Военните преврати в Турция

През годините икономиката на Турция е понасяла щети както от про-ислемистките движения и правителства, така и от опитите за свалянето им. 

През последните 50 години в резултат на военна намеса паднаха четири избрани от народа правителства в Турция.

По-долу подробности, обобщени от агенция Ройтерс и актуализирани и допълнени от БТА:

1960 г.:

На 3 май 1960 командващият сухопътните сили ген. Джемал Гюрсел настоя за политически реформи и подаде оставка, когато исканията му бяха отхвърлени. 

На 27 май беше извършен почти безкръвен военен преврат, ръководен от служители и кадети от военните колежи в Истанбул и Анкара.

Лидерите основаха 38-членен Комитет на националното единство с председател Гюрсел. От общо 601 души съдени, 464 бяха намерени за виновни. Трима бивши министри, в т.ч. премиерът Аднан Мендерес, бяха екзекутирани, а 12 други, включително президентът Джелял Баяр, получиха смъртни присъди, по-късно заменени от доживотен затвор.

1971 - "Превратът с меморандум":

Армията изпрати предупреждение до правителството да възстанови реда след продължили с месеци стачки и улични боеве между левичари и националисти. Няколко месеца по-късно премиерът Сюлейман Демирел се оттегли и беше създадена коалиция от консервативни политици и технократи, която да възстанови реда под наблюдението на армията. В няколко окръга беше въведено военно положение, което не беше напълно премахнато до септември 1973 г.

На 12 септември 1980 г. висшето командване на армията, ръководено от ген. Кенан Еврен, осъществи безкръвен преврат. Той последва възобновяването на уличните боеве между левичари и националисти. Някои ръководни политици бяха задържани, а парламентът, политически партии и синдикати - разпуснати. Управлението беше поето от петчленен Национален съвет за сигурност, който временно преустанови съблюдаването на конституцията и започна да прилага временна конституция, предоставяща почти неограничена власт на военните командири.

1997 - "Постмодерният преврат":

На 18 юни 1997 г. премиерът Неджметтин Ербакан, определен от противниците си като заплаха за светския режим на страната, се оттегли под натиска на армията, бизнеса, съдебната система и политиците. Генералите сметнаха, че са принудени да действат, за да защитят светската държава, основана от Мустафа Кемал Ататюрк.

2010 г.:

На референдум на 12 септември 2010 г. беше одобрена конституционна реформа, която откри пътя за съдене на ръководителите на военния преврат от 1980 г.. Дотогава турската конституция, съставена под влияние на военните и приета през 1982 г., съдържаше член, който предпазваше Кенан Еврен и извършителите на преврата от евентуално съдебно преследване.

4 април 2012 - В съд в Анкара започна съдебен процес срещу Кенан Еврен и Тахсин Шахинкая по обвинения в "престъпления срещу държавата". Прокуратурата иска за двамата присъди доживотен затвор със строг тъмничен режим.

2016 г. 

През нощта на 15 срещу 16 ти Юли 2016 г. турски военни предприеха въоражен опит за преврат. Жервите са стотици. Президента Ердоган е прикани по забраняваните от него социални мрежи народа си да излезе и да го защити. Негови привърженици са застанали на негова страна по улиците ба Истанбул и Анкара. Преварата е неуспешен.