В последните години добива на шистов газ е причина за воденето на скрита война между сегашните властелина на пазара за горива и стремящите се да ги изместят. Не е тайна, че една от причинита за падането на цените на суровините и горивата в световен мащаб точно опита да се възпрепятства и обезмисли разработването на нови енергийни източници, като се откажат инвеститорите от тях.
Какво представлява шистовия газ
Природен газ, който се добива от шистите на дълбочина между 3,5 – 6км (за България) Шистовия газ се е превънал във важен източник на газ за САЩ през последното деситилетие анилизи показват, че шистовия газ ще се превърне в половината от целия добив на природен газ за Северна Америка до 2020 прогнозите са, че шистовия газ ще разшири енергийните запаси в световен мащаб и ще премахне монопола на Русия и Персийския залив.
Как се добива шистов газ
Пробиват се шистовите скали на дълбочина от 2,5 до 5км. Подготвя се воден разтвор от около 18 милиона литра вода, пясък и неизвестен брой химикали (според някои проучвания броя на химикалите е около 600) Водния разтвор се излива в шахтата под огромно налягане – известно като „хидравличен удар“.
От създалото се налягане шистовите скали се напукват, пясъкът държи тези пукнатини отворени, докато химикалите и газа, които се съдържат в скалите започват да излизат. Освободеният газ излиза на повърхността и бива пренесен в цистерни, където продължава неговата обработка. Водата служила за разпукване на скалите се извлича от шахтата и се пренася в кладенец, а след това към пречиствателна станция
Какви са последиците от добива на шистов газ
Около половината от водния разтвор на химикали и пясък остава в шахтата, където поради различни геоложки причини (големи пукнатини в скалите, разрушаване на циментовата стена на кладенеца) могат да достигнат почвата и подземните водни запаси от питейна вода, която води до трайно увреждане на почвите и водите.
Извлечената част от водната смес (която вече може да съдържа и радиоактивни елементи и още химикали попаднали там от самите шистови скали) престоява в кладенец, където очаква извозване към пречиствателна станция, но междувременно се изпарява и замърсява въздуха с незнайни химикали. Част от добития газ бива директно изпуснат в атмосферата като така допринася за парниковия ефект. В зависимост от региона, процесът на „хидравличен удар“ може да доведе до локална сеизмична активност. Това е причината и за преустановяването на добива му във Великобритания.
Използваните химикали се пазят в корпоративна тайна, но според разследвания са открити около 500 различни химикала, сред които и токсични такива. Според последни проучвания шистовия газ рално допринася много повече за парниковия ефект от колкото конвенционалния земен газ, петрола или въглищата. Въпреки първоначалното убеждение, че шистовият газ ще бъде по-евтин от конвенционалния се оказва, че добивът на шистов газ е по-скъп. Няма ясни правила и закони, които да следят и регулират добива на шистов газ.
България разполага с шистови залежи от природен газ от 17 трилиона кубични фута, достатъчни да задоволят нуждите й от синьото гориво за минимум сто години, и има 200 млн. барела шистов нефт. Това сочи доклад на Агенцията за енергийна информация /EIA/ на Съединените Щати публикува доклад , който оценява залежите на газ и нефт от 137 шистови находища в 41 държави извън САЩ.
