петък, 20 май 2016 г.

ШОК .. Масово самоубииство на кубински комунисти.

Вчера по обяд над 40 комунисти на възраст межди 78 - 90 години в Куба, сложиха край на живота си. В оставените от тях предсмъртни писма като най важен мотив е посочено съсипването на комунизма ор собствените му лидери, както и особено вредното влияние на руската страна. На почитната възраст на която са те са стигнали до извода че цялата колмунистическа революция е огромна грешка която е съсипала страната им и позволила на тогавашния СССР да се възползва за постигане на собствени цели. Осъзнаването на тежестта на тази отговорност е накарала тези хора да вземат това крайно решение.
През 1953 г. 120 въоръжени атакуват казармата Монкада. Фидел Кастро е осъден на 15 години затвор, но скоро е амнистиран. Фидел Кастро отива вМексико и там заедно с Ернесто Че Гевара организира въстание. През 1956 г. въстанието търпи поражение, Фидел Кастро обаче успява да реорганизира въоръжените си отряди и продължава борбата. Корумпираната система на Батиста е подържана от САЩ. Тесен кръг от богати властимащи изнасят кубинското национално богатство в САЩ. Фидел Кастро е приет с резерви и от Хрушчов поради несъгласието си със сталинистките форми на управление в СССР по това време. Към 1 януари 1959 г. цялата страна вече е на страната на Кастро, Батиста тайно емигрира в чужбина, изоставяйки Куба, намираща се в състояние на гражданска война. Фидел Кастро става министър-председател. Започват национализациите. Хиляди едри собственици на селскостопански земи бягат в чужбина с капиталите си. Изнесени са големи количества културни ценности и златни предмети. В Куба започва период на комунистическа диктатура, поддържана от СССР. 
Правителството на САЩ налага пълна икономическа блокада на „Острова на свободата“ и финансира кубинската опозиция на територията на САЩ. През 1961 г. опитът на диверсионна група от 1400 наемници, въоръжени от САЩ с цел да свалят от власт Фидел Кастро в „Залива на свинете“ завършва с провал. Не се сбъдва замисълът на ЦРУ чрез прехвърлянето на латиноамерикански наемници на кубинска територия, водени от американски съветници, да се създаде ръководено от САЩ „съпротивително движение“, което впоследствие да поиска военна намеса от Вашингтон за сваляне на Фидел Кастро. Този случай е в основата на Карибската криза, поставила на карта мира на планетата. Президентът на САЩ Кенеди, под въздействието на внушителната военноморска армада на СССР до кубинските брегове, респектиран от опасността да предизвика III световна война, се отказва от намеренията си за военен метеж на острова.
Подобен сценарий е разигран и в Панама, където с пряка военна намеса е ликвидирана народно-демократичната власт на тази страна, заменена от определени във Вашингтон хора. На 1 май 1961 г.Фидел Кастро обявява народно-демократичния характер на кубинската революция. Започва национализация. Въвеждат се социално-ориентирани реформи: гарантирано право на труд, безплатно образование и здравеопазване, преференциални заеми при закупуване на земя, платен отпуск при болест и др. Под ръководството на Ернесто Че Гевара се правят първите стъпки за създаване на промишленост в тази бедна карибска страна. Провежданите до момента избори за държавни органи недвусмислено показват пълното одобрение на кубинците на проведените реформи и политическата система на Кастро. Ернесто Гевара е всепризнат национален герой на Куба.
След разпадането на СССР и прекратяването на помощта от социалистическите страни Фидел Кастро е принуден да въведе реформи и ограничения като купонна система, строг контрол на търговията със стоки за потребление и енергоресурси, икономически ограничения. Тези реформи не засягат определени социални среди като инвалиди, майки с деца до 3 г., пенсионери, изкупните цени на захарната тръстика и др. Поради икономическата блокада чуждите инвестиции са невъзможни за Куба.
На 31 юли 2006 г. Фидел Кастро се оттегля от власт по здравословни причини. Здравословното състояние на Фидел Кастро е добро за годините му. Днес Кастро продължава да е политически активен. С огромната си ерудиция той е уважаван събеседник и съветник на политическите дейци от много латиноамерикански страни.
На 24 февруари 2008 г. Националното събрание на страната избра за президент Раул Кастро.
На 17 декември 2014 г. президентът на САЩ Барак Обама и председателят на Държавния съвет на Куба Раул Кастро обявяват възобновяването на дипломатическите отношения между двете страни, прекъснати през 1961 г.

събота, 14 май 2016 г.

В САЩ счупиха рекорда за работещи възрастни хора

Вече почти 20% от американците на възраст 65 и повече години работят, според най-новите данни на американската служба за трудова статистика, информира Bloomberg, цитирана от БТА. Това е най-големият дял работещи възрастни хора от началото на 60-те години. Тъй като периода 1946-1964 година, се характеризира се със силна раждаемост, точно сега достига пенсионна възраст, САЩ имат най-много работещи възрастни граждани в историята си. Помолени да опишат плановете си за пенсиониране, 27 процента от американците посочват, че ще "продължат да работят възможно най-дълго", установи проучване на Управлението за федерален резерв (УФР) от 2015 година. Други 12 процента заявяват, че изобщо не планират да излязат в пенсия Bloomberg изброява няколко причини, които обясняват този феномен
Нужда от пари
Според изследване на Трансамериканския център за пенсионни проучвания 60 процента от анкетираните посочват, че печеленето на пари е поне една от причините да се пенсионират по-късно от планираното. Почти 50 процента отбелязват, че финансови проблеми са основната причина да работят след 65-ата си година. Финансовата криза, и предшествалият я крах в технологичния сектор, заличи пенсионните спестявания на някои от представителите това поколение.

Харесват работата си

Сред анкетираните 36 процента твърдят, че работят след 65-годишна възраст, защото харесват работата си искат да останат свързани с нея. Образованието определено оказва  съществено влияние. Хората с колежанско или университетско образование предпочитат да работят до по-късно спрямо получилите само училищно образование, според изследване от 2013 година. От 1985 г. относителния дял  на по-възрастните американци с колежанско образование се е утроил до около една трета от хората на възраст 60-74 години.

Работодателите вече искат да имат по-възрастни работници

При безработица от 5 процента в САЩ, най-ниската от 2008 година, работодателите имат стимул да се грижат за щастието на по-възрастните си работници, тъй като може и да не успеят да намерят други на тяхно място. С повече обучение тези умели, опитни служители са станали по-ценни за работодателите. През 1985 г. работниците са получавали най-големи заплати през 40-те си години. До 2010 г. възрастта на получаване на най-голям доход се измества от 40-те към 50-те години. Работещите от всички възрастови групи над 50 години печелят повече, отколкото 25 години по-рано. Трудещите се в края на 60-те си години получават дори с 30 процента повече. Работниците под 50 години пък печелят по-малко, отколкото са печелили по-рано.

Възрастните американци са по-здрави и живеят по-дълго 

Н такава възраст повечето американци имат повече време да правят каквото си поискат. С увеличаването на средната продължителност на живота по-дългата кариера не означава непременно по-малко време в пенсия. Най-много се повиши дълголетието на състоятелните, образовани хора, но дори най-слабо образованите американци живеят няколко години повече от родителите си преди десетилетия. Има дори някои доказателства, че работата всъщност може да подобри здравето на възрастните хора, макар изследвания да са установявали и обратното.

Може би пенсионирането не е толкова забавно

Трудно е да се обясни защо американците вероятно се наслаждават по-малко на златните си години, но именно това бе установено миналия месец от проучване на американски институт.
Може би става дума за решение за удължаване на трудовия живот, което хората вземат заради примера на околните. С все повече хора от поколението на "бейби бума" достигащи пенсионна възраст, става все по-нормално да се работи на възраст над 65 години, посочва Торстен Сльок, икономист на Deutsche Bank.  Сега 20 процента от възрастните американци работят и мисля, че този дял само ще продължи да се увеличава, допълва той.

вторник, 3 май 2016 г.

Министър Горанов отряза привилегиите за ветераните от войните

Приетите на първо гласуване без нито един против и въздържал се поправки в Закона за ветераните от войните получават между двете четения убийствено становище от министъра на финансите Владислав Горанов, съобщава otbrana.com. На практика народните представители казват „Да!", но министърът, от когото зависят парите, посочва „не подкрепяме приложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните". Така слага черта на надеждите на около 3 хиляди останали живи фронтоваци у нас, които са над 90 години, за по-добър социален и здравен статус. В становището на Министерството на финансите се отхвърля заложеното в проекта отпадане на предоставянето на лекарствени продукти по списък, утвърден от здравното ведомство, т.е. ветераните да ползват лекарствата без сега съществуващото ограничение. Министърът смята, че така ще се създадат предпоставки за злоупотреби и ненужно изписване на лекарствени средства, т.е. няма доверие в лекарите. Освен това, той е сметнал, че ако се удовлетвори желанието на фронтоваците, разходът по това перо ще се увеличи два пъти. Тук сметката е много интересна и най-малкото необективна. Тя се основава на две допускания. Първото е, че средната стойност на лекарствените продукти на един ветеран за един месец е 62 лв. Второто - по данни на социалното министерство, респективно на Агенцията за социално подпомагане, за лекарствени продукти и дентална помощ през 2015 г. са заплатени 2,6 млн. лв. Изводът е, че ще бъдат необходими още 2,6 млн. лв., като се допълва, че тази оценка е подценена, с оглед на стойността на новите медикаменти. Защо сметката на финансовия министър е меко казано необективна? Защото не е поискал справка от Националния осигурителен институт, за да види колко са били ветераните от войните през последните години, включително през 2015 г., какъв е процентът на смъртност при тях, как той расте и други такива статистически данни, които правят допусканията в становището нереални. Или подбрани преднамерено, за да се отхвърли проектът по финансови причини, което е учудващо, след като се отнася за хора, които преди 71 и 72 години са изпълнили своя дълг пред държавата, рискувайки собствения си живот. В становището се посочва, че сметката е направена за 3500 ветерани, колкото бяха към 31 декември м.г.. В момента те са много по-малко. Дано са живи и здрави, но колко ще бъдат след влизането на промените в сила?! И не е ли морално държавата да направи този последен жест на своите войници! Същият подход финансовото министерство прилага и по отношение на предложението достъпът до медицинска помощ на ветераните от войните да бъде без ограничения. Тук аргументите не са само в милионите от рода на 12-13, а и в притеснението, че НЗОК трябва да промени редица нормативни документи, а лекарите щели да се натоварят допълнително. Министър Горанов е изчислил, че ако се даде право придружител да пътува безплатно с ветеран във вътрешно-градския и междуселищина транспорт и се предоставят една или две безплатни карти за общинските и областните ръководство на съюза за обслужване на ветераните, държавният бюджет трябва да отдели около 1 млн. лв. Общата финансова прогноза в становището е, че ще бъдат необходими около 15 млн. лв., при наличие на 5 милиона в бюджета на Министерството на труда и социалната политика, респективно на Агенцията за социално подпомагане и в бюджета на Министерството на здравеопазването за тази категория лица за една година.