Има ли място шистовия газ

В последните години добива на шистов газ е причина за воденето на скрита война между сегашните властелина на пазара за горива и стремящите се да ги изместят. Не е тайна, че една от причинита за падането на цените на суровините и горивата в световен мащаб  точно опита да се възпрепятства и обезмисли разработването на нови енергийни източници, като се откажат инвеститорите от тях. 

Какво представлява  шистовия  газ

Природен газ, който се добива от шистите на дълбочина между 3,5 – 6км (за България) Шистовия газ се е превънал във важен източник на газ за САЩ през последното деситилетие анилизи показват, че шистовия газ ще се превърне в половината от целия добив на природен газ за Северна Америка до 2020 прогнозите са, че шистовия газ ще разшири енергийните запаси в световен мащаб и ще премахне монопола на Русия и Персийския залив. 

Как се добива шистов газ

Пробиват се шистовите скали на дълбочина от 2,5 до 5км. Подготвя се воден разтвор от около 18 милиона литра вода, пясък и неизвестен брой химикали (според някои проучвания броя на химикалите е около 600) Водния разтвор се излива в шахтата под огромно налягане – известно като „хидравличен удар“.

От създалото се налягане шистовите скали се напукват, пясъкът държи тези пукнатини отворени, докато химикалите и газа, които се съдържат в скалите започват да излизат. Освободеният газ излиза на повърхността и бива пренесен в цистерни, където продължава неговата обработка. Водата служила за разпукване на скалите се извлича от шахтата и се пренася в кладенец, а след това към пречиствателна станция

Какви са последиците от добива на шистов газ

Около половината от водния разтвор на химикали и пясък остава в шахтата, където поради различни геоложки причини (големи пукнатини в скалите, разрушаване на циментовата стена на кладенеца) могат да достигнат почвата и подземните водни запаси от питейна вода, която води до трайно увреждане на почвите и водите.

Извлечената част от водната смес (която вече може да съдържа и радиоактивни елементи и още химикали попаднали там от самите шистови скали) престоява в кладенец, където очаква извозване към пречиствателна станция, но междувременно се изпарява и замърсява въздуха с незнайни химикали. Част от добития газ бива директно изпуснат в атмосферата като така допринася за парниковия ефект. В зависимост от региона, процесът на „хидравличен удар“ може да доведе до локална сеизмична активност. Това е причината и за преустановяването на добива му във Великобритания.

Използваните химикали се пазят в корпоративна тайна, но според разследвания са открити около 500 различни химикала, сред които и токсични такива. Според последни проучвания шистовия газ рално допринася много повече за парниковия ефект от колкото конвенционалния земен газ, петрола или въглищата. Въпреки първоначалното убеждение, че шистовият газ ще бъде по-евтин от конвенционалния се оказва, че добивът на шистов газ е по-скъп. Няма ясни правила и закони, които да следят и регулират добива на шистов газ.

България разполага с шистови залежи от природен газ от 17 трилиона кубични фута, достатъчни да задоволят нуждите й от синьото гориво за минимум сто години, и има 200 млн. барела шистов нефт. Това сочи доклад на Агенцията за енергийна информация /EIA/ на Съединените Щати публикува доклад , който оценява залежите на газ и нефт от 137 шистови находища в 41 държави извън САЩ.

Горивата в Българя, по-скъпи от западни

На фона на най-ниските доходи за работещи, Бългрия се слави с едни от най-високите цени. За някой западноевропейцки граждфани, оцеляването на редовият, работещ българин се оказва нещо близко до чудото. Само в пет европейски страни масовият бензин е по-евтин в сравнение със средната цена в България. От балканските страни сред тях е единствено Босна и Херцеговина. При дизеловото гориво цените са по-ниски в 10 европейски държави. Това сочат данни на сайта GlobalPetrolPrices.com за миналата седмица. През миналата седмица средната цена на масовия бензин А95 у нас е била 1.13 долара, или 2.05 лева. Според fuelo.net. в последната неделя горивото се е продавало средно за 2.07 лева, като тази цена на практика не е променяна през седмицата. Така страната ни се нарежда на 6-о място по евтин бензин сред 42 страни в Европа, но държи първенството в целия Европейски съюз

По-евтино е горивото в Беларус (1.11 лева за литър), Русия, Молдова, Украйна и Босна и Херцеговина. След България с незначителна разлика идват Македония, Румъния и Полша, пише в. Сега. В Европа миналата седмица най-скъп е бил масовият бензин в Норвегия - средно 3.49 лева за литър. Скандинавската страна, макар и производител на петрол, провежда стриктна политика на ограничаване на използването на този вид горива и осигурява сериозни стимули при покупка на електромобили. Норвегия държи и световния рекорд по скъп бензин сред 170 наблюдавани страни. На обратния полюс е Венецуела с цена от едва 0.01 долара за литър, но заради особеностите в популисткото управление на тази страна, съчетано с елементи на утопичен комунизъм, тя едва ли трябва да бъде отчитана. Иначе очаквано най-евтин е бензинът в Саудитска Арабия - 0.24 долара за литър. В световната класация по-евтин бензин от България се продава в 102 страни, докато по-скъп е литърът в 68 държави. Малко по-различно е съотношението при дизеловото гориво. По данните на GlobalPetrolPrices тук България е 11-а със средна цена от 1.14 долара, или 2.06 лева, за литър. Лидер с 1.11 лева е Русия. Равна на нашата е цената на дизела в Румъния, а с 2 и 3 стотинки на литър повече дават шофьорите в Латвия и Полша. От страните от ЕС по-евтино от България зареждат в Люксембург и в Литва. С цена от 3.28 лева за литър отново води Норвегия, където в последно време обявиха и планове за сериозно ограничаване на дизеловите автомобили. Данните на българския сайт fuelo.net. за цената на литър дизел в края на миналата седмица са за средно 2.07 лева, колкото и за масовия бензин. На фона на българските доходи в сравнение с тези в повечето страни от ЕС обаче цените на горивата у нас изглеждат твърде високи. От голямо значение са и регионалните разлики. Трайна е тенденцията бензинът и дизелът да са по-евтини в източните и централите области, като се изключи Разград. С отдалечаването от морето цените растат, като най-високи, пак по традиция, са в София. Парадоксално също така е, че по-високи цени поддържат големите вериги - тези, които заради големия оборот би трябвало да са по-евтини. Освен това заради ключовото си местоположение и броя си техните бензиностанции дават масовото усещане за цените. Още по-парадоксално е, че обвинените в картелно споразумение търговски фирми поддържат еднакви средни цени на бензина и на дизела. Според fuelo.net. през миналата седмица например средната цена на литър бензин в тези вериги от бензиностанции е 2.12 лева, или с 5 стотинки по-висока от средната за страната, изчислена от същия сайт. При дизела средната цена на литър дизел е "закована" на 2.13 лева - с 6 стотинки повече. Разликата между големите вериги и най-евтината достига 29 стотинки. На фона на относително ниските крайни цени съвсем различно е положението при цените на горивата на едро. По данни на Европейския енергиен портал цената на едро на литър А95 у нас е 0.483 евро при средно 0.529 евро за целия ЕС. По-ниски от българските са цените на едро например в Австрия, Чехия, Полша, Румъния, Словакия, Великобритания. Разликата до продажните цени идва от акциза и ДДС. У нас акцизът за бензина е най-нисък - 0.363 евро на литър при средно 0.546 за ЕС. Дизелът на едро върви по 0.499 евро, докато акцизът за литър е 0.330 евро. Така на практика по-големите приходи остават у производители, вносители и търговци, докато държавата се е отказала от част от възможните си доходи. Това е обаче по-скоро политическо решение, което със сигурност няма скоро да се промени.

Спад на цените на кредитите.

И през тази година България бележи ръст в икономиката си. Оценките за него са различни, според експертите които ги правят, но неоспорим е факта че го има. Спада на лихвените проценти е безспорен катализатор на този процес, въпреки че  все още цените на кредити не могат да се сравняват с тези на страните в централна и западна Европа. Доходите на работещите българи продължават да са пословично ниски, на фона на равностойни и дори по високи цени на храни, горива и др. Емиграционната активност е дори по висока, което засилва процеса на обезкървяване на икономиката на България откъм качествена работна сила. Цената на банковите заеми продължава да се понижава през ноември, показва лихвената статистика на БНБ. Според нея новите кредити за бизнеса, договорени в левове, са отпускани средно при 4.54% лихва спрямо 4.67% месец по-рано. Само преди година заемите в размер до 1 млн. евро, договорени в левове, се отпускаха при 5.19%.  Последните данни за отпуснатите кредити на неправителствения сектор показват обем от усвоено финансиране за 51.099 млрд. лв. при 50.843 млрд. лв. през октомври. Скоростта на нарастване се запазва на 1.1% на годишна база.  Кредитите за домакинствата също поевтиняват според осреднените данни за пазара. Новоотпуснатите потребителски заеми са били при лихва от 10.27% спрямо 10.34% през октомври. По-голяма е динамиката при жилищните кредити - през ноември новото финансиране за покупка на имот, договорено в левове, е усвоявано при лихва от 4.56%, а в евро - при 5.09%. За една година тези заеми са поевтинели съответно с 0.9 пр. пункта и 0.93 пр. пункта. Годишният процент на разходите по тази заеми намалява до 4.98% в левове и 5.58% в евро. Според паричната статистика жилищните заеми са един от най-бързо растящите сегменти в бизнеса на банките. В края на ноември отпуснатите ипотечни заеми са за 8.8 млрд. лв. На годишна база това е ръст от 1.6%. Само преди месец годишното изменение в обема беше 1%, което показва ускоряване на ръста.  Освен ниските лихви за възстановяването на кредитирането спомагат също растежът в икономиката и ниските лихви по депозитите. През ноември лихвените проценти за бизнеса са били средно 0.28%, а в евро - 0.25%. Новите депозити на домакинствата са приемани при 0.64%, а в евро - 0.68%.  Понижението на лихвите не се отразява чувствително върху практиките на спестяване. Сумарно обемът на депозитите на нефинансовия сектор в края на декември е 67.353 млрд. лв., или със 7.9% повече спрямо миналата година по същото време. От тях депозитите на населението са 44.476 млрд. лв., което е с 6.4% повече спрямо ноември 2015 г.