Огромни щети за влоговете в гръцки банки и други вредни ефекти за съседите на Гърция

Влоговете в гръцките банки ще претърпят големи щети след референдума в неделя, предупреждават гръцки банкери, цитирани от вестник “Катимерини”. В случай, че страната реши да остане в Еврозоната, влоговете ще бъдат орязани с един значителен процент. В случай, че Гърция се върне към драхмата, нейната стойност ще бъде толкова ниска, че влоговете ще загубят голяма част от стойността си.Късно снощи във Франкфурт бордът на директорите на Европейската централна банка реши да не увеличи максимума пари, който гръцките банки получават по линия на механизма за спешна ликвидна помощ ELA, но не взе никакво решение за ново намаляване на стойността на държавните ценни книжа, които приема за гаранция срещу отпускането на ликвидност, съобщи grreporter.info.

Анализатори предупреждават, че след неизплащането на задължението към Международния валутен фонд през юни, както Европейската централна банка, така и Европейския фонд за финансова стабилност имат юридическото право да пристъпят към действия, които биха имали драматични последствия за гръцката банкова система. Смята се сигурно, че гръцките банки няма да могат да отворят във вторник, 7 юли, както първоначално обяви правителството, освен ако гръцкото правителство не сключи договор с кредиторите и Франкфурт не започне да изпраща самолети с пари за Атина. Банкери предупреждават, че банкнотите изчезват и през уикенда банкоматите няма да работят. “Банките ще отворят или при нов договор с кредиторите, или с драхми”, заяви и финансовият анализатор Костис Лимбуридис. В гръцкия Фонд за гарантиране на влоговете има 2 милиарда евро, а влоговете в банките са на стойност 120 милиарда евро. Ако правителството национализира банките и пристъпи към рекапитализацията им в нова валута, например драхма, влоговете ще загубят най-малко 50 на сто от пазарната си стойност. Първият ефект е ясен от опита ни от предишните банкови кризи в еврозоната: гръцките банки бързо ще фалират без спешната кредитна подкрепа от Европейската централна банка. Гръцката централна банка вероятно ще им препоръча да концентрират всичките си усилия на местния пазар и да се освободят от чуждите си активи възможно най-бързо. Това се случи в Ирландия през 2010 г. и освобождаването от банкови активи в чужбина стана за малко повече от година. Гръцките търговски банки имат значително присъствие чрез дъщерни банки или клонове в България (три филиала и един клон), Сърбия (четири филиала), Албания (три филиала), Кипър (пет филиала и един клон), Румъния (четири филиала) и Македония (два филиала). В България например те отговарят за близо една четвърт от банковите активи и търговските кредити. Тяхното присъствие е толкова силно и във всички останали балкански страни с изключение на Румъния. Затова излизането на банките с гръцка собственост от пазара ще има значителни последици. Основното последствие ще бъде, че пазарът за търговски кредити ще се свие още повече. В последните 10-15 години гръцките банки бяха сред най-активните в търсенето на търговски клиенти в балканските страни. Оттеглянето им от отпускането на търговски кредити ще се усети, още повече че потенциалните купувачи със същото ниво на интерес в региона са малко. Преди няколко години имаше заинтересувани купувачи от редиците на австрийски, руски и турски банки. Сега самите австрийски банки намаляват присъствието си в Източна Европа. Руските търговски банки са обект на санкции на Европейския съюз. А турските банки си имат проблеми у дома, където икономическият цикъл се влоши. Накратко, никоя от тези групи банки не е потенциален инвеститор. Това отсъствие на инвеститорски интерес означава, че цялостният достъп до капитали в региона ще намалее значително и това няма да е само временно. Възможно е местни инвеститори да закупят активите при продажби “на пожар”. В по-дългосрочен план по-голямото местно участие в банковия сектор може дори да има благоприятен ефект. Но сега предстоят няколко несигурни години за корпорациите в целия регион.