сряда, 28 декември 2016 г.

Санирането продължава

Санирането на жилищни сгради в България продължава с пълна сила. Министерският съвет в оставка официално предложи на парламента да подкрепи продължаването на програмата за саниране, като увеличи бюджета й с още 1 млрд. лева. Парите са за сметка на излишъка, както стана ясно миналия месец, когато Министерският съвет обяви, че ще отпусне още 1 млрд. лева за програмата. Сключените договори, които се реализират в рамките на програмата, достигнаха предварително заложената сума от 1 млрд. лева, посочи Павлова и напомни, че тези средства са осигурени и за следващата година е герантирано изплащането на дейностите, които се извършват. Над 440 сгради в момента се санират, 120 са завършени, а за 800 се извършват тръжни процедури на различни етапи. 
След като самофинансирането на санирането на панелните блокове беше съответно 50% и 25%, то премина към напълно безплатно. Този процес обаче не е безкраен и се очаква да продължи някъде до 2018 г. Тогава най-вероятно субсидирането по държавната програма ще падне до 75%-80%. Дотогава обаче трябва да се създадени много ясна система и с помощта на банковия сектор да се разработят продукт, който да предлагат нисколихвени заеми. „Коментира се също създаването на държавен фонд, който да гарантира тези кредити. Много е важно, когато отидеш да вземеш заем, по някакъв начин да го обезпечиш. Банките към момента много трудно отпускат кредити за енергийното обновяване на отделни апартаменти, още повече, че в България, за да се вземе кредит, той не се отпуска на отделния собственик, а трябва да кандидатства етажната собственост”, каза Гергана Благиева, директор „Жилищна политика” в Министерство на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ).Оказва се, че проблемите, които има в процеса на саниране у нас, се наблюдават и в Германия – държава с традиции в областта на обновяването на жилищата. Различни са методите за тяхното решаване. „И в България, и в Германия има доста остарял сграден фонд, който с много бързи темпове влошава своето състояние. Това е така, защото мерките за подобряването му трябва да са системни и да се полагат от собствениците на сградния фонд.Истината е, че хората нямат възможността да обновяват сградите, в които живеят по една или друга причина. В България реализирането на нашите проекти показва, че хората много трудно се сдружават за управление на етажната собственост. В големите панелни сгради има силно изразен социален микс – от хора с възможности до хора без никакви възможности и много трудно се взема решение за саниране”, обяснява Благиева. Тенденцията, която се наблюдава в момента по отношение на санирането, е, че интересът от северните райони (където е по-студено) към безплатната програма за саниране е много по-малък от този в южните. Какво е постигнала и към какво се стреми по отношение на санирането и енергийната ефективност Германия? Отговор на този въпрос се опитаха да дадат днес представители на германски фирми в областта по време на форума „Енергийно саниране на сгради – добри практики от Германия и потенциалът в България”, организиран от Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК).
Енергийна реформа в Германия има два стълба – възобновяемите енергии и енергийната ефективност. При възобновяемите енергии става дума за опазването на околната среда и добиването на енергии от възобновяеми ресурси. Целта е да се потребява все по-малко енергия. Това означава увеличение на ефективността по отношение на разходите. Целта е постигането на икономически растеж, но той трябва да е свързан с намаляване на енергопотреблението”, каза по време на своята презентация Даниел Вевецер, консултант по поръчение на Експортната инициатива „Енергия“ на Германското федерално министерство на икономиката и енергетиката. Енергийната реформа в Германия не цели само спестяване на енергия. Тя има и редица съпътстващи ползи, като например това, че разкрива сигурни работни места. Другата причина е политическа и е свързана с намаляването на вноса на ресурси. „Виждаме като пример Китай, където нараства необходимостта от енергия. Преди може да кажем, че имахме относително стабилно политическо положение, но трябва да сме все по-независими енергийно” е мнението на Вевецер.  За последните близо 26 години Германия е постигнала значителен напредък в областта на енергийната ефективност. Така например, от 1990 г. досега тя е успяла да намали парниковите газове с 27%. Икономията от енергийната ефективност е в рамките на 9%. Плановете на Германия в областта обаче са доста амбициозни. Те са разделени на два срока – до 2020 г. и до 2050 г. До 4 години парниковите газове трябва да бъдат намалени с 40% и с 35% да се увеличи енергийната ефективност. „Стремежът ни е до 2050 г. да се намалят с 80% нуждите на първична енергия спрямо днешна дата. Тона означава, че годишно в Германия близо 2% от наличния сграден фонд трябва да се санират. В момента този процент е под 1%. Това налага ускоряването на темпа на саниране”, каза Кнут Хьолер, изпълнителен директор на Инициатива за жилищно стопанство в Източна Европа. Финансирането е много важен аспект при санирането на сгради. В Германия има 17 типа сгради, а цената на обновяването им започва от 7000 EUR и достига до 34 000 EUR, като в някои случаи може да надвиши тази цифра. Заемите, които се дават са с лихва под 1%, което значително облекчава домакинствата. Допреди няколко години този процент е бил 5%.

1 коментар:

Анонимен каза...

Само накрая да не стане така че да имаме да даваме....