Дилемата "Турски поток".

Ако се наложи Бългapия щe бъдe пoдлoжeнa нa пoднoвявaнe нa ĸoнтpoлa нa EC пo гaзoпpoвoдa c Pycия чeтиpи гoдини cлeд нeycпexa нa пpeдишния мy пpoeĸт. Eвpoпeйcĸaтa ĸoмиcия нямa дa гo пoдĸpeпи, aĸo гaзoпpoвoдът нe oтгoвapя нa ycлoвиятa, тя щe "peaгиpa в paмĸитe нa cвoитe пpaвoмoщия", aĸo Бългapия пoдĸoпae eнepгийнaтa cигypнocт нa EC, ĸoмeнтиpa пpeд ЕUоbѕеrvеr Mapoш Шeфчoвич, зaм.-пpeдceдaтeл нa ĸoмиcиятa, oтгoвapящ зa eнepгийнaтa пoлитиĸa нa EC. Tpъбoпpoвoдът oт 484 ĸилoмeтpa в Бългapия щe изпpaти pycĸи гaз в Eвpoпa, ĸaтo ce cвъpжe c нoвия тpъбoпpoвoд "Typcĸи пoтoĸ" в Typция. Pycия изгpaждa тpъбoпpoвoд зa Гepмaния - "Ceвepeн пoтoĸ 2". Kaĸтo тpъбoпpoвoдитe в Гepмaния, тaĸa и в Typция зaoбиĸaлят cтpaни ĸaтo Πoлшa и Уĸpaйнa, ĸoитo в минaлoтo ca били в pycĸaтa cфepa нa влияниe. Toвa пpaви paйoнa пo-oпaceн, твъpдят ĸpитици, ĸaтo пoзвoлявa нa Mocĸвa дa нaмaли дocтaвĸитe тaм, ĸaтo зaпaзи гaзтa cи, ĸoятo тeчe нa зaпaд ĸъм Eвpoпa. Toвa ce пpoмeня и в ycлoвиятa нa гeoпoлитичecĸo нaпpeжeниe в paйoнa нa Бaлтийcĸo мope и Чepнo мope. "Ceвepeн пoтoĸ 2 и paзшиpeният тpъбoпpoвoд "Typcĸи пoтoĸ" ce cтpeмят дa зaдълбoчaт зaвиcимocттa нa EC oт Pycия. Toвa нe ca тъpгoвcĸи пpoeĸти, тe ca пoлитичecĸи инcтpyмeнти ... и pycĸaтa дъpжaвa изпoлзвa eнepгия зa пpинyдитeлни пoлитичecĸи цeли", пpeдyпpeждaвa aмepиĸaнcĸи диплoмaт.
На този фон Русия бърза. Бърза, защото новата заплаха за газовия и монопол вече се задава.

Tурски поток е международен проект на газопровод, който се предвижда да минава по дъното на Черно море от Русия (Краснодарски край, гр. Анапа) до Турция.

Планира се на границата между Турция и Гърция да се изгради хъб за пренос на природен газ до европейските страни. За строителството на газопровода на територията на Русия ще се използва по-рано построената инфраструктура за неосъществения Южен поток. Морската част на проекта се планира да е 910 км и ще принадлежи на Русия, а сухопътната част по турската територия ще бъде 180 км. Предвижданите средства за изпълнение на проекта са 11,4 млрд. евро.

На 10 октомври 2016 г. се сключва договор за прокарване на газопровод с капацитет 15,75 млрд м³ годишно, като сумарният капацитет ще достигне 31 млрд м³ с възможност за разширяване до четири тръби с общо пропускане на 63 млрд м³ газ на година. 

Към момента България не желае повишаването на количествата газ за страната ни. 

„България има първият изграден интерконектор – този с Румъния. Благодарение на отличното сътрудничество и неуморните усилия на двете компании - "Булгартрансгаз" ЕАД и "Трансгаз" С.А." съоръжението вече е въведено в експлоатация. С въвеждането в експлоатация на газовата връзка се изпълнява още една стъпка за реализирането на концепцията на българското правителство за изграждане на газоразпределителния център „Балкан“. Министър-председателят Борисов подчерта, че диверсификацията ще разкрие много добри възможности за бизнеса.

Интерконекторът България-Румъния е с обща дължина 25 км, от които 15.4 км на българска територия, 7.5 км на румънска територия и 2.1 км подводен преход през р. Дунав – основен и резервен газопровод. Тази година "Булгартрансгаз" ЕАД и "Трансгаз" С.А." подписаха договор с румънската компания Хабау за изграждане на основния газопровод под река Дунав. Общата стойност на проекта възлиза на близо 24 млн. евро. , от които 9 млн. евро са предоставени от Европейската комисия. Изградените съоръжения позволяват транспортирането на природен газ както от България към Румъния, така и обратно. Максималният капацитет на интерконектора е 1,5млрд/год. България разчита да стане газоразпределителен център на Балканите. 

Брекзит, все по-невъзможен

С напредване на процеса на излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз все по-актуална става темата за различните възможни сценарии, особено след последните събития - отхвърлянето на сделката, договорена от Тереза Мей, от парламента на 15 януари и спечеления от Мей вот на недоверие на следващия ден.

Какво следва? 

Явно напускането на ЕС от Обединеното кралство няма да се развие в съответствие със следните сценарии: всеобхватно споразумение за свободна търговия (ВССТ) от рода на CETA, което ЕС подписа с Канада; задълбочено и всеобхватно споразумение за свободна търговия (ЗВССТ), което беше подписано с периферните на ЕС държави Украйна, Молдова и Грузия; двете страни не постигат споразумение в определения срок, който изтича в края на 2020 г., и отношенията между тях да се базират единствено на разпоредбите на Световната търговска организация, което се счита за твърд Брекзит, с най-неприятни последици. 

Срамна загуба. Британският парламент отхвърли споразумението, при това с огромно мнозинство от 432-ма народни представители и разлика от 230 гласа – безпрецедентна загуба на правителството в цялата история на държавата. Срамна загуба. 

Има някаква вероятност да бъде удължен срокът на действие на член 50, за да не се стигне до най-лошото - Brexit без сделка, и Тереза Мей да спечели допълнително време за постигане на някакви нови договорености. Няма гаранция обаче, че ЕС ще склони на отсрочка. А ако все пак се съгласи, какво може да последва? Дали и други държави няма да поискат да се възползват от правото да ползват облагите на Европа, без да са членове на Европвейския съюз?

Предоговаряне на условията за напускане? Не е много вероятно, като се има предвид, че страните от ЕС не смятат да правят повече отстъпки. 

Обръщане на процеса? Това означава правителството на Мей едностранно да оттегли искането за напускане на ЕС. Този вариант е изключително слабо вероятен предвид неговата огромна политическа цена. 

Нови избори? Възможно е ако Тереза Мей ги предизвика. Тя спечели вота за недоверие към правителството на следващия ден след отхвърляне на нейната сделка от парламента. Инициатор на вота беше Лейбъристката партия и вотът бе на косъм - правителството оцеля с 19 гласа, минимална разлика, но достатъчна, за да остане на власт. 

Нов референдум? Досега Мей отричаше такава възможност, но като се има предвид колко нестабилна е политическата й позиция и съмненията в Консервативната партия към нейното лидерство, такава случка става доста вероятна. Отгоре  на всичкото и лидерът на опозицията Джереми Корбин, който първоначално твърдо отхвърляше възможността за втори вот, вече промени мнението си. А има мощен обществен натиск и този сценарий става все по-вероятен с всеки нов ден. Важно е и дали парламентът ще гласува законодателно решение, което да забрани възможността Обединеното кралство да напусне ЕС без сделка. 

Защо британците не харесват сделката с ЕС? 

Важен въпрос, който трябваше да бъде разрешен със споразумението между ЕС и Обединеното кралство, е границата между Република Ирландия и Северна Ирландия. Със споразумението от Разпети петък на 1998 г. бе решено границата между двете части на ирландския остров да бъде премахната, което стана факт едва през 2005 г. При Brexit обаче границата следва да бъде възстановена, тъй като Република Ирландия остава в ЕС, докато Северна Ирландия като част от Обединеното кралство ще се счита за територия извън ЕС. За да разреши този проблем, който ще създаде не само икономически, но и политически сътресения, споразумението за оттегляне между ЕС и Обединеното кралство предвижда, че: 

1. Възможен е нов въиражен конфликт, свързан с новопоявилата се граница на Северна Ирландия

1. Северна Ирландия остава трайно в единния пазар. 

2. Останалата част на Обединеното кралство, а именно Англия, Шотландия и Уелс, остава в единния пазар до края на преходния период, който изтича на 31 декември 2020 г. 

3. В случай че Англия, Шотландия и Уелс решат да удължат преходния период, британското правителство трябва да подаде заявление за такова удължаване шест месеца преди изтичането на този период. Решението трябва да бъде взето от двустранна комисия между ЕС и ОК. В случай че такова споразумение не бъде постигнато, Великобритания ще напусне единния пазар на 31.12.2020 г. 

4. След като напусне единния пазар, Великобритания трябва да остане в митническия съюз и да продължи да прилага общата митническа политика на ЕС. 

В споразумението за излизането от ЕС има много клаузи, които тревожат различните участници на политическата сцена в Обединеното кралство. 

Поддръжниците на Brexit не могат да приемат, че кралството ще трябва да прилага законодателството на ЕС по време на преходния период. За тях е напълно неприемливо Великобритания да остане в митническия съюз и след преходния период. 

От друга страна, привържениците за оставане в ЕС не са съгласни със сделката, настоявайки, че тя не съответства на вота на хората, гласували на референдума. Те заявяват готовност да предизвикат обръщане на процеса. 

За коалиционните партньори на Консервативната партия от Северна Ирландия – Демократичната юнионистка партия на Северна Ирландия, разделянето на Северна Ирландия от останалата част на Обединеното кралство представлява национално предателство. 

Шотландските политици, които искат Шотландия да остане в ЕС, сa недоволни от факта, че Северна Ирландия ще бъде в по-привилегировано положение от Шотландия по отношение на търговските си отношения със Съюза. 

Става ясно защо политическата ситуация в Обединеното кралство значително се влоши през последните дни и най-разумният сценарий е удължаване срока на член 50. 

Главният преговарящ от страна на ЕС Мишел Барние предложи друг вариант за отблокиране на ситуацията. Има се предвид удължаване на преходния период до декември 2022 г.  Така държавите, членки на ЕС, не са готови да предоговарят постигнатото споразумение и че варианти за компромис могат да се търсят в удължаване на преходния период. Това обаче по никакъв начин не решава поставените по-горе проблеми, а напротив, задълбочава ги, защото отлага същинския Brexit прекалено напред във времето. 

Отвъд сценариите 

Brexit е първо по рода си събитие, което прави почти невъзможно правенето на точни икономически прогнози. Той представлява огромен политически и икономически шок за Европейския съюз и увеличава несигурността за целия ЕС, а не само за Обединеното кралство, което може да намали способността на ЕС да привлича инвестиции и дори да отблъсне потенциалните инвеститори. Той може да има сериозни отрицателни последици и за финансовите системи на цялата еврозона. От друга страна, много инвеститори виждаха Обединеното кралство като преходен хъб за техните инвестиции в останалата част от ЕС, което без съмнение сега ще се промени. 

Русия и наркоманията

Русия е на първо място в света по консумация на хероин, произведен от Афганистан, което предизвиква сериозни тревоги в Москва. Ниската възраст на използващите наркотици е заплаха за националната сигурност на страната, сериозно предизвикателство за здравето на нацията и за изключително сложната и без това демографска ситуация, каза Медведев.

Русия вече е изправена пред намаляване на населението заради нездравословното хранене, тютюнопушенето и значителната употреба на алкохол. Средната продължителност на живота на мъжете в страната е 59 години, докато в Западна Европа тя е доста по-висока, отбеляза Ройтерс.

Медведев е заявявал пред служители от Съвета за национална сигурност на Русия, че според експертите действителният брой на използващите наркотици е между 7,5 и 8,5 милиона души.

Това прави почти 8% от руските граждани, а най-опасното е, че две трети от тях са младежи на възраст под 30 години, заяви той. Официалната статистика показва, че всяка година в Русия умират около 100 хил. души, вземащи наркотици, като средната им възраст е 28 години. Медведев е настоявал за по-строги наказания срещу извършителите на свързани с наркотици престъпления.

Наркоманията в Русия е като бедствие, смята и руският президент Владимир Путин, цитиран от ИТАР-ТАСС. Официално регистрираните наркомани в Русия са 7 500 000 души. Борбата с наркоманията не е ефективна, отчасти поради обстановката по южните граници, отбеляза Путин на заседание на правителството.

Коя е най-вредната за България чужда държава?

Ако погледнем назад в историята лесно можем да стигнем до извода, коя е най-вредната за България чужда държава. Предвид, че Османската империя, в която доминант е била Турция се е самосъсипала икономически и не съществува, короната на вредител пада на главата самата Турция. Вековното робство няма никакво положително влияние върху българските бит и култура, наука и изкуство, докато това на Англия върху Индия дава повече ползи, отколкото нанася щети. Какво да се прави, не сме случили на поробител. Оказва се обаче, че не сме случили и на освободители. След освобождението ни, което е реална инициатива на запада, болшевиките избиват руските благородници и започват да съсипват не само родината си, но и всички държави под нейно влияние. Резултатите не закъсняват. СССР фалира икономически България на три пъти. Накрая плащанията по вънщния дълг на СССР стават по-големи от годишния бюджет на тази паразитна структура и тя се срива, повличайки всички със себе си.
Погледната така, короната на най-голям вредител е доста сериозно оспорвана. И Турция и Русия са по-скоро  държави, където властват диктатури, отколкото каквито и да било други. Демокрацията в България винаги е била на по високо ниво от тези в Турция и Русия.
Икономиката на Турция се крепи на производството на фалшиви западни стоки. Икономиката на Русия на износа на природни ресурси. Докато все пак Турция се стреми да наложи западните ценности, неминуемо водещи до просперитет, Русия се предава на реваншизма и там все повече намират място про-комунистическите настроения. В този дух в момента (последните 70 огодини) Русия държи класацията за най-вредна за България държава.
В последните 120 години България е изпитва негативни влияния и от съседите си Гърция, Сърбия и Румъния, което обаче никога не е имал траен ефект и винаги е получавало адекватен отговор.
В качеството си на велики сили, държави като Англия, Франция, Германия и САЩ, задължително оказват влияние върху развитието на по малките страни в Европа, а и по света. Ако се направи анализ на икономическото състояние на държавите под западно влияние обаче, няма как да не стигнем до извода, че то е основно положително.

Вече официално Гърция завърши успешно спасителната си програма

На фона на изключително лошите новини за турската икономика изпъкват положителните за гръцката. След 8 години от подписването на първия спасителен план през май 2010 г., Гърция официално успешно излезе от третия. За този период, МВФ, ЕЦБ,  и Европейският съюз наляха в задлъжнялата държава близо 300 млрд. евро. Една  част от  инвеститорите регистрираха загуби, при корекцията на дълга. Гърците разбраха, че потоците от европейски пари ще намалеят във времето.

нА 20.08.2018 г. Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ) – спасителният фонд на Еврозоната, официално реистрира, че Гърция е излязла успешно от последната си програма. „Днес ние можем да приключим благополучно програмата на ЕСМ без повече допълнителни спасителни програми, тъй като, за първи път от началото на 2010 г., Гърция може да си стои на краката“, заяви председателят на управителния съвет на спасителния фонд Мариу Сентену.

В няколко графики, изготвени от Надя Гарби, икономист в Perspectives Pictet, се виждат разнопосочните сигнали. От една страна Гърция отчита първичен излишък. В същото време  има значително нарастване на дълга, въпреки корекцията.

Като цяло акцията по спасяването на икономиката на Гърция е успешна. Какви да обаче поуките и какво може да очаква България от това?