петък, 24 юни 2016 г.

Защо Brexit‬ ще се срине в парламента

Излизането от ЕС минава през активиране на член 50 от Лисабонския договор. Но нито в член 50, нито в британските закони, пише кой го активира Камерън със сигурност няма да поеме риска да го направи собственоръчно.


Това написа в страницата си в социалната мрежа Фейсбук невироятния интелект Владимир Каролев по повод референдумът, с който "интелигентните" британците поискаха излизане от ЕС.
Пълен текст:
Така, понеже се лее безбрежно много "акъл", да припомним нещо:
1. Референдумът за ‪#‎Brexit‬ не е обвързващ - както правителството, така и парламентът могат да го игнорират напълно.
2. Излизането от ЕС минава през активиране на член 50 от Лисабонския договор. Но нито в член 50, нито в британските закони, пише кой го активира. Камерън със сигурност няма да поеме риска да го направи собственоръчно.
3. Член 50-ти ще се гласува в Британския парламент и няма да мине - съвсем демократично. Британската електорална система е такава, че поддръжниците на оставането в ЕС имат повече депутати (Лондон и Шотландия пращат непропорционално на гласовете си повече депутати).
4. Потенциалът за предсрочни избори също не е особено голям - шотландци, ирландци, младежи и малцинства са гласували да останат. А именно това са групите, които вдигат революции. 
5. Лейбъристите (левите) във Великобритания вероятно ще изчезнат и ще бъдат заместени от UKIP на Фараж. Той пък ще продължи да громи недемократичността на ЕС с право.
6. Разбира се, доколко демократично е 2%, предимно пенсионери и по-необразовани, да решат съдбата на цялото население на Великобритания за десетилетия напред - никой не може да отговори. Демокрацията има много кусури, но е по-добра от всичко изпробвано. Днес, обаче, имаме проблем с най-големия кусур.
7. Целият този цирк щеше да бъде спестен, ако Гърция беше оставена да излезе от Еврозоната и ако желае - от Европейския Съюз. Хората не сме особено рационални и лесно се поддаваме на емоции, когато взимаме решения. За да вземем относително рационално решение какво ще последва при излизане и при оставане, на нас ни трябват ясни примери и за двете. Гърция можеше, заслужаваше и желаеше да бъде такъв пример. Но очилатите чиновници в Брюксел бяха прекалено високомерни и корумпирани (Grexit щеше да фалира няколко банки, дето им дават пари), за да направят правилното нещо. 
8. Ако Великобритания наистина излезе, то това надали ще е в състав "Великобритания". Шотландия открито заявява, че ще се отцепи и това е правилно - абсурд е половин милион британски пенсионера да вземат решение, противно на желанията на шотландците. Обединеното кралство ще се свие до неузнаваемост и ако не успее да договори благоприянти условия с ЕС и бъде управлявано от някакви популисти, т.е. ако финансовият му център се премести, Великобритания ще се превърне в средно-голяма като население и икономика страна. Тоест, вече няма да е дори средна сила на международната сцена.


Хампарцумян: Тези, които гласуваха против ЕС, да се научат да берат ягоди!


Намираме се или в последната фаза на разпада на Британската империя, или в първата фаза на реструктуриране на Европейския съюз (ЕС), или на "перестройката на ЕС". Този коментар направи банкерът Левон Хампарцумян в ефира на "Нова телевизия". Той посочи, че с излизането си от ЕС Великобритания ще бъде по-слаба държава. Според Асен Агов, който също участва в разговора, сепаратистките настроения в рамките на Великобритания стават все по-ясни. Той обясни, че има решение на правителството на Шотландия да проведе нов референдум за напускане на Обединеното кралство през есента, защото шотландците искат оставане в ЕС. По-рано днес ТАСС съобщи, че "Шин Фейн" разглежда Brexit като възможност за обединение на Ирландия. Преброяването на гласовете досега показа, че Шотландия и Северна Ирландия гласуват "за" оставане в ЕС. В Уелс гласовете са за напускане на общността. И Агов, и Хампарцумян са на мнение, че европейските институции се управляват от хора без харизма. По тази причина и "избуяват" политиците популисти, които "говорят просто и разбираемо". Банкерът е категоричен, че резултатите от гласуването във Великобритания са "жълт сигнал" за ЕС, че е нужна промяна и реформа. Според него българите като цяло са проевропейски настроени, но това не означава, че са дали "празен чек" на Брюксел. 
Асен Агов посочи още, че настроенията във Великобритания всъщност са валидни за цяла Европа. Хората с ниско образование и ниски доходи не разбират какво означава глобализация.

Навиците, които ни правят бедни или богати.

В университета Браун (Brown University) е проведено едно от най-големите проучвания на финансовото поведение на човека в историята. Само за събиране и обработката на данни са били необходими пет години – общо в проучването са участвали 50 хиляди семейства (повече от 150 хиляди човека). Учените в продължение на години изследвали поведението на хората с пари и открили ясни паралели между човешките навици и това, доколко са финансово успешни. Изследователите успели да създадат списък на лошите навици, които пречат на забогатяването на тези, които все още не са го направили. На свой ред състоятелните участниците в проучването, от тези лошите навици или напълно са се отрекли, или те знаят за тях и с всички сили се борят за да им устоят. И макар това да не е лесно, има един малък, но приятен плюс: тези хора са богати. Трябва да се отбележи, че в проучването не са били включени хора, които са наследили състоянието си. Това е много по-лесно, отколкото да се забогатее от нулата. Така че учените се интересували само от тези богати хора, които са спечелили и продължават да печелят със собствения си труд.

И така- каква е разликата между бедните и богатите:


1. Втора работа 
Повечето от богатите хора (67%) правят всичко по силите си, за да имат повече от един източник на доходи. Това не са само инвестиции: хората, които нямат пари за това, най-малкото си намират втора работа. 
С това се занимават само 6% от бедните. Богатите хора не губят време – те заработват. 
И знаейки, че на едно място няма да спечелят толкова, колкото на две, те правят това и на двете. Те работят два или три пъти повече, и така имат повече пари за това, че после да направят изгодна инвестиция, да започнат бизнес или да инвестират в себе си и да научат нещо ново – което после отново води до по-високи приходи. 
2. Лотарии 
Конни надбягвания, покер, залагания в спортни игри, купуване на лотариен билет – 77% от бедните го правят редовно, и само 6% от богатите. 
Може да се твърди, че това не е някакъв особен показател, а просто бедните се нуждаят от пари, и те мечтаят за забогатяване. Но именно в това е проблемът: бедните харчат парите си с надеждата да забогатеят изведнъж, а не да заработват. 
Ако просто се спестяват всички суми, които бедният човек изразходва за тези празни и глупави опити, година по-късно ще открие, че е събрал много прилична сума.  
3. Четене и учене 
Друга много интересна статистика: 79% от богатите признават, че много по-често четат професионална литература, и всичко, което е свързано с тяхната кариера за да повишат своето професионално ниво. И макар богатите често да казват, че им липсва художествената литература, деловата има за тях приоритет. Освен, че бедните, по принцип, много по-малко четат, само 11% от тези, които четат въобще (и това е, честно казано, едно малцинство), четат професионална литература. По-голямата част от бедните хора четат единствено за удоволствие. Вие ще кажете, че няма нищо лошо в това, и ние сме съгласни. Само че по-късно не се оплаквайте от бедност.
4. Разходи 
Оказва се още, че за разлика от бедните, богатите хора никога не купуват неща, които не са им по джоба. Ще се изненадате, но и за богатите постоянно възникват такива проблеми. Така например, бедният ще си купи, например, много скъп телефон, въпреки че има телефони, които са по-евтини и ще му се наложи да вземе заем или да похарчи пари, които не са за това, а след това дълго ще си отказва по-належащи неща, отколкото висока резолюция на екрана на скъп телефон. 
 А богатият, без значение колко би искал, да речем, много скъпа кола, никога няма да я купи, ако ще трябва да вземе заем или да си отказва нещо друго. 
Богатите хора купуват по-евтини коли.
5. Бюджет 
И между другото, за харченето като цяло. 84% от богатите хора строго следят техния бюджет и правят всичко възможно да не излизат извън него. Те решават предварително колко и за какво да харчат, и редовно правят преглед на разходите си. Те никога не се сблъскват с такъв проблем, с който мнозина се сблъскват в края на всеки месец: какво се е случило с парите? Те знаят точно за какво са изразходвани.  А сред бедните, онези които внимателно следят разходите си, са само 20%.  Другите, след като платят наема и сметките, просто пилеят останалите пари, без да се замислят за какво точно и колко харчат.
6. Спестявания 
Само 5% от бедните редовно заделят 10% от месечния си доход. 20% не заделят практически нищо. Основната причина се крие във факта, че същите тези 10% на бедните им изглеждат толкова незначителна сума, те не мислят, че е важно да я заделят. Други отдават това на факта, че ще им бъде трудно да живеят, без да изхарчат тези 10%.
Първият аргумент е глупав, защото, колкото и малко да можете да заделятe, ще имате спестявания. Ако не се заделя нищо, то и спестявания няма да има изобщо. Вторият аргумент е несъстоятелен, тъй като, без значение колко малки са доходите ви, вие определено можете да живее, ако се намалят с 10%. 
И имайте предвид: 93% от богатите хора заделят редовно. 
Без значение колко. Основното нещо е : Редовно.

четвъртък, 23 юни 2016 г.

Г7: Шокът от излизането на Великобритания от ЕС може да усложни световната икономическа среда

Министрите на финансите на Г7 и управителите на централните банки на седемте най-развити индустриални държави направиха предупреждение на срещата си в Япония, срещу рисковете за излизането на Великобритания от Европейския съюз върху без това отслабналата световна икономика. Нераснала е несигурността с геополитическите конфликти, тероризма, вълните от бежанци, а шокът от евентуално напускане на Великобритания от ЕС ще усложни още повече световната икономическа среда, се посочва в публикувания от японските власти документ. Като цяло се смята че желанието за напускане на Е.С. от алнгличаните е продиктувано от намеса на проруски партии, целащи максималното дестабилизиране на запада.
Британският министър на финансите Джордж Озбърн предупреди още, че ще е извънредно трудно в случай на Brexit Великобритания да преговаря за ново търговско споразумение със страните от ЕС, както и с десетките неевропейски държави, свързани с Европейския съюз. Достатъчно е да се говори с министрите на финансите на Франция, Германия и на други европейски страни, за да се разбере, че ако Великобритания напусне ЕС и иска да има достъп до единния пазар, те ще трябва да плащат в бюджета на ЕС, да се съгласят със свободата на движение на лицата и всичко това без да имат думата при воденето на тази политика. Седемте страни участнички предупредиха, че излизането от ЕС няма да е нещо добро за Великобритания. То ще има тежки последици не защото ще сме лоши с Великобритания, а защото такава е неумолимата икономическа логика, каза френският финансов министър. Британските граждани ще решат на референдума на 23 юни дали страната им да остане или не членка на Европейския съюз. Решението от референдума не е задължително, но  ще се проведе лобиране за прилагането му, каквото и да е то.

петък, 10 юни 2016 г.

Спад на износа на стоки, увеличаване на износа на работна ръка.

Увеличената емиграция на български граждани в работоспособна възраст, към икономически силни страни е съпътствана с друго, също толкова тревожно явление, а именно намаляващия износ на стоки.  През първото тримесечие на годината общият износ на България отчете спад.През април понижението се задълбочава и вече е 4%. Това се дължи изцяло на продажбите към трети страни, които са се свили с 13.8%, показват данните на НСИ. Негативният ефект идва от вече не толкова големите търговски партньори на България като Турция, Китай и Русия. Допълнителни фактори са ниските цени на петрола и сравнително силното евро, което прави експорта на държавите от ЕС по-неконкурентен. А и очакванията на икономистите са през тази година приносът на износа като двигател на растежа да отслабне доста. Има и добра новина е. Експортът към ЕС, който е основен пазар на българските стоки, продължава да се увеличава, изритвайки руския пазар към дъното, където би трябвало и да му е мястото. Увеличават се и продажбите на машини и готова продукция, които са стоки с доста висока добавена стойност за икономиката.

Негативните тенденции логично са от страни които не са в Европейския съюз.


През месец април износът към трети страни намалява с почти 31% на годишна база. Това е трети пореден месец на понижение от началото на годината. Спадът продължава да се задълбочава, но не е изненада, тъй като прогнозите за затруднен експорт към тези дестинации заради икономически проблеми и конфликти бяха направени по рано. Така за първите четири месеца износът към най-големия пазар на България извън ЕС - Турция, намалява с почти 19%. Спад има и към останалите два основни партньора – Русия и Китай. Другата причина за отчетеното понижение на стойностния обем на износа към държави извън ЕС са ниските цени на горивата и на суровините. Статистиката засича значително намаление на продадените стоки към Гибралтар и Сингапур. Двете държави внасят основно горива от България, което донякъде е логично, предвид факта, че са международни пристанища с по-либерални данъчни режими и много корабособственици предпочитат да зареждат оттам. Спад има и при продажбите на цигарени изделия. Тук най-големият ефект би трябвало да е заради преустановения износ на "Булгартабак"към региона на Близкия изток. По информация на "Капитал" от този пазар идват около 80% от приходите от експорт на фирмата, а пазарите са Сирия, Иран, Турция.  Износът за трети страни зависи и от курса на еврото спрямо долара. Слабата щатска валута директно удря валутите на основните ни контрагенти извън ЕС. Според анализатори, ако те могат да заменят нашите стоки с други, по-евтини, го правят. Затова и периодите, в които имаме засилен експорт, приблизително съвпадат с тези, в които еврото спада спрямо долара - от началото на годината обаче то поскъпна спрямо долара.

Секторите които се справят добре са конкурентните


Важна новина е, че износът към основния ни пазар - ЕС, продължава да расте - с 4.3% за първите четири месеца. Подробния анализ по държави и стокови групи се оповестява от националната статистика с един месец закъснение. Към март основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Обединеното кралство. Централните банки на двете най-големи икономики в еврозоната - Германия и Франция, обаче вече намалиха прогнозите си за годишния им икономически ръст. Причината е по-слабото външно търсене, което ще се отрази на износа, въпреки че банките отбелязват, че поне вътрешното търсене се оживява. Все още не е ясно дали и как това ще се отрази и на търсенето на българска продукция към еврозоната.  Към март българският износ на машини и оборудване, както и на готови продукти расте както за Европа, така и за трети страни. Подобни сделки носят по-голяма добавена стойност за икономиката, а и са доста по-малко зависими от валутни и ценови флуктуации.