Демографската катастрофа на България
„Настъпил е
момент да се привлече вниманието на европейските
правителства
върху един факт, който, изглежда, е толкова дребен,
че
европейските правителства се правят, че никак не го забелязват.
Този факт,
ето го: убива се цял един народ. Къде? В Европа. Този
факт има ли
свидетели? Само един - целият свят. Правителствата
виждат ли
го? Не.“
Виктор Юго,
в.Раппел, 29 август 1876 г.
"Вярата
в това, че безсмъртието на народа е в
някаква
степен гарантирано е наивна илюзия.
Историята е
арена, пълна с жестокости и много
раси като
независими цялости са слезли от нея.
За историята
да живееш не означава да си
позволяваш
да живееш както си искаш, да живееш
означава
много сериозно, осъзнато да се
занимаваш с живота,
като че ли това е твоя
професия.
Затова е необходимо нашето поколение
с пълно
съзнание, съгласувано да се грижи за
бъдещето на
нацията."
Хосе
Ортега-и-Гасет
България като държава, нация и цивилизация, като се
започне от втората половина на 80-те години на ХХ век и се стигне до днес,
изпадна в условията на многоизмерна задълбочаваща се криза –
социо-икономическа, социо-културна, социо-психологическа, държавно-политическа,
ценностно-цивилизационна и т.н. Характерно за тази криза е неравномерността, както
в нейните различни аспекти, така и в нейната динамика. Така например в
социо-икономически план се забелязва вълново развитие на кризата, т.е. тя ту се
засилва, ту отслабва.
Но в такова ключово за съществуването на нацията и
държавата, както и за функционирането на обществото и неговото материално и
духовно възпроизводство измерение, каквато е демографското, кризата се движи
само в една единствена посока – в посока на нейното усилване. Нещо повече през
последните повече от петнадесет години вече не може да се говори за демографска
криза, а следва развиващата се демографска обстановка в България да се
характеризира като демографска катастрофа.
Понятието „криза“ е характерно за т.нар.
„комплексни(сложни) системи.То се тълкува като нестабилна, опасна ситуация,
сигнализираща, предупреждаваща за предстоящ провал. Т.е. кризата съдържаща в
себе си опасността от разрушаване или разпад на системата. Но от друга страна
кризата носи и предизвикателството на възможността за обновяване, чрез което да
се преодолее кризата и да са насочи системата към устойчиво развитие,
респективно функциониране.
Катастрофата притежава съвсем друго съдържание и
характеристики. Това е вече осъществил се провал, нещастие, което в своята
първа фаза води до определена дисфункционалност на системата. И ако тази
дисфункционалност не се преодолее или не се спре нейното движение в негативна
посока се стига неминуемо до следващата фаза – фазата на разпад и окончателно
унищожаване и изчезване на системата.
Начало на демографската криза и изпадането в
демографска катастрофа
В началото на ХХ век България е тази европейска
страна, която се характеризира с най-висока демографска динамика – раждаемост
от 28 на 1000 души, което и позволява сравнително за кратки срокове да
преодолее двете национални катастрофи – след Междусъюзническата и след Първата
Световна войни.
Като ключов фактор за тази демографска виталност може
да се посочи това, че страната ни е типично аграрна, с многбройно дребно
земеделие и съответен модел на възпроизводство на нейния човешки потенциал.Така
че въпреки високото равнище на детска смъртност, високата раждаемост – резултат
от модела на многодетното селско семейство, позволява да се поддържа
благоприятен естествен прираст и съответно общо увеличаване на населението на
страната.
Започналата от началото на 50-те години ускорена
модернизация на обществото, т.е. индустриализация и урбанизация скоро създават
условия демографската динамика да придобие общоевропейски параметри, т.е.
създава се модела на едно-двудетното градско семейство. При това тези параметри
придобиват все по-ниски измерения. И макар до края на 80-те години на ХХ век да
не може да се говори за демографска криза, доколкото естественият прираст
демонстрира все още плюсови стойности, определено ситуацията може да бъде
определена като предкризисна.
От края на 80-те години на ХХ век с началото на т.нар.
„смяна на системата“ датира началото на демографската криза в нашата страна. От
средата на 90-те години на ХХ век, въпреки някои положителни тенденции,
проявили се в динамиката на раждаемостта в краткия петгодишен период между
2003-2008 г., поради силното застаряване на населението, а също така поради
влошаването на здравния статус на същото, се наблюдава нарастваща тенденция в
смъртност. Това води до срив в естествения прираст на България. Същият може да
се дефинира като демографска катастрофа.
Параметри на демографската катастрофа на нашата страна
Параметрите на демографската катастрофа на България
могат да бъдат разбрани на основата на сравнителния подход, т.е. сравнение
както с другите страни, така и с данните за България в предходни периоди. Така
например по данни на сайта Population Reference Bureau по темп на загуба на
човешкия си потенциал нашата страна заема първо място, което единствено си
оспорва с африканската държава Свазиленд. Но в последната над 50% от
населението е болно от СПИН. Пак по данни на този сайт от 207 държави България
разделя през 2012 г. 190-195 място, т.е. влиза в двадесетте държави с най-ниска
раждаемост в света. По други данни, обаче, България е на 204-о място в света по
раждаемост от всичките 224 държави(1).
При преброяването преди началото на т.нар. преход през
1985 г. населението на нашата Родина е 8 948 649 души. Днес през 2013 г. страната
ни е под равнището на 1946 г., когато се ражда 7 милионния жител на страната.
Т.е. сега у нас има едва 6,981,642 граждани на България.(2) Казано с други думи
за един период от по-малко от тридесет години Отечеството ни е изгубило 22% от
своята численост.
Ако погледнем нещата от един по-друг ъгъл – от
регионална позиция, нещата изглаждат още по-трагични. Цели региони се
обезлюдяват. Особено това е вярно за Северозападна България. Само столицата София
бележи благоприятен естествен прираст от 15.8 на хиляда, както и Варненска
област, която е с положителен такъв – 1.3 на хиляда.Всички останали области са
с отрицателен прираст(данните са за 2011 г.).
По други данни от 1989 г. до 2012 г. 183 селища в
България са напълно обезлюдени. 1262 селища, което е 23.7% от всичките 5329
такива в страната ни, са с население от 10 до 99 души.(3)
Кратко сравнение с усреднените демографски стойности в
ЕС(Европейския съюз), както и със страни от ЕС с най-влошени демографски
показатели демонстрират ужасяващата демографска картина в страната ни. Така
например ако естественият прираст през 2007 г. в 25-те страни на ЕС е 0.8 на
1000, Латвия като страна с най-лоши показатели е с -4.9 на 1000, то България е
с -5.5 на 1000.
Още по-страшна става демографската картина, когато
сравним определени прогнози правени преди две години във връзка с демографската
динамика и реалните резултати, които имаме днес. Така например според тттези
прогнози България през 2015 г. следва да има население от 7,3 милиона. Знаем,
че днес ние сме „изпреварили“ прогнозата, тъй като, както бе казано по-горе
Родината ни има едва 6,981,642 граждани.
Отрицателният прираст за миналата година 2012 г. е 7,8
процента - тази цифра се образува от разликата между раждаемост и смъртност.
Според демографи, обаче, националната статистика не прибавя и отрицателното
салдо на емиграцията, която е минус 3,1 процента. Сборът на тези два показателя
е - 11. Учени-математици са изчислили, че българите намаляват с 9 души на час.
Това прави около 7000 на месец или около 80 хиляди годишно.(4)
Най-важна роля във възпроизводството на човешкия
потенциал на една страна играе броят на жените във фертилна възраст. И в тази
област ситуацията е повече от трагична – за периода 2001-2012 година числото на
такива жени у нас е намаляло с повече от 280 хиляди, като само през миналата
година – 2012, спадът е с 26 хиляди.
Качествените параметри на демографската катастрофа
Следва да подчертаем, че демографската катастрофа на
България освен количествени има и качествени характеристики с различни
измерения.Първо такова измерение е делът на хората над 65 години и този на
младите под 15 години спрямо общия брой на населението. В България възрастните
над 65 години са два пъти повече, а младите под 15 години два пъти по-малко,
отколкото средните стойности за света(5).
Друг важен аспект на качествените характеристики на
демографската катастрофа е здравното състояние на хората в България, което
определено е резултат на липсата на адекватни здрави грижи вследствие на
съществуващата здравна система. България е на четвърто място сред 30 европейски
държави по общата ранна смъртност за мъжете и жените на възраст от 45-74
години, съответно с 1617 мъже и 1096 жени на 100 000 души. Това определя и
изключително ниската средна продължителност на живота за мъжете в нашата
страна, както и невисоката такава за жените. Ключови причини за тази ранна
смъртност са два вида заболявания – на кръвоносната система – хипертония и като
следствие – инсулти и инфаркти, а другата са раковите заболявания.
Най-сигурният индикатор за лош контрол на хипертонията
в България е високото равнище на ранна смъртност от мозъчен инсулт. Според
официалната статистика и редица проучвания в България има около 2 милиона
хипертоници... Около 12% от инсултите у нас са при по-млади от 35-годишна
възраст мъже. И по този показател сме на едно от първите места в Европа.
Причината е, че рисковите фактори не се атакуват навреме...(6)
България също така е сред страните с най-малък брой
излекувани болни от злокачествени заболявания, които пък заемат второ място
като причина за ранната смъртност.(7) Причината е, че у нас ракът се открива в
късен стадий.
Трети важен аспект на качествените характеристики на
демографската катастрофа на България е етническата съставляваща. Ако погледнем
на нещата от тази посока нещата стават още по-трагични. Фактически негативните
параметри на раждаемостта, а оттук и естествения прираст на България основно са
за сметка на държавнообразуващия етнос - българите. Сред новородените броят на
бебетата, родени от майки българки са по-малко от половината. Подобна тенденция
заедно с всичко гореказано поставя страшни въпроси пред съществуването на
българите като народ и България като нация и държава.
Следващият качествен аспект на демографската
катастрофа е свързан с емиграцията. Над милион са напусналите страната през
последните години за да търсят работа и по-добри условия за живот. В Испания,
Гърция, Италия и САЩ работят стотици хиляди български гастарбайтери, които
подпомагат бедните си роднини в България. Голяма част от емигрантите са
високовалифицирани, завършили образование в Западна Европа и установили се във
втората си родина. Средно над 10 000 младежи отиват да следват в чужбина всяка
година. Това сочат разчетите на посредническите фирми, които уреждат приема във
висши учебни заведения зад граница. Поне 70% от завършващите елитните езикови и
математически гимназии, както и частните училища, стягат багажа за западни
университети – предимно в Германия, Великобритания и САЩ.(8) Фактически
Отечеството ни плаща своебразен „кръвен данък“ на богатите страни, като нашите
млади хора подобряват демографската ситуация в тях за сметка на собствения си
народ и държава. Такова „изтичане“ се е извършвало в продължение на пет века
спрямо Османската империя, макар и в други форми и по един по-различен начин.
Може определено да се твърди, че в цялата си
съвкупност като количествени и качествени характеристики настъпилата
демографска катастрофа в Родината ни доведе до дисфункционалност в
социално-икономическото и техно-иновационното развитие, т.е. съвременна
България вече не може да прави редица продукти и производни, които тя създаваше
само преди 25 години поради липса на хора, способни да ги правят, а не само на
оборудване и пари. Казано по друг начин нашата страна функционира във все
по-тесен ракурс – технологически, икономически, интелектуален, а най-вече
социален, именно заради недостиг на човешки ресурси в количествен и качествен
смисъл. Това ни дава правото да твърдим, че става дума не за демографска криза,
за каквато говорят редица други изследователи, а за демографска катастрофа.
Погледнато от политически позиции последната може да бъде назована „геноцид“
или „автогеноцид“.
Причини и причинна верига за демографската катастрофа
По наше мнение трябва да се говори за три групи
причини, намиращи се на три различни равнища на взаимодействие, създаващи
определени причинни вериги и причинни мрежи:
- Преки причини – ниска раждаемост, висока ранна смъртност, загуба на жени във фертилна възраст, масова емиграция и други;
- Непреки причини – застаряване, бедност, безработица, социални болести – въпиющо социално неравенство, разпад на семейството, отчайващо ниско равнище на социална сигурност, трансформация на системата от социални ценности, т.е. възприемане на постмодернисткия модел на свръхиндивидуализъм и свръхпотребителско съзнание;
- Глобални причини – това несъмнено е създадената неолиберална социално-икономическа и политическа система, която създава непреките причини водещи до преките такива за настъпилата в нашата стана демографска катастрофа.
Въпреки тази класификация на причините бихме искали да
очертаем това, което според нас се явява ключовата причинна верига за
демографската катастрофа в България. Обикновено се казва, че основна причина е
бедността. Несъмнено това е така, но тук трябва да се отбележат няколко важни
допълнителни момента. Не просто бедността, тъй като няма пряка връзка с дадено
равнище на материално благосъстояние и раждаемост, макар такова да има по
отношение на ранна смъртност. Става дума за тенденцията на т.нар. „векторна
бедност“, т.е. посоката на развитие на бедността е нейното увеличаване във
всяко следващо поколение. Т.е. когато децата стават по-бедни от родителите си и
съответно тяхните деца са по-бедни от тях, и така по нарастващ вектор на
бедност.
При това бедността следва да се разбира не само като
ниско трудово възнаграждение, а оттук и като жизнен стандарт в абсолютни цифри
и в относително сравнение. Но бедността следва да се вижда и като отсъствие на
социални ресурси. Т.е. българското общество обеднява и като социални
възможности за професионална, гражданска и обществена реализация.
Тази „социална бедност“ е следствие от разрухата.
Разруха, който дойде от т.нар. „реформи“ на прочутия преход, от корупцията, от
периферийния и полуколониален модел на развитие, който бе изграден в България
от тези т.нар. „реформи“. В резултат от което изчезнаха възможностите българите
да реализират своя потенциал в полза на българското общество.
В този смисъл ако направим сравнение на населението,
живеещо с под 2$ на ден за периода 2005-2009 г. в България и света, ще видим,
че у нас това са само 7% от населението, докато в света са 43% .(9)Въпреки това
именно България е изпаднала в демографска катастрофа, докато при страни със
значително по-нисък стандарт това не се наблюдава. Именно затова се осмеляваме
да говорим, че става дума не просто за бедност, а за „векторна“ и „социална
бедност“ като ключово звено в причинната верига, започваща безспорно със
създадената след сюблимната дата 10 ноември 1989 г. неолиберална система на
социално-икономическо възпроизводство.
Следващото звено на тази верига е трудовата
интеграция. За нея също може да се използва термина „векторна трудова
интеграция“, т.е. тя определено създава по-малки възможности за следващото
поколение за трудова и професионална, както и социална реализация, включително
семейна такава. Това от своя страна формира следващото звено в комплексната причинна
верига, довела до демографската катастрофа на България – социалната
несигурност. Т.е. младите българи не се чувстват нито социално сигурни, нито
социално зрели за да поемат отговорност да създават семейства и да имат деца.
Това по своеобразен начин конфигурира общата социална
атмосфера на разпад на системата от социални ценности, в която семейството и
децата играят важна роля. Оттук и пропада следващият важен компонет – решението
на отделния българин или българка да имат семейство и деца. Младите българи
предпочитат да живеят заедно, без да сключват брак. Съвместното съжителство,
без обвързване, се предпочита от хората на възраст под 40 години. От тази
възрастова група са 70% от всички безбрачни двойки в България. Семейната
институция се разпада - през 2010 г. са сключени 24 000 брака и са регистрирани
11 000 развода. А семействата без деца са 35 на сто.(10)
Посочената причинна верига, ако не бъде прекъсната, ще
продължава да вкарва българите в тунел без изход, в бъдеще без перспектива за
българската нация и държава.
Перспективи и алтернативи в демографската динамика на
България
Съществуват следните прогнози:
- Населението на България през 2030 год. ще спадне до 5 940 822 души, а през 2050 ще бъде не повече от 4 651 477 души(11);
- През 2040 г. 46 % от населението на България ще са пенсионери(12);
- Според прогнози на Центъра за демографска политика, базирани на официалните преброявания на населението досега, през 2050г. циганите у нас ще бъдат 3,5 млн, турците – 1,2 млн, а българите – едва 800 хил. души(13). Казано по друг начин българите ще се превърнат в малцинство в собствената си страна.
Тези прогнози се правят на базата на линейната
екстраполация, докато реалната динамика на комплексните системи, каквото е
обществото, като правило се реализира като нелинеен процес.При който
негативната тенденция се осъществява на основата на принципа на каскадния
провал, т.е. сривът в една подсистема води до срив в следваща и следваща, и
така до тоталния срив на цялата система. В този смисъл ако не се изгради в
най-скоро време позитивна алтернатива на тази трагична демографска картина в
броено време от фаза „демографска катастрофа“ ще се навлезе в нова фаза -
„демографски разпад“. С други думи при влошените количествени и качествени
характеристики на населението в България няма да може да се поддържа нормално
социално-икономическо и държавно-политическо възпроизводство, което ще означава
историческо небитие за българската държава и народ.
Вместо заключение
За нас тази позитивна алтернатива може да се търси единствено в рамките на действителното социално-хуманистично начало. Това означава изграждането на верига от социално-икономически мероприятия, базирана на стратегия на демографското възраждане на България.
Стратегията следва да включва следното:
Формиране на нов цивилизационен модел на развитие,
ориентиран както към разширяване на социалните перспективи чрез
реиндустриализация и реаграризация на иновационна платформа, така и към търсене
на социална справедливост и солидарност;
Оттук създаване на високо равнище на трудова интеграция
и социална сигурност;
И накрая осъществяването на активна демографска
политика поощряваща създаването на хармонично и балансирано семейство – основа
на устойчивото демографско развитие на нашата страна и народ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар