вторник, 26 август 2014 г.

"За" и "против" рязкото увеличение на заплатите в България

Последните 24 години са години за България са години на преход. Преход на много неща от едно в друго. Преход на ляво управление в дясно управление, преход от социализъм към капитализъм, преход от България към запада и др. Като че ли единственото статично нещо остана размера на доходите в България. Винаги ниски, спрямо абсолютно всички страни в Евросюза и спрямо очакванията на българите, те принудиха много хора да потърсят късмета си в други страни, обезвериха голяма част от народа и дори накараха някой да прекрачат границата на закона. На няколко пъти се заговори за рязко и принудително увеличение на доходите, но тази идея не намери подкрепа у представителите на работодателите в България, въпреки че продължаваха и сега продължават да губят кадри и да снижават нивото на продукцията си. Българският бизнес така и не намери връзката между по добрите доходи и собствената си печалба. И все пак нека си представим че работодателите  в България имаха елементарната визия на колегите си от запада и съответно доходите се вдигнат рязко със 100 % рязко и от веднъж. Какво би се случило?

 Какво би се случило? 

На първо място всички, без изключение биха били адски щастливи. Щастието на българина в повечето случай се изразява в харчене на пари, ако ги има, както е в хипотетичната ситуация. Българина, когато пазари, все още много силно се влияе от т.нар. български произход на стоките, които в много случай наистина са по-качествени от кокурентните такива. Излиза че по големият приход би генерирам по-големи обороти на същите тези бизнесмени. Парите се завъртат и провокират покачване на цените на някои стоки. Въпреки това не може да се каже че българина няма да повиши стандарта си, все пак по малко ще купува вносните китайски и турски ментета и съответно българският бизнес ще започне да се наема сериозно. за пълното завъртане на парите ще е нужна около година, н през тази година ще се намали драстични изтичането на качествените кадри и ще се повиши разко и конкуренто споспбността. Българина не иска да емигрира а му се налага. Българина е човек с много заеми към всякакви институции, сумите на лихвите по заемите се определят от това колко е сигурен пазара, а несъмнено с повишени доходи българина ще е по сигурен платец, което пък би позволило да се намалят лихвите. Това би довело до освобождаването на още ресурс който да бъде вкаран в български стоки и от там в българско производство. Икониомическият растеж би сил положителен, което ще позволи на българина да създаде деца, а те както знаем са бъдещата работа сила на нацията и работодателите. Народопсихологията на българина позволява да се постигне растеж на цялата икономика посредством повишаване на възнаграждението за труд. българина харчи и все още предпочита родното, ако разбира се може да си го позволи. Както и да го погледнем излиза че работодателите съзнателно спират растежа на доходите а от там неизбежно и възпроизеждането и добруването на хората. Това няма начин да не се отрази и на тях, както и на наследниците им

Икономически аспекти на конфликта в Украйна

Задълбочаващата се криза  в отниошенията на Украйна и Русия е постоянно в полезрението на политици и медии, естествено с гео-политическите и социалните си измерения. За Българиа най важни биха били икономическите последствия. 
Какво може да очакваме в икономически план: ако не се нормализират нещата (и то скоро): високи цени на газ, въглища и други горива, високи цени на храните, забавяне на растежа и загуби за много предприятия и цели сектори (вкл. в България). В същото време проблемата ситуация би могла да донесе и много ползи на България ако съумеем да се възползваме

Руският пазар

Задълбочаването на кризата и санкциите срещу Русия ще доведат не само до нов „студен“ или „хладен“ политически фронт, но и до значим ефект върху редица пазари. Наложените от Русия контра санкий може допълнително да ощетят ЕС и САЩ, като ефектите ще са най-силни точно върху икономикита на страни като България. Естествено и руският пазар ще понесе удар. Всички вносители и износители в Русия – също. Русия е основен доставчик на редица горива и суровини – ефектът от нарастване на цените би бил тежък върху възстановяващата се икономика на Европа и САЩ. Икономически, нищо положително не може да се очаква и за България – преките и косвените ефекти могат да бъдат значителни както за отделни промишлени производители, износители към Украйна и Русия, така и за цялата икономика. В очакване сме да видим как Европа ще компенсира загубите на страни като България от толкова, неизбежно крайната позиция по проблема. 

Разбира се могат да се търсят и други икономически ефекти от тази криза. България може да  се бори и за част от пазарите и на оръжие тъй като Украйна е голям износител, четвъртият по големина в света за 2012 г., по отношение на конвенционални оръжия - това има и политическо/гео-стратегическо значение. 
България зае своята позиция на партнйор коректно, ноочертаващите се последици за малката и нестабилна икономика са таива че явно ще се наложи да потърсим спешно компенсация за получините щети.   На първо място трябва да се види интересът и последиците за България. Вторията фактор които влияе трябва да повлияе на преценката следва да е положителния изход за украинците. Украинците трябва да могат да живеят така както искат и всеки, който се меси в този конфликт трябва да работи за това .  Споменахме за някои от тях, но едно бързо допитване до фирмите с търговски отношения с Украйна и Русия веднага ще даде директна информация и евентуални насоки, за минимизиране на ефектите върху българската икономика. 

Храни

Украйна е вторият по големина износител на зърно в света. Този износ се осъществява основно през Севастопол и Одеса. Един сериозен конфликт ще има последици както за производството така и за износа на зърно от страната. Експерти вече очакват до 15%-16% по-ниско производство на зърно в Украйна за сезон 2014-2015. А от началото на годината индексът на зърното на International Grain Council се е покачил с над 6% (имайки предвид, че износът от Украйна продължава). И това на фона на очаквани ниски добиви в други страни производители (напр. САЩ очакват дори 10 годишно дъно), наводнения в Европа, суша в Бразилия и т.н. 

Природен газ

През Украйна минава голяма част от износа на руски природен газ за Европа (вкл. за България). Един конфликт, под каквато и да е форма, отново ще постави под риск доставките за част от Европа (Газпром вече обяви отмяна отстъпката в цените на газта за Украйна от 1 април 2014 г.). Да не забравяме, че „цената“ на евтиния газ за Украйна бяха руските бази в Крим (сега може и да няма нужда от разрешение на Украйна). Относително топлото време и Сверен поток намаляват ефекта и риска за доставките, но няма как един такъв конфликт да не даде отражение върху доставките и цените на газта. Освен това, евентуално „застудяване“ на взаимоотношенията между Запада и Русия (вкл. като санкции и др.) допълнително ще изостри проблема с горивата и техните цени. 
Ефектът върху България: освен очевидните върху бита - проблемни доставки за много промишлени предприятия (особено тези, които използват газ като суровина, а не като гориво). Естествено големи проекти като Южен поток (както и АЕЦ Белене) ще бъдат поставени под въпрос.

Въглища и метали (вкл. руда)

Украйна и Русия са едни от най-големите производители и износители на въглища, метали (вкл. руда) в света. Конфликтът ще доведе до ограничаване на предлагането и съответно повишение на цените и на тези суровини. И ефектите вече се усещат – 12% увеличение на цената на въглищата според infomine.com:

Туризъм

Особено в последните години България разчитадоста на руски и украински туристи. Всеки конфликт и неговото ескалиране ще доведат до неизбежен отлив на туристи и загуби по веригата за много туристически предприятия. Естествено, косвените ефекти ще са негативни и върху свързаните индустрии и бюджета. Като пример, за 2012 г. украинските туристи в България са били над 250 хил.
Украинският дълг
Украйна трябва да изплати около 13 млрд. долара до края на 2014 г. и още около 16 млрд. долара до края на 2015 г. Според IMF (Лагард), в момента Украйна има нужда от около 35 млрд. долара нов заем. Русия изяви желание да подкрепи Украйна, бз да са ясни условията при които ще се случи това. Европа също отправи предложение което изглеждаше колебливо и пълно с условия. Евентуален банкрут на Украйна ще задълбочи и радикализира проблема политически и гореописаните потенциални ефекти ще станат все по-реални.

Последствия


Последствията от този толова неприятн конфликт са трудно предвидими. Все пак ако трябва да се направи предположение, вероятността да са негативни за България, малко по-голяма от верятността за полочителна развръзка. Рязко покачване на цените на храните в глобален мащаб и съответно и в България. Имайки предвид крехкият баланс с цените на храните в много развиващи се страни (напр. в Азия, Южна Америка, Африка), украинският конфликт може да доведе до серия от вторични проблеми из целия свят. Контрамерките наложени от страна на Русия от своя страна, могат да шредивикат спиране на износа за Русия на храни и съответното падана на цената им в Бългрия. Липсата на определени храни заради съсипаната икономиа на Украйна от своя страна може да отвори пазари за които българските бизмесмени да се борят. Ако от своя страна Украйна се реши на стъпката да спре кранчето на горива за Европа, това би създало всеменен хаос и бо направило проекта "Южен поток" буквално безценен. По продължителната липса на газ би стимулирала добива на шистов газ и използването на възобновяеми енергийни източници. На пазара на оръжите Украйна най-верятно ще намали своя дял, което предвид увеличаващите се въоражени конфликти в света

неделя, 17 август 2014 г.

Платеното самоотравяне и "ползите" от него

Нито една индустрия не нанася повече вреди на човечеството от цигарената. 

Въпреки различните държавни програми, коитоимат за цел да изкоренят тютюнопушенето, повече от 250 милиона деца по света в бъдеще щеумрат от цигарите, пише Frugaldad.com. 

В днешни дни коло 46% от мъжете и 32% от жените в България са редовни пушачи. От изследване през 2007 година. Според последните изследвания на Евробарометър и Евростат пушачите са много по-малко, общо около 39% мъже и жени. Това нареджда България на второ място по тютюнопушене в Европа след Гърция. В България има тютюнева индустрия, която винаги използва манипулативни техники, като по този начин „зарибява” много българи. Политиката на ЕК и ЕС е все по-малко да се пуши, да се ограничава територията на пушачите. В тютюневия дим има над 4800 химически вещества, 69 от тях са канцерогенни, те убиват човешкото тяло”, посочи експертът. Тя отбеляза, че хората, които са по-бедни, с по-нисък социален статус пушат повече. „Една от причините е, че те не са добре информирани за вредните последици от тютюнопушенето. Другата причина е, че при тях митовете по-бързо се вкореняват”, допълни Вилия Великова.



Пушенето е твърде скъп навик 

Освен че са вредни заздравето, цигарите могат да струват на човек,който пуши по кутия на ден, между 1 000 и 2000лв. годишно, в зависимост от предпочитаната марка. Тези пари биха могли да бъдат използвани заизплащане на задължения, за почивка или простода бъдат сложени в банката.

Вижте някои факти за това как цигарената индустрия отравя човечеството

20 ръководители във Philip Morris са отговорни за производството на най-малко 180 млрд. цигари годишно. Това означава, че всеки от тях е отговорен за 9 млрд. цигари, което е достатъчно като количество, за да бъде напълнена близо 7 пъти кулата на Биг Бен в Лондон. В рамките на 30-годишната си кариера всеки от тези ръководители е отговорен за преждевременната смърт на 664 500 души. Това е равносилно на избиването на цялото население на Сиатъл например. Всяка година в света се пушат по 5.5 трлн. цигари, което означава, че на всеки човек в света се падат по 790 цигари годишно. Количеството е повече от два пъти по-голямо в сравнение с произведените 2.1 трлн. цигари в световен мащаб през 1960 г. Потребителите в САЩ са похарчили 90 млрд. долара за тютюневи изделия през 2006 г. Сумата е 15 пъти по-голяма от бюджета на най-голямата лаборатория за проучване на рака в страната. Тютюнопушенето е най-голямата причина за предотвратяема смърт в САЩ. То убива повече американци от СПИН-а, алкохола, катастрофите по пътищата, убийствата, наркотиците и пожарите взети заедно. 


През тази година цигарите ще оставят 31 000 деца без бащи. 85 бащи ще умират всеки ден.  

Около 70% от пушачите казват, че искат да откажат цигарите, но само 4.7% ще успеят. 
През 2006 г. цигарените компании са похарчили 12.6 млрд. долара за реклама само в САЩ. Сумата е 100 пъти по-голяма от средствата, които страната планира да похарчи за кампании срещу тютюнопушенето през тази година. 
Тютюнопушенето сред тинейджърите се е увеличило с 10% през последните 10 години. 

Финансовите параметри на Philip Morris International за 2010 г. накратко:
Приходи – 27 млрд. долара 
Печалба – 7.3 млрд. долара 
Марж на печалбата – 26.7% 
През 2008 г. Луис Камилери, председател и главен изпълнителен директор на Philip Morris, е заработил 32 млн. долара. През същата тази година 39.8 милиона американци са живели под прага на бедността. Китай съставлява около 40% от световния пазар на тютюневи изделия. Годишно в страната умират 730 000 души от болести, свързани с тютюнопушенето. Броят на хората, които умират от болести в резултат на пасивното пушене, възлиза на 100 000 годишно. Ако бъдат включени разходите за здравеопазване, цигарите в САЩ струват на пушачите средно 11-12 долара на кутия. За хората, които пушат по кутия на ден, това се равнява на 3 800 долара годишно, или 190 000 долара за целия живот. Сумата е достатъчна човек да си купи Porsche 911 Turbo от 2011 г. за пенсионирането. Пушачите в България могат да се замислят върху тези цифри. Пет компании контролират 85% от световния пазар на тютюневи изделия. Най-големият производител на цигари в света China National Tobacco контролира 32% от пазара. Тези пет компании имат повече от 330 млн. клиенти, което е повече от населението на САЩ.


Какво е значението на смъртоносния навик в икономкически аспект.


За България последните години ролята на акцизите върху цигарите за попълване на приходите в държавния бюджет, става все по-значима. За последните 8 години – в сравнение с 2005 година - държавата облага тютюневите изделия с около 1.2 млрд. лева повече. Това се казва в основни изводи от "техническа бележка" на "Индъстри Уоч" по бюджетната процедура за 2014 година и приходите от акцизи върху тютюневите изделия. За 2013 г., акцизите върху цигарите са донесли около 6.5% от общите постъпления в бюджета. Ето защо политиката по определяне на акциза, ефективността на митниците по събиране на приходите и предотвратяване на контрабандата, както и създаването на цялостни благоприятни условия за бранша са от изключителна важност за гарантиране на стабилни държавни финанси.
"Пазарът на тютюневи изделия и основно цигари е от изключителна важност за фискалната политика на страната. Това се дължи на политиката на Европейския съюз за високо облагане на потреблението на тютюневи изделия с оглед ограничаване на консумацията. Част от тази политика е въвеждането на високи нива на акцизите, които, заедно с данъка върху добавената стойност, вече съставляват повече от 80% от крайната цена на продукта. Приходите от акцизи са важна част от приходната страна на бюджета. По данни за 2012 г. и прогноза за 2013 г., те допринасят за около 18% от данъчните и 14% от общите приходи. От своя страна, облагането на тютюневите изделия заема близо половината (около 44%) от всички приходи от акцизи. Така според предварителните разчети акцизите върху цигарите трябва да донесат около 6.1% от общите приходи през 2013 г., или около 2.3% от брутния вътрешен продукт на България", се посочва в доклада.
В условия на изоставащо изпълнение на някои ключови данъчни приходи (един от основните мотиви на правителството за актуализация на бюджета), акцизите върху цигарите все пак запазват ролята на си на предвидим и надежден източник на средства за бюджета. За полугодието са събрани 818 млн. лева, като все пак има минимален спад от 1% спрямо миналата година. Негативната динамика на приходите от акцизи през първите шест месеца на настоящата година отново напомня за структурните предизвикателства, пред които е изправен тютюневият отрасъл, и които трябва да бъдат отчетени като фискални при изработването на държавния бюджет за настоящата 2014 година.
Данните на Министерството на финансите към месец юни показват, че изпълнението спрямо годишния разчет е 46,8% при 48,9% за същия период на миналата година. Изостават приходите от акцизи, ДДС, данък върху доходите на физически лица, корпоративни и други данъци заедно с приходите от осигурителни вноски.Експресните оценки на НСИ показаха, че потреблението се забавя през второто тримесечие на 2014 г., което допълнително затруднява прогнозите за постъпленията от акцизи до края на 20134г. 
Размерът на данъчните постъпления по републиканския бюджет към 30.06.2013 г. е 46.5% от планираното изпълнение на разчетите по Бюджет 2013 г. Приходите от косвени данъци също изостават, нараствайки с 3.8%, което е по-малко от предвидения 8.5 % ръст за годината. През първото полугодие на 2013 г. постъпленията от акцизи са с 1.3% или с 23.3 млн. лв. по-малко в сравнение с първата половина на 2012 г., докато в Бюджет 2013 е заложен ръст от 4.4% за цялата 2013 г.
През първото полугодие на текущата година се наблюдава спад на постъпленията от акцизи върху тютюневите изделия (с 11.6 млн. лв. спрямо шестте месеца на 2012 г.) до 818 млн. лева. Приходите от акцизи върху тютюневите изделия намаляват с 1% през първите шест месеца на 2014 г. . Спадът през 2014 г. е още по-съществен спрямо първото полугодие на 2009 г. – с 42 млн. лева или близо 5%. Въпреки известното влошаване на събираемостта през 2014 г. тютюневите изделия се утвърждават като относително стабилен приходоизточник, носейки 45% от акцизите в бюджета през първите шест месеца на всяка от последните 3 години. Присъединяването към ЕС задължи България да увеличи значително акцизите. Това стана на два "шока" - през 2006 и 2010 г. Заедно с това се отне възможността на правителството да налага по-ниски акцизи на по-евтините цигари българско производство спрямо по-скъпите вносни марки. Разликите в цените между "евтини" и "скъпи" цигари се стопиха. В периода 2009-2010 г. икономическата криза, ръстът на безработица и по-високите цени рязко свиха легално продаваните обеми цигари. Същевременно, това направи контрабандата стана все по-изгодна поради повишените потенциални печалби. Така ставките са все по-високи, но реално обложените цигари свиха обема си спрямо периода до 2007-2008 г. Средната ефективна акцизна ставка се повиши около 4.6 пъти за периода 2005-2013 , което доведе до 3.3 пъти ръст на средните цени на цигарите за периода от края на 2004 до момента, при положение, че инфлацията за този период е около 50%. Влизането в ЕС задължи правителството да увеличи облагането, като двата "шока" през 2006 и 2010 г. допринасят в значителна степен за промените. В периода 2009-2010 г. икономическата криза, ръстът на безработица и по-високите цени рязко свиха легално продаваните обеми цигари. Същевременно, това направи контрабандата стана все по-изгодна поради повишените потенциални печалби. В сравнение с 2008 г., държавата събира около 7% повече приходи, при 45% (близо наполовина) спад в обема на обложените цигари в продажба, като тежестта на облагане нарасна за този период 2 пъти. Изискванията за нови увеличения на минималните акцизи ще наложат допълнително нарастване на продажните цени, като делът на данъчната тежест от крайната цена ще се разшири от сегашните около 83%.
Още през 2011 г. нова директива на ЕС предвижда значително увеличаване на минималните акцизни ставки, като за България и няколко други източноевропейски страни е дадена "отсрочка" до края на 2017 г.Общият акциз върху цигарите трябва да бъде най-малко 60% от среднопретеглената продажна цена на дребно, като акцизът не трябва да бъде по-малко от 90 евро за 1 000 цигари, независимо от цената. Пазарът в България ще бъде силно засегнат от новите задължителни увеличения на облагането на тютюневите изделия. В зависимост от избраната от България комбинация от специфичен и пропорционален акциз, ефектът върху цените ще е повишение с между 15 и 18 процента, или 0.69 – 0.80 лева на кутия цигари. Препоръката на ЕК е това да става постепенно, т.е. за оставащите 4 години може да се очаква увеличение на облагането с 15-20 стотинки на кутия, ако правителството иска да предотврати нов голям шок в бъдеще. Това ще потиска потреблението. Допълнително, ограниченията за пушене на закрито вероятно също ще допринесат за намаляване на продажбите и обложените цигари. Влияние имат и ограниченията на тютюнопушенето (включително забраната за пушене на обществени места) върху потреблението и навиците на пушачите. Неофициални данни сочат, че спадът на продажбите в зимните месеци в сравнение лятото е по-рязък от традиционното (т.е. при закриване на откритите места за консумации в заведенията) – над 10-11 % при спад предходни години от 8-9%. Според различни социологически изследвания около 10% от пушачите са променили навиците си, като 1/6 от тях заявяват, че са спрели пушенето, а останалите – че са намалили броя консумирани цигари. Приемането на Директивата на ЕС за структурата и размерите на акцизните ставки за тютюневите изделия предвижда общ минимален акциз като процент от среднопретеглената продажна цена на дребно на цигарите, както и минимален размер на акциза, независимо от среднопретеглената продажна цена на дребно. Акцизът не трябва да бъде по-малко от 90 евро за 1 000 цигари. България (заедно с Естония, Гърция, Латвия, Литва, Унгария, Полша и Румъния) получава преходен период до 31 декември 2017 г., за да постигне въведените минимални нива. Европейските изисквания за нови увеличения на минималните акцизи, които ще наложат допълнително нарастване на продажните цени, а делът на данъчната тежест от крайната цена ще се разшири, което от една страна ще потисне потреблението, а от друга страна ще увеличи стимулите за избягване на облагането. България има известна свобода да прецени с колко да повиши специфичния акциз и с колко пропорционалния. Решението дали и с колко да се повиши специфичният акциз или пропорционалната акцизна ставка влияе върху цените на цигарите по различен начин в зависимост от пазарния сегмент. Като цяло повишаването на специфичния акциз води до по-силно поскъпване на по-евтините цигари. От своя страна, неравномерната промяна на цените в различните сегменти оказва влияние върху потреблението на цигари, а оттам и върху събираемостта на приходите в бюджета.
Всички горепосочени фактори трябва да бъдат разглеждани в контекста на слабото вътрешно потребление, все още високата безработица и минималния растеж на заетостта, които също оказват влияние върху продажбите на цигари, а оттам и върху потенциалните постъпления в хазната. Очакваните стъпки за увеличение на акцизите, както и нарастващите разходи за производство и спазване на все по-стриктни изисквания за производителите, ще бъдат в голяма степен прехвърлени към крайния потребител с по-високи цени. Дори преди облагането, цените на продаваните цигари в България са сред най-ниските в Европа – в резултат на продължило дълго време "задържане" на цените за вътрешния пазар. България е страната с най-малко повишение на цените на цигарите в ЕС, като от декември 2012 г. до юли 2013 г. цените в България са се увеличили едва с 0.2% при средно повишение от 4% в ЕС за същия период. В Румъния цените на цигарите са скочили с 8%, в Гърция с 4%, а в Турция с 16%. Това обаче не може да е устойчиво в средносрочен план за производителите. В 23 от 27 страни-членки на ЕС (без Австрия, България, Финландия и Малта) има повишение на специфичния или адвалорен компонент на акцизите през 2013 г. според данните на Европейската комисия. В резултат на това общата данъчна тежест върху цигарите, която включва акциз и ДДС, нараства в 13 от 27 страни-членки на ЕС, сред които Белгия, Кипър, Чехия, Германия, Гърция, Финландия, Франция, Холандия, Полша, Румъния, Словения и Великобритания.
България е страната с най-малко повишение на цените на цигарите в ЕС, като от декември 2012 г. до юли 2013 г. цените в България са се увеличили едва с 0.2% при средно повишение от 4% в ЕС за същия период. В Румъния цените на цигарите са скочили с 8%, в Гърция с 4%, а в Турция с 16%. Задържането на ръста на цените в България не може да продължи дълго, защото и в момента цените на цигарите в България са сред най-ниските в ЕС. Повишаването на производствените разходи, както и вдигането на акцизите неизбежно ще доведе и до увеличаване на цените на тютюневите изделия в България.

петък, 15 август 2014 г.

Край на спермата за Русия от България

Властите в Русия сериозно обмислят да забранят вноса на сперма за оплождане на кози, овце и крави като една от решаващите стъпки след забраната на храни от ЕС и САЩ, съобщи агенция Интерфакс. Основни доставчици на семенната течност са България, Гърция и Италия. Руската агенция се позовава на два сигурни източника от правителствените кръгове в Москва. На официално запитване заместник-министърът на икономиката и търговията Глеб Никитин е отговорил неутрално като не е отрекъл информацията. Вместо това отново припомнил казаното от руския премиер Дмитрий Медведев, че Русия има готовност да разшири санкциите спрямо държавите от ЕС и Запада. Не е уточнено дали ако мъжко животно пресече границата, носейки спермата си, това би било тълкувано като "погазване на забраната от съответната държава" и би предизвикало конфликт. Същият въпрос стои и за женски животни след полов акт, които носят семенната течност в себе си и пресекат Руската граница. За да се избегнат подобни казуси се създава комисия към руската дума, която трябва да формулира правилен текст на забраната.

вторник, 5 август 2014 г.

Легализиране на проституцията

Проституцията представлява дял от сивата икономика, генериращ огромни печалби. Заради статута на на този бизнес като забранен, няма как да се направят вземанията на които подлежат всички останали, легално работещи и плащащи данъци граждани. От гледна точка на обикновения работник и служител, излиза че не е много честно отношението към работещите за сметка на проституиращите. Вярно е че проститутките подлежат на наказателна отговорност, но това на практика само вдига цената на услугите им, да не говорим че повечето пъти не се стига до прилагане на наказанията в целия им обем. От друга страна една част от проститутките са станали такива не доброволно и са подложени на поголовно използване от страна на сутеньорите си. В този ред на мисли, една страна, като България например, би имала повече изгода отколкото негативи от легализирането на сексуалните услуги и вкарването на доходите от тях в брутния вътрешен продукт на страната. Дали данъците са дължими би трябвало да се уточни допълнително, Ако заплащането се тълкува като "суми, които клиентите доброволно плащат като компенсация за понесените от проститутката морални щети " то сумите не подлежат на данъчно облагане. Ако съответно сумата, която плаща клиентът е цена, определена чрез конкретно споразумение, т.е. проститутката се задължава да направи нещо в замяна на парична стойност, която не е подарък, а е предмет на пазарлък, то облагането е задължително.
Данъчните експерти са на мнение, че целият сектор на сексуалните услуги може да носи на държавната хазна годишен приход от над пет милиарда лева. Изниква и въпроса как би била тълкувана ситуация при която клиента откаже да заплати договорната сума за услуга при проституиране. Би ли довело това до формулиране на обвинение в изнасилване срещу неиздължилия се клиент и ако клиентът плаща, означава ли това че има съгласие между него и проститутката, което означава договорни отношения, а не компенсация за щети.
Накрая, професионалното и системно проституиране носи доходи като резултат от упражнявана еднолична търговска дейност, тъй като клиентът няма задълженията на работодател при поискване на услугата, възнаграждението е свободно договорено, а проститутката поема всички последици и рискове.

събота, 2 август 2014 г.

Перспективите за България

Последните действия на управлявалите до скоро БСП и ДПС имат своето влияние върху икономическта обстановка в България. Ако се опитаме да направим анализ, вероятно ще стигнем до извода че то е по-скоро крайно негативно, отколкото каквото и да е друго. Още с влизането си във владение, управляващата коалиция се зае да прави назначения които предизвикаха масови протести и бяха окачествени от европеиските ни партнйори като много обеспокоителни. Това срина доверието във властта, като накара всички организации, имащи възможност за инвестиции в България, да станат крайно предпазливи. В същото време Е. С. започна поетапното спиране на пари по европейски програми, което допълнително обезкръви българската икономика. Започна се поголовно теглене на заеми, което не предствлява решение а напротив, задълбочава проблемите. Бедността постигна нови нива, което намали потреблението, както на стоки и услуги, така и на електро и топлоенергия. На фона на занижено потребление, някой реши че ни е нужен нов ядрен реактор от САЩ. Господин Драгомир Стойнев така и не можа да обясни достатъчно убедително защо направи стъпката за закупуването на новия ректор, но стана ясно че той ще е по-скъп от 10 млд. долара, енергията от него ще е по-скъпа за крайния потребител и в крайна сметка няма да бъде български. Наред с това явно ще трябва да строим хранилище за ядрени отпадъци на българска територия. Предвид намаляващото работоспособно население в България, новите задължения биха имали по-скоро пагубен ефект върху икономиката ни. Наред с всичко това състоянието на Корпоративна търговска банка довежда поражда страхове у българите за вложенията им, до колкото имата такива. До голяма степен те са неоснователни, заради държавните гаранций на влоговете до 100 000 Евро, но все пак по неинфрмираната част от обществото в притеснението си може да пристъпи към ненужно теглене на авоари, което може да дастабилизира всяка банка.
Като цяло точно сега не е най-добрият момент някой да влага парите си в икономиката на България. Като избор за младия българин все по-силно се налага трайната емиграция в страни от Европейския съюз.