“Историята, или по-точно историята, която ни се поднася, прилича на запушена тоалетна – пускаш водата, измиваш, а мърсотията въпреки всичко изплува на повърхността”.
Темата за издевателствата извършвани от германците, през ВСВ е много разисквана през годините. Някак си на заден план остава т дриги ужасяващи събития. Това което са вършили съветските войници няма аналог в модерната история. Войната дава възможност на наи-извратените руски виници (преобладаващата част от руската армия) да пуснат лудостта си на воля. Пред очите на света руснаците демонстрират колко ниско е паднал руския човек.
След повече от половин век мълчание в Германия се намери жена, дръзнала да наруши табута наложени по въпроса за масовото изнасилване на немски жени от съветски войници. Книгата на Габриеле Коепп (Gabriele Koepp) „Защо трябваше да бъда девойка?” е първото по рода си писмено доказателство, в което авторът не прикрива истинското си име. Общият брой на жертвите на сексуална злоупотреба е най-малко 2,5 милиона жени само в Берлин. Г-жа Koepp разчупи мълчанието на всички жертви, за повечето от коитоспоменът за ужасите на руските зверства през 1945 година ги преследва през целия им живот.
Темата за издевателствата извършвани от германците, през ВСВ е много разисквана през годините. Някак си на заден план остава т дриги ужасяващи събития. Това което са вършили съветските войници няма аналог в модерната история. Войната дава възможност на наи-извратените руски виници (преобладаващата част от руската армия) да пуснат лудостта си на воля. Пред очите на света руснаците демонстрират колко ниско е паднал руския човек.
След повече от половин век мълчание в Германия се намери жена, дръзнала да наруши табута наложени по въпроса за масовото изнасилване на немски жени от съветски войници. Книгата на Габриеле Коепп (Gabriele Koepp) „Защо трябваше да бъда девойка?” е първото по рода си писмено доказателство, в което авторът не прикрива истинското си име. Общият брой на жертвите на сексуална злоупотреба е най-малко 2,5 милиона жени само в Берлин. Г-жа Koepp разчупи мълчанието на всички жертви, за повечето от коитоспоменът за ужасите на руските зверства през 1945 година ги преследва през целия им живот.
В това време, в немската столица и околностите са разквартирувани 5 милиона съветски войници. Според експерти, всяка жена е била изнасилена средно по 10-12 пъти. Възрастта на жертвите е от 8 до 90 години. Много от тях били изнасилвани до смърт. Руските воиници са намерили начин да задоволят сбъркания си нагон, като този начин е бил насилието. Това се е случвало не само в Германия. По пътя нататък, всеки народ е разбирал какво всъщност представлява руския човек. Издевателствата, който руските войници са вършили един на друг (в момента се случва в руските казарми), сега се изсипват на главите на нормалнитемневинни и беззащитни хора.
Дори и сега, 80-годишната г-жа Koeпп, която през 1945 г. е била едва на 15 години не може да спи без кошмари. Тя пише в своя роман: “Не мога да чувствам нищо друго. За мен сексуалността е станала синоним на насилие. ”
В интервю за “Дер Шпигел”, Габриеле разказва, че двете с майка си бягат на 25-ти януари 1945 година, когато се приближава Червената Армия. Семейство г-жа Koeпп живелеело тогава в Schneidemuhl (сега полски град в Померания). По време на евакуацията, Габриеле и сестра и се отделили от майка си и се качили на товарен влак за Берлин. Композицията била подложена на обстрел от руската артилерия. Тъй като вратата на товарния вагон била заключена, Габриеле се изкачила до прозореца и побягнала навън. Нейната сестра останала вътре и Габи никога повече не я е видяла. На следващия ден, момичето е намерено от съветските войници докато те ровели в къщите на близкото село в търсене на плячка. Тя е била изнасилена два пъти в този ден, и още два пъти на следващата сутрин. След това, тя успява да се скрие под масата в стая пълна с бежанци. Тогава в къщата отново влизат съветски войници. Възрастните немски жени, които искат да спасят себе си от насилието им предават Габриеле. След две седмици сексуално робство, Koeпп успява да избяга. Междувременно, настоящите правителството на Русия и голяма част от обществото категорично отрича факта на големите издевателства от съветската армия над немските цивилни. Koeпп, която тогава е била само на 15 години пише: “Аз бях почти дете. Да напиша тази книга не беше лесно, но нямах друг избор: ако не съм аз, тогава кой друг? ”
Руските войници, под благосклконние поглед на ръководството си, извършват такива гадости, каквито никой нормален човек не би избършил. Изнасилено до смърт старици и деца. Убийства на невинни всеки ден, по особено жесток начин. Никой немски войник не е правил такива ужасни неща, което е вършил всеки съветски.
Руските войници, под благосклконние поглед на ръководството си, извършват такива гадости, каквито никой нормален човек не би избършил. Изнасилено до смърт старици и деца. Убийства на невинни всеки ден, по особено жесток начин. Никой немски войник не е правил такива ужасни неща, което е вършил всеки съветски.
През октомври 1944 година, съветската армия нахлува в Източна Прусия. Още на границата руският войник го чака огромен плакат:
«ВОТ ОНА, ПРОКЛЯТАЯ ГЕРМАНИЯ!»
За повече нагледност плакатът бил увенчан с голяма стрелка сочеща към "ненависния" Запад. Само две години преди това, чекистът писател Другарят с главно “Д”, Илей Еренбург, приятелят на Сталин и Берия пише:
” … Ние разбрахме: немците не са хора! Откъдето думата “немец” за нас е най-страшно проклятие. Оттук нататък самата дума “немец” изпразва оръжията ни. Няма да говорим. Няма да се възмущаваме. Ще убиваме. Ако ти не си убил за деня поне един немец, денят ти е провален. Ако ти си мислиш, че вместо теб немецът ще убие съседа ти, ти нищо не си разбрал. Ако ти не убиеш немеца, той ще те убие. Той ще плени семейството ти ще го мъчи и ще го отведе в жалката си Германия. Ако ти не можеш да убиеш немеца с куршум, убии го с щик. Ако на твоя участък има затишие, ако чакаш боя, по-добре опитай се да убиеш немеца преди боя. Ако оставиш немеца да живее той ще обеси руски човек или ще изнасили руска жена. Ако си убил един немец, убии и втори – за нас няма нищо по-весело от немските трупове. Не брой дните! Не брой километрите! Брой само едно: убитите от теб немци. УБИЙ НЕМЕЦА! – това те моли възрастната жена. Убий немеца! – пова те молят децата. Убий немеца! – това крещи земята. Не се колебай! Не пропускай! Убивай! …” и руснаците в Германия изпълняват напътствията на Илей Еренбург – убиват немците и изнасилват жените.
Британският фелдмаршал Монтгомери, на когото долагат за поведението на Червената армия в окупираните немски територии, в своите мемоари нарича руснаците “наистина диви азиатци” и добавя: “Тяхното поведение особено по отношение на немските жени предизвиква в нас отвръщение. В някои райони на руската зона практически не са останали немци. Те всички са избягали под натиска на варварите”.
Според американският Генерал Китинг(Keating), който е бил добре запознат със ситуацията в руската част на Берлин: “…разюзданите действия на руските войски са сходни с действията на ордите на Чингис Хан.” В същото време Джордж Ф. Кенан още веднъж потвърждава устно пред американския специалист по международно право Алфред М. де Заяс, това което е написал в мемоарите си: ”… съветите изтриваха местното население от лицето на земята по начин, който няма аналог от времето на азиатските орди”. Руснаците в Германия показват едно. Никой строй който е намерил почва при тях, не може да роди нищо нормално.
Няма коментари:
Публикуване на коментар