Ще помогне ли Аллах на турската икономика

Последният тежък срив на турската лира е най-тежкият от 20 години насам. Призивите на Ердоган към народа му в миналото да обменя чуждите валути в турски лири, сега дават допълнителна тежест на щетите. Кризата на Турция днес е идентична като процес с тази от 2001 г, която реално позволи на Ердоган да вземе властта. Мащабите и обаче са дори по големи.

Турция е държава в която социалните различия достигат до огромни крайности. Когато инфлацията се засили, когато лирата се разклати, а магазините всеки ден поставят нови табелки с цените, тогава най-вече онези, които и досега са имали малко, започват да имат съвсем малко. Днес бедните турци в още по-бедни, а Аллах няма да им плати сметките. Такива кризи не щадят и богатите, защото повечето от тях вече доста време финансират всекидневието или фирмата си с помощта на изгодни кредити в евро или долари, които сега, заради спада на турската лира изведнъж станаха безбожно скъпи, четем в коментара.

Турция има твърде богат опит с кризите. Настоящата криза води до разделяне на обществото, което може да има непредвидими последствия. Новия спад на турската лира от 10-ти август е най мощното падения на тази валута от 20 години назад. Ердоган си скрои политическа система по неговите предпочитания, която обаче му доведе настоящите икономическа и социална криза.

Ислямистката насоченост на политиката на Ердоган не помага на все повече бедстващите турци. Управлението на страната отдавна е в ръцете на рода на Ердоган, но това не пречи да възникват и спорове между членовете на управляващата роднинска каста. Докато Ердоган напира лихвите да се понижават изкуствено зет му Берат Албайрак, в качеството си на финансов министър постоянно настоява за независимост на турската емисионна банка, която единствена имала право да управлява лихвата.

Обещанията на Ердоган, че турците ще благоденстват под неговото управление се оказаха пълна лъжа. Инфлацията от 79%, която съпътства кризата от 2001 година е в спомените на турците и все по ясно се очертава на хоризонта. Предишната криза беше предизвикана и от политически фактори, докато в сегашната те буквално преобладават.

За нещастие острата мюсулманска политика на Ергдоган му доведе и големи проблеми със САЩ, както и някои пререкания с ЕС. Това допълнително затруднява прогнозирането на развитието на кризата. Войната в Сирия донесе допълнителни щети на отношенията на Турция с партньорите и от НАТО. Своеволията на Ердоган очертават възможността Русия да реализира интересите си, свързани с овладяването и на Босфора, които не може да осъществи, докато Турция е в добри отношения с НАТО и Запада. 

Определено се очаква зрелищен край поредната турска икономическа сага.

Горивата в Българя, по-скъпи от западни

На фона на най-ниските доходи за работещи, Бългрия се слави с едни от най-високите цени. За някой западноевропейцки граждфани, оцеляването на редовият, работещ българин се оказва нещо близко до чудото. Само в пет европейски страни масовият бензин е по-евтин в сравнение със средната цена в България. От балканските страни сред тях е единствено Босна и Херцеговина. При дизеловото гориво цените са по-ниски в 10 европейски държави. Това сочат данни на сайта GlobalPetrolPrices.com за миналата седмица. През миналата седмица средната цена на масовия бензин А95 у нас е била 1.13 долара, или 2.05 лева. Според fuelo.net. в последната неделя горивото се е продавало средно за 2.07 лева, като тази цена на практика не е променяна през седмицата. Така страната ни се нарежда на 6-о място по евтин бензин сред 42 страни в Европа, но държи първенството в целия Европейски съюз

По-евтино е горивото в Беларус (1.11 лева за литър), Русия, Молдова, Украйна и Босна и Херцеговина. След България с незначителна разлика идват Македония, Румъния и Полша, пише в. Сега. В Европа миналата седмица най-скъп е бил масовият бензин в Норвегия - средно 3.49 лева за литър. Скандинавската страна, макар и производител на петрол, провежда стриктна политика на ограничаване на използването на този вид горива и осигурява сериозни стимули при покупка на електромобили. Норвегия държи и световния рекорд по скъп бензин сред 170 наблюдавани страни. На обратния полюс е Венецуела с цена от едва 0.01 долара за литър, но заради особеностите в популисткото управление на тази страна, съчетано с елементи на утопичен комунизъм, тя едва ли трябва да бъде отчитана. Иначе очаквано най-евтин е бензинът в Саудитска Арабия - 0.24 долара за литър. В световната класация по-евтин бензин от България се продава в 102 страни, докато по-скъп е литърът в 68 държави. Малко по-различно е съотношението при дизеловото гориво. По данните на GlobalPetrolPrices тук България е 11-а със средна цена от 1.14 долара, или 2.06 лева, за литър. Лидер с 1.11 лева е Русия. Равна на нашата е цената на дизела в Румъния, а с 2 и 3 стотинки на литър повече дават шофьорите в Латвия и Полша. От страните от ЕС по-евтино от България зареждат в Люксембург и в Литва. С цена от 3.28 лева за литър отново води Норвегия, където в последно време обявиха и планове за сериозно ограничаване на дизеловите автомобили. Данните на българския сайт fuelo.net. за цената на литър дизел в края на миналата седмица са за средно 2.07 лева, колкото и за масовия бензин. На фона на българските доходи в сравнение с тези в повечето страни от ЕС обаче цените на горивата у нас изглеждат твърде високи. От голямо значение са и регионалните разлики. Трайна е тенденцията бензинът и дизелът да са по-евтини в източните и централите области, като се изключи Разград. С отдалечаването от морето цените растат, като най-високи, пак по традиция, са в София. Парадоксално също така е, че по-високи цени поддържат големите вериги - тези, които заради големия оборот би трябвало да са по-евтини. Освен това заради ключовото си местоположение и броя си техните бензиностанции дават масовото усещане за цените. Още по-парадоксално е, че обвинените в картелно споразумение търговски фирми поддържат еднакви средни цени на бензина и на дизела. Според fuelo.net. през миналата седмица например средната цена на литър бензин в тези вериги от бензиностанции е 2.12 лева, или с 5 стотинки по-висока от средната за страната, изчислена от същия сайт. При дизела средната цена на литър дизел е "закована" на 2.13 лева - с 6 стотинки повече. Разликата между големите вериги и най-евтината достига 29 стотинки. На фона на относително ниските крайни цени съвсем различно е положението при цените на горивата на едро. По данни на Европейския енергиен портал цената на едро на литър А95 у нас е 0.483 евро при средно 0.529 евро за целия ЕС. По-ниски от българските са цените на едро например в Австрия, Чехия, Полша, Румъния, Словакия, Великобритания. Разликата до продажните цени идва от акциза и ДДС. У нас акцизът за бензина е най-нисък - 0.363 евро на литър при средно 0.546 за ЕС. Дизелът на едро върви по 0.499 евро, докато акцизът за литър е 0.330 евро. Така на практика по-големите приходи остават у производители, вносители и търговци, докато държавата се е отказала от част от възможните си доходи. Това е обаче по-скоро политическо решение, което със сигурност няма скоро да се промени.