Ще помогне ли Аллах на турската икономика

Последният тежък срив на турската лира е най-тежкият от 20 години насам. Призивите на Ердоган към народа му в миналото да обменя чуждите валути в турски лири, сега дават допълнителна тежест на щетите. Кризата на Турция днес е идентична като процес с тази от 2001 г, която реално позволи на Ердоган да вземе властта. Мащабите и обаче са дори по големи.

Турция е държава в която социалните различия достигат до огромни крайности. Когато инфлацията се засили, когато лирата се разклати, а магазините всеки ден поставят нови табелки с цените, тогава най-вече онези, които и досега са имали малко, започват да имат съвсем малко. Днес бедните турци в още по-бедни, а Аллах няма да им плати сметките. Такива кризи не щадят и богатите, защото повечето от тях вече доста време финансират всекидневието или фирмата си с помощта на изгодни кредити в евро или долари, които сега, заради спада на турската лира изведнъж станаха безбожно скъпи, четем в коментара.

Турция има твърде богат опит с кризите. Настоящата криза води до разделяне на обществото, което може да има непредвидими последствия. Новия спад на турската лира от 10-ти август е най мощното падения на тази валута от 20 години назад. Ердоган си скрои политическа система по неговите предпочитания, която обаче му доведе настоящите икономическа и социална криза.

Ислямистката насоченост на политиката на Ердоган не помага на все повече бедстващите турци. Управлението на страната отдавна е в ръцете на рода на Ердоган, но това не пречи да възникват и спорове между членовете на управляващата роднинска каста. Докато Ердоган напира лихвите да се понижават изкуствено зет му Берат Албайрак, в качеството си на финансов министър постоянно настоява за независимост на турската емисионна банка, която единствена имала право да управлява лихвата.

Обещанията на Ердоган, че турците ще благоденстват под неговото управление се оказаха пълна лъжа. Инфлацията от 79%, която съпътства кризата от 2001 година е в спомените на турците и все по ясно се очертава на хоризонта. Предишната криза беше предизвикана и от политически фактори, докато в сегашната те буквално преобладават.

За нещастие острата мюсулманска политика на Ергдоган му доведе и големи проблеми със САЩ, както и някои пререкания с ЕС. Това допълнително затруднява прогнозирането на развитието на кризата. Войната в Сирия донесе допълнителни щети на отношенията на Турция с партньорите и от НАТО. Своеволията на Ердоган очертават възможността Русия да реализира интересите си, свързани с овладяването и на Босфора, които не може да осъществи, докато Турция е в добри отношения с НАТО и Запада. 

Определено се очаква зрелищен край поредната турска икономическа сага.