понеделник, 20 юли 2015 г.

Какво дава Гърция ?

Гърция представи нови предложения за реформи вчера, които партньорите й от еврозоната приветстваха предпазливо, като възможна база за споразумение, което да деблокира спасителни средства, необходими за предотвратяването на възможен дефолт.Ройтерс публикува резюме на предложенията така, както са изложени от гръцки правителствени представители пред гръцки медии.

Пенсии


Ранното пенсиониране ще бъде прекратено постепенно от 2016 до 2025 г., но ще бъдат запазени изключенията за някои конкретни категории, включително за тежките професии и за майки с увреждания. Предвижда се да останат специалните добавки за някои пенсионери с ниски доходи, възлизащи на между 57 и 230 евро месечно, но да бъдат заменени от 2020 г. с нова защитна рамка за ниските пенсии. Това е ключова точка на разногласия между Гърция и кредиторите й, които искат премахването й.

ДДС


Гърция ще запази три ставки на данък добавена стойност (ДДС) от 23%, 13% и 6%. Електричеството и ресторантите ще бъдат облагани с 13% вместо с 23%, както настояваха кредиторите, а за лекарствата ставката ще бъде намалена на 6% вместо 11%, както искаха кредиторите. Официални представители заявиха, че кредиторите са поискали две ставки от 11 и 23%.

Повишени данъци за хората с високи доходи


Данък солидарност за хората с по-високи доходи (над 50 000 евро) ще бъде увеличен, като същевременно ще бъде намален данъкът върху доходите под 30 000 евро. Въвежда се данък солидарност от 8% върху приходи над 500 000 евро.

Увеличение на корпоративния данък и данък лукс


Данъчните планове включват: а) специален налог от 12% върху бизнеса, който декларира печалба над 500 000 евро; б) увеличение на данък "лукс" върху басейни, частни самолети, големи автомобили и яхти с дължина над 10 метра; в) данък върху игралните автомати за хазарт.

Приватизации


Приватизациите да налагат минимална сума инвестиции, ангажимент от инвеститорите да насърчат местната икономика и участие в борсовата търговия на гръцкия фондов пазар. Прехвърлянето на акциите на гръцкото правителство в телекомуникационния оператор към агенцията за приватизация няма да бъде част от първите стъпки на кредиторите. Гърция няма да приватизира електрическия оператор АДМИЕ, нито Националната електрическа компания (ДЕИ), както изискваха кредиторите.

Заплатите в държавнния сектор


Няма да има орязване на заплатите в държавния сектор от нивата в края на 2014 г.

Първичен бюджетен излишък


Първичен бюджетен излишък от 1% през 2015 г. и 2% през 2016 г. в сравнение с 3 и 4,5%, както бе договорено от предишни гръцки правителства.

Облигации


Гърция повтори искането си еврозоната да й заеме пари, за да изкупи обратно държавни облигации на стойност 27 милиарда от Европейската централна банка - извършвайки ефективен ролоувър на дълга при по-благоприятни условия.

Инвестиции


Гърция иска споразумението да включва финансиране на инфраструктура и нови технологии чрез инвестиционен пакет от Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка.

Целите в цифри


Според изтекла в гръцките сайтове информация за предложенията Гърция планира също да увеличи пенсионните вноски, за да събере 605 милиона евро тази година и 1,56 милиарда следващата. Орязването на разходите и приходите от данъци би следвало да донесе бюджетни мерки, съответстващи на 2,69 милиарда евро или 1,51 процента от БВП тази година и 5,2 милиарда ерво или 2,87 процента от БВП през 2016 г. - увеличение от 1,99 милиарда или 1,1 процента от БВП и 3,8 милиарда евро или 2 процента от БВП, както беше преди.

четвъртък, 2 юли 2015 г.

Огромни щети за влоговете в гръцки банки и други вредни ефекти за съседите на Гърция

Влоговете в гръцките банки ще претърпят големи щети след референдума в неделя, предупреждават гръцки банкери, цитирани от вестник “Катимерини”. В случай, че страната реши да остане в Еврозоната, влоговете ще бъдат орязани с един значителен процент. В случай, че Гърция се върне към драхмата, нейната стойност ще бъде толкова ниска, че влоговете ще загубят голяма част от стойността си.Късно снощи във Франкфурт бордът на директорите на Европейската централна банка реши да не увеличи максимума пари, който гръцките банки получават по линия на механизма за спешна ликвидна помощ ELA, но не взе никакво решение за ново намаляване на стойността на държавните ценни книжа, които приема за гаранция срещу отпускането на ликвидност, съобщи grreporter.info.
Анализатори предупреждават, че след неизплащането на задължението към Международния валутен фонд през юни, както Европейската централна банка, така и Европейския фонд за финансова стабилност имат юридическото право да пристъпят към действия, които биха имали драматични последствия за гръцката банкова система. Смята се сигурно, че гръцките банки няма да могат да отворят във вторник, 7 юли, както първоначално обяви правителството, освен ако гръцкото правителство не сключи договор с кредиторите и Франкфурт не започне да изпраща самолети с пари за Атина. Банкери предупреждават, че банкнотите изчезват и през уикенда банкоматите няма да работят. “Банките ще отворят или при нов договор с кредиторите, или с драхми”, заяви и финансовият анализатор Костис Лимбуридис. В гръцкия Фонд за гарантиране на влоговете има 2 милиарда евро, а влоговете в банките са на стойност 120 милиарда евро. Ако правителството национализира банките и пристъпи към рекапитализацията им в нова валута, например драхма, влоговете ще загубят най-малко 50 на сто от пазарната си стойност. Първият ефект е ясен от опита ни от предишните банкови кризи в еврозоната: гръцките банки бързо ще фалират без спешната кредитна подкрепа от Европейската централна банка. Гръцката централна банка вероятно ще им препоръча да концентрират всичките си усилия на местния пазар и да се освободят от чуждите си активи възможно най-бързо. Това се случи в Ирландия през 2010 г. и освобождаването от банкови активи в чужбина стана за малко повече от година. Гръцките търговски банки имат значително присъствие чрез дъщерни банки или клонове в България (три филиала и един клон), Сърбия (четири филиала), Албания (три филиала), Кипър (пет филиала и един клон), Румъния (четири филиала) и Македония (два филиала). В България например те отговарят за близо една четвърт от банковите активи и търговските кредити. Тяхното присъствие е толкова силно и във всички останали балкански страни с изключение на Румъния. Затова излизането на банките с гръцка собственост от пазара ще има значителни последици. Основното последствие ще бъде, че пазарът за търговски кредити ще се свие още повече. В последните 10-15 години гръцките банки бяха сред най-активните в търсенето на търговски клиенти в балканските страни. Оттеглянето им от отпускането на търговски кредити ще се усети, още повече че потенциалните купувачи със същото ниво на интерес в региона са малко. Преди няколко години имаше заинтересувани купувачи от редиците на австрийски, руски и турски банки. Сега самите австрийски банки намаляват присъствието си в Източна Европа. Руските търговски банки са обект на санкции на Европейския съюз. А турските банки си имат проблеми у дома, където икономическият цикъл се влоши. Накратко, никоя от тези групи банки не е потенциален инвеститор. Това отсъствие на инвеститорски интерес означава, че цялостният достъп до капитали в региона ще намалее значително и това няма да е само временно. Възможно е местни инвеститори да закупят активите при продажби “на пожар”. В по-дългосрочен план по-голямото местно участие в банковия сектор може дори да има благоприятен ефект. Но сега предстоят няколко несигурни години за корпорациите в целия регион.

Мъртвите вече не се разлагат....

Мъртвите вече не се разлагат.... учени от Европа стигат за пореден път до този факт. Швейцарски учени откриха притеснителен факт: телата на хората, погребани през последните 3 години, не се разлагат. Мъртъвците изглеждат, сякаш току що са поставени в ковчега и времето не им е повлияло. Според учените причината за странното явление е влошената екологична обстановка и лошото качество на храната, с която новите поколения преживява.
 Проблемът бе повдигнат най-напред от германски съдебно-медицински експерти. На научна конференция в Дюселдорф д-р Вернер Столц от Берлин представя сензационен доклад. Оказва се, че през последните три години, по време на ексхумацията на телата на хора, погребани преди повече от 20 години, той 32 пъти попаднал на почти неразложили се тела. Покойниците изглеждали така, сякаш са погребани преди две три седмици, съобщава "Бургас новините". Темата се засегна и в Швейцария по време на срещата на експерти от погребалния бизнес. Директорите на големи гробища в Париж, Милано, Хамбург, Кьолн вкупом се оплакаха, че вече не разполагат с достатъчно място за нови погребения. Според санитарните стандарти, приети в ЕС, за да се изкопае нов гроб на мястото на стар, трябва да са минали 17 години. Само че сега труповете за този срок просто не се разлагат. След два месеца детайлни изследвания те изложиха три възможни обяснения за това защо мъртвите не бързат да се разлагат в земята... Според първата версия е виновна екологията. На някои места поради прекомерно замърсяване на почвата е изчезнал вид бактерии, които са отговорни за разграждането на трупове. Втората хипотеза: за всичко са виновни съвременните подмладяващи козметични средства. Хората са започнали да използват специални кремове срещу стареене. Тяхната кожа и горните тъкани още, докато са били живи са се балсамирали, и след смъртта предотвратяват естествения процес на гниене. Трето предположение. Причината е в хранителни консерванти, които се срещат в изобилие в храната ни. Особено богати на тях са газираните напитки, сладкишите и всички продукти в заведенията за бързо хранене . Мумифицирането се случва, защото консервантите, които се приемат с храната, се натрупват през целия живот и впоследствие инхибират процеса на гниене. Тази версия изглежда най-вероятна за учените и най-неутешителната. Промяна в начина на хранене няма как да се случи. Целият свят ще консумира консервирани храни всяка година все повече и повече, казва д-р Столц. Но европейците не са първите, сблъскали се с този проблем. Американците го имали преди 30 години, но територията на страната им позволява да разширяват гробищата. Единственият изход според учените е тоталната кремация на мъртвите. Съответните закони най-вероятно ще се появят през следващата година. “ Меките тъкани в мъртвите тела сега не се превръщат в хумус, а в трупен восък – сиво- бяла маса. За всичко са виновни консервантите“.

сряда, 1 юли 2015 г.

Гърция се самоубива

Гръцкото правителство очевидно е замислило самоубийство. Премиерът Ципрас, който явно през цялото време коварно е водил за носа международните кредитори, сега апелира към своите сънародници да отхвърлят компромисното предложение на МВФ, ЕЦБ и ЕК, обявявайки изненадващо за всички, че ще има референдум по въпроса.
Този нагъл ход от негова страна и абсолютно несъответните думи, с които обяви намерението си, надминават всичко, което сме виждали досега. Европейците изкривиха и разтеглиха до безкрайност своите собствени критерии и правила, за да осигурят на хаотиците в Атина допълнително време и оставане в еврозоната. Европа е готова да налива и нови пари в гръцката каца без дъно, за да се задвижат необходимите реформи. Явно обаче, всичко е било нахалост, пише в анализ за Deutsche Welle Бернд Ригерт.
Сега гръцкото правителство гарнира обидите по адрес на чуждите кредитори с искания за ново междинно финансиране на страната до провеждането на референдума на 5 юли и за нови спешни кредити, с които да се задържат над вода гръцките банкови институции. По-нагъл опит за изнудване не е имало в цялата досегашна история на ЕС! Подобно поведение е абсолютно неприемливо за останалите държави от еврозоната, както и за германския Бундестаг! Какво ще се случи, ако гръцкият народ в крайна сметка отхвърли предложенията на европейците и на МВФ? Това несъмнено ще доведе до окончателен фалит на държавата и отпадането й от еврозоната. Какви ще са последствията, ако гърците одобрят европейските предложения, въпреки нежеланието на собственото си правителство? Пак същите - защото дори най-добронамерените към Гърция кредитори няма да успеят да прокарат каквато и да била програма за оздравяване на Гърция, ако това напълно безотговорно и несериозно правителство остане на власт. Защото за отпускането на нови кредити ще се изискват и спешни реформи, които правителството на "Сириза" очевидно отхвърля. А какво ще стане, ако европейците и ЕЦБ приключат помощните програми за Гърция още на 30 юни и затворят кранчето за по-нататъшни помощи? Държавата ще фалира, а малко по-късно неизбежно ще последва и излизането й от еврозоната. Както и да го гледаме, примката около врата на Гърция се затяга още по-силно. Гърците усещат това и се опитват да спасят последните си спестявания. Европейците, които наистина направиха огромни компромиси, няма как да изпълнят новите абсурдни искания от Атина. Който не желае да му се помогне, ще трябва да се оправя сам! Британският премиер Дейвид Камерън е прав, когато казва, че подобен изход би бил най-добър за всички. Жадният за власт Ципрас, също като герой в някоя древна трагедия, е готов да повлече със себе си цялата страна към пропастта. Подобно хаотично излизане на гърците от еврозоната ще се окаже доста скъпо за кредиторите - огромни суми ще бъдат веднъж завинаги загубени. Като член на ЕС, Гърция ще се нуждае от нови хуманитарни помощи. И въпреки всичко Ригерт e принуден - макар и със съжаление - да кажe: "Стига толкова! Време е за Grexit!" Без допълнителни финанси Гърция може и да се затрудни да погаси задълженията си към МВФ в размер на 1,5 млрд. евро в края на месеца. Преди дни стана ясно, че Международният валутен фонд (МВФ) очаква Гърция да плати дължимите 1,7 млрд. долара във вторник, 30 юни, въпреки че финансовата институция и другите кредитори на Атина не успяха да сключат сделка в последната минута и да предпазят страната от фалит.