"Продава се...Русия!

Анализ на руската икономика показа стряскащи данни за нивото на икономическия растеж там. Руската икономика разчита главно на износ на петрол и продуктите му, на високи цени. паднат ли, Русия загива 

Един въпрос терзае днес руснаците, когато става дума за икономика, и той е кои градове ще бъдат изобразени на новите банкноти от 200 и 2000 рубли", казва пред "Капитал" финансовата коментаторка във в. "Деловой Петербург" Елена Зборовская. Тя се оплаква, че истинските въпроси за състоянието на руската икономика са подменени в медиите или напълно отсъстват.

Такива според нея са например оценките за това колко големи са щетите от двойния удар на западното ембарго и сривът на цените на петрола и кое първо ще настъпи в страната - изчерпване на финансовите буфери или социален крах в резултат на масово обедняване. Върху първите въпроси светлина хвърля публикуваният в началото на април регулярен икономически доклад на Световната банка за Русия. Вторите засягат "някои особености на руската икономика", обяснява пред "Капитал" консултантът от East Capital Sweden Маркус Сведберг.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната за 2015 г. се е свил с 3.7% до 1.17 трлн. долара, сочат данни на руската статистическа служба, цитирани от Световната банка. Според Москва това се дължи основно на глобалната конюнктура. Вашингтонската институция добавя и рязкото обезценяване на рублата. То се вижда от сравнението между БВП на глава от населението през 2014 г., когато е 15 380 долара, и за 2015-а, когато стига 8142 долара. Валутният срив води до спад на реалните доходи с над 10% и на потреблението - с 10.1%.

Воденият от Биргит Хансъл екип на Световната банка, изготвил доклада, подчертава, че обедняването, което води до по-ниско потребление и нежелание у инвеститорите да насочват пари към страната, е по-сериозен проблем от санкциите и цената на петрола. "През 2015 г. бедните са се увеличили с 3.1 млн. души до общо 19.2 млн. души" в 144-милионната страна, се посочва в документа. "На практика доходите са се върнали до нивата от 2007 г., а потреблението - до 2006 г. Това означава, че в последните 12 месеца е заличен десетгодишен прогрес", алармира Световната банка.

Общият експорт на Руската федерация (РФ) за 2011 г. се равнява на $516 млрд. Делът на суровините и материалите в обема на целия износ е 93,3%. От тях нефтът и нефтопродуктите са 62,0%, газта – 11,2%, черните метали и полуфабрикатите – 10,2%, минерални торове – 3,6%, каменните въглища – 2%, дървесината, цветните метали, рудата и железните концентрати – 4,3%. 

Делът на технологичната продукция от общия обем на експорта на Русия е 6,7%, от които оръжието – 2,3% и други – 4,4%. За сравнение през 1980 г. 25% от износа на СССР е бил в готова продукция. 

Приходите от експорта (над 93% от който се състои от суровини) са най-важното перо от държавиния бюджет на Руската федерация и съставляват 54,5% от всички доходи на страната. 

Общият внос в РФ за 2011 г. е в размер на $305.3 млрд. в това число: машини, оборудване и транспортни средства – 62,4%, леки автомобили – 8,2%, камиони – 1,5%, хранителни продукти – 7,9%, метали и тръби – 6,6%, лекарства и антибиотици – 4,7%, дрехи, обувки, платове – 4,2%, нефтопродукти – 2,7%, мебели – 1,3%, други – 0,5%. 

Видно е, че разликата между експорта и импорта е повече от $200 млрд. (ок. 6 трилиона рубли), т.е. търговското салдо е положително с много големи излишъци. Но в структурата на вноса и износа се забелязва една негативна тенденция (която всъщност съществува през цялата история на руската държава) – огромна част от експортираните стоки са предимно суровини и изключително малко технологична продукция, докато при импорта е точно обратното. Следователно Русия разчита изключително на природните си ресурси и не е в състояние да предложи на световния пазар качествени индустриални продукти, които да се конкурират с чуждите такива.

Износът на руски стоки, различни от нефт и газ (метали, химически продукти, оръжие, дървесина, зърно), е два пъти по-малък от вноса ($305.3), което се равнява на износа на страни като Швеция и Австрия (които изнасят основно промишлена продукция). Може да се каже, че ако Москва не разполагаше с такива природни дадености, нейният износ щеше да се равнява с този на далеч по-малки като територия и население страни. Това показва, че Русия е изключително зависима от износа на горива и всеки спад в техните цени нанася силен удар върху жизнения стандарт на руските граждани. На 16 ян. 2013 г. руският министър на финансите Антон Силуанов обръща внимание на тревожния факт, че през 2012 г. ненефтогазовия дефицит (отрицателното съотношение между износа и вноса на продукция извън нефта и газа) на Русия достига 10,6% от БВП, което с един процентен пункт превишава показателите за 2011 г. 

Днешните пенсии, стипендии, социални помощи и останалите публични разходи в Русия са обезпечени на 54,5% от високите цени на суровините на международните пазари и този тренд продължава вече почти четиринадесет години. Оказва се, че дори и този днешен невисок жизнен стандарт на руското население се дължи в огромна степен на пазарната конюнктура, на екстремно високите стойности на горивата, а не на човешкия потенциал, не на реални постижения в науката, техниката и икономиката.