Циганите са пречка за България

Праз последните дни, цигните в българия доказаха че са пречка не само за себе си а и за всички които са в близост до тях. циганската общност, всъщност не представлява нищо повече от сбирщина същества, с поведение на животни, които имат човешки права, което пък е единственото реално човешко нещо в тях. По поведение циганина не са различава от средностатистическото шимпанзе, като в много отношения дори му отстъпва. Българският народ винаги е бил състрадателен към този "етнос", но в последно време дори и неговото търпение започна да се изчерпва. Циганите явно биват привлечени основно към престъпен, безхаберен начин на живот, което е отново на гърба на любезните им домакини. Циганите са паразити които в сводбодното от вземане на помощи и инвалидни пенсии вереме, е занимават с проституция, продават децата и и какво ли още не...!

През изминалия век делат на циганите в населението нараства с 281 359 души или 4,1 пъти, докато цялото население на България се увеличава 2,2 пъти от 3 744 283 през 1900 до 8 149 468 през 2000 година. В началото на21 век циганите в сравнение с 1992 г. се увеличават с 57 512 души, или с 18,4%. През 1910 г. циганите са 2,8%, през1920 - 2,0%.

Относителният дял на циганите се задържа на равнище около 2,5% до 1956 г. включително. Преброяването през1975 г. ще остане в историята със силно изкривените данни за техния брой — регистрирани са едва 18 323 души. Преброяването в края на 1992 г. бележи увеличение на броя - 313 396 души, и на дела на циганите - 3,7% от общия брой на населението.

Циганите обитават всички области, а най-висок е делът им сред населението на областите Монтана (12,5%) и Сливен (12,3%). Най-нисък е делът им в област Смолян. В 138 общини делът им е по-висок от средния за страната. В 57 от тях относителният дял на циганите е над 10%, а в 6 общини надхвърля 20%. През 2001 г. в сравнение с 1992 г. се увеличава броят на населените места, в които циганите са преобладаващ етнос с дял над 50%. Не е регистрирано населено място с изцяло циганско население. 

Първата ромска организация в България е учредена през 1910 г. във Видин с документ, озаглавен Устав на египтянската народност в гр. Видин. Това по всяка вероятност е и първата държавно регистрирана ромска организация в света.

Цигански общности

В България циганските общности се делят на три основни - йерлии, кардарашии рудари. Всяка една група се дели на подгрупи, различаващи се предимно по говоримия от тях диалект и традиционен мъжки занаят. Основните групи са значително обособени една от друга (макар че след 1989 г., особено с навлизането на протестантските деноминации, се наблюдава отваряне и екзогамни бракове, предимно в големите градски махали). Подгрупите обаче не са така ясно диференцирани и е възможно да бъдат променяни в хода на индивидуалния жизнен цикъл в зависимост от смяната на занаята или района на местоживеене. Между различните подгрупи в дадено селище обикновено има някаква йерархия (която в друго селище може да изглежда в точно противоположен ред), но не съществува ясна йерархия на национално ниво. (Пампоров, 2004) Циганските групи имат консервативен характер. В големите многочислени уседнали цигански общности границите между групите са отстъпили място на цялостно циганско самосъзнание. В тези нововъзникнали общности част от предишните норми на живот и поведение са отпаднали, напр. „мешарето", други обаче продължават да съществуват: купуването на булката, ендогамия, чистота на кръвта, ранна женитба под влияние на родителите, девственост на булката и др.

Кардараши / Калдераш

Кардерашите / Калдерашите са известни още като "сръбски" или "унгарски" цигани, „келдерари“, „калгараши“, „кардараши“ и "върбани". Традиционната религиозна принадлежност на калдерашите в България е Източното православие, докато в Западна Европа и Северна Америка са католици. Името на тази циганска субгрупа произлиза от румънското "caldera" - котел. Значителна част от тях идват в България в периода между Първата и Втората световна война от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Северна Сърбия (Войводина). Биват заставени да уседнат през 1958 г. с постановление №258 на Министерския съвет, но реално продължават да чергарстват до 1975-76 г. Държат на строго групово обособяване, строго ендогамни, спазват старите цигански норми и правила на поведение. Поради спецификата на своя занаят, котларство и бакърджийство, те не образуват свои махали (макар че в последните 10 години подобни процеси се наблюдават във Варненско и Пловдивско) и живеят разпръснато предимно по села и малки градове. Кардерашите / Калдерашите са субгрупата с най-много "барвале" - големци, богати хора от циганските общности в страната. Известни са с това, че характерната професия при младите момичета е джебчийството, а при по-възрастните жени — хиромантията (врачуването на ръка). Специфичен потестарен орган за разрешаване на вътрешните конфликти между отделните членове и родове при калдерашите е т.нар. мешере (познато в Западна Европа като "kris") - своеобразен трибунал ad hoc, характерен както за някои райони в Индия (т.нар. панчаят), така и за отделни селища в Източна Турция, откъдето вероятно произлиза и самата дума "мешере" (Пампоров 2002).

Йерлии

Като най-многочислена квалификация е посочена междугруповата общност на т. нар. „йерлии" (Марушиакова, Попов, 1993). Йерлии идва вероятно от турски (yerli — роден, местен) и има значението на "уседнал". Разглеждат себе си като хора „с висок морал и модерен манталитет" в сравнение с другите, чергарствуващи, цигански групи. Най-големите и приблизително равни по численост са дасикане рома („български цигани“) и хорахане рома(„турски цигани“). Дасикане рома са православни християни в по-ново време се наблюдава тенденция към протестантството, а хорохане рома са мюсюлмани. Вероятно по време на османското робство възникват и другите две наименования дасикане: в някои цигански диалекти "дас" означава роб, оттам дасикане за робското положение на християните в османската империя, в други "дас" означава "българин", което през последните години придобива официалния превод на "дас — българин" съответно "дасикано — българско" , "дасиканес — български". Йерархично тези две групи се делят според занаяти или диалектни особености на езика, като напр. живеещите главно по селата бургуджии, музиканти, кошничари, калайджии, джамбази и други (Пашова, 2004). Турските цигани или хорахане рома са най-многобройната ромска група в България. Те изповядват ислям, примесен с многобройни християнски елементи, като празничната им система включва не само байрамите, но и всички големи християнски празници — Гергьовден (Ерделез), Васильовден (Банго Васили), Тодоровден, Ивановден, дори Коледа и Великден. Говорят романес премесен с множество турски думи, а част от тях използват турски език, заедно с романес. Сред много хорахане-рома се наблюдава преферирано турско самосъзнание — те отричат ромския си произход, но както българското, така и турското население продължава да ги възприема като цигани.

Лудари / Рудари

Лударите (или Рудари) се самоидентифицират като „власи“ или „румънски цигани“. Говорят диалект на румънския език. Според поминъка си те се делят на няколко подгрупи — в едната са урсарите (мечкари) и маймунарите, а в другата - лингурари (копанарите), които правят дървени лъжици (от където идва и името им: лингура (рум.) - лъжица) и копанки. До скоро урсарите обикаляха страната, предимно през топлия сезон, но в момента са останали само 2 семейства които практикуват мечкадарство, тъй като мечките им бяха откупени и интернирани в резерват "Белица" от природозащитната организация "Четири лапи".

Демирджии

В старозагорския окръг, чирпански и някои пловдивски села живеят етнически малцинства, които се наричат "демирджии", "сиви гълъби". Те не говорят цигански, а български език, и са християни. Демирджиите по традиция се занимават с металорежещи и металообработващи машини.