Преди месец се извърши голям теракт в Суруч – граничен турски град със Сирия. Градът е с преобладаващо кюрдско население. Интересното е че му се обърна толкова голямо значение, при положение че горе долу по същото време в различни места на Северна Африка и близкия Изток се извършиха сравними по мащабност атентати със съответното число невинно загинали.
Турските средства за масова информация като по сигнал истерично откликнаха заедно с техния президент Ердоган, който заучено заяви че Турция ще се бори с тероризма независимо от неговата религиозна или държавна или етническа принадлежност, след което вместо да усили атаките против Ислямска държава- насочи удара срещу кюрдските отряди на YPG и срещу Кюрдската работническа партия.
Причината за всичко това е следната – от една страна в Турция подобни гръмки атентати са рядкост а от друга страна все повече се усилват подозренията че неоосоманската клика на Ердоган заедно с контролираните от него турски специални служби подкрепят халифатските ислямски радикали- като от няколко години вече поддържат сериозни лагери за подготовка и лечение на бойните групировки на Ислямска държава. От друга страна Ердоган все повече се бои от засилващото се влияние на кюрдите както в Ирак така и в Сирия а и в момента това му е много удобен повод да притисне САЩ , които смятат кюрдите за свои съюзници- да може на техен гръб да си маркира нещо като свободна зона в която да изгради буферна ислямска зона в северна Сирия която да бъде плацдарм към последващи инвазии в Сирия и против Асад.
До 2014 г. на Запад никой не му пукаше и не знаеше почти нищо за кюрдите, западния гласоподавател въобще беше държан неинформиран а и не му е пукало какво става там. А сега огромен интерес към кюрдите в посочените райони.
Интересна е спецификата на различните фракции на кюрдите. Доста удобно за западния потребител му се замита всъщност реалната полза именно от бойните отряди на Кюрдската работническа партия която му е представена единствено като сепаратисти и комунисти и маоисти които искат да отцепят райони от съюзна натовска държава в лицето на Турция.
Но именно бойните отряди на YPG Работническата партия на Кюрдистан отвоюваха град Кобани в Ирак, където халифатчаните нахлуха през турска територия. Именно в Северна сирия и в западен Ирак тези кюрдски фракции извоюват и до момента сериозно изтласкват в коалиция със сирийската армия и асирийските опълченци Ислямска държава и това няма начин да не разтревожи основните помагачи на ислямистите в лицето на Турция и САЩ. Рекламираните и спонсорирани от запада кюрдски формирования пешмерг имат крайно второстепенна роля във всички събития и почти нямат сериозни успехи против ISIS
Като грубо скицирани техните интереси са следните:
На САЩ им трябва постоянен военен конфликт в този регион с цел свалянето на Асад, прекрояване на границите и отпадането на поредния светски арабски режим който е конкурент по отношение на Израел.- тази беше и една основните движещи сили които САЩ задвижиха в редица арабски страни с проекта Арабска пролет и ярък пример в Либия.
САЩ имат голям избор от средства както и голям избор от кюрдски фракции и групировки които да поддържат, за разлика от другите страни
Турция се вкара в голямата американска игра- борба с тероризма с цел изолиране на разни сепаратистки фактори като нерешения кюрдски проблем, от друга страна болни паносманистки амбиции и контрол на територии преди влизащи в Османската империя а сега удобни трасета за енергоресурси…Но Турция е на път да се вкара в много големи проблеми особено когато играе чужда игра под чужди правила. Поради тази причина на Турция от страна на САЩ и е отредена ролята на чакал хвърлен в горящ конфликт подобно на Саудитска арабия и който ще обере всички негативи в крайна сметка в интерес отново на САЩ.
Макар че Турция е самостоятелна по принцип в своите решения, самия атентат в Суруч е само началото и им увеличават товара от отговорности в споделените престъпления че поддържат ISIS и насочват ударите им към кюрдите а и едновременно с това самите турски ВС са насочени отново в безкрайна война с кюрдите.
Всичко това се прави отново да подчертая с цел да отхлабят натиска против Ислямска държава както и да разширят своите граници в Сирия и Ирак, което ни подсказва че работите на ISIS особено в Сирия почнаха да вървят на зле което показва и общата насока на бойните действия. Което от своя страна вече разбулва част от договорките на САЩ и Турция коя да бъде свободната зона – а именно в района Алепо и самия Алепо който до момента е контролирал на 2/3 от Ислямска държава и Фронт ан Нусра. Идеята тук е да отцепят един значителен участък със ширина над 90 км и дълбочина от 70 км около Алепо и обявен за безполетна зона, която да напълнят с американски оръжия , инструктори от катар и саудитска арабия както и от турските специални сили които още по усилено да обучават ислямистите за координирани действия против кюрдите и сирийската армия и проваляне на плана на Сирия и Иран по деблокирането на провинция Идлиб и операциите под Хомс, както и продължаващата офанзива на сирийската армия по изтласкването на ислямистите от град Палмира.
Самия град Алепо е много важен административен и стратегически център на Сирия- втория по големина град, който граничи и може да контролира и кюрдските региони в северна Сирия, което ще позволи на Анкара да провали създаването на Северно Сирийския Кюрдистан, отделно тази безполетна зона ще бъде и под контрола на САЩ, както още преди 3 години публикуваха подобни планове в New York Times с цел създаване на всички необходими условия по свалянето на Асад.
Като противодействие на тези планове се очаква на локално ниво Асад и кюрдите да се обединят по тясно в борбата им против ISIS и Анкара, отделно отмяната на ембаргото против Иран ще доведе до освобождаване на блокираните ирански средства което ще доведе до руски и китайски инвестиции и по сериозна подкрепа на Иран в съюза му със сирия против американските домогвания в региона и отпор и неутрализиране на ISIS.
Анализ на Кирил Симеонов за The Bulgarian Times
Няма коментари:
Публикуване на коментар