сряда, 29 април 2015 г.

Russia vs USA ....

Няма начин да не останем с впечатлението че през последните месеци в света се води икономическа война. Участниците в нея са известни на всички, като основните играчи безспорно са САЩ и Русия. Често поодобен икономически сблъсак, предхожда военнен конфликт. Можем само да се нядяваме че това няма да се случи, тъй като и двете страни представляват ядрени сили, а Русия нееднократно е предупреждавала че може да използва ядрения си арсенал при нужда.... 

САЩ

Икономическата система на САЩ е капиталистическа смесена икономика, в която корпорациите, други частни фирми и отделните индивиди вземат повечето микроикономически решения, а правителството предпочита да играе по-малка роля във вътрешната икономика, въпреки че цялостната роля на правителството, имайки предвид всички негови нива, е относително висока – 36% от брутния вътрешен продукт. По-голямата част от бизнеса в САЩ не е корпоративен и няма наемни работници, а вместо това представлява некорпорирана самостоятелна собственост. Щатите имат малка мрежа за социална сигурност (застраховка при безработица,универсално здравеопазване, подслони за бездомните) и регулацията на отделните видове бизнес е малко под средната за развитите страни. Средният доход на едно домакинство в САЩ за 2005 г е $43 318. Повече...

Русия

Русия може да се характеризира като промишлено-аграрна страна в преход към пазарна икономика. В началото на 90-те години след отварянето на пазара икономиката губи конкурентоспособност и изпада в тежка криза. Множество банки фалират, а високото ниво на корупция води до съмнителни приватизиционни сделки и появата на т.нар олигарси. Неспособността на правителството да се справи схиперинфлацията води до имиграцията на съществена част от хората, заети в образованието и науката. Съживяването на износа на полезни изкопаеми, в частност нефт и газ, в краят на 90-те години е основна предпоставка за съживяването на икономиката, която в последните години отбелязва значителен растеж. Проблем пред по-нататъшното развитие остава неефективната съдебна система, като и мафията, която все още продължава да оказва значително влияние. Оборотът само на бизнесът с наркотици е около 8-9 млрд. долара, при държавен бюджет от 20 млрд. Географската разлика в икономическото развитие е значителна. Москва, в която живеят 7% от населението допринася с 27% от бюджетните постъпления. Повече...

От цялата картинка става ясно че нито една от силите няма да загуби лесно и бързо икоономическия сблъсък. Руската икономика изглежда по -бедна и съответно по-слаба, но трябва да се има предвид че народа на Русия е изградил кулура на много високи нива на издържливост, които биха могли да обърнат резултата от всеки конфликт. Определено няма какво друго да е предлопожи освен затихване на конфликта до две три години. Все пак най -вероятно руската икономика ще претърпи сериозни загуби, което ще премести трайно границите на влияние. 

понеделник, 27 април 2015 г.

Оцеляване след ядрен взрив

Най-непрекъснатият звук, отекващ в човешката история, е звукът на бойните барабани.

Студената война приключи преди повече от 20 години и много от нас не са живели в ужаса на ядреното унищожение. Заплахата обаче е напълно реална. Световната политика далеч не е стабилна и човешката природа не се е променила към по-добро през последните десетилетия. Докато ядрените оръжия съществуват, винаги ще има опасност да бъдат използвани.

Но можем ли да оцелеем след ядрена война? Точен отговор няма. Едно е сигурно – за да оцелеете след такова събитие, трябва да сте психически и логически подготвени. Трябва да знаете какво да правите и къде да отидете.


1. Следете новините
Малко вероятно е една ядрена атака да е неочаквана за потърпевшата страна. Обикновено подобни действия са предшествани от политически хаос. Например една война, която се проточва прекалено дълго между две страни, които разполагат с ядрени оръжия.
В много държави са установени кодове, които определят нивото на заплаха от подобни атаки. В САЩ такъв код е DEFCON:

DEFCON 5: Мир

DEFCON 4: Повишена готовност, разузнаване и мерки за националната сигурност. (Студената война)

DEFCON 3: Повишена готовност, кодиране на американските радио сигнали. Въздушните сили са готови да действат за по-малко от 15 минути.

DEFCON 2: Почти максимална готовност. Всички военни сили са в готовност за мобилизиране и разполагане в рамките на 6 часа (обявен само веднъж, по време на кубинската ракетна криза).

DEFCON 1: Максимално ниво на готовност. Разрешено е използването на ядрени оръжия. Никога не е обявяван национално, само няколко пъти за определени военни единици в определени военни конфликти.
2. Различни видове ядрени оръжия

Атомните бомби (A – бомби) са основните ядрени оръжия и са разделени на подкласове. Силата на бомбата идва от разделянето на ядрата и неутроните на плутония или урана – отделят се изключително много енергия и още неутрони. Тези нови неутрони предизвикват невероятно бърза ядрена верижна реакция.
Това са единствените ядрени бомби, използвани във война до сега. Всички въоръжени държави притежават атомни бомби.
Водородните бомби (H – бомби) използват детонатор като при атомните бомби, който компресира и загрява деутерий и тритиум (изотопи на водорода) и те се сливат. Това отприщва огромно количество енергия. Тези бомби са познати и като термоядрени, понеже деутерия и тритиума се сливат при много високи температури. Водородната бомба е много по-силна от атомните бомби, пуснати в Хирошима и Нагазаки.
Електромагнитни оръжия. Ядрено оръжие, взривено на много голяма височина генерира електромагнитен импулс, който унищожава електрическите устройства. За да защитите нещо електрическо, трябва да го затворите във Фарадеев кафез. Металният щит трябва напълно да обгражда предмета.

3. Незабавно потърсете убежище

Като последно предупреждение за ядрена атака, трябва да чуете бедствен сигнал, а дори и да не го чуете, ще видите ярката светлина от ядрения взрив, който се забелязва на десетки километри разстояние. Ако се намирате в близост до взрива, шансовете ви за оцеляване са нулеви, освен ако не сте в наистина много здраво бомбоубежище, което да ви предпази от ударната вълна. Ако сте на няколко километра от взрива, ще имате около 10-15 секунди докато топлинната вълна достигне до вас, а след 20-30 секунди и ударната. Ако погледнете директно към „гъбата“ има голям шанс да ослепеете завинаги.

Ако не успеете да намерите убежище, потърсете някое по-ниско място и легнете с лице към земята, така че да не откривате кожата си. Ако не откривате и такова място, тогава започвайте да копаете. На 8 километра от взрива ще получите изгаряния трета степен, които ще ви убият. Дори на 32 километра разстояние, топлината може да свали кожата от тялото ви. Вятърът преминава със скорост от 970 км/ч и отнася всичко по пътя си.

Можете да потърсите някоя сграда, ако смятате, че няма да бъде отнесена от взривната вълна. Така поне ще имате някаква защита от радиацията. Колко добра ще е тази защита зависи от сградата и това колко близо сте до мястото на взрива. Стойте далеч от прозорците, дори потърсете стая без такива.

В Швейцария и Финландия много от къщите имат убежища против ядрени атаки. В Швейцария дори във всеки град има такова убежище.

4. Запомнете: не взривът убива най-много хора, а радиацията след него
Първоначална радиация. Това е радиацията, която се отделя в момента на детонацията. Тя не достига на голямо разстояние и убива тези в близост до взрива, които не са загинали от топлината или ударната вълна.
Остатъчна радиация. Това е така нареченият радиоактивен облак. Ако взривът е бил на земята, тогава радиоактивният облак е много голям. Прахът и отломките във въздуха разнасят смъртоносна радиация. Може да падне и радиоактивен дъжд, наричан „черен дъжд“, който също е смъртоносен и може да е с изключително висока температура. Радиоактивният облак замърсява всичко, през което премине.

5. Радиоактивни частици
Алфа частици: Те са най-слабите и при нападение не представляват реална заплаха. Алфа частиците се абсорбират от атмосферата почти веднага. Обикновените дрехи могат да ви предпазят от тях, но ако ги вдишате ще ви убият.
Бета частици: Те са по-бързи от алфа частиците и изминават по-голямо разстояние – до 10 метра. Излагането на бета частици не е смъртоносно, освен ако не е било за продължително време. Тогава те причиняват така наречените „бета изгаряния“, които са като силни слънчеви изгаряния. Могат да нанесат поражения на очите. И от тях можете да се предпазите с обикновени дрехи, но ще ви убият, ако ги вдишате.
Гама лъчи: Те са най-смъртоносните. Могат да изминат почти 2 километра във въздуха и преминават през почти всичко.

6. Подсилете убежището си отвътре.

Блокирайте всички открити пространства. Физически е невъзможно да се предпазите от всичката радиация, но можете поне да я намалите. Следните материали биха могли да намалят радиацията наполовина:
Стомана: 21см
Скала: 70-100см
Бетон: 66см
Дърво: 2.6м
Почва: 1м
Лед: 2м
Сняг: 6м

7. Крийте се минимум 200 часа (8-9 дни).
В никакъв случай не излизайте от убежището през първите 48 часа.

8. Осигурете си провизии.
Консервираната храна е сравнително безопасна, стига консервите да не са пробити или пострадали от взрива.

Животните също стават за ядене, но трябва внимателно да бъдат одрани и да им извадите сърцето, черния дроб и бъбреците. Не яжте месото близо до костите, защото костният мозък може да е радиоактивен.

Корените и растенията, които растат под земята стават за ядене.

Водата на открито може да е замърсена с радиоактивни частици. Най-добре е да си набавяте вода от подземни извори. Пийте от открити водни басейни само в крайни случаи. Направете филтър, като изкопаете дупка на 30см от водата и я оставите да се напълни. Изчакайте я да се утаи и след това я преварете. Ако в сградата има вода, тя вероятно е безопасна.

9. Носете колкото се може повече дрехи, особено когато излизате навън.
Така ще се предпазите от бета изгаряния. Постоянно изтупвайте и перете дрехите си.

10. Третирайте изгарянията.
Леки изгаряния. Промивайте изгореното с вода за около 5 минути. Ако кожата започне да се бели, промийте с вода и покрийте със стерилен компрес, за да не се инфектира. Не се чоплете! Ако кожата не се бели, не я покривайте. Промийте изгореното с вода и намажете с вазелин или разтворена хлебна сода.
Тежки изгаряния. Термалните изгаряния се получават най-вече от пряката топлина от взрива. Могат да са опасни за живота и да причинят обезводняване, шок, увреждане на белите дробове, инфекция и т.н.
Предпазете изгарянията от замърсяване.
Ако дрехите ви покриват изгореното, внимателно изрежете и махнете дрехата. Не се опитвате да махнете залепнала или разтопена върху раната дреха! Не мажете с нищо изгореното.
Внимателно измийте с вода.
Притиснете чиста дреха към изгореното.

11. Помагайте на други хора с радиационен синдром.
Не е заразно. Симптомите зависят от количеството погълната радиация.
По-малко от 5 рема: Няма видими симптоми.
5-50 рема: Намалено количество на червените кръвни телца.
50-100 рема: Намалено производство на левкоцити. Уязвимост към инфекции. Гадене и главоболие. Обикновено не се налага лечение.
150-300 рема: 35% от изложените умират до 1 месец. Гадене, повръщане и опадване на косата.
300-400 рема: Тежко радиационно отравяне. 50% умират до месец. Кръвоизливи в устата, под кожата и в бъбреците.
400-600 рема: 60% умира до месец. Симптомите се проявяват два часа след излагането на радиация до два дни след това. Основната причина за смъртта са инфекции и вътрешни кръвоизливи. Възстановителният период при оцелелите е до 1 година.
600-1000 рема: Почти 100% умират до две седмици. Броят на оцелелите зависи от медицинските грижи. Костният мозък е почти или напълно унищожен. Симптомите се появяват 30 минути след излагането на радиация и продължават до 2 дни. После има 5-10 дни латентен период, след който човекът умира от инфекция или вътрешен кръвоизлив. Възстановителният период при оцелелите е няколко години и пълно възстановяване няма.
1200-2000 рема: 100% смъртност. Симптомите се проявяват веднага. Неконтролируеми кръвоизливи в устата, под кожата и в бъбреците. Пълно изтощение. Смърт.
Над 2000 рема: Фаза „ходещ мъртвец“. Клетките в организма са унищожени. Обезводняване и силни кръвоизливи. Смъртта започва с бълнуване и лудост. Мозъкът губи контрол над жизненоважните органи. Смърт. Няма лечение.

12. Бъдете готови за повторен удар.
Поддържайте убежището си. Събирайте провизии.

събота, 25 април 2015 г.

Арменският геноцид

Арменският геноцид (на арменски: Հայոց Ցեղասպանութիւն), наричан ощеарменски холокост, е геноцид извършен умишлено и систематично отОсманската империя по време на Първата световна война и малко след това над арменското население. Арменският геноцид се характеризира с масови кланета и насилствена масова депортация на над 1 000 000 арменциизвършени от младотурските власти в периода 1915 и 1916 г. Репресиите срещу арменското население започват няколко години преди това, в края на ХІХ в. (виж Арменски кланета). Жертвите през този период са около 300 000 души. 
Геноцидът се описва също и с арменската дума агхет, „невъобразимо престъпление“ или „голяма катастрофа“.Между 1895 и 1921 г. са избити 1 543 271 мъже, жени и деца, много други са изселени. Република Турция, наследник на Османската империя, възразява срещу използването на термина "геноцид", за описване на събитията по това време, и не признава каквато и да било отговорност на турския народ или турската или османската администрация за тези събития. През последните години се засилват призивите в световен мащаб за международно признаване на арменския геноцид както и признаване от страна на турското правителство за случилото се. От 2007 г. 22 страни декларират официалното признаване на събитията от този период като геноцид, също както тях, тази гледна точка се приема и от повечето изследователи и историци. Повечето членове на арменските общности по целия свят са оцелели от арменски геноцид както и техните потомци. Паметта на жертвите на арменския геноцид се почита всяка година на 24 април. На 24 април 2015 година във връзка с отбелязване на 100 годишнината на събитието, Народното събрание приема декларация с която признава "масовото изтребление" на арменци.През 1890 г. в Османската империя живеят 2,5 милиона арменци. Руската империя подкрепя арменската общност и техните опити за автономия, тъй като по този начин Русия цели да отслаби османската държава. Поради бързото разрастване на движението за автономия султан Абдул Хамид II предприема действия, с които да задържи властта си над териториите, населени с арменци. В опитите си да разпали конфликт Високата порта подстрекава кюрдското население срещу своите съседи арменците. След кланетата от страна на кюрдите арменците вдигат въстание, което е потушено от редовен турски аскер и кюрдски башибозук. По време на потушаването на въстанието през 1894 година загиват 50 000 арменци, запалени са много села. Степента на вина на турското правителство в тези събития не е добре изяснена и е предмет на спорове, но е безспорно, че зверствата срещу арменската общност се извършва с мълчаливото съгласие на османската власт. Две години по-късно арменски революционери завземат сградата на „Отоманската банка“ в Цариград, за да привлекат вниманието на международната общност към положението на сънародниците си в Османската империя. Русия и Турция влизат в Първата световна война като неприятели. Турските власти смятат арменците в страната като руска „пета колона“. През февруари 1915 година всичките 60 000 мобилизирани арменски войници са затворени в трудови лагери и след това са избити. Арменците, намиращи се в непосредствена близост до фронта, както и други от вътрешността на страната, тръгват да бягат пеша през негостолюбивите пустинни земи на Сирия и Месопотамия.Според други източници, те са били насилствено депортирани в кервани и обкръжени от турски войници, след което са избивани целенасочено по пътя и в лагерите, вкл. чрез глад.Голям брой арменци са убити, а оцелелите след края на войната не могат да се завърнат по родните си домове. Тези арменци емигрират в руската част на Армения или Западна Европа, Северна Америка иАвстралия. Споровете между Армения и Турция за събитията около арменския геноцид все още не са приключили. Армения твърди, че събитията довели до погрома над арменците, са много добре планирани от страна на турската власт и това дава право те да бъдат класифицирани като геноцид. Това твърдение на арменската държава от 1985 и 1986 г. е прието и от международната общност в лицето на ООН, година по-късно и от Европейския парламент. От друга страна Турция все още твърди, че събитията от Първата световна война не са геноцид, а че просто някои турски военни са „отишли малко по-далече в действията си“. През втората половина на 20 век някои арменски организации неуспешно се опитват, чрез терористични нападения, да принудят Турция да промени становището си относно арменския геноцид. По време на геноцида международната общност е знаела за тези събития, но въпреки това никой, освен американския посланик в Турция, не реагира. По-подробно изложение на въпросите, свързани с арменския геноцид са дадени от американския историк В. Дадърян. Във връзка с преговорите на Турция за членство в Европейския съюз, въпросът за признаването от турската страна на арменския геноцид е актуален и отново е на вниманието на европейските държави. Въпросът беше повдигнат и от известния турски писател Орхан Памук, който в началото на 2005 година се изказа в един турски седмичник, че Турция е отговорна за геноцида над арменците, в който са убити над един милион души. Това изявление породи лавина от недоволство и искания за линчуването на писателя в Турция, разрази буря в Европейския съюз и активизира отново натиска на Армения и арменските организации по света за признаване на геноцида. Заради своите изявления Орхан Памук е съден за уронване на турската национална чест и престижа на турската армия. В края на декември Памук е оправдан по предявените му обвинения и е освободен от ареста на 22 януари 2006 година. През 2004 година Канада първа приема и прилага закон, според който отричането на Арменския геноцид е наказуемо. На 12 октомври 2006 френският Парламент приема Закон за криминализиране отричането на Арменския геноцид, според който всеки отричащ съществуването му подлежи на лишаване от свобода. Група юристи от САЩ се опитват да намерят справедливо решение на направените застраховки “Живот” от арменци, живели в Отоманската империяи Турция в периода 1880–1930 г. Няколко американски и френски застрахователни дружества, вследствие на заведените дела срещу тях, вече изплатиха или са в процес на изплащане на компенсации на притежателите на такива застраховки или на техните наследници. Тези застраховки, Турция е искала да ги вземе след избиване на арменците, но не ги е получила. Днес те се връщат на правоимащите - законните наследници на избитите арменци. Процесът на възстановяване на арменските застраховки, направени депозити и заграбено имущество е в успешен ход, въпреки оказваното и днес турско противодействие. Арменският геноцид официално е признат от: Европейския парламент, от Комисията по външни отношения наКамарата на представителите на САЩ, от Комисията по външни отношения на Конгреса на САЩ, от държавите:Аржентина, Австралия, Армения, Белгия, Ватикана, Венецуела, Гърция, Италия, Канада, Кипър, Ливан, Литва,Полша, Русия, Словакия, Уругвай, Франция, Холандия, Швеция, Швейцария, Чили, от регионите: в Австралия - щатите Южна Австралия и Нов Южен Уелс, в Бразилия - Сеара и Сао Пауло, във Великобритания - Шотландия,Северна Ирландия и Уелс, в Италия - много общини гласуват признаването на геноцида, в Испания - Страната на баските и Каталуния , в Канада - Онтарио и Квебек, в Украйна - Крим. в САЩ 42 от 50-те щата са признали официално арменския геноцид, а именно: Аляска, Аризона, Арканзас,Калифорния, Северна Каролина, Южна Каролина, Колорадо, Кънектикът, Северна Дакота, Делауеър, Флорида,Джорджия, Хавай, Айдахо, Илинойс, Канзас, Кентъки, Луизиана, Мейн, Мериленд, Масачузетс, Мичиган, Минесота,Мисури, Монтана, Небраска, Невада, Ню Хемпшир, Ню Джърси, Ню Мексико, Ню Йорк, Охайо, Оклахома, Орегон,Пенсилвания, Роуд Айлънд, Тенеси, Юта, Върмонт, Вирджиния, Вашингтон, Уисконсин. В Турция лауреата на Нобелова награда за литература Орхан Памук заявява в печата, че: „Никой не смее да го каже, но аз го казвам - турците са избили 1 000 000 арменци и 30 000 кюрди.“, а през 2008 г. 200 турски интелектуалци подписват петиция с която се извиняват за етническото прочистване на арменците в Първата световна война, подписана за кратко време от още 29 000 души. Всяка година арменците по света и в Армения отбелязват с факелни шествия и манифестации деня на геноцида и призовават Турция да го признае. Пример за това е 90-годишнината през 2005 г., когато в столицатаЕреван стотици хиляди хора се събират на мемориала. По същото време има протести и в Лос Анджелис, където живее голяма арменска общност.

събота, 18 април 2015 г.

USA vs Russia

Сравнение на въоръжените сили на Русия и САЩДълги години възпалените умове на еснафите се тревожат от хипотетичния военен конфликт на две държави – Русия и САЩ. Да си представим военен конфликт между тези две държави в чист вид е практически невъзможно. Едва ли може да се допусне, че във военното стълкновение между тези две страни няма да се окажат въвлечени съседни държави. При това, САЩ като член на НАТО, може да разчита ако не на пълноценна подкрепа от алианса, то поне на подкрепата на своя главен европейски съюзник – Великобритания. Обаче нека се опитаме все пак просто да анализираме какво могат взаимно да си противопоставят армиите на тези две страни. 
Смисълът на такова противоборство, неговата вероятност, а също така възможността за пълноценна военна агресия против Русия с въвеждане на нейна територия на сухопътни войски на САЩ, ще оставим извън скоби. Информацията за сравнението е взета от открити източници, достъпът до които имат всички желаещи. По-голямата част от сведенията за точното количество на въоръженията и войските представлява секретна информация, която дори и да се публикува, то често става със закъснение, а значи цитираните стойности могат да се променят както „нагоре”, така и „надолу”. Сравнението на военния потенциал на две държави може да започне с числеността на населението на двете страни. Числеността на населението на Русия към 1 януари 2013 година е 143 347 059 души, а населението на САЩ през декември 2012 година е 314 895 000 души. Всъщност още от тези числа се вижда, че в случай на глобална война САЩ ще бъдат готови да поставят под оръжие много повече физически здрави и силни граждани от мъжки пол. Потенциалният мобилизационен резерв на Русия се оценява на 31 млн. души, на САЩ – на 56 млн. души – (ако се смятат всички лица от мъжки пол от 17 до 49 години – не по-малко от 109 млн.) При това трябва да е ясно, че даже САЩ няма да могат да поставят под оръжие такова количество хора. За издръжката на такава армия няма да стигне оръжие, боеприпаси, продоволствие, облекло, а транспортната логистика ще се превърне в истински ад. В същото време във война на изтощение САЩ ще могат да попълват собствените си загуби много по-ефективно и много по-дълго. При това, професионален мобилизационен резерв в Русия просто не съществува. Понастоящем работата за неговото създаване е едва в началото на пътя. Числеността на руските въоръжени сили беше сведена до 1 млн. души, от които извън щата има около 70 000 души, още около 300 000 са срочно служещи войници. Армията на САЩ е изцяло професионална, нейната численост е около 1,4 млн. души, още около 1,1-1,3 млн. души са в близкия мобилизационен резерв или запаса. Всички те имат валиден договор с министерството на отбраната, редовно се привличат за учения и бойна подготовка и в случай на необходимост – могат да бъдат призовани на действителна служба. 
Според публикуваната през 2012 година военна доктрина „Поддържане на глобалното лидерство на САЩ. Приоритети на отбраната през 21 век“, армията на САЩ е готова да води едновременно само 1 пълномащабна война, като сдържа агресивните действия на противника в други региони на Земята. По-рано се предполагаше воденето на 2 пълномащабни войни едновременно. Изхождайки от това, в случай на военна агресия против Русия, армията на САЩ ще може да отдели за тази цел по-голямата част от своите въоръжени сили. 
Техническо оборудване на сухопътните войски 
Основна ударна сила на сухопътните войски са танковете. На въоръжение в армията на САЩ през 2012 година е имало 1963 танка „Абрамс“ от версията М1А2, – (от тях 588 са модернизирани до версията М1А2SEP). Освен това американските военни имат още около 2400 танка М1А1 и около 2385 танка М1 на склад. В руската армия най-съвременният танк е Т-90. Във въоръжените сили има всичко около 500 такива танкове от версиите Т-90А и Т-90АК. Тоест по най-съвършените танкове в армиите на двете страни има известен паритет. В същото време руската армия има около 4500 танка Т-80 от различни модификации, които преминават основен ремонт (към 2010 година). Освен това във войските и в складовите бази има около 12 500 танка Т-72 от различни модификации. По такъв начин, даже ако само една трета от тези машини бъдат в движение, бъдат заредени и в тях бъдат качени екипажи и боекомплект, техният брой ще надмине числеността на американския танков парк. Като се има предвид, че САЩ няма да могат да развърнат против Русия всичките си танкове, количественото превъзходство ще бъде абсолютно. По общия брой танкове Русия превъзхожда САЩ не по-малко от 2,5 пъти. 
На въоръжение в армията на САЩ има също около 6500 БМП „Бредли„, а от своя страна Русия разполага с около 700 БМП-3, 4500 БМП-2 и почти 8000 БМП-1. Паркът от бронетранспортьори в руската армия е около 4900 единици от БТР-70 до БТР-82А. Предполага се, че до 2020 година всички БТР-80 в руската армия ще бъдат модернизирани до нивото на БТР-82А(АМ). Освен това руските въздушнодесантни войски (ВДВ) разполагат с около 1500 единици БМД от всички модификации и още около 700 БТР-Д. В армията на САЩ БТР са значително повече – около 16 000. Една от главните съставляващи на успеха в сухопътните операции, както и преди, е добрата артилерийска подготовка. Понастоящем американската армия разполага с около 2000 САУ и още 1500 буксируеми оръдия. В руската армия по данни от 2010 година има над 6800 САУ и над 7500 буксируеми оръдия. От тях 4600 са 122-мм гаубици Д-30, които ще бъдат снети от въоръжение до края на 2013 година. Освен това Русия разполага с около 3500 реактивни системи за залпов огън (РСЗО), докато на на въоръжение в американската армия тези системи са всичко 830. По този начин, на хартия руската армия има превъзходство над американската в самоходна артилерия в 3,4 пъти, в буксируема в 5 (1,9 след бракуването на Д-30), в РСЗО в 4,2 пъти. Същевременно непосредствено в щатовете на бригадите и военните бази в руската армия има само около 2500 танка. Това не е трудно да се докаже. В руската армия има всичко 4 отделни танкови бригади, на въоръжение във всяка от тях по щат има 91-94 ОБТ. Освен това има около 30 отделни мотострелкови бригади – (Аз изброих всичко 27, но може да бъркам), всяка от които има в своя състав танков батальон – 41 танка. Останалите танкове са в складовите бази и в базите за ремонт на военна техника (БХиРВТ). Същата ситуация може да се проектира и върху артилерията. 
Освен това армиите на двете страни разполагат с голямо количество вертолети. Армията на САЩ има състава си около 2700 бойни вертолета. Армията на Русия има по-малко винтокрили машини – 1368 единици – (около 2 пъти по-малко). 
Техническо оборудване на ВВС 
Американските ВВС представляват страшна сила, по количество бойни самолети те са на първо място в света. В състава на редовните части на ВВС на САЩ (към 2011 година) има 144 стратегически бомбардировача (66 B-1, 20 B-2 и 58 B-52); 297 щурмовици А-10; 1629 изтребители (471 – F-15, 968 – F-16, 179 – F-22, 11 F-35). Заслужава да се отбележи, че САЩ са единствената страна в света, на въоръжение в която има изтребител от 5-о поколение, – (става дума за F-22 Raptor). Наред с това в състава на военноморския флот (през 2008 година) имаше 867 изтребители-щурмовици F/A-18. Без самолетите от резерва има всичко 2937 бойни самолета. Заслужава да се отбележи, че съставът на ВВС на Русия има секретен характер и затова дадената тук информация може да не е точна. В състава на редовните ВВС на Русия има 80 стратегически бомбардировача (16 – Ту-160, 64 – Ту-95МС); 150 далечни бомбардировача Ту-22М3; 241 щурмовици Су-25; 164 фронтови бомбардировачи Су-24М и М2; 26 фронтови бомбардировача Су-34. В състава на изтребителната авиация има 953 машини (282 – МиГ-29, 252 – МиГ-31, 400 – Су-27, 9 – Су-30 и 10 – Су-35С). Общият състав на бойната авиация е 1614 самолета (приблизително). По такъв начин в бойна авиация противникът има приблизително двукратно превъзходство. 
Заслужава да се отбележи, че понастоящем руските ВВС активно се модернизират и превъоръжават. Количеството на съвременните самолети в тях ще расте, ще се появи и собствен самолет от 5-о поколение – ПАК ФА. При това по своите възможности самолетът Су-35С практически по нищо не отстъпва на самолетите от 5-о поколение, – (ВВС на Русия планират да придобият най-малко 48 от тези машини). Също така към 2012 година половината Су-27 бяха модернизирани до версия Су-27СМ3, а това вече всъщност е друга машина, която е в състояние да се бори равностойно с всички самолети от 4-о поколение. Активно се модернизират и самолетите-прехващачи МиГ-31. 
Наред с това руската авиация има в ръкава си скрит коз. Намиращите се на въоръжение във ВВС на Русия управляеми ракети клас „въздух-въздух“ имат най-голяма далечина на стрелбата сред подобните видове въоръжения. Ракетата Р-37, която може да се използва от изтребителите-прехващачи МиГ-31БМ и изтребителите Су-27, Су-35 е способна да поразява цели на разстояние в 300 км! Заедно с това в Русия се работи по ракета КС-172, която има още по-голяма далечина на поражение – до 400 км. Както и новата ракета РВВ-БД, докато ракетата със средна далечина РВВ-СД има далечина на стрелбата около 110 км. Най-съвършените американски управляеми ракети за всякакви метеорологични условия AIM-120С7 и AIM-120D могат да поразяват цели на далечина 120 и 180 км съответно. 
Су-35, Су-27 и МиГ-31БМ, снабдени със съвременни РЛС и ракети Р-37 с по-голяма далечина на стрелбата, отколкото всяка американска ракета, позволяват на тези машини съществено да намалят изоставането си даже пред най-съвременния американски изтребител от 5-о поколение F-22 Raptor, който е с намалена откриваемост. С изтребители от типа F-15, F-16 и F/А-18 те могат да се справят без особени проблеми. 
Главният коз на Русия в евентуален военен конфликт, наред с не най-слабите ВВС, е системата за ПВО на страната, която е в състояние да направи руското небе недостъпно за действие на авиацията на всеки вероятен противник. А без поддръжка на авиацията, днес не е възможно да се водят успешни бойни действия против достатъчно силни сухопътни групировки на противника. Като се има предвид, че армията на САЩ ще бъде принудена в началния етап на кампанията да води боеве за плацдарми и последващото им разширяване, такива операции без господство във въздуха ще бъдат предварително обречени на провал. 
Според доклад на австралийския аналитичен център Air Power Australia, в който се прави сравнение на американската бойна авиация и руските средства за ПВО, в случай на пълномащабен военен конфликт, възможността за оцеляване на авиацията на ВВС на САЩ е практически напълно изключена, защото руските средства за противовъздушна отбрана: радиолокационните системи и зенитните ракетни комплекси са достигнали най-високо ниво на развитие. Съвременните руски системи за ПВО С-400 изобщо нямат аналог в света и значително превъзхождат американските Patriot. 
При това гръбнакът на руската ПВО – комплексите С-300, все още са в състояние да се справят с всеки вероятен противник. По данни на редица европейски експерти, системата за ПВО на Русия е в състояние да унищожи до 80% от навлезлите в нейното въздушно пространство самолети от всички типове. Руските специалисти са по-скромни и оценяват тази вероятност на 60-65%, но във всеки случай на авиацията на противника ще бъдат нанесени просто непоправими загуби, от които тя вече няма да може да се оправи. През 2010 година в състава на руската ПВО имаше около 2100 пускови установки (ПУ) С-300 от различни модификации, от С-400 са развърнати 9 дивизиона – 72 ПУ, всичко до 2020 година се планира да бъдат развърнати 56 дивизиона, въоръжени с този комплекс. Наред с това във войските има най-малко 22 комплекса за ПВО с малка далечина – Панцир-С1. 
Именно ПВО е главният коз на Русия и неин „чадър„, който ще защити страната при евентуална агресия. Под защитата на ПВО, до 2020 година Русия ще може съществено да поднови и сухопътните си войски, и ВВС, които се попълват с нова бойна техника. След 2020 година вероятността за пряк въоръжен конфликт между САЩ и Русия, който и сега изглежда много малко вероятен, ще се намали практически до нула.