Колко ще платим за избори ?

В дни на поредна криза, българският гражданин все по често се интересува от това коло ще му струват следващите парламентарни избори. За това коло ще ни струват народните избраници вече е ясно.... (левче на глас за месец).

Почти 26 млн. лева ще ни струват изборите на 5 октомври, съобщиха източници от правителството. Точната сума е 25 974 000 лв. Това е предвидено в план-сметката за вота, която е дадена за съгласуване от различните ведомства, пише „Преса“. Очаква се другата седмица МС да я одобри. Изборите за европарламента ни излязоха с почти 2 млн. лева по-малко – 23 888 000 лв. Предсрочните избори за НС миналата година бяха още по-евтини – 21 млн. лева. С промените в Изборния кодекс депутатите заложиха нови дейности и това оскъпява вота. В сегашния проект се запазват парите за МВР – 3 млн. лева, колкото взеха хората на Йовчев и на 25 май, когато избрахме евродепутати. За парламентарните избори миналата година вътрешното ведомство имаше повече от 3,3 млн. лева. ЦИК съгласува вчера проекта в частта „избирателни комисии“. Предложено е да се увеличат парите за работа в тях. Председателите на РИК ще вземат по 981 лв. месечно, което е с 50 лева повече от евровота. Зам.-председател и секретар ще получават по 938 лв., а редови член – 896 лв. Шефът на СИК ще вземе 71 лева еднократно. 12 500 са тези органи само в страната.

Алтернатиата за по евтино и достъпно гласуване е електронното такова. То би дало и възможността за много по-лесно иницийране и провеждане на референдуми, което може да е доста неудобно за някои политически фигури и формации

В Естония сумата, отпусната от държавния бюджет, е приблизително 30 млн. щ.д., което е около 42 млн.лв., като около 70% от нея е отделена за хардуер. Друг важен момент в работата по въвеждането на е-правителството е избирането на изпълнители и партньори на проекта. Естонците не са използвали скъпо струващи консултанти и безумно скъпите услуги на световните гиганти в хардуерния и софтуерния бизнес, а напротив - те са внедрили т.нар. софтуерни програми с отворени кодове, които са безплатни, а ако трябва да се заплащат някакви премодификации, то те са в пъти по-евтини (Linux, OpenOffice, LAMP, JBoss, Alfresco, Google Talk);

В заключение може да се каже, че и в това начинание на българската държава си проличава липсата на ефективно и рационално използване на средствата на данъкоплатците. Но това е напълно естествено, поради неоспоримия факт, че парите на другите се харчат много лесно.