събота, 25 април 2015 г.

Арменският геноцид

Арменският геноцид (на арменски: Հայոց Ցեղասպանութիւն), наричан ощеарменски холокост, е геноцид извършен умишлено и систематично отОсманската империя по време на Първата световна война и малко след това над арменското население. Арменският геноцид се характеризира с масови кланета и насилствена масова депортация на над 1 000 000 арменциизвършени от младотурските власти в периода 1915 и 1916 г. Репресиите срещу арменското население започват няколко години преди това, в края на ХІХ в. (виж Арменски кланета). Жертвите през този период са около 300 000 души. 
Геноцидът се описва също и с арменската дума агхет, „невъобразимо престъпление“ или „голяма катастрофа“.Между 1895 и 1921 г. са избити 1 543 271 мъже, жени и деца, много други са изселени. Република Турция, наследник на Османската империя, възразява срещу използването на термина "геноцид", за описване на събитията по това време, и не признава каквато и да било отговорност на турския народ или турската или османската администрация за тези събития. През последните години се засилват призивите в световен мащаб за международно признаване на арменския геноцид както и признаване от страна на турското правителство за случилото се. От 2007 г. 22 страни декларират официалното признаване на събитията от този период като геноцид, също както тях, тази гледна точка се приема и от повечето изследователи и историци. Повечето членове на арменските общности по целия свят са оцелели от арменски геноцид както и техните потомци. Паметта на жертвите на арменския геноцид се почита всяка година на 24 април. На 24 април 2015 година във връзка с отбелязване на 100 годишнината на събитието, Народното събрание приема декларация с която признава "масовото изтребление" на арменци.През 1890 г. в Османската империя живеят 2,5 милиона арменци. Руската империя подкрепя арменската общност и техните опити за автономия, тъй като по този начин Русия цели да отслаби османската държава. Поради бързото разрастване на движението за автономия султан Абдул Хамид II предприема действия, с които да задържи властта си над териториите, населени с арменци. В опитите си да разпали конфликт Високата порта подстрекава кюрдското население срещу своите съседи арменците. След кланетата от страна на кюрдите арменците вдигат въстание, което е потушено от редовен турски аскер и кюрдски башибозук. По време на потушаването на въстанието през 1894 година загиват 50 000 арменци, запалени са много села. Степента на вина на турското правителство в тези събития не е добре изяснена и е предмет на спорове, но е безспорно, че зверствата срещу арменската общност се извършва с мълчаливото съгласие на османската власт. Две години по-късно арменски революционери завземат сградата на „Отоманската банка“ в Цариград, за да привлекат вниманието на международната общност към положението на сънародниците си в Османската империя. Русия и Турция влизат в Първата световна война като неприятели. Турските власти смятат арменците в страната като руска „пета колона“. През февруари 1915 година всичките 60 000 мобилизирани арменски войници са затворени в трудови лагери и след това са избити. Арменците, намиращи се в непосредствена близост до фронта, както и други от вътрешността на страната, тръгват да бягат пеша през негостолюбивите пустинни земи на Сирия и Месопотамия.Според други източници, те са били насилствено депортирани в кервани и обкръжени от турски войници, след което са избивани целенасочено по пътя и в лагерите, вкл. чрез глад.Голям брой арменци са убити, а оцелелите след края на войната не могат да се завърнат по родните си домове. Тези арменци емигрират в руската част на Армения или Западна Европа, Северна Америка иАвстралия. Споровете между Армения и Турция за събитията около арменския геноцид все още не са приключили. Армения твърди, че събитията довели до погрома над арменците, са много добре планирани от страна на турската власт и това дава право те да бъдат класифицирани като геноцид. Това твърдение на арменската държава от 1985 и 1986 г. е прието и от международната общност в лицето на ООН, година по-късно и от Европейския парламент. От друга страна Турция все още твърди, че събитията от Първата световна война не са геноцид, а че просто някои турски военни са „отишли малко по-далече в действията си“. През втората половина на 20 век някои арменски организации неуспешно се опитват, чрез терористични нападения, да принудят Турция да промени становището си относно арменския геноцид. По време на геноцида международната общност е знаела за тези събития, но въпреки това никой, освен американския посланик в Турция, не реагира. По-подробно изложение на въпросите, свързани с арменския геноцид са дадени от американския историк В. Дадърян. Във връзка с преговорите на Турция за членство в Европейския съюз, въпросът за признаването от турската страна на арменския геноцид е актуален и отново е на вниманието на европейските държави. Въпросът беше повдигнат и от известния турски писател Орхан Памук, който в началото на 2005 година се изказа в един турски седмичник, че Турция е отговорна за геноцида над арменците, в който са убити над един милион души. Това изявление породи лавина от недоволство и искания за линчуването на писателя в Турция, разрази буря в Европейския съюз и активизира отново натиска на Армения и арменските организации по света за признаване на геноцида. Заради своите изявления Орхан Памук е съден за уронване на турската национална чест и престижа на турската армия. В края на декември Памук е оправдан по предявените му обвинения и е освободен от ареста на 22 януари 2006 година. През 2004 година Канада първа приема и прилага закон, според който отричането на Арменския геноцид е наказуемо. На 12 октомври 2006 френският Парламент приема Закон за криминализиране отричането на Арменския геноцид, според който всеки отричащ съществуването му подлежи на лишаване от свобода. Група юристи от САЩ се опитват да намерят справедливо решение на направените застраховки “Живот” от арменци, живели в Отоманската империяи Турция в периода 1880–1930 г. Няколко американски и френски застрахователни дружества, вследствие на заведените дела срещу тях, вече изплатиха или са в процес на изплащане на компенсации на притежателите на такива застраховки или на техните наследници. Тези застраховки, Турция е искала да ги вземе след избиване на арменците, но не ги е получила. Днес те се връщат на правоимащите - законните наследници на избитите арменци. Процесът на възстановяване на арменските застраховки, направени депозити и заграбено имущество е в успешен ход, въпреки оказваното и днес турско противодействие. Арменският геноцид официално е признат от: Европейския парламент, от Комисията по външни отношения наКамарата на представителите на САЩ, от Комисията по външни отношения на Конгреса на САЩ, от държавите:Аржентина, Австралия, Армения, Белгия, Ватикана, Венецуела, Гърция, Италия, Канада, Кипър, Ливан, Литва,Полша, Русия, Словакия, Уругвай, Франция, Холандия, Швеция, Швейцария, Чили, от регионите: в Австралия - щатите Южна Австралия и Нов Южен Уелс, в Бразилия - Сеара и Сао Пауло, във Великобритания - Шотландия,Северна Ирландия и Уелс, в Италия - много общини гласуват признаването на геноцида, в Испания - Страната на баските и Каталуния , в Канада - Онтарио и Квебек, в Украйна - Крим. в САЩ 42 от 50-те щата са признали официално арменския геноцид, а именно: Аляска, Аризона, Арканзас,Калифорния, Северна Каролина, Южна Каролина, Колорадо, Кънектикът, Северна Дакота, Делауеър, Флорида,Джорджия, Хавай, Айдахо, Илинойс, Канзас, Кентъки, Луизиана, Мейн, Мериленд, Масачузетс, Мичиган, Минесота,Мисури, Монтана, Небраска, Невада, Ню Хемпшир, Ню Джърси, Ню Мексико, Ню Йорк, Охайо, Оклахома, Орегон,Пенсилвания, Роуд Айлънд, Тенеси, Юта, Върмонт, Вирджиния, Вашингтон, Уисконсин. В Турция лауреата на Нобелова награда за литература Орхан Памук заявява в печата, че: „Никой не смее да го каже, но аз го казвам - турците са избили 1 000 000 арменци и 30 000 кюрди.“, а през 2008 г. 200 турски интелектуалци подписват петиция с която се извиняват за етническото прочистване на арменците в Първата световна война, подписана за кратко време от още 29 000 души. Всяка година арменците по света и в Армения отбелязват с факелни шествия и манифестации деня на геноцида и призовават Турция да го признае. Пример за това е 90-годишнината през 2005 г., когато в столицатаЕреван стотици хиляди хора се събират на мемориала. По същото време има протести и в Лос Анджелис, където живее голяма арменска общност.

Няма коментари: