ЗА ЕМИГРАЦИЯТА

Унищожената през прехода икономика на България и правото на труд, принуди по неофициални данни 2 милиона души да напуснат България след 1989 г. и създаде новата българска емиграция. По неофициални данни тя вече достига 2,5 милиона и изнасянето на този огромен човешки ресурс от България, докара най-големия демографски срив в света, направи нацията и държавата ни умиращи. Емиграцията ни в голямата си час е икономическа, излязла след 1989 г. от България, поради икономически причини - лошо и извънредно корупционно направената приватизация, вследствие на което загиването на икономиката й, липсата на работа и възможности за труд, трудова незащитеност и ниски доходи. Сред емиграцията са най-младите хора на България, образовани, трудоспособни и възпроизвеждащия човешки ресурс. Голяма част от емиграцията считат, че са жестоко изгонени от Родината си и са принудени да продават труда си на чужди държави. Оформени са няколко групи емиграция: емигранти вече с двойно гражданство в Европа, САЩ и Канада и емигранти само с българско гражданство, но повечето 99% от тях запазили българското си гражданство. От втората група над 1 милион работят в страните на Южна Европа нелегално, при много тежки условия на труд и живот, ниско заплащане 400- 700 евро, без здравно и социално застраховане, истински класически роби на труда. Голяма част от емиграцията отрича настоящето политическо статукво сложило се в България през преходния период и основните партии, родени в него, като отказва да гласува в изборите за тях. Това не се прави от омраза, а от чувство за чест и достойнство. От друга страна нелегално пребиваващите не гласуват, защото се страхуват да се появят в Българските посолства пълни с казионни дипломати, да не бъдат издадени на местните власти. Нашенецът - емигрант полага огромни усилия да се намери място и утвърди в чужди общество, с честен труд осигурява прехраната си, но никога не се разделя с Родината и дълбоко и съкровено желае да се завърне рано или късно в нея. И сега, 20 години по късно, той продължава да е възпрепятстван да се завърне, поради продължаващата икономическа, политическа и социална криза на България, достигнала в момента най -ниския жизнен стандарт в Европа, равносилно на национална катастрофа- най-голямата национална катастрофа в последните 60 години. Българските емигранти издържат семейства, родители и близки в България, в момента са най - големите инвеститори в страната. А тези от тях, които са живели в много развити демокрации, опознали и усвоили техния опит, желаят да направят България също така развита и демократична страна. Официалните български власти въобще не се интересуват за съдбата на нашенци в чужбина, не ги считат за ценен човешки ресурс нужен за възстановяване на нацията, дори няма институция, която да отчита броя на емиграцията и различите статуси сред нея. Продължаващият нисък жизнен стандарт тласка постоянно нови и нови предимно млади и трудоспособни хора да напускат страната и да се вливат в редиците на българската емиграция, всяка година нови 40 000 души напускат България. Родината ни ежедневно се обезкървява. Настоящите управляващи се мъчат всячески да отрежат елементарните права на емиграцията като български граждани да гласуват в изборите. Нагледен пример е гласуваният скоро закон за ме закон за „уседналост” в местните избори и който най-вече засяга западната българска емиграция, спира я да гласува. Друг пример са изискване на здравни вноски от емиграцията след 2000 г.до ден днешен. Сега обмислят други начини да отрежат правата на емиграцията, говорят за "премахване на двойното гражданство"-което ще лиши над 1 милион българска емиграция да гласува, също говорят за въвеждане на имуществен ценз( плащане на данъци в България), без да се замислят, че най големия инвеститор в България и до сега продържава да бъде българската емиграция. Съзнателно се създават настроения в България срещу емиграцията, наричат я „предатели", "измекяреи" "печалбари”. По форумите правителствените ПР отряди се представят за емигранти и възхваляват управляващите, без да знаят, че редовия български емигрант, живял във високо демократични страни преценява положението в България по съвсем друг начин, през очите на развитата демокрация от която гледа България и никога няма да постъпи така. Българското правителство няма никаква държавна имиграционна политика за спиране на демографския срив и създаване условия за завръщането на българската емиграция. А човешкия ресурс е най-важния за съществуването на нацията и държавата, без човешки ресурс е немислимо бъдещето на българската нация и държава.