"Продава се...Русия!

Анализ на руската икономика показа стряскащи данни за нивото на икономическия растеж там. Руската икономика разчита главно на износ на петрол и продуктите му, на високи цени. паднат ли, Русия загива 

Един въпрос терзае днес руснаците, когато става дума за икономика, и той е кои градове ще бъдат изобразени на новите банкноти от 200 и 2000 рубли", казва пред "Капитал" финансовата коментаторка във в. "Деловой Петербург" Елена Зборовская. Тя се оплаква, че истинските въпроси за състоянието на руската икономика са подменени в медиите или напълно отсъстват.

Такива според нея са например оценките за това колко големи са щетите от двойния удар на западното ембарго и сривът на цените на петрола и кое първо ще настъпи в страната - изчерпване на финансовите буфери или социален крах в резултат на масово обедняване. Върху първите въпроси светлина хвърля публикуваният в началото на април регулярен икономически доклад на Световната банка за Русия. Вторите засягат "някои особености на руската икономика", обяснява пред "Капитал" консултантът от East Capital Sweden Маркус Сведберг.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната за 2015 г. се е свил с 3.7% до 1.17 трлн. долара, сочат данни на руската статистическа служба, цитирани от Световната банка. Според Москва това се дължи основно на глобалната конюнктура. Вашингтонската институция добавя и рязкото обезценяване на рублата. То се вижда от сравнението между БВП на глава от населението през 2014 г., когато е 15 380 долара, и за 2015-а, когато стига 8142 долара. Валутният срив води до спад на реалните доходи с над 10% и на потреблението - с 10.1%.

Воденият от Биргит Хансъл екип на Световната банка, изготвил доклада, подчертава, че обедняването, което води до по-ниско потребление и нежелание у инвеститорите да насочват пари към страната, е по-сериозен проблем от санкциите и цената на петрола. "През 2015 г. бедните са се увеличили с 3.1 млн. души до общо 19.2 млн. души" в 144-милионната страна, се посочва в документа. "На практика доходите са се върнали до нивата от 2007 г., а потреблението - до 2006 г. Това означава, че в последните 12 месеца е заличен десетгодишен прогрес", алармира Световната банка.

Общият експорт на Руската федерация (РФ) за 2011 г. се равнява на $516 млрд. Делът на суровините и материалите в обема на целия износ е 93,3%. От тях нефтът и нефтопродуктите са 62,0%, газта – 11,2%, черните метали и полуфабрикатите – 10,2%, минерални торове – 3,6%, каменните въглища – 2%, дървесината, цветните метали, рудата и железните концентрати – 4,3%. 

Делът на технологичната продукция от общия обем на експорта на Русия е 6,7%, от които оръжието – 2,3% и други – 4,4%. За сравнение през 1980 г. 25% от износа на СССР е бил в готова продукция. 

Приходите от експорта (над 93% от който се състои от суровини) са най-важното перо от държавиния бюджет на Руската федерация и съставляват 54,5% от всички доходи на страната. 

Общият внос в РФ за 2011 г. е в размер на $305.3 млрд. в това число: машини, оборудване и транспортни средства – 62,4%, леки автомобили – 8,2%, камиони – 1,5%, хранителни продукти – 7,9%, метали и тръби – 6,6%, лекарства и антибиотици – 4,7%, дрехи, обувки, платове – 4,2%, нефтопродукти – 2,7%, мебели – 1,3%, други – 0,5%. 

Видно е, че разликата между експорта и импорта е повече от $200 млрд. (ок. 6 трилиона рубли), т.е. търговското салдо е положително с много големи излишъци. Но в структурата на вноса и износа се забелязва една негативна тенденция (която всъщност съществува през цялата история на руската държава) – огромна част от експортираните стоки са предимно суровини и изключително малко технологична продукция, докато при импорта е точно обратното. Следователно Русия разчита изключително на природните си ресурси и не е в състояние да предложи на световния пазар качествени индустриални продукти, които да се конкурират с чуждите такива.

Износът на руски стоки, различни от нефт и газ (метали, химически продукти, оръжие, дървесина, зърно), е два пъти по-малък от вноса ($305.3), което се равнява на износа на страни като Швеция и Австрия (които изнасят основно промишлена продукция). Може да се каже, че ако Москва не разполагаше с такива природни дадености, нейният износ щеше да се равнява с този на далеч по-малки като територия и население страни. Това показва, че Русия е изключително зависима от износа на горива и всеки спад в техните цени нанася силен удар върху жизнения стандарт на руските граждани. На 16 ян. 2013 г. руският министър на финансите Антон Силуанов обръща внимание на тревожния факт, че през 2012 г. ненефтогазовия дефицит (отрицателното съотношение между износа и вноса на продукция извън нефта и газа) на Русия достига 10,6% от БВП, което с един процентен пункт превишава показателите за 2011 г. 

Днешните пенсии, стипендии, социални помощи и останалите публични разходи в Русия са обезпечени на 54,5% от високите цени на суровините на международните пазари и този тренд продължава вече почти четиринадесет години. Оказва се, че дори и този днешен невисок жизнен стандарт на руското население се дължи в огромна степен на пазарната конюнктура, на екстремно високите стойности на горивата, а не на човешкия потенциал, не на реални постижения в науката, техниката и икономиката.

Военните преврати в Турция

През годините икономиката на Турция е понасяла щети както от про-ислемистките движения и правителства, така и от опитите за свалянето им. 

През последните 50 години в резултат на военна намеса паднаха четири избрани от народа правителства в Турция.

По-долу подробности, обобщени от агенция Ройтерс и актуализирани и допълнени от БТА:

1960 г.:

На 3 май 1960 командващият сухопътните сили ген. Джемал Гюрсел настоя за политически реформи и подаде оставка, когато исканията му бяха отхвърлени. 

На 27 май беше извършен почти безкръвен военен преврат, ръководен от служители и кадети от военните колежи в Истанбул и Анкара.

Лидерите основаха 38-членен Комитет на националното единство с председател Гюрсел. От общо 601 души съдени, 464 бяха намерени за виновни. Трима бивши министри, в т.ч. премиерът Аднан Мендерес, бяха екзекутирани, а 12 други, включително президентът Джелял Баяр, получиха смъртни присъди, по-късно заменени от доживотен затвор.

1971 - "Превратът с меморандум":

Армията изпрати предупреждение до правителството да възстанови реда след продължили с месеци стачки и улични боеве между левичари и националисти. Няколко месеца по-късно премиерът Сюлейман Демирел се оттегли и беше създадена коалиция от консервативни политици и технократи, която да възстанови реда под наблюдението на армията. В няколко окръга беше въведено военно положение, което не беше напълно премахнато до септември 1973 г.

На 12 септември 1980 г. висшето командване на армията, ръководено от ген. Кенан Еврен, осъществи безкръвен преврат. Той последва възобновяването на уличните боеве между левичари и националисти. Някои ръководни политици бяха задържани, а парламентът, политически партии и синдикати - разпуснати. Управлението беше поето от петчленен Национален съвет за сигурност, който временно преустанови съблюдаването на конституцията и започна да прилага временна конституция, предоставяща почти неограничена власт на военните командири.

1997 - "Постмодерният преврат":

На 18 юни 1997 г. премиерът Неджметтин Ербакан, определен от противниците си като заплаха за светския режим на страната, се оттегли под натиска на армията, бизнеса, съдебната система и политиците. Генералите сметнаха, че са принудени да действат, за да защитят светската държава, основана от Мустафа Кемал Ататюрк.

2010 г.:

На референдум на 12 септември 2010 г. беше одобрена конституционна реформа, която откри пътя за съдене на ръководителите на военния преврат от 1980 г.. Дотогава турската конституция, съставена под влияние на военните и приета през 1982 г., съдържаше член, който предпазваше Кенан Еврен и извършителите на преврата от евентуално съдебно преследване.

4 април 2012 - В съд в Анкара започна съдебен процес срещу Кенан Еврен и Тахсин Шахинкая по обвинения в "престъпления срещу държавата". Прокуратурата иска за двамата присъди доживотен затвор със строг тъмничен режим.

2016 г. 

През нощта на 15 срещу 16 ти Юли 2016 г. турски военни предприеха въоражен опит за преврат. Жервите са стотици. Президента Ердоган е прикани по забраняваните от него социални мрежи народа си да излезе и да го защити. Негови привърженици са застанали на негова страна по улиците ба Истанбул и Анкара. Преварата е неуспешен.

Защо никой не иска да емигрира в Русия?

За българите Русия е бедна, чужда и негостоприемна страна и само лицемерието предпазва българските комунисти от признание на тая истина;
Климатът на Русия изобщо не пасва със средиземноморската природа на българите; Зимите са жестоки и дълги;

Животът в Русия е мъчителен и труден във всяко отношение. Икономически тя никога не е била развита страна и досега няма развита инфраструктура. Пътищата са лоши, жилищата са примитивни, а система за поддръжка на живота, с изключение на няколко големи градове, не съществува. Надеждата в такава страна за просперитет са равни на нула;

Животът на българите в България е оформен в живописна природа с планински характер, с богати традиции и оригинална история, докато Русия представлява една скучна, убийствено равна и гола, брулена от ветровете земя с тежък печат върху мисленето на населението й;

Въпреки турското владичество, нито българите, нито който и да е друг балкански народ не са загубили своето чувство за индивидуалност и личностна стойност; руснаците, от друга страна, са изградени като нация върху стадност и подчинение;

Интегрирането на Русия към европейските ценности и стандарт на живот, както и целия й морален образ, преминават под тежкото влияние на средновековна царщина и комунистическа диктатура;

В Русия емигрират (по-точно мигрират, и то временно) само хора от предишните ислямски съветски републики поради своите традиционно по-развити търговски умения, чувство за свободна инициатива и много по-голяма работливост от руснаците;

Провалът на Съветския съюз да създаде жизнена обществено-икономическа система извади на преден план у днешните руснаци традиционния комплекс за малоценност, а от тук и – като за компенсация - гнусни прояви на расизъм и най-примитивен национализъм;

Човешките права, както и свободната търговска инициатива, в Русия винаги са били опасни концепции и са държани под ботуша на централизирана администрация и диктаторски контрол, включително и днес.

Традиционната й мания за величие я превръщат във фактор, особено склонен към агресивност в световната политика, а самите руснаци в арогантни неграмотници.

Селското стопанство е примитивно и напълно зависимо от вносната търговия.

С други думи, Русия е един гигант на пясъчни крака, който няма какво да предложи на света, освен природните си ресурси и оръжията си.

Cъщeвpeмeннo бpoят нa pycнaцитe, ĸoитo ce oпитвaт дa eмигpиpaт в CAЩ, e пo-виcoĸ oт вcяĸoгa. Дъpжaвният дeпapтaмeнт нa Щaтитe твъpди, чe зaявлeниятa oт pycĸи гpaждaни зa лoтapиятa зa зeлeнa ĸapтa ca дocтигнaли дo нaй-виcoĸo нивo в иcтopиятa тaзи гoдинa. Бpoят им e 265 086, въпpeĸи чe caмo oĸoлo 4000 oт 100 000 cлoтa ca зaдeлeни зa pycнaцитe. 
Дaннитe нa aмepиĸaнcĸия Дъpжaвeн дeпapтaмeнт пoĸaзвaт, чe 245 638 pycнaци минaлaтa гoдинa ca ce cдoбили c визи, ĸoитo ca им paзpeшили дa paбoтят или дa yчaт вpeмeннo в CAЩ. Toвa e пoвeчe oт двoйнo нa бpoя пpeди дeceтилeтиe, a нaceлeниeтo нa Pycия, ĸoeтo нaбpoявa 143 милиoнa дyши, нe ce e yвeличилo cпpямo тoгaвa cпopeд Cвeтoвнaтa бaнĸa и дpyги изтoчници. Oщe 3622 pycнaци ca пoлyчили пoзвoлeниe дa ce ycтaнoвят зa пocтoяннo в CAЩ пpeз минaлaтa гoдинa пopaди ceмeйни или дpyги пpичини, вĸлючитeлнo 56 дyши, нa ĸoитo били дaдeни визи cлeд cъглacиe дa инвecтиpaт пoнe 500 000 дoлapa в бизнecи, cъздaвaщи paбoтни мecтa. Mapинa Фyĸcмaн, aдвoĸaт в Hю Йopĸ, ĸoятo eмигpиpaлa в CAЩ oт бившия Cъвeтcĸи cъюз, oбяcнявa, чe cлeд ĸaтo иĸoнoмиĸaтa цвъpти и пpeзидeнтът Bлaдимиp Πyтин peopгaнизиpa ĸpъгa cи oт oблaгoдeтeлcтвaни бизнecмeни, зaмoжнитe pycнaци вce пoвeчe глeдaт нa CAЩ ĸaтo бeзoпacнo мяcтo дa „нacтaнят пapитe cи, мoжe би и тexнитe cъпpyги и дeцa". Πo-мaлĸo бoгaтитe pycĸи гpaждaни пpocтo иcĸaт дa пeчeлят пoвeчe пapи, нaпpимep ĸaтo ĸaндидaтcтвaт зa пpoгpaми зa aмepиĸaнcĸa визa, нacoчeни ĸъм ĸвaлифициpaни cпeциaлиcти. Зaминaвaщитe зa CAЩ pycнaци ca чacт oт пo-шиpoĸo мacoвo изceлвaнe - ocoбeнo нa pycĸитe гpaждaни в aĸaдeмичнитe ceĸтopи и в ceĸтopи ĸaтo виcoĸи тexнoлoгии, бaнĸoвo дeлo и пpaвo. Πpeз юни Πyтин ce oплaĸa, чe чyждecтpaннитe opгaнизaции „paбoтили ĸaтo пpaxocмyĸaчĸa", зa дa ги пpимaмвaт в чyжбинa. Πpaвитeлcтвeнaтa cтaтиcтичecĸa cлyжбa пoĸaзвa cпaд нa зaминaлитe пpeз пocлeднитe двe гoдини, нo дaннитe им знaчитeлнo пoдцeнявaт oбщия им бpoй, зaщoтo вĸлючвa caмo xopaтa, ĸoитo oфициaлнo ca yвeдoмили пpaвитeлcтвoтo, чe нaпycĸaт - нeщo, ĸoeтo мнoгo eмигpaнти нe пpaвят. Ocвeн чeтвъpт милиoн pycнaци, ĸoитo ca пoлyчили aмepиĸaнcĸи визи минaлaтa гoдинa, 75 300 ca пoлyчили paзpeшeниe зa пpeбивaвaнe в EC и Швeйцapия - pъcт oт 25% cпpямo 2010 г. Бeз ocoбeни изнeнaди, нaй-пpeдпoчитaнитe дecтинaции ca Beлиĸoбpитaния, Гepмaния и Иcпaния. Moлбитe зa гpaждaнcтвo в Изpaeл oт pycнaци ca ce yвeличили c 30% пpeз тoзи пepиoд. „Πoлитиĸaтa нa Kpeмъл ĸapa oбpaзoвaнитe xopa дa избиpaт - или дa ce пoдpeдят пoд знaмeтo нa вoйнaтa cъc Зaпaдa, или дa нaпycнaт", зaяви Aлeĸcaндъp Mopoзoв, мocĸoвcĸи пoлитoлoг, ĸoйтo нacĸopo ce пpeмecтил в Гepмaния.

Отново и отново слаба руска икономика.

Невефективните политика и икономически подход на руското правителство доведоха до продължаване на свиването на руска икономика. Спадът на руския брутен вътрешен продукт (БВП) в периода януари - април 2016 година е в рамките на 1,1%, сочат данните на Министерството на икономическото развитие, цитирани от ТАСС. Сезонно изгладените данни само за април сочат, че БВП на Русия намалява с 0,1% на месечна база. Свиването на руската икономика е причинено от негативната динамика в добива на полезни изкопаеми, строителството и търговията на дребно, уточнява Интерфакс. Положително развитие обаче отчитат обработващата индустрия и селското стопанство.

По предварителни оценки на руската статистическа служба Росстат през първото тримесечие БВП на Русия намалява с 1,2 на сто. Данните на икономическото министерство на страната показват още, че спадът в търговията на дребно се забавя - през април той е в рамките на 0,2%. Месец по-рано, през март, беше от 0,8 на сто. За целия период от януари до април оборотите в търговията на дребно намаляват с 5,2 на сто на годишна база. Политическата система на Русия често е наричана "властова вертикала", при която функциите на управлението са съсредоточени в човека на върха. Затова годишното президентско обръщение на Владимир Путин е особено важно. Обръщението "не е разговор с народа", пише Андрей Колесников от изследователския Московски център "Карнеги", а набор от закодирани идеологически насоки за руския елит. Тазгодишната реч на 3 декември беше удивително смекчена, което говори за отказ от конфронтационния курс, следван от Путин след връщането му на президентския пост в Русия през 2012 година. Наистина, Путин започна със заплахата от тероризма. Както обикновено, намекна, че Америка е виновна, защото е "решила да отстрани нежеланите режими (в Близкия изток) и брутално да наложи собствените си правила", създавайки благоприятни условия за гражданска война. Той порица Турция - новия главен враг на Русия, след като тя свали руски изтребител-бомбардировач преди две седмици - заплашвайки, че търговските санкции, наложени вече от Русия, може да бъдат последвани от нови мерки. Но по-голямата част от речта беше по-миролюбива, съсредоточена върху икономиката, необходимостта страната да се подготви за ниските цени на петрола, както и към социални въпроси. Украйна не беше спомената; Крим беше засегнат само за кратко. Антиамериканизмът почти отсъстваше. Никой не очаква от Кремъл да направи рязък завой в съпротивата си срещу Запада, но промяната в тона беше осезаема. Путин може би просто усеща накъде духа вятърът. Според неотдавнашно проучване на независимия Център "Левада" 75 процента от руснаците смятат, че отношенията със Запада би трябвало да бъдат подобрени. Путин освен това може би просто преосмисля доколко разумна е по-нататъшната конфронтация с външния свят. Икономиката на Русия е в опасно положение, както той почти призна в речта си: "Ако не променяме нищо, просто ще изчерпаме запасите си, а нивото на икономическия растеж ще се върти около нулата." Икономическите трудности започват да засягат групи от населението, които обикновено са верни на руското ръководство. От средата на ноември в Русия бавно се разгръща национален протест на шофьорите на камиони. Те протестират срещу нова система от такси за превозване на тежки товари по федералните главни пътища. Възразяват и против това, че човекът, на когото се плаща да управлява системата, е Игор Ротенберг, синът на един от най-старите близки приятели на Путин - Аркадий Ротенберг. "Ротенберг е по-лош от ИДИЛ ("Ислямска държава"), пишеше върху плакат на камион в Южна Русия. Това противопоставяне между самонаетите предприемачи и системата от близки приятели в Путинова Русия има силен политически резонанс. Руските държавни медии избягваха тази история, защото не могат да заклеймят принадлежащите към работническата класа шофьори на камиони като либерални продажници или предатели. Шофьорите казват, че просто искат отговори от правителството. "Не искаме много, просто искаме разговор между нас и властите", каза пред руски блогър един от протестиращите - Александър Расторгуев. Тъкмо такъв диалог обаче властовата вертикала на Путин не може да си позволи. Въпреки че шофьорите едва ли ще получат това, което искат, техният протест е емблематичен за проблемите, развиващи се под повърхността на скочилия до небесата рейтинг на одобрение на Путин. Икономическата ситуация се влошава. Държавният бюджет за 2016 г. е намален с 8 процента в сравнение с предишната година. Реалните доходи за първи път падат при президентството на Путин. Никой руски служител не смее да подкрепи каузата на шофьорите на камиони, но опозиционният политик Алексей Навални се опита да се възползва от протестите. Още по-взривоопасни обаче са обвиненията, отправени миналата седмица от Навални и неговия Фонд за борба с корупцията срещу семейството на генералния прокурор на Русия Юрий Чайка в 44-минутен филм, разпространен в интернет. Филмът започва с кадри от церемонията по откриването на луксозен хотел в курорт в Гърция, съпроводено от фойерверки, изпълнения на руски поп звезди и посетено от руския министър на културата. После във филма се твърди, че хотелът отчасти е собственост на сина на Чайка - Артьом, и че това е само един от авоарите, придобити от синовете на Чайка чрез приватизационни сделки и държавни търгове. Чайка отрича и обвинява Навални, че изпълнява поръчка на неназован възложител. Той възнамерява да заведе дело за клевета. На свой ред Навални казва, че ще съди Чайка за клевета. Говорителят на Путин - Дмитрий Песков - отказа да коментира филма на Навални миналата седмица, като каза, че Кремъл е твърде зает с подготовката на обръщението на Путин, за да го гледа. Този надменен отговор може да е знак за напрежение в управляващия елит. Но Путин едва ли ще изостави Чайка, а предприемането на истинска кампания срещу корупцията е изключено; това би означавало разрушаване на цялата система на "вертикалата" на властта. По същата причина за Путин се оказва невъзможно да приеме съвета на тези, които настояват за либерализация на икономиката, намаляване на бюрокрацията и насърчаване на конкуренцията. Вместо това може да се наложи президентът да реши да предприеме още отвличащи вниманието ходове. Руснаците боготворят президента си, отчасти защото отново превръща тяхната страна във "велика сила", а когато бъдат попитани какво прави една страна велика, те посочват две качества: богатството и военната сила. Колкото по-малко богатство може да осигури Путин у дома, толкова повече той трябва да демонстрира военна сила в чужбина

Военните във Венецуела поеха контрола над производството на тоалетна хартия

Постоянна икономическа криза във Венецуела доведе до такава и с тоалетната хартия в страната. Производството на тоалетна хартия вече ще е под контрола на военните, съобщава Радио Голос России.

Венецуелският министър на търговията Алехандро Флеминг заяви, че „окупацията на заводите за тоалетна хартия има временен характер и съответства на всички закони“. Дефицитът на тоалетна хартия, а също и на дезодоранти, пелени, мляко и кафе се изостри в началото на май. Министърът на търговията обяснява недостига на продукти от първа необходимост с „интригите на либералите”, но независими икономисти са на мнение, че властите изкуствено занижават цените на основните стоки.  Като винаги на комунистическите икономисти винаги им е виновен някой друг. Закъсването с тоалетна хартия допълнително затруднява работата на венецуелсите. Миризмата от недобре забърсаните, немити седалища на коминистическите дейци затвудняват работата и на правителството. Комунистическите икономисти обаче се твърдят че са железни и въпреки вонята ще се справят в "намирисаната ситуация".

Притча за толерантността

По материали от The Bulgarian Times

Веднъж в червата на един човек глистите решили да се съберат на политически симпозиум. 

Първи заговорил детският глист. Той заявил на високото събрание, че прогресът няма как да бъде върнат назад и вече са минало тъмните времена, в които с глистите са се борили жестоко и безчовечно. Също така обявил, че е време окончателно да се приключи с дискриминацията на глистите в организма. Защото глобализационните процеси изискват развитие на толерантността. След това думата взела тенията. Тя изнесла доклад по историята на въпроса. Разказала, как някога съществували златни времена, в които за глистите никой не знаел нищо, та камо ли да се борил с тях тогава.

Но после дошло смутно и тъмно време, когато глистите били открити и започнали вероломно да ги тровят. Но днес никой не смее да постави под съмнение равноправието на глистите на хранене и свобода на тяхното самоопределение в организма. Да бъдат тормозени с медицински препарати и подобни мракобеснически практики нямало да бъдат повече позволени. И е нужно с всички мерки да се изкоренява глистофобията. Блокът на микроскопичните паразити внесъл предложение имунната система да бъде обявена за шовинистична, а човешките организми, нямащи глисти – изостанали и тоталитарни. Предложението веднага било единодушно подкрепено. Чернодробният метил се изказал, че е необходимо на глистите да бъде определена квота на кръвоснабдяване, в зависимост от потребностите им. Като също заявил, че е необходимо правата им да са като на главния мозък. 

След това думата взела кучешката тения. Тя заявила, че шовинизма по отношение на глистите е съвършено недопустим, тъй като нарушава съгласието в организма и води към последствия. Тя предложила да се издаде закон, забраняваш не политкоректните шовинистични изрази. Предложението било „глист“ да бъде заменено с термина „автономен човешки орган“, а вместо „паразит“ следвало да се казва „симбиотик от втори разряд“. Идеята за политкоректността била посрещната с бурни аплодисменти, преминаващи в бурни овации. Всички били изключително радостни и доволни от установения либерален порядък и веднага организирали глист — парад. Но изведнъж всички събрали се почувствали, че започнало да става студено. И храната изведнъж намаляла. И те решили да направят протестна акция срещу такава гнусна дискриминация. Но не успели. Човекът умрял. Неговият организъм не се справил с паразитите. Не понесъл натоварването. И в червата му вече нямало нито храна, нито условия. Умрели с него и глистите. Извод: Ако в човешкия организъм се развъдят глисти, то спешно е необходим препарат срещу тях, а не толерантност и борба с глистофобията и шовинизма.  Впрочем. Толерантност е медицински термин, взет от трансплантологията и означава неспособност на организма да отличава чужди органи. Това състояние са постига чрез постепенно насищане на имунната система с вещества, които я довеждат до състояние на апатия и безразличие. 

В имунологията толерантността е неспособност на имунната система да различава вируси, бактерии и прочие външни организми, както и неспособност за борба с тях.  

Толерантността е смърт…