вторник, 25 август 2015 г.

Журналистически изрезки

След като стана ясно, че за една година евродепутат получава пари, които средностатистически българин изкарва за 108 години, друга потресаваща информация бе изнесена. Оказва се, че България не само е държавата с най-ниски доходи на населението в ЕС, но и минималната ни заплата е по-ниска, отколкото в някои държави от Третия свят. Към настоящия момент, минималната работна заплата в България се равнява на 138,46 евро. В една държава като Ирак, след опустошителен военен конфликт и продължаващи бойни действия, минималната заплата е 146,91 евро. Друга близкоизточна държава – Ливан (без залежи от петрол), е определила минимална работна заплата от 247,02 евро. Гражданите на Перу и Еквадор, които са в списъка на държавите от Третия свят, получават по-високи заплати от българите – съответно 151, 42 евро и 178,04 евро. Но и това не е най-фрапиращото. Минималният доход в екзотични и слабо развити островни държави е по-висок, отколкото в България. На остров Вануату, който не е офшорна зона, а 80% от населението му е заето в селскостопанския сектор, минималната заплата е 213,70 евро. И като капак, дори в Папуа Нова Гвинея ни изпреварват по минимален доход. В тази изключително слабо развита държава, отново препитаваща се изключително със селско стопанство (72 % от трудоспособните на острова са заети в сектора), минималната работна заплата е 141,70 евро. Близо 1,6 млн. българи са на ръба на оцеляването. Това става ясно от данните, представени от КНСБ. Според тях над 22% от домакинствата са под границата на бедността и преживяват с доход на член от семейството до 214 лв. Това даде повод на синдикалистите да обявят, че границата на бедност се е покачила. С малко по-големи финансови възможности, но със сигурност недостатъчни за нормален живот, са 52 на сто от българите. Те преживяват месеца с доходи до 310 лева. Техният броя е 3,7 млн. души. С до 560 лева на месец разполагат около 2,5 млн. българи. Статистиката става още по-стряскаща от гледна точка на броя на хората, които имат доходи над 560 лева. Техният брой дори не достига и 100 000 души. Средната работна заплата през първите 3 месеца на годината е под 1% в сравнение със същия период през 2013 г. Нетният й размер на средната работна заплата е близо 610 лв. на месец, или около 46 лв. над издръжката на живота. Според данните за издръжката на живот на четиричленно семейство са нужни 2254 лева на месец. Друга негативна тенденция, посочена от КСНБ, е, че един работещ издържа двама безработни. Отчайващо звучи и разликата между най-ниското и най-високото възнаграждение у нас. Тя възлиза на повече от 5,5 пъти. 10% от всички заети или близо 200 000 души работят за минимално възнаграждение. Най-много от тях са заети в административни и спомагателни дейности, в строителството и в преработващата промишленост. Страната ни логично продължава да бъде на дъното на таблицата в ЕС по размер на минималната работна заплата. Народът ни все повече обеднява, а делът на хората, които се оценяват като относително богати, намалява. Това показва изследване на КНСБ сред 3300 работещи от цялата страна. През 2012 година, заплатите на 28,4% от анкетираните са били намалени, а едва 17,3% са получили увеличение. В проучването, над две трети от запитаните казват, че заплатата им не е достатъчна, за да покрият ежедневните си разходи. Това показва, че тенденцията за стагнация и замразяване на доходите става все по-сериозна. същевременно е намалял и делът на хората, които получават допълнителни заплати, ваучери за храна и бонуси. Според изследването на КНСБ, 80% от българите вземат чисто между 200 и 900 лв, като средната нетна заплата е 519 лв. Едва 30% от хората считат, че са достойно заплатени, над 44% от запитаните смятат, че трябва да получават повече. Най-голям е делът на доволните от заплащането си във фирмите за недвижими имоти и финансовото посредничество. Обяснението е, че в тези дейности възнаграждението пряко зависи от резултатите, посочиха от КНСБ. Най-недоволни са в здравеопазването, хотелиерството и ресторантьорството. Там недоволни от заплащането са 80% от хората. Изследването включва и оценка колко пари трябва да получават практикуващите различни професии според мнението на анкетираните. Най-големи разлики между реалното и очакваното възнаграждение има в здравеопазването. Според анкетираните лекарите специалисти трябва да вземат 1800 лв., а реалната им заплата е 1082 лева. 71,5% от анкетираните искат да работят над 8 часа на ден, ако им се плаща повече. Допълнителна заетост освен основната имат 12% от хората. Половината от тях са в сивия сектор, само 31,9% работят на граждански договор. Общо 27,5% от всички наети на пълно работно време у нас получават ниско възнаграждение – под или равно на нетна работна заплата от 352 лв. на месец. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров, който цитира данни от изследване за цената на труда на Института за социални и синдикални изследвания към синдиката. Според дефиницията на КНСБ за нископлатен служител се смята този, който получава до 67 на сто от нетната работна заплата за съответната година след приспадане на данъците и социалните осигуровки. За 2012 година нетната работна заплата е 525 лева, а 67 на сто от нея – 352 лева, посочи Димитров. Профилът на нископлатения работник най-общо е жена в предпенсионна възраст с ниско образование, живееща отдалечено от административните центрове и работеща в преработващата промишленост или селското стопанство. Често пъти са хора, които работят в отдалечени, малки населени места, в малки и стари предприятия. „Прави впечатление, че предприятията, в които работят нископлатените работници, правят по-високо разходи за труд спрямо общите им разходи“, коментира още Пламен Димитров. По думите му нископлатените работници много по-рядко получават допълнителни възнаграждения под формата на бонуси и социални придобивки в сравнение с работниците, получаващи по-високи доходи. Изследването показва, че колкото по-кратко е времето на работа в една и съща фирма, толкова по-голяма е вероятността работникът да попадне в групата на нископлатените. По отношение на нископлатените работници КНСБ предлага да се работи за повишаване на ефективността на колективното трудово договаряне и неговото разширяване, за договаряне на системи за заплащане, които да съответстват най-пълно на резултатите и труда, вложен в производството, за пряко участие на синдиката в различните форми за подобряване на качеството на работната среда. Проучването е проведено по метода „лице в лице“ измежду 3600 заети, като 2006 от тях са били наети на пълно работни време. Това е част от нашите системни усилия да анализираме конкретни политики по отношение заплащането на труда, каза още Пламен Димитров. Той посочи, че в следващите няколко седмици КНСБ ще е готова с предложения за реформи в областта на заплащането в държавния и частния сектор.

Няма коментари: