Икономиката като понятие
Думата икономика има гръцки произход и е съставена от две думи-ойкос-домашно стопанство/ и /номос-закон/ . Означава умението да се управлява успешно, домашно и друго стопанство. Триста години преди новата ера Ксенофон издава книга с името икономика. В нея, доста подробно за времето си той разсъждава върху правила за управление на стопанството и дома.
Аристотел на по късен етап, оформя някои основни правила и закони като Икономика като по този начин поставя началото на разгледането и като наука. След това успява да азшири обекта на своето изследване в съответствие с развитието на производството на материални блага и разпределянето им сред тогавашното общество.
В същност понятието икономика има за предмет дейностите на хората които са свързани с производството на продукт, ресурсите нужни за това, както и разпределението им сред представителите на обществото посредством покупко-продажба и размяна .
Икономиката има жизнено важно значение за съществуването и развитието на всяка държава, организация, индивид, както и човечеството като цяло. Новите технологий, организация на труда и заплащане играят важна роля в развитието на икономиката като цяло.
Основните задачи и отговорности пред икономиката и упражняващите я като професия е да се направи анализ които да позволи постигането на икономически ръст на обществата и отделните им представители.Цели се и постигане на ръст в производството с намаляване на разходите, както и механизъм за пълна заетост, икономическа свобода,справедливо разпределение на доходите и рационален баланс в международните търговски отношения.
Икономиката на България е силно отворена пазарна икономика, на 70-то място в света за 2011 г. според някои оценки . Тя е сравнително индустриализирана, със средно развит частен сектор и запазени малък брой стратегически държавни предприятия. По равнище на икономическо развитие България днес е попаднала в групата на развиващите се страни след Сирия и преди Тунис. България е член на Европейския съюз и е изпълнила всички условия кандидат член на Шенген. Страната е на 60-то място в света по икономическа свобода, на 92 от 228 по БВП на глава и на 160 по ръст на БВП в света за 2011г. Страната изпълни критериите за влизане в Еврозоната и се очакваше да влезе до 2013 г., но кризата в еврозоната накара българското правителство да изчака. Българският лев е свободно конвертируем и от 1997г. фиксиран в съотношение 1:1 към германската марка, а от въвеждането му - към еврото със съотношение 0,511 евро за лев.
Съдържание
Предмет и функции на икономиката като наука
По принцип производството представлява преобразуване на ресурсите в блага.Съответно всичко което се използва в производството на блага представлява ресурс. Важно е да се има предвид че повечето продукти е необходим за потребностите на хората, както и за по нататъшно производство.
Процесът на задоволяване потребностите на хората се нарича потребление.Отношението между потреблението и производството на блага е основна част от икономиката в днешни дни. В натуралното стопанство производителя е и потребител на своята продукция.
В съвременната икономика хората продават ресурси блага,като се има предвид че трудът се разглежда като ресурс, и купуват това,от което се нуждаят. По този начин те се включват се размерно-разпределителния процес, наречен пазар.
От край време пазарът е разменно-разпределителният възел в икономиката,нейната нервна и кръвоносна система. Именно на пазара за срещат купувачите и продавачите, там се определят цени и се сключват сделки, което е в основата на икономическият живот.
пазара. Пазара, производството и потреблението са практическата част на икономиката.
Проблемите на пазара, потреблението и производството както и на стопанството като цяло се изучават от теоретичната част на икономиката като са се оформили две направления съответно макро-икономика и микро-икономика.
Дейността на макро-икономиката се концентрира върху изучаване на развитието на икономиката като цяло, най-малко обхвата на една държава.Тя обяснява:
-растежа на производството в държавата като цяло,като се имат предвид и изнесени на друга територия дейности.
-стабиността на икономиката
-управлението на държавата
-външните икономически отношения и особено влиянието им върху развитието на икономиката
Микро-икономиката деъност е насочена към изучаването отделните микро-икономически единици-пазари, фирми, отделни домакинства и хора като дава определения за основновните понятия:
-теория на потреблението
-теория на производството и предлагането
-теория на пазарите
В процеса си на развитие в науката икономика са се оформили няколко типа стопански системи
- затворена стопанка система или така нареченото автархично стопанство. Тя се характеризира с малко или дори ипсващи активни връзки с истанала част на икономическия свят.
- отворена стопанка система. Храктеризира се с активни връзки с останалата част от света. За да е определя по точно степента на отвореност е въведена следната мерна единица: (Imp + Exp) / GDP
- регионална стопанска система. Представлява група страни със отворена стопанска система, функциониращи с общи закономерности. Пример за такава стопанска система е Европейския съюз.
- световна стопанска система. Представлява съвкупност от различни структури и формирования с различна степен на икономическо развитие ниво на политическа система. Може да се нарече още световно стопанство.
Световното стопоанство, от гледна точка на икономиката се формира от следните компонемти
- търговия и производство
- валутни отношения и търговия
- трансфер на капитали
- изнасяне на производства
- съвместни производства и други дейности
Съществува и друг тип икономическа стопанска система базирана на колониален тип пазарни отношения. Пример за така е Великобритания и нейните колонии.
В зависимост от развитието си са се оформили няколко основни групи страни в световното икономическо стопанство съответно развити и развиващи се. Като развити страни могат да се посочат: САЩ, Яония. страните от Европейски съюз и други. Примери за развиващи са: Чили, Куба, Северна Корея и други.
Отношенията в световното стопанство биват няколко типа съответно:
- отношения свързани с търговия със стоки и услуги
- отношения свързани с трансфери на валута
- кредитни отношения
- отношения базирани на формиране на интеграционни звена
- отношения на базата на политико-икономически съюзи
Исторически тенденции в развитието на световното стопанство
- международно разделение на труда – процес на обособяване на производството на отделни продукти или части от него e те се специализират
- специализация -обособяване a специализация a връзки м/у производителите
- регионализация – формиране на местни икономически звена
- глобализация – процес на постепенно разширяване на връзките м/у всички страни от света
Характеристика на глобалното световно стопанство
а) развити – развиващи се страни
б) транснационални фирми
в) износ на капитал
г) международни организации
- СТО (световна търговска организация)
- МВФ (международен валутен фонд)
- ЕБВР (Европейската банка за възстановяване и развитие)
- Световната банка и други
Проблеми в световното стопанство
а) бедност – богатство
б) различни степени на развитие на пазарите, на индустриализация, автоматизация и използване на нови технологии
в) образование
г) изхранване
д) здравеопазване
е) военни конфликти и принадлежност към политически блокове
ж) екологично равновесие и устойчиво развитие
з) неравномерно разпределение на ресурсите
- петрол
- ценни метали и др.
- води, почви, климатични условия
Мястото на икономическия анализ в управлението на бизнеса
Във световната практика познава и е прилаган икономическия анализ още през първата половина на по- миналия век. У нас той се явява като самостоятелен клон на икономическото познание едва след Първата Световна война, когато назрява обективната необходимост от прилагане на научен подход при управление на бързо развиващите се стопански дейности. В този аспект се приема, че икономическия анализ е рожба на пазарната икономика, която го създава като неделим елемент на стопанското управление, като научен подход на обосноваността на стратегията и икономическата политика на предприятията, като надеждно средство за осъществяване на икономически външен и вътрешен контрол и като метод за разкриване на вътрешно производствените методи и оценка на обкръжаващата среда.
Известно е от теорията на стопанското управление, че той има за основна задача да определя насоките на икономическото развитие при оптимално съотношение между основните елементи на всяко производство. Действения характер на стопанското управление се определя преди всичко от научния подход при установяване на стратегията и икономическата политика на предприятието и от прилагането на рационални методи на производство.
Главната насока за усъвършенстване на стопанското управление намира израз научната обоснованост на управленското решение. Изработването на научно обосновано решение заема централно място в стопанското управление, незвисимо дали се отнася до крупни проблеми, определящи стратегията на развитие или до тактически подходи при конкретните условия на пазара и конкуренцията. Задължителните изисквания, които се предявяват към управленското решение и които са всъщност решения към органите на управление са следните:
1) отчитане на мястото, което предприятието заема в обкръжаващата среда и главните стратегически цели, които то представлява;
2) задълбочено познаване на конкретните задачи, които произтичат от стратегическите цели и които трябва да бъдат изпълнени с управленско решение;
3) познаване на обективните икономически закони под чието действие се развива обекта на управление, както и на методите, чрез които се създават необходимите условия за положителното им влияние върху неговото развитие;
4) познаване, колкото е възможно по- задълбочено състоянието на обекта на изучаване и средата, в която той осъществява своята дейност;
5) желателно е да се притежава умение за своевременно реагиране при промяна на икономическата обосновка и извеждане на обекта на управление от състоянието, в което се намира, в ново желано състояние.
Необходимата информацията за главните стратегически цели и конкретните задачи, управленските органи получават от стратегическите и текущи бизнес планове на съответното дружество. Знанието на икономическите закони и тяхното приложение при осъществяване управленските органи придобиват в процеса на тяхното обучение в икономически училища и институции, както и в тяхната икономическа пред подготовка.
Що се касае до умението, управляемият обект да бъде извеждан от състоянието, в което се намира и въвеждането му в друго състояние при промяна на икономическата обстановка или възникване на нови обстоятелства се придобива в процеса на натрупване на икономически опит.
Що се касае до пълното опознаване състоянието на управлявания обект, решаващо значение има системното получаване на икономическа информация и нейната специална обработка. По същество информацията дава само определени значения за обекта на управление, за да се премине от етапа на отделни знания, до пълно опознаване на действителното състояние е необходимо получената информация да бъде обработена и всестранно изучена. Става въпрос за такава обработка, която да даде възможност не само да се установят динамиките в развитието на средата, динамиката в развитието на управляемия обект или на отделни негови страни, но да се разкрият и факторите, които обуславят тяхното състояние, тенденциите в развитието и се измери влиянието на тези фактори за да се даде обективна оценка на постигнатите резултати, както и да се разкрият възможностите за усъвършенстване и подобряване на развитие.
Необходимо е следователно, въз основа на получената информация да се направи задълбочен икономически анализ на дейността на управляемия обект и на неговата среда. Именно това ще осигури, не само пълното опознаване на състоянието, но и да се разработят научно- обосновани управленски решения. Следователно в системата на стопанското управление, анализа осъществява връзката между набирането на информацията и приемане на управленските решения. Не зависимо от формата на собственост, независимо от техните размери, икономическия анализ може да се осъществява в няколко основни направления:
1) анализа може да бъде прилаган при прогнозирането и стратегическото фирмено планиране в предприятията. В това направления без задълбоченото изучаване на тенденциите във развитието на съответния обект на управление през изминалия период и тяхното настояще не е възможно да се предвидят реалните възможности на предстоящото развитие.
2) анализа се използва при оперативното календарно планиране. В това направление е необходимо с помощта на икономически анализ да се осигури необходимата обосновка на конкретните задачи, които трябва да се изпълняват като се предотврати възможността за приемане на неизпълними задачи, несъобразени със реалните възможности за повишаване на стопанската изгода чрез най- пълно използване на производствения потенциал(на производствени мощности, материални ресурси, финансови и трудови ресурси).
3) анализа може да бъде използван при организирането и осъществяването на действено ръководство за изпълнение на набелязаните цели и приоритети. В това направление със помощта на икономическия анализ още във хода на изпълнение на поставените цели трябва да се разкрият причините, които ги обуславят, да се набелязват и провеждат конкретни мероприятия за регулиране дейността на предприятието.
4) анализа може да се прилага и при осъществяване на външния, финансово- данъчния, финансово- ревизионния, банковия и митнически контрол. В тази насока на приложение, методическите подходи на анализа се открояват като действени средства, които посочените външни контролни органи успешно използват за разкриване на незконосъобразни и нецелесъобразни управленски действия от страна на ръководствата на предприятията и фирмите. Прилага в очертаните основни насоки, анализа на стопанската и финансовата дейност за предприятията и фирмите се откроява като основен метод за разкриване на резервите за повишаване ефективността на авансирания капитал, подобряване конкурентно способността и финансовата дейност на стопанските агенти.
Предмет и задача на икономическия анализ
Най- често в теорията на анализа се приема, че неговия предмет е стопанската дейност на предприятието като някои автори до уточняват, че икономическия анализ изучава стопанската дейност от определен зрителен ъгъл. Приемането обаче на стопанската дейност за предмет на анализа затруднява разграничаването му от редица други клонове на икономическата наука като- стопанска отчетност, стопански финансов контрол, фирмено планиране и т.н. Това е така, защото всички посочени икономически дисциплини всъщност имат за обект също така стопанската дейност на предприятията и фирмите.
Теорията на познанието учи, че предмет на даден клон от науката може да бъдат само изследванията със строго определена цел, от определена гледна точка, отделни страни, свойства и отношения на обективната действителност, които страни свойства и отношения не се изследват от никой друг клон на науката със същата цел и от същата гледна точка. На тази фаза вече предмет на икономическия анализ са само определени страни от стопанската дейност на предприятието от движението на капитала, които анализа изследва с определена цел и които страни със същата цел не изследва никой друг клон от икономическите науки. Икономическия анализ изучава резултатите от стопанската дейност на предприятията в неразривна връзка с условията при които са постигнати. Посредством анализа се разкрива и измерва влиянието на факторите обуславящи съответните резултати при изпълнение на набелязаните цели за да е ефективно използването на авансирания капитал, материални и трудови ресурси и за постигане на висока ефективност от стопанската дейност. Следователно предмет на анализа е влиянието на комплекса от фактори върху постигнатите резултати от стопанската дейност и използването на ресурсите отразени във система от конкретни показатели установявано с цел да се даде обективна оценка на постигнатото и да се разкрият резервите за повишаване на ефективността на ангажирания капитал.
При изучаване на своя предмет икономическия анализ решава редица основни и конкретни задачи. Основната задача на анализа произтичаща от неговото място в ситемата на стопанското управление е да дава вярна конкретна оценка за състоянието на анализирания обект като извежда отражението на основните фактори които го обуславят. Конкретните задачи вече произтичат от вида на анализа и конкретните цели на аналитичните проучвания. В теорията съществува широка гама на класификации на икономическия анализ по различни признаци. Така например според обхвата и обекта на изследване, се дели на микро и макро икономически анализ. Макроикономическия анализ се извършва при анализа на стопанските единици от по висок ранг, най - често по отрасли и под отрасли,общо за външната търговия и т. н. Микроикономическия анализ (фирмен анализ, анализа на предприятието), в зависимост от органите които го извършват може да бъде- вътрешно фирмен; между фирмен; сравнителен анализ. Според предназначението и времето за което се извършва вътрешно фирмения анализ може да бъде също така 3 вида - текущо оперативен; ретроспективен; прогнозен анализ.
Текущо оперативния вътрешно фирмен анализ има за конкретна задача текущ- още при потичане на стопанските явления и процеси да предоставя на управленските органи информация за отклоненията от набелязаните цели и очаквани резултати без да се държи обаче сметка за функционалните връзки между отделните показатели характеризиращи ресурсната обезпеченост, използването на ресурсите и резултатите от стопанската дейност.
Ретроспективният (отчетният) анализ, наименованието подсказва че анализа се извършва след изтичане на определен период от време той има за задача да разкрие детайлно състоянието на анализирания обект и неговите структурни звена. Неговата цел е диагностична, понеже въз основа на получената информация за посоката и силата на влияние на отделните фактори се разкрива състоянието на обекта, неговите постижения и слабости, неизползвани възможности и на тази база се приемат решения за по-нататъчно развитие. При този анализ се изследват отчетените резултати, а за база се приемат резултатите които са планирани или са постигнати през предшестващи периоди.
Перспективен анализ
Възможният или преспективният анализ е ориентиран към определяне на очаквани резултати от дейността на предприятията предизвикани от предстоящо пълно или частично технико-технологическо преоборудване чрез внедряване на нови постижения на техническия прогрес или предстоящи промени в средата и условията на предприятието. Следователно неговата задача се свежда до анализиране на варианти и даване на вероятностна характеристика на бъдещите резултати. Конкретните задачи, които има да решава този анализ са свързани преди всичко с изучаване на средата за преодоляване на конкурентите и утвърждаване на пазара.
Следващото основно направление след фирмения анализ е Външния Анализ.
Външен Икономически Анализ –
Наименованието на този анализ показва че той се извършва от външни органи и то най-често при използване на публикуваната от предприятието информация в различните медии. Този анализ обслужва преди всичко органите на финансово-данъчния , финансово-ревизионния контрол , банките кредитори , доставчици , клиенти , кандидати за съсобственици и други.
Конкретните задачи на този анализ се определят от конкретните потребители на аналитичната информация (по-горе написаните).
Изпълнението на общите и специфичните задачи на икономическия анализ е възможно ако той отговаря на определени условия:
1. анализа да има системен характер – това означава, че дейността на съответното предприятие трябва да се извършва редовно по предварително разработен план като се съчетават периодичните проучвания на отделните показатели с текущо изучаване на условията при които те се формират.
2. икономическия анализ трябва да има комплексен характер – това означава, че изучаване на явленията и процесите всички фактори (икономически, технически, организационни и др.) трябва да бъдат изследвани в тяхната взаимна връзка и обусловен. Това изискване е особено важно в съвременните условия на бърз технически прогрес , когато е необходимо да се дава икономическа обосновка за всяко едно мероприятие насочено към внедряване на научно-технически постижения усъвършенстващи организацията на труда , производството и управлението.
3. икономическия анализ трябва да бъде обективен – обективността на анализа се постига чрез внимателният подбор на входящата информация , методологическия подход , при нейната обработка и реалността на оценките. Изводите от аналитичните проучвания трябва да разкриват действителните постижения и слабости , да бъдат безпристрастни , и да създават условия за критичност и самокритичност.
4. икономическия анализ трябва да има оперативен характер – оперативността на анализа обаче, не трябва да смесва с източника на информация. Оперативен трябва да бъде и анализа, който се извършва въз основа на данните от счетоводната и статистическа отчетност. Самата оперативност се изразява в навременното извършване на анализа и своевременно използване на резултатите от същия в управлението на стопанския обект. Това дава възможност още в процеса на протичане на стопанските явления да се разкриват отклоненията от набелязаните цели или постигнатите резултати, обуславящите ги причини и на тази база се приемат съответните управленски решения.
Методологически основи и частно - научния метод за икономически анализ
Икономическия анализ изучава явления и процеси чието развитие е подчинено на основите на диалектиката. Методологическа основа на всички природни и обществени науки се явява така наречената Хегелова диалектика – според която всяко нещо ново е повторение на нещо старо, но на по-високо ниво. Поради това , че анализа изучава явления и процеси , които имат материален характер той приема тези закони като своя основна методологическа база. Явленията и процесите които протичат в предприятията и фирмите и в своето единство представляват стопанската им дейност са съвкупността от обекти на анализа. Самото развитие се осъществява посредством действието между основните елементи на производството и на отделните страни за съответното предприятие. Тези явления и процеси, които анализа изучава се изследват не изолирано едно от друго, а в тяхната връзка и обусловеност.
Освен това анализа изучава икономическите явления и процеси не в застой, а в тяхното развитие и изменение.
При изучаване на икономическите явления и процеси анализа търси източника на стопанското развитие в единството в борбата на противоположност.
Така например изпълнението на плана или динамиката на стопанското развитие изразени посредством, който и да е показател се изучават като комплексен резултат от разнопосочното действие на широко многообразие от фактори. Посредством разкриването на тяхното влияние анализът установява наличните резерви не използваните възможности с оглед подобряване на реализираните крайни финансови резултати от дейността.
Анализа разглежда начина на развитието на икономическите явления и процеси като един непрекъснат процес на количествени изменения преминаващи в нови качествени промени. В съответствие на този закон анализа дели факторите на количествени и качествени като при измерване на тяхното влияние най-напред се изследва влиянието на количествените , а влиянието на качествените фактори се установява върху фактическата основа създадена от количествените факторни показатели. Въз основа на тази обща методологическа база анализът е изградил и свой частно-научен метод, който се използва като подход при изучаване на икономическите явления и процеси.
Определение за частно-научен метод на анализа – той може да се дефинира като системно разкриване и комплексно изучаване измерване и обобщаване на влиянието на отделните фактори върху изпълнението на набелязаните цели и динамиката на стопанското развитие осъществявано посредством специална обработка на данни от бизнес плана, отчета, стопанската отчетност, нейните 3 разновидности (счетоводна, оперативна и статистическа) и други източници на информация.
Самото определение за частно-научния метод на анализа (ЧНМ) всъщност разкрива само най-характерните черти на метода на икономическия анализ, които го отличават от частно-научния метод на останалите клонове на икономическите знания.
Тези характерни черти (особености) са пет:
- 1-ва особеност- системен подход и комплексен характер на аналитичните изследвания;
- 2-ра особеност- приемане за критерий преоценка на постигнатите резултати, както и на на предварително набелязаните цели конкретизирани в стратегическите и календарните планове на предприятието така и на реалното изпълнение през предшестващите отчетни периоди;
- 3-та особеност- разкриване влиянието на факторите, които обуславят постигнатите резултати и измерване насоката и силата на тяхното влияние;
- 4-та особеност- обобщаване на резултатите за влиянието на факторните показатели;
- 5-та особеност- използване на стопанската отчетност като основен източник на информация.
- 1-ва особеност- системен подход и комплексен характер на аналитичните изследвания- тази характерна черта е съществена черта на метода на икономическия анализ. От съществуващите клонове на икономическата наука, единствено икономическия анализ осигурява комплексна оценка за финансово икономическите, техническите, технологическите, организационните и дори социалните фактори върху резултатите от стопанската дейност изразени посредством различните показатели за икономическата ефективност. Системния подход в анализа има различни проявления, например- многообразните по характер фактори се изследват не еднократно, а чрез допълване на периодичните проучвания с оперативни.
Работата на предприятието първоначално се оценява по общите резултати, които след това се детайлират по време и място на изпълнение, всяко нейно звено се разглежда като система от по високо равнище. В различните свои направления системният и комплексния характер на изследването са насочени към осигуряване на пълнота и задълбоченост при оценката на ефективността на ангажирания от предприятието капитал в различните му форми. Когато се анализира дейността на дадено предприятие в една или друга насока за определен период е необходимо да се изхожда от една установена фаза, да се използва предварително определен критерий по отношение на който да се дава оценка на постигнатите резултати. Тези критерии при анализа съвпадат, 1-вия критерий- набелязаните цели, конкретизиране в плановите показатели на предприятието, 2-ри практически получените резултати от предходния период. Чрез използване на първия критерий се дава оценка за изпълнението на плановите показатели, а чрез използване на втория критерий се дава оценка за динамиката на развитие на съответните показатели.
- 3-та особеност- разкриване влиянието на факторите, които обуславят постигнатите резултати и измерване насоката и силата на тяхното влияние- най- често дейността на предприятието е изразена с конкретни показатели, чрез конкретен резултат от действието на различни фактори. Зад всеки отделен фактор се крият различни причини, които също така могат да бъдат разглеждани като самостоятелни фактори с по- силно или по- слабо влияние от други. Разкриването на отделните фактори, изучаването и измерването на тяхното влияние изисква задълбочено познаване на техния характер. Различните фактори в анализа се картотекират по различни признаци, ето защо необходимо е при анализа всички фактори да се разграничат според отношението им към реализирания резултат. Тези фактори влиаят пряко и непосредствено върху анализираните стопански резултати, а другите се отразяват върху него посредством факторите от първата група. На тази основа факторите обуславящи резултатите от дейността на предприятието се разграничават на основни, това са тези които влият непосредствено върху анализирания резултат и не основни- влияещи посредством основните фактори.
-4-та особеност- обобщаване на резултатите за влиянието на факторните показатели- това обобщаване, съобразно целите на аналитичните проучвания може да бъде различно, например обобщава се влиянието на отрицателно действащите и на положително действащите фактори или пък обобщаване на резултатите за влиянието на така наречените външни обективни фактори (независещи от работата на предприятието) и вътрешни субективни фактори зависещи от работата на предприятието или пък обобщаване на резултатите за влиянието на така наречените екстензивни и така наречените интензивни фактори.
- 5-та особеност- използване на стопанската отчетност като основен източник на информация за извършване на анализа- като се има предвид достоверността на тази информация това е предпоставка за достоверността и на извършените аналитични проучвания.
Методически апарат на икономическия анализ
Показатели на анализа-стопанската дейност на всяко предприятие се оценява и анализира чрез система от икономически показатели, такива са например всички обемни показатели, показатели показващи осигуреността на предприятието със ресурси (трудови, дълготрайни, материални ресурси), показатели за тяхното използване( на ресурсите), показатели характеризиращи разходите и издръжката на предприятието, показатели характеризиращи паричните потоци, показатели характеризиращи финансовите резултати, показатели характеризиращи финансовото състояние на предприятието.
На практика това са показатели, чрез които може да се метрифицира дейността на всяко предприятие и изобщо икономическия потенциал на същите. Под система от показатели в анализа се разбира подреденото множество от показатели, във което множество всеки един от тях осигурява качествена характеристика на определени страни от стопанската дейност и които са взаимосвързани с други показатели без да ги дублира.
Изучаването на анализа и аналитичната интерпретация на системата от показатели предполага предварителната им класификация и групиране по определени признаци: на 1-во място в зависимост на използваните измерители, на 2-ро място според съдържанието на показатели, на 3-то място степен на обобщеност на показателите, на 4-то място начин на формиране на показателите, на 5-то място според изследване на причинно следствената връзка и др.
В зависимост от вида на използваните измерители аналитичните показатели могат да се групират в три групи-
1-ва група- стойностни показатели (натуралните показатели остойностени с продажните цени или се себестойността на продукцията) тази група показатели са най- често използваните показатели, те са така наречените универсални показатели;
2-ра група- натурални показатели- те изразяват величината на изучаваните явления и процеси във физически мерни единици(метри, литри и т.н.), това са т. наречените условни натурални показатели, те са по малко използвани, но на практика елиминират един твърде съществен показател на натуралните показатели, които са най точните но имат ограничено приложение тъй като със тях не могат да се дават обобщаваща оценка за изпълнението на всички натури. Чрез условно натуралните показатели натуралната продукция се преизчислява във един условен вид, обикновено това е най- типичния вид продукция, този който показва производствения облик на предприятието;
3-та група- показатели изразени чрез трудовия измерител- в този случай показателите се показват в нормено време, най- често във норма часове.
Според характеристиката измерваните явления и процеси могат да бъдат количествени и качествени показатели, количествените показатели са натуралните показатели те изразяват обема на даден ресурс (брой), втората група качествени показатели характеризират степента на използване на количествените показатели(показатели за рентабилността, равнището на себестойност и др.).
При тези критерии в зависимост от степента на синтезиране, т.е. обобщаване на изучаваните явления и процеси, показателите се делят на
1-ва група обобщаващи показатели(синтезиращи показатели),примерно средна изработка на един зает, средна изработка на един работник, средна изработка на една машина ;
2-ра група частни показатели- изучават отделни страни на изучаваните явления и процеси, например разход на труд за един вид продукти, разход за материали за един вид продукти и т.н;
3-та група спомагателни показатели- използват се за да се направи пълна характеристика на изучавания обект, например трудоразход или материалоемкост по отделни операции;
4-та група- според начина на тяхното изчисляване показателите могат да бъдат:
- прави показатели-те се изчисляват като отношение на размера на полезното използване на ресурсите към общата им величина, например показателя равнище на производителност на труда, представлява отношение
между обема на продукцията и съответния трудоразход (др. показатели материалоемкост, материолотдаване и др.) ;
-обратни показатели- наименованието показва като отношение между ресурсите от една страна и получения резултат, например показателя трудоемкост на продукцията, (трудоразход към обема на продукцията)
Според ролята която изпълняват показателите в процеса на изучаване на резултатите могат да бъдат- показатели за оперативен анализ- използват се за нуждите на оперативното управление;-показатели за стратегически анализ- използват се при стратегическото управление(анализ на силните и слаби страни на предприятието, логически анализ, анализ на жизнения цикъл)
От гледна точка на изучаването, метрефицирането и прогнозирането на факторите те се делят на два основни вида:
-1 резултативни показатели (определяеми)-това са показателите които са обект на икономическия анализ, например обем на производството, равнище на себестойността, размер на реализираните приходите, реализиран краен финансов резултат и др.
- 2 факторни показатели- това са показателите които на практика определят резултативните показатели. За нуждите на факторния анализ трябва да се направи характеристика и класификация и на факторните показатели, с това изучаване, тази характеристика е необходима според следните причини:
- 1-ва причина- свързана с обстоятелството, че върху величината и динамиката на всеки резултативен показател оказва въздействие множество факторни показатели с вътрешен и външен характер чийто влияние трябва да бъде изследвано метрефицирано и обективно изследвано и интерпретирано;
- 2-ра причина- е свързана с особеното място, което заемат факторните показатели в общата система от аналитични показатели. Трябва да се има в предвид че системата от аналитични показатели се различава от системата на показателите на бизнес планирането и на стопанската отчетност по това, че численият състав на факторните показатели е значително по- голям. Тези факторни показатели не произтичат непосредствено от планираните и отчетните показатели, а се установяват допълнително в етапа на така наречената пред аналитична обработка на информацията.
Под фактор в икономическия анализ се има предвид:
- активно действащи сили водещи до положителни или отрицателни изменения на изучаваните резултативни показатели;
- под фактор се разбира необходимите условия за протичане на стопанските явления и процеси;
- под фактори се разбира самостоятелни страни и елементи в системата на причинно следствените връзки на изучаваното резултативно явление.
Изучаването на факторните показатели предполага тяхното систематизиране и класификация по групи в зависимост от определени признаци:
1-ви- по начина на разпространение факторните показатели могат да бъдат- общи и частни;
2-ри- според степента на изследване на резултатите могат да бъдат- главни и второстепенни;
3-ти- според центровете на отговорност – вътрешни(субективни) и външни(обективни) фактори;
4-ти- според характер на въздействие показателите могат да бъдат- екстензивни и интензивни. Екстензивните фактори са тези, които водят до изменение на резултативния показател ако те самите нарастват или намаляват. Интензивните факторни показатели, са тези които водят до нарастване на резултативните показатели без да се извършват допълнителни инвестиции.
Наред с общата схема от съществено значение за технологията на факторния анализ при метрифициране на влиянието на факторните показатели, е от значение на класифицирането им в три основни групи- количествени, качествени и структурни
Сруктурните факторни показатели се изразяват в процент, като час от цяло.Дават представа за съотношението между съвкупности формиращи определени количествени факторни показатели.Това деление на факторните показатели е от значение за определяне последователността на изследване на същите върху изменението на резултативните показатели. При всички способи, които се използват за факторен анализ първото определя влиянието на количествените факторни показатели а след това влиянието на качествените факторни показатели. Това произтича от дериктическия закон за преминаването на количествените натрупвания в качествени промени. Влиянието на структурните показатели пък се изследват непосредствено след определяне на влиянието на количествените факторни показатели, и вече последователността става следната:
-първо- влияние на количествените факторни показатели, второ- влияние на структурните показатели и трето- влияние на качествените показатели.
А) Факторни системи. Връзката между факторните показатели се изразява чрез съвместно изменение на две или повече явления които се свързват чрез причинно следствена връзка. Качествените характеристики на взаимно свързаните явления се изразява чрез определени признаци или показатели. Съвкупността от фактори и различни показатели свързани в една причинно следствена връзка се нарича факторна система. В теорията на анализа съществуват два типа факторни системи- стохастични факторни системи и функционални системи. Факторната система се нарича стохастична, когато зависимостите между факторните показатели и резултативните показатели се изразяват като вероятностна система. За всяко значение на факторния показател съществуват множествени значения на резултативния показател, т. е. на лице е определено статистическо разпределение. При изучаване на тези факторни системи съществено значение има използването на така наречения структурно- логическия анализ на връзките между аналитичните показатели. Технологичните модели за детерминиран факторен анализ, тоест функционалните системи се прилагат при изучаване на факторни системи във които съществува ясна изразена и точно определена причинно следствена функционална зависимост между резултативните и факторните показатели. Факторната система има функционален, тоест детерминиран характер когато за всяко значение на факторния показател съответства напълно определено и не случайно значение на резултативния показател. В теорията на анализа са известни следните типове технологични модели за детерминиран факторен анализ: адетивни, мултипликативни,кратни факторни системи и комбинирани факторни системи.
Адетивни модели се прилагат в случаите когато причинно следствената връзка между резултативния и факторните показатели има характер на алгебричен сбор, разлика или комбинация от двете действия. Този тип модели имат следната математическа характеристика:
Y= a+b-c
y –резултативен показател
a,b,c- факторни показатели
Мултипликативните факторни системи- те се използват при анализа на факторни системи, при които съществува право пропорционална зависимост между факторите, т.е. резултативния показател представлява произведение от няколко факторни показатели:
Y= a*b*c
Мултипликативните факторни системи могат да включват два или повече фактори, когато този тип модел съдържа повече от два фактора се наричат многофакторни мултипликативни модели. Такива модели се съставят най- често чрез детайлизация на някои комплексни фактори, например:
ОП = Брой на работниците * Средната изработка на един работник
ОП - обем на произведената продукция (резултативен показател)
Ако искаме да покажем този модел чрез четири -факторна система, тогава:
- средната изработка можем да я представим чрез израза:
Средната изработка = Чд * Чч * Чпт
При четири факторната система заместваме средната изработка с нейното равенство и ще получим:
ОП= Бр.р * Чд * Чч * Чпт
Бр.р- брой работници
Чд - човеко дни
Чч - човеко часове
Чпт - часове производителност на труда
Кратни модели- тези модели се прилагат при изучаване на детерминирани системи, при които резултативния показател се изчислява като отношение между обуславящите го факторни показатели. Такъв модел се използва при анализа на себестойността, екстензивното и интензивното натоварване на оборудването, скоростта на оборота на капитала, рентабилността и др. Пример:
R = Печ / Прихода * 100
R - рентабилност
Комбинирани, смесени модели за детерминиран факторен анализ- тези модели съчетават първите три типа функционални зависимости във различни комбинации, пример за анализ на печалбата:
Печ = Σ К * Ст * Ц - Се
100 Ц
К- количество на продадените изделия
Ст - структура на продажбите
Ц - продажна цена на единица изделие
Се - себестойността на единица продукция
Б) Технически способи ( приоми на икономическия анализ)
Реализацията на частно научния метод на икономическия анализ се осъществява с различни видове способи или приоми на анализа. Най– голямо приложение в анализа, намират следните:
- способ за сравнение- един от основните технически способи на икономическия анализ. Намира широко приложение не само в анализа, но и в останалите клонове на човешкото познание. В анализа този способ се използва в различни насоки, например- сравняване на базисни показатели, показатели от предходни отчетни периоди или пък с очаквани показатели, с нормативни показатели, с показатели еталони и т.н. Извършват се сравнения между параметрите за едно предприятие както и между различни стопански обекти при така наречените между фирмени сравнения. Важно методическо изискване за да се приложи този способ е да се определи надеждна степен на съпостави мост между сравняваните величини което ще гарантира достоверност и обективност на изводите и оценките от изследването.
- детайлизация на постигнатите резултати по време и място на изпълнение- този способ е свързан с дезагрeгацията на показателите на съставните им фактори. Използва се за анализ на влиянието на фактори от второ и трето ниво. Често пъти зад постигнатите положителните резултати от дейността на бизнес организациите се крият някои неблагополучия за отделни отрязъци от време в рамките на изследвания период или в отделни структурни звена на предприятията. Поради тази причина обобщаващите резултати чрез този способ се детайлират по време и място на тяхното възникване.
- способ на групировката- чрез групировката необходимата за анализа информация се групира по съществени признаци и съобразно определени критерии, единиците от съвкупността се разпределят по групи, по близки определения при предварителната подготовка на данни. Тази групировка дава възможност икономическите явления и процеси да се изучават в тяхната взаимна връзка и обусловеността, да се изследва влиянието на определящите ги фактори и да се разкриват тенденциите и закономерностите характерни за развитието на изучаваните явления и процеси,
- способ на средните величини и разкриване на тяхното съдържание- известно е че средните величини представляват обобщаваща характеристика на голям брой индивидуални значения по вариращ признак, те много често се използват в икономическите изследвания и се прилагат поради многообразието на изследваните признаци. Анализа използва почти всички средни величини, които са обект на изучаване от икономическата статистика.
- способ на коригиране- този способ се използва, когато през анализирания период са настъпили съществени изменения в условията, при които са били определени целите, задачите и приоритетите в стопанското развитие. Коригират се изследвания фактор до равнището на изменение на условията които са въздействали върху него. Използва се при анализа на редица обемни показатели и качествени такива, които са под влияние на промените в цените като резултат от инфлационните процеси, промените в режима на работа и т.н.
-индексите- те са относителни показатели отразяващи отношението на дадено явление или процес към равнището на аналогично проявление на явления или процес и равнища и маса. Индекси се установяват на обемни показатели, на динамични показатели, агрегатни, осреднени, индивидуални и множествени показатели и т.н.
В) способи за извършване на количествен факторен анализ при детерминирани факторни системи и модели. В икономическия анализ при извършване на количественото изследване на влиянието на различни факторни показатели върху изменението на определени резултативни показатели се използват няколко способа за факторен анализ:
- способ на елиминиране (способ на верижното заместване)- този способ може да се прилага в икономическия анализ при всички детерминирани факторни модели, той се базира на последователното заместване на изследваните факторни показатели на планове със тактически размер на същите и изчисляване на основни резултативни величини. Процедурите при използване на този способ са следните:
– 1-ва процедура изграждане на технологичния модел, т.е. на факторната система. При този етап резултативния показател който е обект на анализ на изследване се поставя в зависимост от факторните показатели.
Y Y – резултативен показател
A A,B,C,D – факторни показатели
B
C
D
Y = a*b*c*d
- 2- ра процедура да се изчислят базисната, фактическата и така наречените основни резултативни величини.
Ако изчисляваме плановата резултативна величина то : Y0 = a0 * b0 * c0 * d0
Съответно за фактически показател ще имаме: Y1 = a1 * b1 * c1 * d1
След това на този етап трябва да се изчислят условните резултативни величини, броя на условните резултативни величини които трябва да се изчислят (n-1), n – броя на факторите.
Първата условна резултативна величина – Y′ = a1 * b0 * c0 * d0
Втората условност- Y″ = a1 * b1* c0 * d0
Третата условност- Y″′ = a1 * b1 * c1 * d0
-3-та процедура- изчисляване влиянието на основните фактори- това изчисляване се базира на установените в точка първа и точка втора стойности за резултативния показател, влиянието на всеки фактор се изчислява като разлика между две резултативни величини и в зависимост от неговата полезност.
1) ±∆Y (a) = (a1 * b0 * c0 * d0) - (a0 * b0 * c0 * d0)
първа условна величина планова резултативна величина
2) ±∆Y (b) = Y″ - Y′ = (a1 * b1* c0 * d0) – (a1 * b0 * c0 * d0)
3) ±∆Y (c) = Y″′ - Y″ = (a1 * b1 * c1 * d0) – (a1 * b1* c0 * d0)
4) ±∆Y (d) = Y1 - Y″′ = (a1 * b1 * c1 * d1 - a1 * b1 * c1 * d0)
Влиянието на който и да е фактор по способа на верижното елиминиране се разкрива като разлика между две резултативни величини на анализирания показател. В първата резултативна величина – лявата, фактора който се изследва се записва по отчетни данни, а във втората резултативна величина – дясната се записва по планови данни. Всички фактори които предшестват изследвания фактор, двете резултативни величини се записват по отчетни данни, а всички последващи фактори във двете резултативни величини се записват по планови данни.
Анализ на обема на производството в индустриалните предприятия.
Показатели за анализ и оценка на обема на произведената продукция
Обема на производството се откроява като възлов показател за дейността на предприятията и фирмите, които осъществяват производствена дейност.
Този показател се лимитира в предприятията от разполагаемите производствени мощности на оборудването, а той самия определя пък размера на необходимите ресурси при осъществяване на производствената дейност. Обема на произведената продукция влияе върху неговата издръжка чрез така наречените относително-постоянни разходи. По тази линия от обема на производството зависи кога предприятието е печелившо защото както е известно то е определен обем продукция, постъпленията от продажбите са недостатъчни да покрият производствените разходи. Границата или както се нарича още критичната точка на производството в едно предприятие се преодолява след като постъпленията от продажбите покрият сумата на променливите и постоянните разходи. При нарастване на обема на производството по линията на относително постоянните разходи себестойността на единица продукция се снижава, а при намаляване на обема на производството за сметка на относително постоянните разходи себестойността на единица продукция се увеличава.
Значението на този показател нараства и поради обстоятелството, че той се откроява като един от основните фактори от, които зависи паричния поток към предприятието. Освен това той е основен фактор обуславящ реализираните крайни финансови резултати от дейността.
В анализа на изпълнението на обема на производството в индустриалните предприятия може да се реализира чрез използване на различни показатели.
Основния показател който се използва при действащите нормативни документи е показателя – Произведена обща промишлена продукция .
В обхвата на този показател се включва стойността на всичко което предприятията се произвели през даден период независимо от предназначението и чии материали са използвани.
В показателя Обща Промишлена Продукция (ОПП) се включват следните елементи:
1. постъпленията от продажбите на произведената готова продукция
2. прираста или намалението на запасите от готова продукция в края на периода в сравнение с началото
3. произведени дълготрайни активи за собствени нужди
4. стойност на услугите от работа на ишлеме
Работа на ишлеме – при този показател се включва и стойността на услугата и стойността на материалите
5. стойност на материалите при работа на ишлеме (стойност на материалите на клиентите)
6. стойност на основния ремонт за собствено производство
7. изменение на остатъците от незавършено производство в основното производство и полуфабрикати собствено производство
ОПП се представя като сбор от посочените елементи!
Втори показател –
Предназначена за продажба (реализиране) продукция
Този показател може да се установи по два начина –
1. като от общата промишлена продукция се спадне стойността на изменението на запасите от незавършено производство, полуфабрикати собствено производство, инструменти собствено производство и стойността на материалите на клиентите при работа на ишлеме
2. като се сумират елементите които формират този показател. (останали от ОПП – стойността на продадените готови изделия, стойността на продуктите с промишлен характер, стойност на основния ремонт на собственото оборудване, стойността на услугите при работа на ишлеме ) .
В литературата се предлага при анализа на обема на производството да се използва и трети показател.
Реализирана (Продадена) Продукция –
Съобразно това кой момент се приема за реализация на продукцията може да се установят –
1. Обем на реализацията когато за момент се приема изпратената готова продукция на клиентите – тогава стойността на готовата продукция може да се представи под влияние на три елемента –
1. остатъците в началото от готова продукция в предприятието
2. стойност на обем на произведената през периода продукция
3. остатък в края не изпратена готова продукция
Он - остатъците в началото не изпратена готова продукция
П - обем произведена през периода готова продукция
Ок - остатъка в края не изпратена готова продукция
СТМ – стойностен размер на готовата продукция
СТМ = Он + П – Ок
Когато за момента на реализацията се приема реализираните приходи от продажбите стойностния размер на реализирана продукция може да се разгледа под влияние на пет фактора (елемента) –
1. Онн - остатъци в началото на периода непродадена готово продукция
2. Енн - експедирана в началото на периода готова продукция, но не изплатена от клиенти
3. П - произведена през периода продукция
4. Ок - остатъците в кроя на периода готова продукция на склад в предприятието
5. Екн - експедираната в края на периода готова продукция, но не изплатена от купувачите
СГП – стойнсен обем на готовата продукция
СГП = Онн + Енн + П - Ок – Екн
Трябва да се има в предвид, че в новите икономически условия за предпочитане се използва втория начин за изчисляване на произведена и реализираната готова продукция.
За да се анализира динамиката в изпълнението на обема на произведената продукция е необходимо фактическия обем на произведената продукция да се съпостави в абсолютно или относително изражение с плановия или базисния обем.
Така ще се установи абсолютното изпълнение на обема за производство. А самата динамика означава да установим процентното изпълнение на обема (Отношението между фактическия обем и запланирания или базисния обем).
Може да се установи и един трети показател, а именно темп на изменение на обема на произведената продукция.
Анализ на качествения състав на работната сила.
Анализ на качествения състав на работната сила- анализа на обезпечеността на предприятието с трудови ресурси в качествено отношение има за задача да се установи до колко съответното предприятие е снабдено с необходимата квалифицирана работна сила и до колко тази квалификация съответства на сложността на отделните видове работа. Могат да се използват различни показатели за тази цел. При действащите условия най- често се използва показателя средна квалифиционна степен(среден разряд на работниците установена по базисни и отчетни данни за всички производствени работници и отделно за основните и спомагателните работници), както и по отделни професии. Средната квалификационна степен на практика се изчислява по метода на средната аритметична претеглена величина, осреднява се квалификационната степен, а за сега се използват броя на работниците от съответните квалифиционни степени или тяхната структура. Чрез съпоставката на плановата и фактическата средна класифиционна степен общо и по отделни професии работници се установява изменението на квалификацията на работниците през анализирания период.
Важен момент при анализа на качествения резултат на работната сила е съпоставянето на средната квалификационна степен на работниците със необходимата квалификационна степен на работата която се извършва в предприятието. Тя се изчислява по метода на средната аритметична притеглена величина, отразява се необходимата квалифиционна степен на отделните видове работа а за сега се използват или обема на работата която ще се извършва във нормено време или броя на необходимите работници за изпълнение на предвидения обем работа по степен на квалификация. При съпоставката между двете квалификационни степени (на работниците и на работата), положителна оценка се дава в случаите когато разликата във двете сравнявани величини по отчетни данни не е по- голяма от плановата и когато не е допуснато обратно съотношение. Обикновено необходимата квалификационна степен на работниците се планира равна и по- често по- ниска от тази на работата, с което се цели да се стимулира повишаването квалификацията на работника. Качествения състав на работната сила може да се анализира и съобразно образователния акцент на работещите, придобит практически опит, пол, възраст и т.н.
Анализ на използваното време в предприятието.
Анализ на работното време- рационалното използване на работното време се откроява като условие за по- пълното използване на ангажираните човешки ресурси в предприятието, а от там и за повишаване на производителността на труда. Целта или задачата в това направление е да се изследват причините за допуснатите престой и загуби от работно време в рамките на работния период. За тази цел в рамките на стопанската година се изчисляват следните фондове работно време:
1) календарен фонд работно време(кв)- изчислява се като броя на дните на годината се умножи по броя на работниците;
2) максимален възложен фонд работно време(мвр)-изчислява се като от календарния фонд се спаднат човеко дните неотработени от работниците през почивните дни и официалните празници и официалните неработни дни от годината;
3) режимен фонд работно време(рв)- изчислява се като от максималния възложен фонд работно време се спаднат човеко дните за използване на годишния платен отпуск;
4) планов и фактически фонд работно време(пкв)- изчислява се като от режимния фонд се спаднат плановите респективно фактическите загуби от работно време в човеко дни, поради неявяване на работа(целодневни загуби работно време), поради влошена трудова дисциплина и др.
Обект на анализа е преди всичко използването на режимния фонд работно време, може да се използва степента календарен фонд работно време, максимален възложен фонд работно време, планов и фактически фонд работно време. При който и да е от тези показателя се изчисляват два коефициента- планов и фактически коефициент, например плановия режим работно време:
К(рф)0= ф планов
Рф0
К(рф)1= ф фактически
Рф1
По същия начин може да се изчислят планов и фактически коефициент за използване на каледарния фонд и максимално възложения фонд. Разбира се положителна оценка ще се дава, когато стойностите на фактическия коефициент е по- голяма от стойността на коефициента по базисни или планови данни(К1>К0). Това ще означава, че в предприятието са намалели без причините загуби работно време. Особено внимание при анализа трябва да се отдели на наличието на извънредно работно време в предприятието, тъй като както е известно по кодекса на труда то се заплаща по завишени разценки, което дава отражение върху издръжката на производството. В тази връзка анализа трябва да се насочи към изследване на причините довели до облагане на извънреден труд в предприятието.
Анализ на ефективното използване на трудовите ресурси.
Анализ на ефективното използване на трудовите ресурси. Ефективното използване на трудовите ресурси в индустриалните предприятия намира израз в показателите за производителност на труда. Известно е, че производителността на труда се измерва чрез обема на продукцията или обема на извършената работа за единица време. Тя може да се характеризира и чрез обратното съотношение, характеризиращо трудоразхода или работното време необходимо за производство на единица продукция. От гледна точка на обхвата на вложения труд различаваме няколко показателя за производителност на труда:
1) Средна изработка на едно лице на персонала( Изр.(п));
2) Средна изработка на един работник(Изр. (р));
3) Средно- дневна производителност на труда(Дпт);
4) Средна часова производителност на труда(Чпт).
Всеки от тези показатели има своето познавателно значение и всеки от тях се изчислява като отношение между обема на произведената продукция във стойност и вложения трудоразход:
Пт= Обем на произв. Пр-я във ст/ст
Трудоразход(п,бр,чд,чч)
Пт- производителност на труда.
Трудоразхода може да бъде изразен със средно-списъчен брой на персонала(п), може да бъде изразен с брой на производствените работници(Бр.), чрез общо отработените човеко дни от работниците(Чд) и чрез общо изработените човеко часове от работниците(Чч). В съответствие с това кой трудоразход е в знаменателя на алгоритъма се изчислява равнището на посочените по горе четири показателя за производителност на труда.
Методика за анализ на средната изработка на едно лице от персонала. Както вече стана известно Изр.(п) се изчислява като отношение между обема на произведената продукция в стойност и броя на персонала на предприятието.
Изр.(п)= ОП/ Бр. Персонал
По този алгоритъм може да изчислим средната изработка на персонала по план:
Изр.(п)0= ОП0/ П0= 5 000 000/108= 46 296 лева
По този алгоритъм може да изчислим и средната изработка на персонала по отчет:
Изр.(п)1=ОП1/ П1= 6 000 000/ 113.4= 52 910 лева
Изменението на средната изработка на персонала:
±∆ Изр.(п)= 52 910-46 296= +6 614 лева
По показания начин се изчислява средната изработка на едно лице от персонала, а когато се анализира тя се представя под влияние на два фактора:
1) Структурата на персонала- изразява се чрез относителния дял на работниците в общия брой на персонала(Ст). Този фактор влияе върху средната изработка на едно лице от персонала, поради това че средната изработка, която се постига от един основен работник при различните категории работници е различна.
2) Средна изработка на един производствен работник(Изр.(р))
Изр.(п)0= Ст0*Изр(р)0= 46 296 лева
100
Изр.(п)1= Ст1*Изр(р)1= 52 910 лева
1000
±∆ Изр.= +6 614 лева
За да извършим факторния анализ на този показател е необходимо да се премине през следните аналитични процедури:
1) да се изчисли структурата на персонала по план и по отчет;
Ст0= Работници0 * 100= 100 * 100 = 92.6%
Персонал0 108
Ст1= Работници1 * 100= 110 * 100 = 97%
Персонал1 113.4
2) трябва да се изчисли средната изработка на един работник по план и по отчет;
Изр.(р)0=ОП0/Бр.0= 5 000 000/100= 50 000 лева
Изр.(р)1=ОП1/Бр.1= 6 000 000/110= 54 545 лева
3) изследване влиянието на двата факторни показателя, използваме верижното елиминиране. Първо изчисляваме влияние на структурата на персонала, ще представлява разлика между една условна средна изработка на едно лице на персонала и плановата средна изработка.
±∆ Изр.(п)/Ст/ = Ст1*Изр.(р)0 – Ст0*Изр.(р)0= 97*50 000 – 46 296= 48 500-46 296=
100 100
= + 2 204 лева
Нарастването на работниците, води до повишаване на средната изработка на един работник с 2 204 лева.
2) Влияние на средната изработка на един работник- ще представлява разлика между фактическата средна изработка на едно лице от персонала и условната средна изработка.
±∆ Изр.(п)(Изр.(р))= Ст1*Изр.(р)1 – Ст1*Изр.(р)0= 52 910-48 500= +4 410 лева
100 100
Комплексното изменение на двата фактора трябва данни даде общото изменение на средната изработка:
±∆ Изр.(п)= Изр.(п)(Изр.(р))- Изр.(п)/Ст/=4 410-2 204=2 206
Методика за анализ на показателя средна изработка на един работник. Това основния обобщаващ показател, с който се характеризира ефективното използване на ангажираните в производството работници. Както стана ясно показателя се изчислява като отношение между обема на произведената продукция и средно списъчния брой на работниците.
±∆ Изр.(р)= Изр.(р)1- Изр.(р)0=54 545-50 000= +4 545 лева
Когато този показател се подлага на факторен анализ, той се разглежда под влиянието на три основни фактора:
1) средно отработените човеко дни от един работник(Чд)- този фактор дава възможност да се установи отражението на целодневните загуби работно време(състоянието на трудовата дисциплина в предприятието върху средната изработка на един производствен работник);
2) средно отработените човеко часове в рамките на един работен дан(изразява плътността на работния ден)(Чч). Този фактор пък дава възможност да се установи отражението на вътрешно- сменните загуби работно време върху средната изработка на един работник;
3) средно часова производителност на труда(Чпт)- характеризира степента на използване на ефективното време на работниците в работата. Характеризира произведената продукция за един час от един работник.
Връзката между тези три факторни показатели и средната изработка на един работник е следната:
Изр.(р)=Чд*Чч*Чпт
По планÞ Изр.(р)0=Чд0*Чч0*Чпт0=50 000 лв.
По отчетÞ Изр.(р)1=Чд1*Чч1*Чпт1=54 545 лв.
За да се изучи факторния анализ на изменението на средната изработка на един работник е необходимо най- напред да се наберат данни за трите факторни показателя.
Въз основа на информацията от предходната таблица, изчисляваме:
5.Отработени Чд на един работник(р.2.1/р.1.1) 200 204.5
6.Чч в рамките на един Чд(р.2.2/р.2.1) 7.5 7.6
7.Средна Чпт(р.3/р2.2) 33.33 35.08
Изследване влиянието на трите основни фактора(използваме способа на разликите):
1) ±∆ Изр.(р)(Чд)= (Чд1-Чд0)*Чч0*Чпт0=(204.5-200)*7.5*33.33= +1 124.88 лв.
2) ±∆ Изр.(р)(Чч)= (Чч1-Чч0)*Чд1*Чпт0=(7.6-7.5)*204.5*33.33= +681.59 лв.
3) ±∆ Изр.(р)(Чпт)= (Чпт1-Чпт0)*Чд1*Чч1=(35.08-33.33)*204.5*7.6= +2 719.85 лв.
Рекапитулация »+ 4 545 лева
Анализ на дневната производителност на труда(Дпт)- този показател характеризира ефективното използване на работното време в рамките на работния ден(смяна). Както и при останалите показатели и тук дневната производителност наа труда ще се изчисли като отношение между обема на произведената продукция в стойност и общия брой на отработените човеко-дни от работниците:
Дпт0= ОП0/ΣЧд0=5 000 000/20 000=250 лева
Дпт1= ОП1/ΣЧд1=6 000 000/22 500=267 лева
±∆ Дпт=267-250= +17 лева(нарастване на дневната производителност на труда с 17 лв.)
Този показател също така може да се подложи на факторен анализ. Дпт на труда се влияе от два основни фактора:
1) средно отработените човеко-часове в рамките на един работен ден;
2) средната часова производилтелност на труда.
От тук алгоритъма ще бъде:
Дпт=Чч*Чпт
В таблицата вече разполагаме със данни, както за Чч в рамките на работния ден, така и за Чпт, следователно ще измерим това влияние:
1) ±∆ Дпт(Чч)=(Чч1-Чч0)*Чпт0=(7.6-7.5)*33.33= 3.33 лева
2) ±∆ Дпт(Чпт)=(Чпт1-Чпт0)*Чч1=(38.0-33.33)*7.6= 13.30 лева
» 17 лева
Методика за анализ на часовата производителност на труда- както предходните показатели за производителност на труда, така и Чпт се изчислява направо като отношение между обема на произведената продукция и вложените за нейното производство човеко- часове. Или Чпт=ОП/ΣЧч
По план и по отчет:
Чпт0=ОП0/Чч0=5 000 000/150 000= 33.33
Чпт1=ОП1/Чч1=6 000 000/171 000= 35.08
±∆ Чпт=35.08-33.33= +1.75
Така се изчислява часовата производителност на труда, но когато се анализира тя се разглежда под влиянието на следните факторни показатели:
1) структурата на производството- тук структурата не е отразена чрез относителни тегал проценти, а чрез произведените количества по видове производства(К);
2) трудоразхода на отделните изделия в човеко- часове(Т;Тчч);
3) средна продажна цена на изделията(Ц).
От тукÞ Чпт= Σ К*Ц/ Σ К*Т
1) При факторния анализ първо се изследва влиянието на структурния фактор. Структурата на производството оказва влияние върху средната Чпт, поради това че индивидуалната часова производителност на труда по видове производства е различна. Ето защо ако през анализирания период нарасне обема на тези видове продукция, които имат по- висока индивидуална производителност на труда от средната за предприятието, промените в структурата на производството при равни други условия ще доведат до нарастване на средната часова производителност на труда и обратно.
±∆ Чпт(Ст)= ЧптI-Чпт0= (Σ К1*Ц0/ Σ К1*Т0)-( Σ К0*Ц0/ Σ К0*Т0)
2) Трябва да се изследва влиянието на трудоемкостта на единица продукция- по същество този фактор характеризира индивидуалното равнище на часовата производителност по отделни изделия. Неговото влияние ще се установи като разлика между втора условна часова производителност на труда и първа условна Чпт.
±∆ Чпт(т)= ЧптII- ЧптI= (Σ К1*Ц0/ Σ К1*Т1)-( Σ К1*Ц0/ Σ К1*Т0)
3) Влияние на средните продажни цени на изделията- ще представлява разлика между фактическата средна Чпт и втората условна.
±∆ Чпт(ц)= Чпт1- ЧптII= (Σ К1*Ц1/ Σ К1*Т1)-( Σ К1*Ц0/ Σ К1*Т1)
стр.62 зад.48
Анализ на използване на ДМА.
Същност, изчисляване на производствените мощности в предприятието.
Необходимостта от анализ за използване на ДМА, се обуславя от факта, че те заемат голям размер от ангажирания капитал на съответното предприятие, същите с малки изключения имат постоянна тенденция на нарастване във общото съотношение между основните елементи на всеки възпроизводствен продукт. Освен това в резултат на бързия технически прогрес се наблюдава бързо, но равно и физическо остаряване на техниката във съвременния свят(етап). Всичко това налага в предприятията да се създава такава организация на използването на ДМА, при която за кратък срок те ще пренесат своята стойност. Обикновено когато става въпрос за използване на ДМА, в твърде много литературни източници се акцентира върху показателите фондоемкост и фондоотдаване. Фоноемкостта се изчислява като отношение между първоначалната стойност на ДМА и стойностния обем на произведената продукция.
Фондоемкост= Първонач ст/ст на ДМА / ОП *100
Така изчислен този показател дава представа за отдаваемостта на ангажираните от предприятието ДМА.
Втория показател се изчислява реципрочно на първия,
Фондоотдаване= ОП / Първонач. ст/ст на ДМА * 100
и дава представа за дълготрайните активи, с които се произвежда единица продукция.
От алгоритмите за изчисляване на тези показатели е видно, че при тяхното определяне се извършва всъщност едно сравняване или съпоставка между дадения ресурс под формата на дълготрайни активи и получените при тяхното използване резултати от производствената дейност. Ето защо считаме, че тези два показателя на практика характеризират преди всичко достигнатото равнище на ефективност от използването на ДМА, а не самата степен на тяхното използване. Известно е, че с ДМА се обосредства връзката между живия труд и предметите на труда. Тяхната основна функция е да създават условия за производство на продукция. Във светлината на казаното се налага извода, че когато трябва да се определи степента на използване на ДМА ще трябва да се изходи не от отношението между продукцията и ангажираните ДМА, а от съотношението между обема на продукцията, която е произведена и продукцията която е възможно да се произведе при най- пълно използване на ДМА. В теорията и практиката, възможната за производство продукция със ангажираните дълготрайни активи се характеризират с техните производствени мощности. Те не са самите ДМА, нито пък отделните им елементи. Производствената мощност е атрибут на ДМА. Производствената мощност се изразява с максималното количество продукция, която може да бъде произведена от промишлено производственото оборудване и производствените площи на предприятието при използване на определени суровини и материали, при най- прогресивна технология и организация на производството, и при най- пълно използване на работното време на машините и оборудването. Производствените мощности на едно предприятие могат да се изчислят чрез следния алгоритъм:
ПМ= Т(МВФ)/ t'
ПМ- производствени мощности;
МВФ- максимално възможен фонд работно време на машините;
Т- максимално възможното време за работа на машините;
t'- прогресивната норма за разход на машинно време за производство на единица продукция.
Максимално възможното време за работа на машините(Т) изразява времето, през което машините и оборудването могат да участват в производствената дейност. Този фонд се изчислява като от календарния фонд машинно време (КФ в часове) и необходимото време за ремонт и прегледи на машините, и оборудването по прогресивни норми за разход на машинно време при извършване на тези ремонти и предните. Прогресивната норма за единица продукция (t'), която изразява минималния разход на машинно време за производство на единица продукция, за всеки произвеждан от предприятието продукт и при всяка система машини на практика е известна величина.
В този вид тя е изчислена по фактически данни, прогресивната норма се използва при изчисляване на производствените мощности само в онези случаи, когато машините, съоръженията и оборудването, чийто производствени мощности се изчисляват, произвеждат еднотипна продукция с установен разход на машинно време за единица продукция в натурално изражение, при тези случаи отношението между максимално възможния фонд възможно време и прогресивната норма ще изразява производствените мощности в натурално изражение.
Пример:
Приемаме МВФ на разполагаемите фрези в едно предприятие е 150 000 машинно- часа, за единица продукция се изразходват 300 нормо- часа. Тогава:
ПМ= МВФ/ t'= 150 000/300= 500 бр. изделия са производствените мощности на предприятието.
Когато машините, съоръженията и оборудването, чийто производствени мощности се установяват са ангажирани в производството на изделия или отделни детайли на повече от един вид продукция, производствените мощности се установяват в условно натурално изражение приравнени към най- типичното изделие произвеждано в предприятието. За да бъдат установени производствените мощности в условно натурално изражение е необходимо на базата на установените прогресивни норми, по видове продукция да се установи прогресивна норма за единица условна продукция. Тази норма от една страна трябва да характеризира най- типичното изделие и от друга страна да характеризира структурата на производството, за да се постигне тази двустранна характеристика, t' за единица условна продукция по своята обща продължителност трябва да съответства на прогресивната норма на най- типичния вид продукция, характеризиращ производствения облик на съответното предприятие. За да се установи тази прогресивна норма за единица условна продукция, се постъпва по следния начин:
1) Най- напред като се изхожда от общите прогресивни норми за производство на единица продукция трябва да се изчислят коефициент преводители (кфп) за всеки вид производство. Те се изчисляват като отношение между прогресивната норма на отделните видове продукции и прогресивната норма на най- типичното изделие. С помощта на така изчислените коефициент- преводители се умножават количествата продукция е натурално изражение, получените резултати се сумират, сборът им ще представлява общия обем на продукцията, която трябва да се произведе в условно изражение.
2) След тези изчисления като се използват данните за обема на продукцията в натурално изражение и прогресивните норми за единица продукция, но по отделни системи машини се изчислява общо необходимото машинно време при всяка система машини по прогресивни норми за изпълнение на общия обем на продукцията. Така при наличието вече на данни за общо необходимото време по отделни системи машини, по прогресивни норми, за целия обем произведената продукция от една страна и за общия обем на продукцията, преизчислен в условно- натурално изражение от друга страна, вече е възможно по отделни системи машини да се определи прогресивната норма за единица продукция.
3) Отношението между МВФ и машинното време, изчислен по отделни системи машини и прогресивната норма за едно условно изделие ще даде възможност да се изчислят ПМ по отделни системи машини.
Анализ на екстензивното използване на ДМА (използване по време).
Екстензивното използване на ДМА може да се анализира за един по-продължителен период от време (за години), за по- кратък период от време или да се анализира в оперативен порядък в рамките на работната смяна. Ефективното използване на ДМА за по- продължителен период от време се базира на изчисляване на система от показатели, изчислени въз основа на следните фондове машинно време:
- Кф машинно време- както стана ясно той се изчислява като произведение на броя на машините в съответната система и календарните дни, през които тези машини са на разположение на предприятието и часове при трисменен режим на работа с пълна продължителност на работния ден.
Кф= Бм- К дни 1м*24
Кф 1маш= 8760 м.ч.
- Режимен фонд (Рф) машинно време- изразява времето, през което машините са ангажирани в производствената дейност и ремонт при конкретен режим на работа. Той се изчислява като произведение между броя на машините, броя на работните дни, броя на смените и продължителността на една смяна според конкретния режим на работа.
Рф= Бм* Раб. Дни* Ксм
Ксм- коефициент на сменност на машините
Ксм= 1= 8 ч. смяна
Ксм= 2= 16 ч. смяна
Ксм= 3= (2*8)+6= 22 часа смяна
Ксм= 2.33= (2*8)+2= 18 ч.
- МВФ машинно време- същия фонд машинно време, което се използва при изчисляване на ПМ на предприятието. Той изразява времето, през което е възможно максимално участие на машини и оборудване в производствената дейност. Определя се като Кф машинно време се спадне необходимото време за ремонт и прегледи по t′ за разход на машинно време.
МВФ= Кф- време за ремонт по t′
- Планов фонд машинно време (Фпл)- изразява необходимото време за изпълнение на плановия обем продукция при планови норми за разход на машинно време, следователно той представлява сбор от произведенията между плановите количества продукция и плановата норма за разход на машинно време за единица продукция.
Фпл= ∑ К0* t0
Фпл машинно време може да се определи и като Рф се спаднат планираните машинно часове за престой поради ремонт и технически прегледи на машините и поради некомплектованост на оборудването. Този фонд може да се изчисли и по обратен път, а именно като необходимото нормено време за плановата продукция се коригира с планираното средно процентно изпълнение на машинната норма.
Фпл= ∑ К0* t * 100
Р0
t- Нормено време за разходи на машинно време
Р0- планирано процентно изпълнение на машинните норми; t0
- Ф фактически (Фф)- изразява времето, през което машините и оборудването действително са били ангажирани в производствената дейност. Този фонд също може да се установи по два начина:
1) От Рф по отчетни данни се спаднат фактически допуснатите престои независимо от техния характер. Фф може да се определи също така по обратен ред. За тази цел е необходимо да се изчисли необходимото нормено време за фактическата продукция и то да се коригира с фактическото процентно изпълнение на машинни норми.
Фф= ∑ К1*t *100= ∑ К1*t1
Р1
t *100 – t1
Р1
- Коригиран планов фон машинно време (Фкор)- този фонд изразява времето необходимо за изпълнението на фактическата продукция, но при използване на планови норми за разходи на машинно време.
Фкор= ∑ К1*t0= ∑ К1*t
Р1
Той се изчислява също така като необходимото време за фактическата продукция се коригира с планово процентно изпълнение на машинни норми.
Въз основа на тези фондове машинно време при анализа на екстензивното използване на машините и оборудването могат да се изчислят следните групи показатели.
1) Показатели за използване на Кф машинно време, изчисляват се два коефициента:
Кекст0= Фпл Кекст1= Фф
Кф0 Кф1
2) Показатели, характеризиращи използването на Рф машинно време. Да се има предвид, че разликата между Рф по план и отчет ще се обуславя от промените в средно- годишния брой на машините и промените в конкретния режим на работа. Показателите за използване на Кф и Рф практически не могат да имат предварително определена горна граница, понеже както в Кф, така и Рф на практика се съдържат неползотворими елементи. Изчисляват се два коефициента:
Кекст0= Фпл Кекст1= Фф
Рф0 Рф1
От равнището на показателите за използване на Рф никога не може да се направи извод в кои случаи екстензивното използване е подобрено или влошено. Показателите за използване на Рф се наричат още коефициент за екстензивно използване, изчислени при конкретни условия на работа.
Посочените недостатъци се преодоляват с показателите за така наречените пълно екстензивно използване. Те се определят като отношение между плановия и фактическия фонд към МВФ1 и МВФ0.
Кекст0= Фпл Кекст1= Фф
МВФ0 МВФ1
При тези показатели е възможна количествена разлика между МВФ по план и по отчет. Двата фонда машинно време се различават по броя на машините, по план и по отчет, които са ангажирани в производствената дейност.
Предимството на показателите за пълно екстензивно използване се изразяват в това, че тук след установяване на изменението между фактическа и базисна стойност на коеф. може да се пристъпи към факторен анализ. Промените в степента на пълното екстензивно използване са под влияние на два фактора:
- промени в структурата на производството;
- влияние за степента на истинското екстензивно използване.
За да се установи тяхното влияние е необходимо да се изчисли един коригиран коефициент за екстензивно използване.
Той се определя като отношение между коригирания планов фонд машинно време и МВФ по отчет.
Ккор.= Фкор.
Мвф1
±∆ Кекс= Кекст1- Кекст0 :
- 1) влияние на структурата на производството= Ккор- Кекст0
- 2) влияние на истинското екстензивно използване= Кекст1-Ккор
За разлика от коефициента за използване на Рф и Кф, коефициента за използване на МВФ имат максимална възможна граница. Ето защо тяхното познавателно значение е по- добро. Освен това както е видно базата за изчисляване на тези коефициенти съответстват на базата, при която се определят ПМ на предприятието.
За степента на екстензивно използване на ПМ в рамките на годината могат да се правят и изводи въз основа на изчислените показатели за различните категории оборудване. Те се формират съобразно участието на машини, съоръжения и оборудване непосредствено в производствената дейност. Въз основа на този критерии оборудването във всяко предприятие може да се раздели на два вида:
- налично оборудване( машини, съоръжение и оборудване, които са на разположение на предприятието, независимо от тяхното техническо състояние и възможности за използване);
- инсталирано оборудване. Това е оборудването, което се намира непосредствено в експлоатация и се различават от наличното по брой на машини и съоръжения, които не се намират в експлоатационна готовност. Инсталираното се нарича още работещо.
Въз основа на тези две категории могат да се изчислят два показателя:
- Коефициент на инсталираното оборудване. Това е отношение между инсталираното оборудване към наличното.
- Коефициент на работещото оборудване=
= Действително работещо от наличното
налично оборудване
Тези два показателя за използване на оборудването дават възможност да се проучат задълбочено възможностите за по- пълно участие на машините и съоръженията в производството чрез съкращаване на наличното, но неизползвано оборудване.
Оценката на екстензивното използване на ДМА и по- конкретно оценката на използване на действащото оборудване може да се извърши и за по- малки периоди от време като се използват данни от баланса на работното време на участниците в производствения процес машини, съображения и оборудване.
В структурно отношение баланса на работното време се състои от следните показатели:
- Максимално възможно време за използване(Вмв)- за денонощието се равнява на 22 часа;
- Сменно време на машините(Всм)- отличава се от Вмв с целосменните престои на оборудването;
- Ефективен фонд работно време (Веф)- този фонд изразява пълноценното работно време на машините в рамките на денонощието. Ще се изчисли като от Всм се спаднат вътрешносменните престои.
- Машинно време(Вмш)- равно е на разликата между Веф и т. нар. подготвително- заключително време.
Въз основа на данните за посочената структура на работното време екстензивното използване на ДМА в рамките на денонощието може да се установи също така чрез система от показатели за използване на различните фондове машинно време.
- Коефициент за сменното използване на оборудването(К см. Изп.), представлява отношението между Всм иВмв.
К см. изп.= Бм.* Всм
Бм* Вмв
- Коефициент за вътрешно сменното използване на работното време- отношение между ефективния фонд и сменното време:
Кв. см. изп.= Бм* Веф
Бм*Всм
- Коефициент за използване на машинно време- отношение между Вмш и Веф:
К изп. на мв= Бм* Вмш
Бм* Веф
Произведението между тези три коефициента дава представа за комплексното екстензивно използване на машините в рамките на денонощието.
К екст. изп. = К см. изп.* Кв. см. изп.* К изп. На м. в.
Анализ на интензивното използване на ДМА (използване по мощност).
Анализ на интензивното използване на ДМА( Ин. Изп.)(използване на машините по мощност).
Интензивното използване на ДМА се характеризира преди всичко с обема на произведената продукция за единица машинно време. Колкото по- голям е този обем на продукцията, толкова по- висока ще е при равни други условия степента на интензивното използване на ДМА. Планираната или очакваната, а така също и постигнатата степен на интензивно използване на ДМА се измерва с коефициента за интензивно използване, изчислен на базата на продукцията за единица машинно време. Плановия коефициент за интензивно използване е отношение на плановия обем продукция, която може да бъде произведена за единица машинно време, към максималния обем продукция за единица машинно време. По- конкретно този показател се определя като отношение на продукцията в натурално или условно приблизителното изражение, която може да се произведе за единица време при планова структура на производството и планови норми за разход на машинното време към продукцията в натурално или условно приблизителното изражение, което може да бъде произведена за единица машинно време при планова структура на производството, но по прогресивни норми за разход на машинно време(t′). В зависимост от характера на производството за единица машинно време, може да служи единица, сто или хиляда машинно часа. За планираната продукция за единица, която служи като числител при изчисляване на коефициент на интензивното използване по план, се определя като общия обем на продукцията в натурално или условно приблизителното изражение се раздели на плановия фонд машинно време за съответната система.
Q0(1.1*1000)
Кint0= ∑ K0* t0
Q0(1.1*1000)
∑ K0* t′
Q0(1.1*1000)- продукцията в условно- натурално изражение.
Максимално възможната продукция, която служи за знаменател, се изчислява като общия натурален или условно приблизителния размер на продукцията се раздели на необходимото време за нейното изпълнение, но по прогресивни норми за разход на машинно време.
Както се вижда плановия коефициент за интензивно използване може да се изчисли и без да се определя продукцията за единица машинно време. В този случай той е отношение между необходимото време за плановата продукция по прогресивни норми и необходимото време за плановата продукция по планови норми.
Кint0= ∑ K0* t′ - обратен подход за изчисляване
∑ K0* t0
Фактическия коефициент за интензивно използване ще се определи като отношение между фактически произведената продукция за единица машинно време и максимално възможната продукция, която може да се произведе.
Фактическия обем на произведената продукция за единица машинно време се изчислява като отношение на общия обем на продукцията в натурално или условно приблизително изражение (Q1) се раздели на фактическия фонд машинно време на съответната система машини.
Q1(1.1*1000)
Кint1= ∑ K1* t1
Q1(1.1*1000)
∑ K1* t′
Максималния обем продукция за единица машинно време при фактическа структура на производството се изчислява като пак общия обем на продукцията в натурално или условно приблизително изражение се раздели на необходимото време за нейното изпълнение, но по прогресивни норми за разход на машинно време.
Ако и тук преобразуваме формулата можем да стигнем до друг подход за изчисляване на коефициента за интензивно използване без да използваме изчислената продукция за единица време, а като отношение между необходимото време за фактическа продукция по t′ и необходимото време за същата продукция по отчетни норми.
Кint1= ∑ K1* t′
∑ K1* t1
За да се даде оценка за степента на интензивното използване на ДМА е необходимо фактическия коефициент да се сравни с плановия.
±∆ Кint = Кint1 - Кint0
Тази съпоставка не е достатъчна да се извърши оценката, тъй като двата коефициента освен по степен на интензивното използване се различават и по структурата на производството. Ако през анализирания период настъпят отклонения от плановата или базисната структура на производството се налага да се изчисли още един коефициент за интензивно използване. Той по структура на производството трябва да съответства на фактическия коефициент, а по степен на интензивно използване на плановия коефициент. За да се изчисли един такъв коефициент трябва продукцията, която би била произведен за единица време при фактическа структура на производството и планови норми за разход на машинното време да се отнесе към максимално възможната продукция за единица време при фактическа структура на производството и прогресивни норми за разход на машинно време, т.е. към същия знаменател, от който се изчислява фактическия коефициент за интензивно използване.
Q1(1.1*1000)
К усл. за int = ∑ K1* t0 = ∑ K1* t′
Q1(1.1*1000) ∑ K1* t0
∑ K1* t′
Вече при изчислен трети коефициент общото изменение на коефициента за интензивно използване, може да се разгледа под влияние също така на два фактора:
1) Влияние на структурата на производството;
2) Влияние на истинското интензивно използване.
1) Ще се изчисли като разлика между условния коефициент за интензивно използване и плановия коефициент за интензивно използване;
2) Разлика между фактическия коефициент за интензивно използване и условния коефициент.
±∆ Кint = Кint1 - Кint0 – 1) К усл. за int – K int0
- 2) K int1- K усл. за int
Анализ на интегралното използване на ДМА.
Анализ на интегралното използване на ДМА. Разгледаните в предходните два въпроса, показателя за екстензивно и интензивно използване разкриват резервите от двете страни на един единен процес. Последната сметка е необходимо да се даде една обобщаваща оценка за използване на ДМА. Тя се дава посредством изчисляване на показатели за интегрално използване на ДМА. Тези показатели могат да бъдат установени по два пътя: - като отношение между произведената продукция в натурален или условно приблизително изражение към установените ПМ на предприятието.
К интегр0,1= Q0,1
ПМ0,1
Този начин на определяне на обобщаващите показатели за използване на ДМА имат това предимство, че посредством същия наличните резерви от неусвоени производствени мощности могат да бъдат показани веднъж в коефициент и втори път в непроизведена продукция. Резервът в коефициента се изчислява като разлика между единица и коефициент за интегралното използване.
Резерв в коеф.= 1- К интегр.
Резерва от непроизведена продукция в условно натурално- изражение, което ще показва неусвоения размер на ПМ, ще се изчисли като разлика между ПМ и произведената продукция в условно- натурално изражение.
Резерв в Q= ПМ- Q
Показателите за интегрално използване могат да бъдат установени и по втория начин, а именно като произведение между показателите за екстензивно използване и показателите за интензивно използване.
К интргр.0,1= Кест0,1 * К int0,1
К екст0,1- изразяват пълното екстензивно използване, т.е. използването на МВФ.
При този начин за установяване на К интегрално, резервът от неусвоени мощности може да се изчисли само в коефициент.
Резерв в неусв. Мощности= 1- Кинтегр.
Установен по този начин резерва, същия има друго предимство пред първия начин. Както е известно освен планов и отчетен показател за екстензивно изпълнение и за интегрално изпълнение се изчисляваха и условни коефициенти за двата вида използване. Тяхното предназначение беше да се елиминира влиянието на промените в структурата на производството и да се установи истинската степен на екстензивно и интензивно използване. Те дават възможност и тук при обобщаващата оценка да се изчисли коригиран коефициент за интегрално използване, който съпоставен веднъж с плановия коефициент и втори път с фактическия коефициент за интегрално използване, позволява и тук да се определи отражението на промените в структурата на производството върху обобщаващия показател за използване на ДМА.
К кор. интегр.= К кор. екст.* К кор. Инт.
±∆ К интегр.= Кинтегр.1- К интегр.0 = :
1) = К кор. Интегр.- К интегр.0 – влияние на структурата на производството;
2) = К интегр.1- К кор. Интегр.- влияние на истинското интегрално използване.
Оперативен анализ на използване на техниката.
Анализа на екстензивното и интензивното и използване на ДМА дава възможност за извършване на задълбочена оценка на постигнатите резултати и за най- пълно разкриване на наличните резерви. Неговото провеждане е свързано с обработката на голям обем i за количеството на планираната и произведената продукция, за разходи на машинно време за производство на единица продукция по планови, отчетни и прогресивни норми, по отделни видове производства и по отделни системи машини. Ето защо установяването на тези показатели, характеризиращи използването на ДМА в практиката се извършва за сравнително по- продължителни периоди от време (в най- добрия случай 3м) това означава, че колкото и да са пълни разкритите резерви те могат да бъдат усвоени едва през следващия период от време. Ето защо за да се осигури текуща оценка на равнището на използване на ДМА, за да се осъществи своевременно разкриване на постиженията и слабостите в работата е необходимо да се осъществяват и проучвания за използването на ДМА текущо още в процеса на изпълнение на необходимите задачи, т.е. необходимо е да се извършва и т. нар. оперативен анализ на използване на техниката в предприятието.
Той има за задача да позволи своевременно разкриване на допуснатите слабости в екстензивно и интензивно използване на ДМА. Неговия текущ (оперативен) характер не позволява да бъдат използвани показателите, с които вече се запознахме. Единствена възможност, която съществува е да се анализира екстензивно и интензивно използване само по отношение на запалниранта степен на използване. Голямото разнообразие на произвежданата продукция изисква при анализа да се прилагат по- обобщени показатели както по отношение на общия обем на произведената продукция така и по отношение на използване на техниката. Изходно начало на оперативния анализ е зависимостта на обема на производството от изменението на техническата база на производството под формата на брой на машини и степента на нейното използване, която намира израз в средната изработка на една машина.
ОП= Бм* Изр(м)(средно)
Техническата база в случая намира израз в средно списъчния брой на използваните машини, а степента на нейното използване в стойностния обем на продукцията, която се пада на една средно списъчна машина. След като се установи изменението на ОП, анализа трябва да продължи с изчисляване на двата фактора върху това изменение:
±∆ ОП= ОП1- ОП0
1) по един от двата способа се разкрива влиянието на изменението на техническа база, т.е. на броя на машините.
±∆ ОП(Бм)= (Бм1- Бм0)* Изр.(м)(средно)0
Изр(м) 0= ОП0
Бм0
Изр(м) 1= ОП1
Бм1
Така установеното влияние на Бм може да бъде разгледано като влияние на изменение на техническата база на производството само в случай, че разликата между фактическия и плановия брой на машините се дължи на преждевременно въведени в производството ДМА или преждевременно извадени от производството машини поради физическо износване и аварии, които остават постоянно негодни. Във всички останали случаи, когато разликата между фактическия и плановия брой на машините се дължи на скъсяване или удължаване на ремонтните срокове или пък навременно изваждане на машините от предприятието, този фактор ще изразява част от екстензивните използвания на машините върху обема на производството.
2) установява се влиянието на средната изработка на една машина:
±∆ ОП(Изр(м))= Бм1* (Изр(м)1- Изр(м)0)
По същество Изр(м) се откроява като един обобщаващ показател, за да се установи какво отражение върху ОП оказва екстензивното и интензивното използване на работещите машини на един втори етап от анализа трябва да се анализира интегрален показател средна изработка на една машина. Като обобщаващ показател тя зависи от времето, през което са работили машините и продукцията, която се произвежда за единица машинно време.
Оперативен анализ на използване на техниката.
Анализа на екстензивното и интензивното и използване на ДМА дава възможност за извършване на задълбочена оценка на постигнатите резултати и за най- пълно разкриване на наличните резерви. Неговото провеждане е свързано с обработката на голям обем i за количеството на планираната и произведената продукция, за разходи на машинно време за производство на единица продукция по планови, отчетни и прогресивни норми, по отделни видове производства и по отделни системи машини. Ето защо установяването на тези показатели, характеризиращи използването на ДМА в практиката се извършва за сравнително по- продължителни периоди от време (в най- добрия случай 3м) това означава, че колкото и да са пълни разкритите резерви те могат да бъдат усвоени едва през следващия период от време. Ето защо за да се осигури текуща оценка на равнището на използване на ДМА, за да се осъществи своевременно разкриване на постиженията и слабостите в работата е необходимо да се осъществяват и проучвания за използването на ДМА текущо още в процеса на изпълнение на необходимите задачи, т.е. необходимо е да се извършва и т. нар. оперативен анализ на използване на техниката в предприятието.
Той има за задача да позволи своевременно разкриване на допуснатите слабости в екстензивно и интензивно използване на ДМА. Неговия текущ (оперативен) характер не позволява да бъдат използвани показателите, с които вече се запознахме. Единствена възможност, която съществува е да се анализира екстензивно и интензивно използване само по отношение на запалниранта степен на използване. Голямото разнообразие на произвежданата продукция изисква при анализа да се прилагат по- обобщени показатели както по отношение на общия обем на произведената продукция така и по отношение на използване на техниката. Изходно начало на оперативния анализ е зависимостта на обема на производството от изменението на техническата база на производството под формата на брой на машини и степента на нейното използване, която намира израз в средната изработка на една машина.
ОП= Бм* Изр(м)(средно)
Техническата база в случая намира израз в средно списъчния брой на използваните машини, а степента на нейното използване в стойностния обем на продукцията, която се пада на една средно списъчна машина. След като се установи изменението на ОП, анализа трябва да продължи с изчисляване на двата фактора върху това изменение:
±∆ ОП= ОП1- ОП0
1) по един от двата способа се разкрива влиянието на изменението на техническа база, т.е. на броя на машините.
±∆ ОП(Бм)= (Бм1- Бм0)* Изр.(м)(средно)0
Изр(м) 0= ОП0
Бм0
Изр(м) 1= ОП1
Бм1
Така установеното влияние на Бм може да бъде разгледано като влияние на изменение на техническата база на производството само в случай, че разликата между фактическия и плановия брой на машините се дължи на преждевременно въведени в производството ДМА или преждевременно извадени от производството машини поради физическо износване и аварии, които остават постоянно негодни. Във всички останали случаи, когато разликата между фактическия и плановия брой на машините се дължи на скъсяване или удължаване на ремонтните срокове или пък навременно изваждане на машините от предприятието, този фактор ще изразява част от екстензивните използвания на машините върху обема на производството.
2) установява се влиянието на средната изработка на една машина:
±∆ ОП(Изр(м))= Бм1* (Изр(м)1- Изр(м)0)
По същество Изр(м) се откроява като един обобщаващ показател, за да се установи какво отражение върху ОП оказва екстензивното и интензивното използване на работещите машини на един втори етап от анализа трябва да се анализира интегрален показател средна изработка на една машина. Като обобщаващ показател тя зависи от времето, през което са работили машините и продукцията, която се произвежда за единица машинно време.
Анализ на паричните разходи на предприятието
Анализ на състава, динамиката и структурата на паричните разходи
Осъществяването на стопанска дейност не е възможно без на извършване на определени разходи. Извършваните разходи имат парична и натурално веществена форма, като последните също така имат свой паричен еквивалент. За това всички разходи независимо от формата, които са извършени през даден период придобиват общото название парични разходи и във своята съвкупност изразяват издръжката на съответното предприятие. Паричните разходи, които всяко предприятие прави имат непосредствена връзка със крайните резултати от стопанската дейност и по- конкретно, те са в обратна пропорционална зависимост с реализираните крайни резултати от дейността.
Разходите, които всяка фирма или предприятие извършва при осъществяване на своята дейност са обект на икономическия анализ в два аспекта. От една страна те се изследват като резултат от използването на материалните, трудовите и финансови ресурси, а от друга страна те се изучават и като основен фактор, от който зависи крайния финансов резултат. Създадената у нас организация за отчитане на разходите осигурява необходимите данни за допълване на отчета на приходите и разходите (ОПР), който отчет се явява основен източник на данни за анализ на разходите. Тази информация обаче дава възможност да се извърши само общ анализ на динамиката, структурата и равнището на разходите общо за предприятието, а източник на данни за анализ на разходите свързани с производствената дейност и при действащите нормативни документи си остава аналитичната счетоводна отчетност, при която всяко предприятие фирма се води аналитично отчитане на производствените разходи по различен разрез: по производствени поделения, по видове продукция и по статия на калкулация.
Известно е че според действащия Закон за счетоводството и анализа на основните отчетни форми в предприятията задължителен за попълване е само годишния отчет на ОПР. Значимостта на съдържащата се в него информация, както и възможностите за нейното използване от икономическия анализ за нуждите на управлението на предприятията, принуждават същите да попълват ОПР и за по- кратки периоди от време, тримесечие, а понякога и по месеци. Според действащата форма на ОПР, паричните разходи на всяко предприятие са показани във следните основни раздели: Раздел А- разходи за обичайна дейност, структуриран е в три основни групи, които в отчета са означени: I. Разходи по икономически елементи,II. Суми с корективен характер,III. Финансови разходи, сбора от тези три групи е посочен като раздел Б- общо разходи за дейността (I+II+III); Раздел В- печалба от обичайната дейност (разлика между приходи от обичайната дейност и разходи за обичайната дейност; IV. Извънредни разходи (общо раздел Б+ IV); Раздел Г- общо разходи; Раздел Д- счетоводна печалба (общо приходи, общо разходи); V. Разходи за данъци; Раздел Е- нетна печалба (раздел Д- разходи за данъци). От тези разходи естествено е че най- голям е относителния дял на разходите за обичайната дейност. В първата група на тези разходи са включени следните подгрупи- разходи за материали, разходи за външни услуги, разходи за амортизация, разходи за възнаграждения, разходи за осигуровки и др. разходи. Към втора група суми с корективен характер се отнасят следните подгрупи- балансова стойност на продадените активи, разходи за придобиване и ликвидиране на дълготрайни активи по стопански начин, изменение на запасите от продукция и незавършено производство, приплоди и прираст на животните за угояване и други суми с корективен характер. Към третата основна група финансови разходи се отнасят следните елементи- разходи за лихви, отрицателни разлики от операции с финансови активи, отрицателни разлики от промяна на валутните курсове и други разходи по финансови операции.
При общия анализ на динамиката и структурата на паричните разходи се използва обстоятелството, че в ОПР разходите по показаните основни раздели и групи към тях се отразяват по отчетни данни за предходните години и фактически данни за текущата година. Динамиката на разходите може да бъде изразена с абсолютни и относителни числа, разликата между фактическите и базисните размери на разходите общо по основни раздели и групи дава представа за тяхното общо абсолютно изменение на паричните разходи:
±∆ Р= Р1- Р0 – това абсолютно изменение може да се покаже дефиринцирано като:
1) Първо абсолютно изменение на разходите по икономически елементи:
±∆ Раз.= Раз.1- Раз.0
2) Абсолютно изменение на разходите с корективен характер:
±∆ Р с корект. х-р= Р с корект. х-р 1- Р с корект. х-р 0
3) Абсолютното изменение на финансовите разходи:
±∆ Раз. фин.= Раз. фин.1- Раз. фин.0
4) Абсолютно изменение на извънредните разходи:
±∆ Раз. изв.= Раз. изв.1- Раз. изв.0
Процентното отношение на абсолютното изменение на паричните разходи общо и по отделни основни групи към съответния раздел през предходния период, дава представа за показателя темп на изменение на паричните разходи:
Т изм.р.= ±∆ Р * 100= (Р1- Р0) * 100
Р0 Р0
Тези два показателя (абсолютно изменение и темп на измененние), дават възможност при анализа да се правят най- общи изводи и оценки за динамиката на разходите във сравнение с предходната година.
Структурата на разходите се изследва с помоща на три групи относителни показатели: изследва се общата структура на разходите, тяхната групова структура и вътрешно груповата им структура. За изучаване на структурата на разходите се изчисляват относителните тегла (проценти) на разходите по данни за анализирания период и по данни за предходния период. Така за изучаване на общата структура на разходите трябва да се определят относителните тегла (процентите) на всяка една от основните групи в общата съма на разходите.
По интересно е изчисляването и анализа на вътрешно груповата структура на разходите. При нея се определят относителните тегла на отделните видове разходи към общата им сума към съответния раздел.
Анализ на равнището на разходите на 100 лева произведена продукция
Анализ на равнището на разходите на 100 лева произведена продукция.
В зависимост от това дали при неговото изчисляване в алгоритама са включени само производствените разходи или към тях са прибавени и покритите с парични приходи разходи при реализиране на продажбите и при управление, могат да се установят дава показателя на равнището на разходите на 100 лева продукция:
-1- ви показател- равнищ на производствените разходи на 100 лева произведена продукция, които формират равнището на съкратената себестойност на 100 лева продукция;
-2- ри показател- равнище на на пълните разходи на 100 лева произведена продукция формиращи равнището на пълната себестойност на 100 лева произведена продукция.
Независимо дали се касае за равнището на съкратената или за равнището на пълната себестойност на 100 лева произведена продукция, факторите от които зависи равнището на себестойността на 100 лева произведена продукция са следните:
1-ви фактор- структура на производството- този фактор води до снижаване на средното равнище на разходите, когато през анализирания период нараства делът на онези видове продукция, които имат по- ниска издръжка. Ако през анализирания периода се е увеличил делът на изделията, които имат по високо равнище на разходите средното равнище също ще бъде завишено и обратното. При изчислителните работи структурния фактор се изразява не чрез относителните тегла (процентите) на отделните видове производства във общия обем, а чрез произведените количества по видове производства (Ст(К)).
2-ри фактор- индивидуалните разходи за производство (Се)- влиянието на този фактор върху средното равнище на разходите за 100 лева произведена продукция е право пропорционално. Това означава, че завишаването на производствените и извънпроизводствените разходи на 1- ца продукция води и до нарастване на средното равнище на разходите и обратно.
3-ти фактор- средни продажни цени на изделията (Ц)- този фактор за разлика от предходния влияе възру равнището на разходите на 100 лева продукция обратно пропорционално, т.е. при нарастване на продажните цени на изделията при равни други условия, равнището на 100 лева произведена продукция ще намалява и обратното.
Зависимостта:
Се(100)- себестойност на 100лв. произведена продукция.
Се(100)= Σ К* Се * 100
Σ К* Ц
Σ К* Ц- приходи от продажбите
Σ К* Се- вложените разходи
За нуждите на анализа на този показател са необходими следните данни:
1. Натуралния обем на произведената продукция по видове;
2. Нетните приходи от продажбите (К*Ц);
3. Съкратената (пълната) себестойност на производството (К*Се)
Задача 58/ страница75 е давана на изпит
Анализ на средната себестойност на единица продукция
Анализ на средната себестойност на единица продукция.
Този анализ може да се извърши само при положение, че предприятието произвежда продукция, която от гледна точка на потреблението е съпоставима, т.е. еднородна. Средната себестойност на единица продукция е под влияние на два основни фактора:
1) Структурата на производството на еднородната продукция по видове, изразена чрез кличеството произведена еднородна продукция. Промените в структурата оказва влияние върху средната себестойност на единица (Се), поради обсотятелството, че макар и еднородни- съпоставими, различните видове продукция имат различна индивидуална себестойност. Ако през периода нараства делът на тези производства, при които индивидуалната себестойност е по- висока, промените в структурата на производството ще доведат до нарастване на средната себестойност на единица продукция.
2) Индивидуалната себестойност по видове производства:
Се= Σ К* Се
ΣК
За нуждите на анализа на този показател е необходимо да се разполагат със следните показатели:
1) натуралния обем на произведената продукция по видове производство;
2) производствената (пълната себестойност) на произведената продукция по видове и общо за всички видове.
Въз основа на тези данни изчисляваме индивидуалната себестойност на изделията. Се на единица ще се изчисли като себестойността на произведената продукция се раздели на натуралния обем на произведената продукция.
±∆ Се= Се1- Се
1) ±∆ Се(Ст)= Σ К1* Се0 – Σ К0* Се0
Σ К1 Σ К0
2) ±∆ Се(Се)= Σ К1* Се1 – Σ К1* Се0
Σ К1 Σ К1
Анализ на преките материални и преките трудови разходи.
Анализ на преките материални и преките трудови разходи.
В Закона за счетоводството и Единния сметкоплан са дадени примерни схеми за калкулиране на промишлените, стопански и други производства. В тези калкулации са дадени сататии, които позволяват производствените разходи да бъдат групирани в три основни групи:
- преки материални разходи- разходи за суровини, материали, горива, купени полуфабрикати и др.;
- преки трудови разходи- разходите за работни заплати, разходи за социални осигуровки и др. заплащания по кодекса на труда.
- общи разходи.
За разлика от общите разходи, които се анализират само като абсолютна величина (без факторен анализ), преките материални и преките трудови разходи се анализира във себестойността най- често на единица продукция. Преките материални разходи се анализират във себестойността на единица продукция и по отделни видове материали. Размерът на преките материални разходи включени във себестойността на единица продукция са под влияние на два основни фактра:
- разходната норма от съответния вид материал за единица продукция (Н);
- доставната цена на единица материал (справедлива цена на единица)(Ц).
Зависимостта между двата фактора и материалните разходи включени в себестойността на единица продукция (МР) е право пропорционална(МР=Н* Ц).
Необходимата информация за анализ на преките материални разходи от тази позиция е следната:
1-во – натуралния обем на произведената продукция;
2-ро – вложените материали в натурално изражение;
3-то – изразходваните материали в стойностно изражение.
Въз основа на тази информация в етапа на пред- аналитичната обработка се изчислява:
1-во – материалните разходи включени в себестойността на единица продукция- стойностния размер на вложените материали се дели на натуралния обем произведена продукция;
2-ро – разходната норма от съответния материал за единица изделие. Определя се като озразходваните материали в натурално изражение се разделят на обема на продукцията;
3-то – доставните цени на материалите- базисния размер на вложените материали се дели на натуралният им обем.
Въз основа на тази информация ще разполагаме с данни за материалните разходи.
изминението МРр= Н1* Ц1
±∆МР= МР1-МР0
Изследва се влиянието на двата основни фактора:
1) изчислява се влиянието на разходната норма:
∆ МР(Н)=Н1* Ц0- Н0* Ц0= (Н1- Н0)* Ц0
2) за сметка на съставните цени:
∆ МР(Ц)=Н1* Ц1- Н1* Ц0= Н1 (Ц1- Ц0)
При установяване влиянието на двата фактора, вече може да се установят икономиите (преразход) за съответния вид материал и какво влияние върху тях са оказали разходната норма и цената.
Общата икономия или преразход от преки материални разходи за целия обем произведена продукция ще се установи като фактическия брой на произведените изделия се умножи с изменението на материалните разходи за единица продукция.
Ик.(преразход)= К1* (±∆ МР)- общата
В това число:
1) Ик.(преразход)(Н)= К1* (±∆ МР(Н));
2) Ик.(преразход)(Ц)= К1* (±∆ МР(Ц)).
Преките трудови разходи също така се анализират в себестойността на единица продукция, те се влияят също така от два фактора:
1) Отработени Чч за единица продукция;
2) Фактическа стойност на един човеко час, тя се формира от договорираното часово заплащане, изследващите се начисленя за социални и други добавки (Чз).
Тр- преки трудови разходи включени в себестойността
Тр= Чч* Чз
За нуждите на анализа на преките трудови разходи от тази позиция е необходима следната входяща информация:
1) обема на произведената продукция в натура (бр. изделия);
2) вложените за нейното производство човеко часове;
3) изплатените разходи за труд до всички доплащания.
Въз основа на тази информация при факторния анализ се установяват следните допълнителни данни:
1) трудовите разходи включени в себестойността на едно изделие, изплътените разходи за труд и добавки се делят на натуралния обем на произведената продукция;
2) трудоразхода на едно изделие в човеко часове- общия брой на вложените човеко часове се дели на натуралния обем на произведената продукция;
3) стойността на един човеко час, т.е. изплатените разходи за труд и добавки се дели на общия брой вложени човеко часове.
Тр0=...
Тр1=...
±∆ Тр= Тр1- Тр0
1) ±∆ Тр(Чч)= (Чч1- Чч0)* Чз0
2) ±∆ Тр(Чз)= Чч* (Чз1- Чз0)
След изследване влиянието на двата разхода и тук анализа трябва да приключи с изчисляване за икономията (преразхода) от преки трудови раходи за целия обем на произведената продукция. Общата икономия или преразход от преки трудови разходи, ще се установи като фактическия натурален обем на произведената продукция се умножи с изменението на трудовите разходи включени в себестойността на едно изделие:
Ик. (преразход)= К1* (±∆ Тр)
В това число:
Ик. (преразход)/Чч/= К1* (±∆ Тр/Чч/)
Ик. (преразход)/Чз/= К1* (±∆ Тр/Чз/)
Анализ на паричните приходи
Анализ на динамиката съставя и структурата на паричните приходи.
Икономическото съществуване и просперитета на всяко предприятие или фирма е свързано с реализирането на определени приходи. Те могат да се получат от продажби на стоки, продукция, оказани услуги и други, които винаги се оценяват в стойностно изражение. Върху тази основа се формира и общата икономическа категория– приходи на предприятието. Разнообразната същност на отделните видове приходи е основа за формиране на определени групи, всяка от които обединява определен близък по икономическа същност и по източник на формиране приход. На тази база е изградена и общоприетата в отчета за приходите и разходите, класификация на приходите, по която те се отчитат, наблюдават и анализират. Тази класификация е следната- Раздел А- приходи от обичайната дейност( I.Нетни приходи от продажба. 1. на продукция; 2. на стоки(чужди); 3. услуги; 4. други елементи; Според новата структура на ОПР, която ще действа от края на тази година ще включва: 5. увеличение на запасите от продукция и незавършено производство, 6. разходи за придобиване на активи по стопански начин, 7. други приходи; I I. Приходи от финансирания; I I I. Финансови приходи: 1. приходи от лихви, 2. приходи от участия в т.ч. от дивиденти, 3.. положителни разлики от операции с финансови активи, 4. положителни разлики от промяна на валутните курсове, 5. други финансови приходи.) Раздел Б- Общо приходи от дейността ( I+ I I+ I I I ); Раздел В- Загуби от обичайната дейност(Разх. от обичайна дейност минус приходи от обичайна дейност); IV. Извънредни приходи; Раздел Г- Общо приходи (В+ IV); Раздел Д- Счетоводни загуби (Общо разх. минус общо приходи); Раздел Е- Загуби.
Така възприетата в практиката класификация на приходите е основа за провеждане на техния анализ. Този анализ трябва да започне с установяване на изменението на общата величина на приходите. Тя представлява по същество сума от приходите на отделните стопански дейности, приходите от извършените финансови операции и реализираните през отчетния период извънредни приходи. Общия показател за приходите разгледан във този смисъл се откроява като стойностна категория със свой състав и структура. Като обобщаващ показател приходите на предприятието и настъпилите във тях изменения се анализират по общата схема, следваща основната методологическа схема, промените да се анализират от общото към частното. В този смисъл анализа трябва да започне с изчисляване на абсолютното изменение на приходите и относителни величини в сравнение с приетата при анализа база, предходната или някоя друга отчетна година, ако е съставен и план за приходите.
Абсолютното изменение на приходите:
±∆ ПП= ПП1 - ПП0
След това се разкрива динамиката на приходите, с помощта на базисни и верижни индекси.
Динамиката % ПП= ПП1 * 100
ПП0
Процентното отношение на абсолютното изменение на приходите със техния размер през предшестващия период дава представа за относителния показател- темп на изменение на приходите.
Темп на изм.= ±∆ ПП *100= ПП1 - ПП0 *100
ПП0 ПП0
Желателно е при анализа на тези три основни показателя, с които се изгражда общата оценка на паричните приходи да се установят деферинцирано за четирите основни групи приходи. Целесъобразно е така установената динамика на приходите на един следващ етап на анализа да се сравни от една страна с динамиката на обема на производството и от друга страна с темповете на изменение на паричните разходи на предприятието. Това е особено необходимо по отношение на сравнението с показателите за паричните разходи, защото от тези съотношения в крайна сметка ще се определи и динамиката на крайния финансов резултат печалбата. От тези сравнения могат да се направят твърде съществени изводи относно съотношението, приходи- обемни показатели, положителна оценка за работата на предприятието се дава когато темповете на приходите са по- високи от темповете на обемните показатели, а темповете на разходите са по- ниски. Само в тези случаи ще е налице увеличаване на относителния дял на печалбата в общия размер на реализираните приходи. От гледна точка на финансовия анализ особен интерес по- нататък представлява анализа на настъпилите изменения в структурата на реализираните приходи. По същество тези изменения трябва да се разглеждат като резултат от подобрена или влошена ситуация при осъществяване на стопанските дейности, финансовите и извънредните операции. Съставът и структурата на паричните приходи могат да се анализират в различни направления, най- напред това може да се извърши въз основа на посочената по- горе класификация на приходите в характеризираните четири основни групи (нетни прих. от продажбите, финансови приходи, извънредни приходи).
Груповата структура на приходите се изчислява като отделните елементи на съответната група (подгрупи) се отнесат в процент.
Вътрешно груповата структура на приходите ще се установи като процентно съотношение на приходите от отделните основни групи.
Изменението на структурата ще се установи Стр.звена1- Стр. звена0.
При анализа на структурата на паричните приходи, от значение е също така да се установи за сметка на коя група те нарастват или намаляват. Положителната оценка трябва да се дава, когато нарастването на приходите е за сметка преди всичко на нетните приходи от продажба. Това ще означава, че в предприятието е нараснала стопанската дейност, увеличен е обема на произведената и реализираната продукция, нараснали са приходите от оказаните услуги. За почти всички производствени предприятия поне за сега това е основното направление за положителни изменения в приходите, приходите от финансовите операции в които участват предприятията са все още твърде малки поради недостатъчното развитие на финансовия пазар у нас. Приходите като обща величина могат да се разглеждат и като сума от два основни елемента – разходи и печалба. Ето защо анализа трябва да изследва и съотношението между тези две части на приходите. Измененията в относителния дял на двата елемента на паричните приходи имат много важно значение за анализа. Ако в приходите нараства делът на разходите, на практика това ще означава, че стопанската дейност и извършените финансови операции в предприятието през периода се осъществява с излишни разходи. В повечето случаи тези разходи са необосновани и са резултат от неправилни управленски решения. Като положителен момент в работата трябва да се оценява запазването на установеното съотношение- разходи- приходи, или което е по- добре нарастване на относителния дял на печалбата. На практика това ще означава, че са постигнати по- високи темпове на нарастване на печалбата от тези на разходите и приходите. За да се обосноват общите изменения на приходите анализа по- нататък трябва да се насочи към количествено измерване влиянието на основните фактори довели до абсолютното изменение на приходите. За тази цел могат да се използват различни изходни зависимости. Най- често като такава зависимост се използва представянето на общата абсолютна сума на паричните приходи като сбор на основните четири групи приходи.
ПП= НПП+ Пфин.+ ФП+ ИП
Алгоритъма представлява адитивна факторна система това означава, че по способа на абсолютните разлики влиянието на отделните елементи на приходите може да се представи като алгебрична разлика между фактическия и базисния размер на съответната група приходи.
След тази обща оценка на реализираните от предприятието приходи анализа трябва да се насочи към анализиране на приходите по основни групи. Най- напред този анализ трябва да се насочи към изследване на приходите от обичайната дейност. Основната част от тези приходи представляват нетните приходи от продажбата на: продукция, стоки, указани услуги и др. Следователно анализа трябва да се насочи преди всичко към факторно изследване на изменението на нетните приходи по отделни под групи. Приходите от продажбата на собствена, произведена, готова продукция, когато се анализира по отделни видове са под влияние на два основни фактора- продадените количества от съответния вид (Кп) и средна продажна цена на изделието (Ц).
ПП= Кп* Ц
При факторния анализ трябва да се изследва влиянието от двата фактора, първо ±∆ ПП(Кп), второ влиянието на средната продажна цена ±∆ ПП(Ц).
Средна продажна цена- цената на едро без ДДС;
Пазарна цена- цената на едро плюс ДДС, плюс останалите данъци.
1) ±∆ ПП(Кп)=
2) ±∆ ПП(Ц)=
Този алгоритъм за влиянието на паричните приходи се използва, когато за момент на продажбата се счита изпращането на готовата продукция. При действащите икономически условия, с оглед предпазването на производителите е прието за момент на продажбата да се счита постъпленията от продадената продукция и стоки. В този случай комплексното влияние на първия фактор се детайлира на влиянието на следните второстепенни фактори:
1) Складовата наличност от готова продукция в началото на периода (Снн);
2) Експедираната в началото на периода готова продукция, но не изплатена от продавача (Енн);
3) Произведената през периода продукция (К);
4) Складова наличност от готова продукция в края на периода (Скн);
5) Експедираната в края на периода готова продукция, но не разплатена от купувача (Ек).
Кп= Снн+ Енн+ К- Скн- Ек
От тук алгоритъма:
ПП= (Снн+ Енн+ К- Скн- Ек)* Ц
(Снн+ Енн+ К- Скн- Ек)↔ К0
Влиянието на първите три фактора, ще се установи като по метода на абсолютните разлики, като разлика между техния фактически и планов (базисен) размер, остойностена тази разлика с плановата цена на изделието.
1) ±∆ ПП(Снн)= (Снн1- Снн0) * Ц0
Влиянието на останалите два фактора ще се установи като разликата между базисния и плановия размер на съответния фактор и неговия фактически размер се умножат с плановата.
2) ±∆ ПП(Енн)= (Енн1- Енн0)* Ц0
3) ±∆ ПП(К)= (К1- К0)* Ц0
4) ±∆ ПП(Скн)= (Скн0- Скн1)* Ц0
5) ±∆ ПП(Ек)= (Ек0- Ек1) * Ц0
Влияние на доставните цени:
±∆ ПП(Ц)= (Ц1- Ц0)*К1
Когато предприятието произвежда различни видове съпоставима продукция, тогава нетните приходи от продажбите са под влияние на три основни фактора:
1) Кп- продадените количества по видове продукция;
2) Ст- структурата на продадената продукция по видове;
3) Ц- средна цена на продадените изделия.
Пп= Σ Кп* Ст* Ц
100
За нуждите на анализа на този показател са необходими данни за:
1) Натурален обем на продажбите по видове продукция и общо;
2) Нетните приходи продажби по видове продукция и общо за всички видове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар