите освен в ежедневната преса още и в редица специализирани периодични издания
Няма коментари:
Публикуване на коментар