Характер, размери и предмет на икономическата наука
Основни принципи на икономическото мислене
Продуктите на човешкия труд като материални блага и услуги. Същност и характеристика на услугите
Измерители на икономическата (производствена) дейност
Пазарна икономика – царство на стоката и парите. Основни понятия
Макроикономически аспекти на феномена пазар: същност и макроикономическа структура на съвременния пазар. Кратка характеристика на неговите основни звена.
Капиталов пазар. Неговите три елемента и място в пазарната система. Паричен пазар и банкова система
Фондовият и валутният пазар. Основна харакреристика и особености на тези пазари
Трудовият пазар и неговите съвременни особености
Национално богатство. Обхват и структура
Брутен национален продукт (БНП) и национален доход
Същност на спестяванията. Видове
Същност и видове инвестиции
Безработицата, като макроикономически проблем. Определение на понятието, измерване и т.н.
Проблеми на инфлацията
Три основни вида инфлация:
Конкуренциата: същност, аспекти, функции
Развитието на икономиката на глобалните мрежи. Основни нейни характеристики
Микроикономически поглед върху пазарната система. Въвеждащи понятия и пояснения
Процесите на икономическата интеграция в Западна Европа
Икономиката е в основата на всичко в живота на хората. Всички ние ежедневно участваме в икономическия живот на обществото. За да живеят хората на земята, всеки ден трябва да употребяват различни блага и услуги.
Първоосновни блага – икономически блага, които се делят на стоки и услуги. Както не могат да престанат да ги ползват хората, така не могат да престанат и да ги произвеждат. В пазарния свят всички житейски проблеми на хората и всички човешки дейности имат икономически измерения, защото всичко се подлага на оценка, всяка услуга трябва да се оцени. Това е принцип в пазарния свят.
Икономическата наука – млада. Оформя се като научна система 2-3 века в края на 18 в. Адам Смит – основни идеи в икономическата наука. През 1876 г. неговия труд слага началото на икономическата наука. 1907- Маршал налага изучаването на икономическата наука Според Адам Смит личният интерес е двигателя на хората, той налага да се извърши една или друга икономическа дейност. През 20 в. тя става водеща наука.
Раздели на икономическата наука:
I раздел – макро и микроикономическа теория (фундамент);
II раздел – функционални – икономическо стопанство, счетоводство, финанси;
III раздел – отраслови или регионални икономически науки на труда, на туризма и т.н.
IV раздел – история на икономическата мисъл;
V раздел – приложна икономическа наука, мениджмънт, маркетинг и т.н.
През първата половина на 20 в. Икономическата наука се превръща във водеща “царица” на обществените науки. През 1969 г. нобелов лауреат е икономист.
Икономическата наука е движеща сила на пазарното общество (най-ефективното общество); тя е трудна опасна наука, защото погрешни икономически идеи и решения могат да донесат големи катастрофи и поражения.
В пазарната икономика всички икономически субекти и индивиди трябва да формират в себе си икономически начин на мислене. Той се основава на определени правила, които е прието да се наричат принципи на икономическото мислене.
Те са седем на брой.
1. Водещ – материалните блага на земята по принцип са оскъдни, недостатъчни да задоволяват потребностите на всички хора. Щом са оскъдни следва, че хората трябва да приемат този факт и да го отчитат, независимо дали ги засяга или не, реалност, която засяга всеки човешки индивид.
2. След като материалните блага са оскъдни, следва, че решенията за тяхното използване да бъдат най-рационални, най-икономични и законосъобразни. Винаги трябва да се получават резултати и блага от някакъв вид с най-малко разходи. Да се разработват най-малко три варианта и да се избира най-икономичния.
3. Оптимизация на избора на икономическо решение. Решенията трябва да се оптимизират и да се избира поне измежду 3 варианта, като оптимален ще бъде този вариант, който е с най-голяма полза и най-малко разходи.
4. Маржинален принцип (пределност) – маржиналното мислене означава, че когато се вземат решения за разширяване или свиване на производството, е необходимо да се изхожда не от средните разходи, а от маржиналните (пределните) разходи, т.е. от допълнителните разходи, които ще се направят за увеличаване или намаляване на производството.
5. Принцип свързан с информацията.Той изисква всеки, който взема едно или друго икон.решение да знае, че му е необходима, колкото се може повече информация, а за да я получи трябва да изразходва средства и време.
6. Принцип на разбирането, че всяко икон.решение и действие има вторичен, третичен и т.н. ефект, затова винаги предварително трябва да се знае отговора на въпроса – какви вторични промени се очакват след първоначалния резултат от прилагането на някакво икон.решение и затова се налага предварително анализиране.
7. Принцип – икономическото решение трябва да бъде научно обосновано, да дава възможност за прогнози за развитие. Добре развитата теория с най-добрата практика. Тя е практическо оръжие. Да се прави анализ, да се търсят научни аргументи. Практиката сама по себе си е сляпа без теория.
Продуктите на човешкия труд се делят на материални блага и услуги. Услугите са материални блага, които включват в себе си някаква човешка дейност, някакво човешко усилие, което не може да се притежава физически от хората, които използват тази дейност или усилие. От това кои компоненти (материални или не) преобладават в дадено благо, то може да се определи като продукт или услуга.
Характерни черти на услугите:
1.- услугите задоволяват човешките потребности в процеса на тяхното извършване, като вид човешка дейност и почти нямат изразен веществен характер, като материалните блага.
2. – докато движението на материалните блага минава през 4 фази: производство разпределение; размяна(при хората)потребление при услугите производство и потребление се извършват едновременно или се сливат, затова не могат да се натрупват.
3 – за разлика от материалните блага, които винаги са осезаеми, услугите не могат да се изпробват или да се проверят преди да бъдат консумирани, това се дължи на тяхната неосезаемост. Тази характерна черта чувствително увеличава рисковите елементи.
4. – услугите са хетерогенни, отличават се с голямо разнообразие и от това следва, че услугите не се поддават на стандартизиране. Те са уникални.
5. – много рядко се предлагат по единично. Обикновенно се предполагат множество свързани взаимно услуги.
6. – тъй като услугите се извършват от хора това води до разлика в качеството им. Всеки човек има собствена индивидуалност и оттук са налице и човешките взаимоотношения. Затова те трябва да се контролират и вариациите в качеството на услугите да се сведат до минимум.
7. – услугите са силно зависими от фактора – време. Изобщо всички услуги страдат от фактора време и търсенето.
8. – услугите се персонализират в изключително голяма степен, което пък поражда проблем за неделимостта на този вид дейност от качеството на работа на хората, които я извършват. Този проблем се изразява най-добре в закона за хармония на услугите (особено туристическите). Той гласи: каквото и да е качеството на закупената услуга, клиентът ще очаква всичките и съставни части да бъдат извършени на сравнително високо качествено ниво. Неотчитането на този закон може да предизвика реакция на клиента и цялата услуга да пропадне от един елемент.
Качества на хората, които работят с други хора. Висок професионализъм; приятни маниери на поведение; да са усмихнати, да излъчват доверие и добро настроение; учтиви, вежливи, клиента да се почувства важен и да приеме услугата като удоволствие.
Резултатите от всяка дейност трябва да се измерват.
Съществуват 4 основни показателя за измерване: производителност, интензивност, ефективност, рентабилност.
1. Най-важен – производителност – разбираме степен на плодотворност на човешкия труд, показва ни какви плодове дава производителността на труда и се измерва. Фактори от които се влияе производителността: - развитие на техниката; квалификация на работниците; организация на производството на труда; науката и нейното постижение в технологиите на труда; природните условия (за земеделието) качеството на производителност на труда; знанието.
Когато производителността на труда расте, това води до намаляване на разходите на единица продукт, оттам на стойността и намалява цената и обратно или има т.н. обратна зависимост – откритие на английски икономист Давид Рикардо.
2. Интензивност – степен на напрежение на човешкия труд; колкото степента му е по-голяма, тогава расте и разхода на човешки труд, от което следва, че разходите не намаляват работното време. По-високата интензивност на труда представлява скрито увеличение на работното време и това е едно средство за изсмукване на повече човешки труд.
3. Ефективност на производството на труда. Всяка човешка дейност трябва да дава положителен ефект да има положителни резултати. В сферата на производството ефективността се изразява с една формула – коефициент на ефективност, който е равен на производствените резултати в/у направените разходи.
4. Рентабилност (доходност) – всяка човешка дейност трябва да е доходна, а за да е такава трябва да се получава печалба – (тя е голяма обществена ценност).
Норма на рентабилност (формула).Тя е равна на Печалба /Р/х100 в/у изразходвания капитал /разход/. Нормална доходност поне 10%.
Стоката и парите – основни атрибути на пазарното стопанство. Стоковата размяна и стоковото стопанство са възникнали още в дълбока древност. 2 исторически типа стоково производство и размяна: - просто стоково производство и разширено (капиталистическо).
Стоково производство е това, при което произвеждаме продукти не за собствено потребление, а за размяна или продажба. Условия за възникването му: обществено разделение на труда и обособяването на производителите или появата на частната собственост в/у средствата за производство. Общественото разделение на труда – процес на специализиране на отделните производители за изработването на някакъв продукт. Стоковото производство – просто и разширено. До появата на капиталистическото пазарно стопанство е характерно т.н. просто стоково производство (хилядолетия наред) прилагано най-вече от дребни селяни и занаятчии. Разширеното (Капиталистическо стоково производство) почти всички продукти на човешкия труд се превръщат в стока и най-вече самата работна сила.
Стока – външен предмет, вещ, който със своите свойства задоволява човешки потребности от някакъв вид, освен това трябва да притежава качеството – полезност. Тази полезност се нарича – потребителна стойност или ценност. Освен това трябва да задоволява потребностите не на производителя, а на други хора или да има обществена потребителна стойност и достигайки до тези, на които служи само по пътя на покупко-продажбата по пътя на размяната. Разменна стойност на стоката – количествено отношение или пропорция, в която потребител на стойности (вещи) от един вид се разменят с потребителни стойности от друг вид. Според класиците икономисти: А.Смит, Д.Рикардо, К.Маркс – разменната стойност се определя от количеството труд, вложен за нейното производство.
Пари – те се явяват стока преди всичко п своя произход, стихийно са се отделили от цялата маса стоки в резултат на развитието на размяната, те са особена стока с голяма обществена роля и са противостоящи на всички други стоки. Те са признати за всеобщо разменно средство. Парите имат 5 основни функции:
1. Мярка на стойността;
2. Средство за обръщение;
3. Средство за образуване на съкровище или средство за натрупване;
4. Платежно средство;
5. Световни пари.
Има 3 основни вида пари: монети, книжни пари и кредитни пари.
Книжни пари – за първи път през средновековието. Те са парични знаци на стойността. С тяхната поява се свързват явленията: инфлация, девалвация, ревалация, дефлация.
Инфлация – процес на понижаване на покупателната способност на паричната единица на една страна.
Девалвация – понижаване на златното съдържание на паричната единица.
Дефлация – процес на намаляване на по-голямата част на цените на стоките и услугите и на разходите през определен период от време. Законовото регулиране на паричните дела на една държава или на нейния паричен ред се нарича валута.
Валутните курсове – 2 основни вида – твърдо фиксирани (поддържат се чрез интервенция от страна на централните банки); свободноплаващи валутни курсове – определят се от валутните пазари без намеса на централните банки.
Характеристика на пазара:
1. Пазарния свят е открит публичен свят, за разлика от производствения, който може да се наблюдава от всички хора. При него всичко се движи и се излага на показ, същевременно, пазара е средище, място за предлагане и търсене.
2. Пазара е свобода, откритост към света и достъп до нови светове.
3. Пазарния свят дава възможност на хората да се развиват и да се замогват без да имат предварително нещо свое.
4. Пазарът е ненадминат със своята отвореност. При стария вид размяна плащаш и получаваш продукта, сега може да го изплащаш и да го получиш.
5. Пазарът се превръща в сърцевина на градския живот. Без пазарите, града няма живот.
6. Пазарът винаги е център на градския живот – хората се срещат, общуват, разбират се . Още от дълбока древност пазарът е средище за размяна на информация, благодарение на него живота на хората получават тласък, движение. Пазарът осигурява икономическо равенство и икономическа свобода на хората, независимо от тяхната обществена позиция.
7. Голямото предимство на пазара е свободата на хората да избират. Но като субекти на пазара те могат да избират. Силата на пазара е в това, че не изисква никаква икономическа координация на пазара.
8. Пазарът хармонизира частния и обществен интерес на хората.
9. Възможността за избор позволява на хората да развивят своите способности.
10. Силата на пазара е , че тя позволява да се разменя частна собственост.
11. Пазарния свят със своята цивилизованост е свръх гениална ценност и най-голямо постижение на човека, без него той нямаше да се развива.
От макроикономическа гледна точка съществуват 4 вида пазар:
1. Пазар на стоки и услуги за потребление - пазар №1 водещ, най-масов, лицето на пазарната икономика. Развива се в огромни мащаби. Този пазар е пазар на крайния продукт.;
2. Пазар на средства за производство;
3. Капиталов пазар – обхваща цялата финансово – парична система. паричния пазар като 1 ел.и банковата система; фондовия пазар е втория елемент; третия е валутния пазар.
4. Трудов пазар – той се отличава от другите, защото на него се търгува само с една стока – стоката - работна сила.
В ранното средновековие няма банкова система, когато тя се развива той започва да играе своята роля.
Функции:
- едната да прибира свободните средства; другата – да ги предоставя на хора, които имат нужда да ги използват.
Съвременните банки се занимават и с други функции: като застраховане, кредитни карти, обмен на валута и т.н.
Кредитирането бива 3 вида:
- Краткосрочно – подходящо и се използва в търговията и за извършване на търговска дейност. (до една година) Важен е лихвения %.
- Средносрочно – използва се за по-малки инвестиции и други цели (2,3 години).
- Дългосрочно – предоставят се заеми за по-крупни инвестиции, за строителство с продължителен срок и т.н. (5,10 години)
Всяка банкова система представлява една пирамида.
БНБ : → Инвестиционни банки на 1 ниво от горе на долу, 2 ниво Търговски банки и 3 ниво Потребителски кредити.
Фондовият пазар – (пазар на ценните книжа) наричан още фондова борса. Изключително важен (облигации, акции) имат пълна анонимност.
Акции – имат номинална и пазарна (реална) цена, на тази цена се купуват и продават акциите - определена пазарна цена, който се нарича курс на акциите. Той се влияе от няколко фактора.
- търсенето и предлагането;
- величината на акционерния капитал;
- величината на дивидента;
- установения лихвен процент;
- очаквани изменения в дивидента и дори политическите фактори играят роля.
Фондовият пазар и играта на борсата е плод на високоразвита пазарна икономика, където се преразпределят огромни средства и се извършват спекулации в огромни мащаби.
За да участва дадена фирма с акциите си на пазара на ценни книжа (които да са котирани) с нейната дейност да е с национално значение. Фирмата да има силни и стабилни позиции в своя отрасъл. Освен това, тя трябва да работи в развиващ се или в поне запазващ значението си отрасъл.
Котирани ценни книжа – допуснати за търгуване на борсата.
Некотирани – тези, които не са допуснати да участват в борсовите сделки с ценни книжа.
Валутен пазар – важен национален и международен пазар. Валутния пазар е пазар на чуждестранни парични единици. , но те в съвременния валутен пазар са главно възлови парични единици; а те са долари, евро, лира, швейцарски франк, японска йена и китайските пари. За тези възлови парични единици всеки ден се дават сведения. На този пазар се разменят парите на една нация с парите на друга нация. Тук не се разменят пари срещу стоки. На този пазар смисъла на думата стока липсва.
Характерно за валутния пазар:
1. На този пазар единственият предмет на договаряне е обменния курс на една парична единица. Единствената обсъждане величина на този пазар е величината на парите.
2. Най-чистата форма на търговия на фондовия пазар.
3. Валутния пазар – няма точно определено място (по телефона, по електронен път, сателитни канали).
4. Най-големия пазар на света е валутния пазар Количеството пари, които се разменят за едно денонощие (2 трилиона).
Икономика на символите – понеже се използват символи.
5. На този пазар се търгува денонощно. Развива се постепенно.
6. Обхваща целия свят, като всяка мрежа си има свои центрове. Най-честите сделки на световните валутни центрове се равняват на 5 млрд. дори и 10 млрд.
7. На валутния пазар се действа мигновено тъй като за секунди се решават големи сделки. Изключително важен е фактора време.
8. Валутната търговия – най-бързия начин за правене на пари, измествайки търговията с недвижими имоти.
9. Всички дилъри почти са мъже.
10. Сделките, които се сключват се наричат SPOT – 2,3 дни след сключената сделка. Форуърд (forward) – договаря се в момента, размяната на парите след известно време, дори след повече от една година.
11. Участници на валутния пазар – три групи:
- клиенти;
- дилъри – посредници на валутния пазар и не търгуват за своя сметка, а за клиенти;
- банки.
12. Печалбата се получава от разликата в курсовете.
Най-добра информация за съвременния валутен пазар може да се намери в лондонския вестник “Файненшъл тайм” (“Financial time”).
На пазара на труда се купува и продава една особена срока, която се различава от всички останали стоки. Покупката на работна сила не е обикновена покупка.
Стойност на работната сила – самата работоспособност.
Работната сила - съвкупност от умствени, физически и духовни особености на човешката личност и тя ги предлага за определено време.
Труд – целесъобразна, съзнателна човешка дейност. Той е проявление на работната сила. Стойността на работната сила е нещо извън нея.
Известна сума от средства необходима за квалификация на работната сила.
Определена сума от средства за духовните потребности.
Самата работна заплата – 2 вида:
- номинална – сума пари, получена за времето, което се работи (час, ден, седмица) или за определено количество извършена работа.
- реална – зависи от 2 неща:
А) от номиналната – дали е по-голяма или по-малка;
Б) зависи от цените на стоките и услугите.
Иначе казано: реалната заплата е всъщност “покупателната способност” на номиналната работна заплата.
Съвременният пазар на труда се регулира от държавата. Между някои категории работници не може да има конкуренция. На този пазар има намеса, стачки и т.н.
Националното богатство на една страна е най-обобщения и синтетичен показател за нейното икономическо развитие, за цялата история на един народ.
Обхват и структура:
Структура означава елементи. От гледна точка на своя произход националното богатство се дели на 2 основни части:
1. Това са въвлечени в процеса на труда природни ресурси или култивирани природни ресурси.
2. Създадени от човешкия труд материални веществени неща през цялата история на един народ.
Елементи на националното богатство – 8 елемента:
1. Сградният фонд – всички жилища на населението, цялата инфраструктура.
2. Активните производствени фондове – машини, съоръжения, компютърни системи, автоматични системи за управления и др.
3. Всички блага за трайно ползване – имоти и т.н.
4. Земя, води, гори, напоителни съоръжения;
5. Целият фонд на животните;
6. Налично количество злато, сребро, скъпоценни камъни;
7. Произведения на изкуството, архитектурни паметници;
8. Неподдаващи се на оценка творчески способности и умения.
БНП (Брутен национален продукт) – е пазарната стойност на целия краен продукт в икономиката, като стоки и услуги, произведен в дадена страна в рамките на определен период от време.
БВП (Брутен вътрешен продукт) – всички стоки, които са произведени на територията на страната.
БНВП (Брутен номинален вътрешен продукт) – това е този, при който крайните продукти се оценяват по текущи цени.
РБВП (Реален брутен национален продукт) – всички стоки и услуги, които крайни продукти се оценяват по неизменни цени.
ВАЖНО: Официалния БВП не показва реалната картина.
Неформалната икономика: 4 основни елемента, които я формират и те не се отчитат или трудно се отчитат като дял от БНП, защото има безкрайно много интереси за да не се отчитат.
1. Обхваща всички забранени от закона дейности, които формират т.н. черен пазар (производство и търговия с наркотици, незаконно упражнявани професии, незаконен трафик на хора). Можем да кажем, че корупцията е тук. В развитите страни дялът на черната икономика обхваща 14% от цялата икономика. Дялът спрямо БНП там е сравнително нисък от 3% до 5%. При нас около 10%.
2. Различните видове неотчетени дейности (разрешени) – скрита икономика. Нерегистрирани икономически субекти – фирми фантоми. За такива дейности не се плащат никакви данъци и осигурителни вноски. Например – производство и търговия на оръжие, цигари и алкохол. Черната икономика се влива понякога в скритата икономика.
3. Сива икономика – разрешени от закона дейности, законни, но не се отчитат целите резултати.
4. Натурална икономика – 62% от малки селища произвеждат месо.
Национален доход – съвкупност от различни видове доходи, които получават националните субекти. Националния доход е винаги по-малък от БНП.
Непроизводителен продукт – на цялата интелигенция. Труда в тази сфера е непрестижен.
Национален доход – 2 вида доходи:
- доходи от труд – работна заплата, част от печалбата на дребни и средни фирми.
- доходи от собственост – печалба на фирми (корпоративна печалба) – рентата от земя под наем и участъци от нея;- лихвата, която се получава от средствата вложени в банкови институции;- наеми от къщи, магазини, апартаменти.
Фактори за повишаване на националния доход:
- нарастване на производителността на труда;
- научно-технически прогрес;
- увеличаване на броя на заетите.
Икономически растеж (ИР) – една икономика се намира в растеж, когато има непрекъснато строителство, откриват се нови работни места и т.н. От 18 в. насам общото количество на стоки и услуги нараства. Измерва се с темповете на нарастване на реалния БВП. По дефиниция е: изразеното в проценти увеличаване на реалния БНП. Трябва да имаме 10% годишен растеж.
Има 2 начина за увеличаване на икономическия растеж:
- когато съществуващите фактори на производството станат по-производителни;
- използване на човешкия фактор.
В развиващите се икономики – немалка част от нарастващите доходи на населението се превръща в нов капитал, чрез натрупване и това са спестяванията, част от които се използват за инвестиции.
По дефиниция – спестяванията са неконсумиран доход, който се превръща в резервен фонд за инвестиционна дейност или в отложено потребление на част от населението.
Съществуват 2 вида спестявания:
- чисти – равняват се на неконсумирани доходи;
- брутни – равни са на общата сума от чистите спестявания и амортизационните отчисления в икономиката.
Що е инвестиция?
Инвестиция е нарастване на функциониращия производствен капитал по пътя на неговото натрупване чрез превръщане на част от печалбата в нов функциониращ капитал. Когато говорим за инвестиране имаме предвид влагане на паричен капитал за действие на паричния капитал. Това е същността на инвестиционния процес.
Видове инвестиции – 4 вида:
1. Строителство на нови производствени, промишлени, търговски и банкови сгради и офиси, както и строителство на сервизни бази;
2. Инвестиране в покупки – нови машини, компютърни системи и др. постижения на НТП /научно технически прогрес/;
3. Инвестиции за научни изследвания и експерименти;
4. Разходи или вложения в образованието са най-добрата инвестиция в съвременния свят.
Много голямо значение за инвестиции има ако лихвения процент е по-нисък (най-малко 5%) е сигнал, че е изгодно да се инвестира. Когато лихвения процент е по-голям е рисковано да се инвестира. Лихвения процент играе голяма роля при кредитирането. Връзката между инвестиции и доходи се нарича инвестиционен “мултипликатор”.
Акселератор – проследява влиянието на нарастване на доходите и потреблението на хората. Политика на доходите включва 3 неща:
1. Държавата определя със закон минималната надница, минималната работна заплата и минималната часова ставка.
2. Да се следи движението на доходите и цените по такъв начин, че инфлацията да се покрива от държавата.
3. Осигуряване на социално слабите хора, безработни и малцинствени групи.
Безработица – означава, че в обществото има хора в работоспособна възраст, които искат да работят, могат да работят, търсят активно и усилено работа, но въпреки това остават без работа.
Как се измерва безработицата?
% Норма на безработица = брой на официално регистрираните безработни върху броя на работоспособните лица
Продължителна безработица е повече от 2 години
Скрита, лоша безработица – 20 %
Форми на безработица – текуща, сезонна, застойнна.
Последици от безработицата – тежка за икономиката.
1 % се вдига безработицата, 3 % се губи от БНП
Най-доброто лекартсво против безработицата е откриване на повече и повече работни места и повишаване на икономическия растеж.
Инфлацията е много тежък и сложен проблем, който се отразява на всички хора. Повишаването на цените води до намаляване на покупателната способност.
Инфлацията – същностно определение (макроикономическо определение)
Същностно определение – инфлацията представлява процес на обезценяване на паричните единици или по- точно намаляване на покупателната възможност на паричните единици и оттам на покупателната способност на хората, намаляването на покупателната възможност на паричните единици води до повишаване цените на стоките и услугите.
Макроикономическо определение – движение на цените нагоре в икономиката като цяло.
Потребителска кошница – най-малката съдържа 30 стоки.
- 100 стоки и услуги
- жизнения минимум включва 400 стоки и услуги, най-употребяваните. На тази база се изчислява инфлацията.
Общо спадане на цените на стоки и услуги се нарича – дефлация.
1. Основен вид – умерена – при нея цените на основни стоки и услуги за потребление се повишават от 5 до 7% за 1 година и работниците не реагират. Парчината единица е стабилна.
2. Галопираща – тогава, когато цените на стоките и услугите нарастват за една година от 20 до 200%.
3. Хиперинфлация – при нея цените на стоките в рамките на 1 година се повишават всеки месец с 50% следователно за 1 година се увеличават 12 пъти. Тази инфлация е катастрофална.
Конкуренцията е сложен феномен на взаимодействие и противопоставяне на пазарните агенти – продавачи и купувачи при което всеки от тях се стреми да реализира своите интереси независимо от другите участници на пазара.
Противодействието им има три страни и аспекти – конкуренция между продавачите; конкуренция между купувачите; конкуренция между продавачи и купувачи.
Конкуренцията изпълнява три основни функции:
1. Информационна;
2. Стимулираща;
3. Контролираща.
Конкуренцията бива – съвършена и несъвършена, разрушителна, честна и нечестна, потенциална и реална.
В зависимост от различните видове конкуренция пазарите се делят на 4 основни вида:
1. Конкурентен пазар;
2. Монополно-конкурентен пазар;
3. Олигополен пазар;
4. Монополен пазар.
Нов момент в съвременната световна икономика е създаването на все по-широки, глобални икономически мрежи, които обхващат целия свят. В резултат на тяхното развитие от икономиката на развитите страни излизат все повече и повече крайни продукти, които нямат определена националност. Големи количества продукти започнаха да се произвеждат на много различни места по света, да се съчетават по всевъзможни начини, да се обслужват нуждите на потребителя в много страни и места по света. Това е следствие от възникването на икономиката на глобалните мрежи.
Универсалния преход от икономика, основана на националните корпорации, към нова глобална икономика в света Р.Ричи нарича икономика на глобалните мрежи. Това е и главното изменение в развитието на световната икономика. Нововъзникналата днес икономика на глобални мрежи се проявява в два съществени процеса – от една страна нито един от традиционните фактори на производството – земята, трудът и капиталът – вече не определя конкурентоспособността и сравнителните предимства в съвременната икономика. От друга страна – почти всеки един от производствените фактори – пари, технологии, работна сила и др. – без особени усилия се премества през границите на страните.
Седем основни момента – характеристики:
1. Настъпилата промяна на мястото, функциите на вътрешната структура на главните агенти на съвременното производство – големите корпорации;
2. Възникналите, като нов тип предприятия инициативни мрежи стават повече подходящи за малки и средни фирми, отколкото за големи корпорации;
3. Настъпилата дифузия на собствеността и управлението се изразява главно в това, че нараства значително значението и цената на интелектуалната собственост, а не на собствеността от чисто веществен характер;
4. Момент в съвременната световна икономика е създаването на все по широки и глобални икономически мрежи.
5. Момент в развитието на икономиката на глобалните мрежи е появата на т.н. икономика на символите.
6. Момент в развитието на световната икономика са промените в пазара на труда и тенденциите свързани с професиите в бъдещето.
7. Момент в развитието на икономиката на глобалните мрежи е проблемът за образованието на символните апалитици днес и в бъдеще.
За микроикономическия анализ представляват специален интерес преди всичко редица важни понятия и въпроси на пазарната система. От значение е и преди всичко въпроса за общия, родов смисъл на понятието пазарна система и на понятието пазар въобще.
Пазарът – това е единственият достъпен начин за получаване на информация, позволяваща на индивидите да съдят за сравнителните преимущества на едни или други употребявани ресурси и продукти, или пазарът не произвежда предмети, а предава информация за тях. Пазарът е механизъм, който спомага да се повиши равнището на хармония и мир в света, а неговото експлозивно разширяване през нашия век допринесе много за повишаване жизнените стандарти на хората.
От макроикономическа гледна точка 2 важни пазарни обстоятелства:
I. Пазарът не е пасивна арена на разменни актове, а е една жива саморегулираща се система с конкретни и ясно определени правила;
II. На пазара индивидуалните действия на отделните пазарни участници не оказват съществено влияние върху пазарните процеси и правила.
Структурата на пазара определя основните икономически характеристики влияещи върху субектите на пазара. Структурата на пазара обхваща:
Субектите на пазара – те са първи и основен елемент. В рамките на структурата на пазара всеки стопански субект е свързан с различни видове връзки с останалите субекти.
Тези връзки биват:
А) Технически;
Б) Връзки за определен период от време;
В) Обвързвания с характер на административна зависимост;
Г) Обвързвания базиращи се на взаимните знания за своите възможности;
Д) Обвързвания базиращи се на обществени връзки, най-често неформални;
Е) И формални икономически връзки.
По отношение на отрасловите пазари, пазарната им структура е размерът и съотношението на пазарните дялове на действителните и потенциалните участници на конкретния пазар.
Четири вида пазарни структури:
1. Атомистична (хомогенна) – пазарът обхваща многобройни равнопоставени продавачи и купувачи
2. Олигополна – на пазара има ограничен брой големи, силни продавачи и множество купувачи;
3. Монополна – присъства един единствен продавач и много купувачи
4. Пазарна структура с доминираща фирма – един от пазарните участници владее основна част от пазара и е твърде силен.
Сегментацията на пазарите означава процес на разделение и обособяване на части (сегменти) от пазара в зависимост от покупателната способност на потребителите, от техните вкусове и предпочитания и от редица географски и демографски фактори. Бизнесът може да влияе върху процеса на сегментацията на пазара чрез изработване на програми за целева сегментация на пазарните ниши т.е. като се развие и създава целеви пазар на стоки и услуги.
Интеграция – има латински произход и в своя най-общ смисъл означава – съединяване на части в едно цяло.
Понятието икономическа интеграция означава процес на съединяване или свързване на националните икономики и обединяване на икономическите структури на отделните страни, с цел преодоляване на техните държавни граници и създаване на редица национални институции. Именно тези процеси намериха израз на създаване на главни ЕИО – обединение на различни европейски държави, което си постави за цел постигане на едно всестранно развитие на икономическата дейност на хората, посредством създаването на общ пазар. ЕИО – на 25.03.1957 г. ръководителите на 6 западноевропейски страни подписват Римския договор и слагат началото на ЕИО (ГФР, Франция, Италия, Белгия, Холандия, Люксембург . Освен това ЕИО създава отделни, Комисия, Съд и Парламент. Прз 70-те, 80-те и 90-те години на 20 век ЕИО – Общ пазар, разширява своето европейско пространство с още страни членки.
ЕС се развива в рамките на 4 основни степени на интеграция:
1. Създаване на единен митнически съюз между страните членки;
2. Постепенно изграждане и създаване на една единна икономика на страните от Общността.
3. Създаване на един Валутен съюз чрез единна парична единица – Евро.
4. Осъществяване на политическа интеграция чрез създаването на една единна държава с единни национални органи за управление на страните от Общността.
Като първа степен на икономическа интеграция – свободно движение на стоки и услуги, на капитали, на информация и работна сила. С въвеждането на общата парична единица – еврото в почти всички страни от общността от началото на 2000 г. се осъществи още една степен на интеграция. Освен това бяха създадени различни общи фондове и банкови институции. Най-важните от тях са: ЕИБ (Европейска Инвестиционна Банка); Европейски социален фонд; Европейски фонд за развитие; Европейски фонд за ръководство и гаранции в селското стопанство;
Създаден е и Европейки фонд за валутно сътрудничество, който е изграден от сметки на страните членки. От юридическа и политическа гледна точка общото ръководство и управление на ЕО се осъществява от 5 основни органа: Е Съвет; Комисия на Е Общност; Съвет на министрите на ЕИО; Европейски парламент и Европейски
Няма коментари:
Публикуване на коментар