понеделник, 28 април 2014 г.

Успокоение в Украйна

Според независими източници след тежки преговори между външните министри на САЩ и Русия е постигната нова договореност за политиката на двете страни в Украйна. Мнението на представтелите и на двете сили е че няма начин да се постигне напълно безкръвно излизане от ситуацията, без да се наложи пълна окупация на критичните зони в страната. Предвид договорката омиротворяването ще бъде извършено от армийте на двете страни, които ще поемат отговорност за безопасността на гражданите в обслужваните от тях зони. Руските представители изказаха опасения за безопастноста на американските военолужещи, които се очаква да бъдат разположени на украинска земя, заради анти-америоканските настроения кото са характеристика на народите в региона. От друхга страна нокога до сега американските яойски не са упражнявали контрол еърху територий толкова близко разположени до Русия. 

четвъртък, 24 април 2014 г.

Изборни прогнози

Серия от независими проучвания покзва че ни оачква изненада от резултатите на изборите за европарламент както и на парламентарните избори в България.  Като силата с най-много подръжници трайно се очертава ГЕРБ с над 47 % от най-вероятно гласуващите. БСП се срива до 11 %, като е на крачка от АБВ които имат подкрепа от 10 на 100. Вано условие за да се сбъднат прогнозите е процента на гласуващите да съвпадне с процента на пожелалите оа участват в проучването. Подържашите ГЕРБ са главно хора в работоспособна възраст между 18 и 60 годинша възраст. БСП се подкрепа главно от хора в пенсионна възраст с нисък социален статус и ниско образование. Електората на ДПС губи малко от процентите си като се задържа на 9 %. Ако парламентарните избори бяха сега ГЕРБ щеше да спечели убедително с 56, 7 с разлика от над 19- 23 процента пред БСП. Движението на Николай Бареков не печели очакваните проценти и се задържа на границата на четирите. Реализирането на тези прогнози би поставило под въпрос сегашното статукво. Според анализатори в момента парламента е нестабилен, често и блокиран заради невъзможността да се вземе решение без намесата на Атака. Смята се че на моменти Атака се явява най важната партия от която зависи изобщо съществуването на парламента в този му вид. В този смисъл партията на Волен Сидеров е структурата която задържа БСП и ДПС на власт. Ако Атака не поддържаше кворума сега правителството щеше да е в ново процентно съотношеие, като дялът на Атака би бил доста по голям, заради неподкрепянето на сегешните управляващи. Сега обаче структурата губи огромни маси от поддръжниците си заради явната си про ДПС и БСП политика.

вторник, 15 април 2014 г.

Скандал ! Използват незаконно лични данни за регистрация на партий


Граждани сигнализираха, че партии и коалиции са използвали ЕГН-тата им в подписките си за евровота без тяхно знание. Грешките бяха открити при електронната проверка на сайта на ЦИК, на който всеки може да направи справка дали не е включен без съгласието му в подписките за регистрация на партиите и коалициите. За целта е необходимо да въведе ЕГН. Минути след като това стана възможно, няколко души във "Фейсбук" се откриха в подписки на формации, на които никога не са симпатизирали. Фотографът Боян Пищиков от Враца с изненада се видя в списъка на "България без цензура". Пищиков приложи и скрийншот с резултата от проверката. Виктория Кътова пък се озова най-неочаквано в подписката на коалиция "Националистически партии на България". ТУК можете да проверите дали сте дали подкрепата си за партии. От вчера е активен и сайтът на главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО) http://www.grao.bg/elections/, на който всеки може да провери дали присъства в избирателните списъци и на кой адрес се намира избирателната му секция. На същия сайт притежателите на електронен подпис могат да подават "Искане за гласуване по настоящ адрес" и да регистрират издадените удостоверения за вот на друго място. Срокът, в който партиите и коалициите можеха да заявят участието си във вота, изтече на 11 април. Вчера приключи и регистрацията на инициативните комитети, които ще са 10. Те ще се включат в изборите за Европарламент заедно с 15 партии и 6 коалиции. След проверката в ГРАО централната комисия заличи регистрацията на три формации заради недостатъчен брой валидни подписи. Отстранените са Българска демократична общност, Партия на българските комунисти и формацията на бившата съпруга на Волен Сидеров Капка Георгиева Националдемократична партия.

сряда, 2 април 2014 г.

Поробен народ без държава



Сабята на генерал Ал Кади, дясната ръка на легендарния водач на иракските кюрди Мустафа Барзани, се пази в София. През 70-те години синовете на генерала живееха и учеха тук. Единият беше лекар, другият архитект. Те бяха политически изгнаници. След потушаването на поредното кюрдско въстание през 1975 г. генерал Ал Кади бе убит в центъра на Техеран посред бял ден точно на 9 септември 1979 г.
Сабята на генерала остана у малкия му син, който след тежки битки в планините, по обиколни европейски пътища в края на 70-те успя да стигне до България. Издънките на прославения род отново потънаха в емиграция. Само в Европа емигрантите от Кюрдистан са над 1 млн., в Америка са няколко хиляди, след 1991 г. 2.3 млн. иракски кюрди пресякоха границите към Турция и Иран. Швеция, Норвегия и Холандия започнаха да ги лишават от статута им на политически бежанци заради относително спокойната кюрдска автономия в Северен Ирак. Корд означава меч Кюрдите са древен народ, чиито корени стигат назад до времето на Вавилон и Асирия, но никога не са имали своя държава. Тяхната история може да се определи само с една дума - война. Затова и на езика им "корд" означава меч. Историческата орис и страданията родеят този народ с евреите, но кюрдите и днес остават разсечени между четири недемократични държави: Иран, Турция, Ирак и Сирия. Земите на Кюрдистан обхващат територия с големината на Франция, а кюрдите, които я населяват, наброяват 35 - 40 милиона. Това ги прави четвърта по численост нация в региона след араби, турци и перси, така че е трудно да се говори за малцинствени проблеми. Става въпрос за нация, която би трябвало да има право на своя държава. Вековните битки донесоха капка суверенитет само за 4 милиона от тях чак в края на XX век. "Бурята в залива" осигури мир и относително спокойствие за кюрдите в Ирак, макар че това отново бе платено с безброй жертви и 2.3 млн. бежанци след жестоко потушеното въстание в края на първата персийска война. Северната зона, "забранена за полети", която САЩ и Великобритания установиха над земите им - и над кюрдските петролни полета при Мосул и Киркук, спря настъплението на армията на Саддам срещу бунтовниците. Под щита на контролираната зона за 12 години кюрдите изградиха своя автономия. Тук се провеждат парламентарни избори, има свобода на словото, на вероизповеданията, равноправие на етническите общности, десетки вестници и тв станции, макар двете основни партии - Демократическата партия на Барзани и Патриотичният съюз на Талабани, да са си поделили властта. Едната управлява от Сулеймания, другата от град Арбил. Но след драматичните им сблъсъци, при които Масуд Барзани поиска през 1996 г. дори въоръжена подкрепа от Саддам, те все пак успяха да постигнат съгласие и да изградят един истински оазис на демокрацията в региона. Фиксираният финансов дял от 13%, който областта получава по програмата на ООН "петрол срещу храна, помогна на автономията да се превърне от изостанала мизерстваща зона в процъфтяващ район с перспектива и надежди за по-добро бъдеще. Сегашната криза и предстоящата война поставят иракските кюрди в уникална ситуация, сравнима само с периода след Първата световна война: пред тях отново се отваря шансът да създадат държава. Те са най-верният съюзник на американците, които вече подготвят своите военни бази в Харир при град Шаклава и в Бакрахо в източната част на Кюрдистан, за да могат в хода на операцията да отворят северен фронт, който да отклони силите на Саддам от Юга, където ще бъде нанесен основният удар. Защо тогава кюрдите не смеят дори да изрекат на глас лелеяната мечта за собствена държава, когато устоите й вече са положени в автономната област, защитавана от американците? Масуд Барзани направо заяви, че неговите хора няма да участват в никакви бойни действия. Другият лидер Талабани също подчерта изрично, че кюрдите виждат бъдещето си като част от единен Ирак и проблемите ще се решават в един бъдещ демократичен парламент. На преден план изплува идеята за федерация Пентагонът също се опасява, че военните действия ще доведат до разпокъсването на държавата. "Какво ще представлява следвоенният Ирак с кюрдите, сунитите и шиитите? Решението на този проблем трябва да залегне още в плана на кампанията", изрази безпокойството си генерал Норман Шварцкопф, командващ американските войски в Персийския залив през 1991 г., пред в. "Вашингтон пост." Предстоящата война може да дестабилизира целия регион и преди всичко Саудитска Арабия. Миражът на разпокъсания Ирак, създаден изкуствено от Антантата през 1921г., стряска всички съседи и обяснява тяхното миролюбие. Турция приема трудно дори днешната автономия на северната иракска област. Нейните войски влязоха вътре още през 1996 година, за да воюват с "кюрдските сепаратисти, които пресичат границата, и да защитят дискриминираното турско малцинство", по думите на Анкара. На 30 януари генщабът на турската армия съобщи, че към иракската граница се отправят танкове и тежка артилерия. "Трябва да подготвим Втора армия за военните действия в региона и затова започваме прехвърляне на боеприпаси и оборудване", се казва в разпространеното официално заявление. Щабът на Втора армия, която пази 400-километровата граница с Ирак, се намира в югоизточния град Малатия. По приблизителни оценки в региона има вече 20 хиляди турски войници. Турция се оказа в сложна политическа ситуация. 80% от населението е против участие на страната във военни действия.
Новото правителство наследи тежка безработица и икономическа разруха и не може да не се съобразява с обществените настроения. Но ако се сбъднат страховете на Анкара, че след свалянето на Саддам кюрдските партии могат да завладеят петролните полета при Мосул и Киркук, ситуацията ще стане трудно управляема. 20 милиона са кюрдите в Турция, а след залавянето на Йоджалан бойният авангард може и да е обезглавен, но не и усмирен. Явно Турция ще вкара войски в Ирак, макар всячески да се стреми към мирно уреждане на конфликта - тя бе готова дори да подслони Саддам, за да избегне война. По думите на генерала в оставка Арамаган Кулоглу войските ще влязат, за да "защитават бежанците и да пресекат евентуални намерения на кюрдите да сложат ръка на Мосул и Киркук." Засега те са под контрола на Саддам, който в последните няколко години прочисти региона от кюрдите и го засели с араби. Още през ноември Турция обяви плановете си да построи 12 лагера в автономната зона, които ще бъдат контролирани от турската армия. Отговорът на кюрдите бе, че ще окажат въоръжена съпротива, ако някой нахлуе в Ирак с цел различна от свалянето на Хюсеин. На конференцията в Лондон за бъдещето на Ирак Хошян Зебари, завеждащ международния отдел на Кюрдската демократическа партия, увери Турция, Сирия и Иран, че анклавът няма да се домогва до независимост, ако започне военна операция. "Грози ни една опасност - намеса във вътрешните ни дела от страна на нашите съседи, на първо място Турция и Иран, подчерта Зебари. Населението ще окаже съпротива при всяка военна интервенция и ще възникват сериозни усложнения. Това може да предизвика намеса в конфликта и на други държави. Никой няма интерес от подобно развитие." Фатализмът на Анкара съвсем се сгъсти, когато турската държавна нефтена компания започна да изтегля служителите си от Киркук, където добива петрол. "Безпокоим се за тяхната сигурност и ги помолихме набързо да приключат неотложните си работи", каза директорът на "Турската нефтена корпорация" Кенан Везироглу. Страховете от дестабилизация са обяснение и за миролюбието на саудитите. Малко преди войната през 1991 г. един саудитец на име Абдулрахман Ал Джамил обиколи мюсюлманите и арабите в САЩ, за да обяснява защо страната му трябва да предостави територията си за удар срещу Ирак. Сега същият този авторитетен бизнесмен снове, за да убеждава, че иракският народ се нуждае от международна подкрепа в конфронтацията си с Америка. Политиката на Саудитска Арабия за 12 г. се обърна на 180 градуса. Риад се опасява, че Саддам ще обърне армията си срещу него и ще нахлуе в страната, както навремето окупира Кувейт. Свалянето на Хюсеин може да предизвика гражданска война в Ирак между кюрди, сунити и шиити и ще разтърси съседните страни. Принц Сауд обиколи Вашингтон, Париж и Лондон в опити да убеди великите сили в необходимостта от мирно решение на кризата. Дворецът обмисля амнистия за генералите на Саддам, за да ги окуражи сами да свалят диктатора. Дълбокият смисъл на този ход е армията да запази контрол над положението в Ирак след свалянето на режима и сама да предотврати гражданска война. Самите кюрди се чувстват притиснати от две страни и апелират за мирно уреждане на конфликта. Тяхното бъдеще наистина може да се окаже черно: "Ние плуваме под корема на акулата", казва Сами Абдуррахман, заместник министър-председател на регионалното правителство. Те се опасяват от удар в гърба откъм Турция и от нова химическа атака от страна на Саддам. Крехката им автономия не е уредена с международен закон, а е плод на американски интереси и протекция. Но американците вече два пъти предадоха своите приятели - Буш старши ги насърчи да се вдигнат на въстание през 1991 г. - тогава не само кюрдската земя, цялата страна се подпали и 14 от 18 области бяха напълно освободени. После президентът отстъпи и бунтовете бяха потушени жестоко. През 1996 г. горчивият опит получи ново потвърждение, когато американците пуснаха в анклава войските на Саддам да разтървават воюващите партии на Барзани и Талабани. Затова сега кюрдите предпочитат да не развяват знамето на национална независимост. Тактиката "автономия в рамките на федерация" изглежда по-надеждна. Тя повтаря - макар и без да знаят, разбира се - идеите на онези български родолюбци около д-р Стоян Чомаков, които по времето на българското възраждане са настоявали да се иска автономия за всички български земи в рамките на Турската империя, за да може да бъде съхранена тяхната цялост, и най-вече Македония, към която всички в региона имали апетити. Изглежда, пловдивският лекар е бил по-далновиден от лудите глави, тръгнали да освобождават отечеството с пушка в ръка. 

ИСТОРИЯ

Кюрдите - които се ласкаят, че са потомци на мидийците, населяват от най-древни времена люлката на цивилизацията покрай р. Тигър и Ефрат, говорят свой стар индоевропейски език от групата на иранските, който няма нищо общо нито с турски, нито с арабски. Първите им литературни паметници датират от X век. Повечето кюрди са мюсюлмани сунити, около 15 % са алевити и те се намират в Турция и Иран. Кюрдите в Ирак принадлежат към шиибите, но тук се намира и онази група, която изповядва една много древна вяра, чиито корени са в IV в. пр. н.е., и учението на Заратустра - езидите.
Така се случва, че в хода на историята земите на кюрдите вечно са били част от някакъв халифат, султанат или империя. За период на разцвет приемат държавата на Аюбидите, основана от султан Саладин през XII век, която включвала Египет, Сирия и Кюрдистан.
После по тези земи се настаняват турците, а султанатът им се разраства до могъщата Османска империя. Векове наред Кюрдистан е арена на стълкновенията между Османската и Персийската империя, но областта успява да съхрани някаква автономия. През 1638 г. с договора от Касри Ширин Кюрдистан за пръв път е поделен и населението започва да служи като оръдие в защита на нечии имперски интереси. Едва в средата на XIX век борбата на кюрдите срещу потисниците добива националната идея за единство и независимост.
Разпадането на Османската империя след Първата световна война отваря път на нови държави. Мирът, подписан в Севр на 10 август 1920 г., предвижда създаването и на суверенна държава Кюрдистан. Но тази част от договора така и не е изпълнена - на 23 юли 1923 г. Лозанският договор откъсва от Кюрдистан областта, която е принадлежала на Османската империя. Част от земите влизат в състава на Турция, друга е поставена под протектората на Великобритания и Франция, където по-късно възникват Ирак и Сирия.
Настъпват тежки времена. Някога Османската империя и Персия разделят Кюрдистан, но никога не отричат съществуването на кюрдска народност. Така е и в модерната турска държава, но само в началото.
Турция сама определяла територията си като "национално обединение, включващо области, населени с турско и кюрдско болшинство". 70 кюрди представяли своя народ в първия турски парламент. Турският представител в Лозана Исмет паша заявява: "Кюрди и турци - това са две съставни републики. Кюрдите не са малцинство, а нация. Правителството в Анкара е правителство на турците в същата степен, в която е правителство и на кюрдите."
Подписите под Лозанския договор слагат край на благородните думи.
Политиката на Кемал Ататюрк е пълна асимилация на всички езици, култури и етноси и претопяването им в "единна нация". Нарушена е най-важната т. 39 от Лозанския договор, според която всеки гражданин на Турция има право да използва родния си език във всички области на живота. Кюрдският език е забранен, забранени са дори понятията кюрд и Кюрдистан.
През 1925 г. избухва първото въстание, потушено с цената на десетки хиляди жертви и изгнаници. Бунтовете не секват, най-мощните са през 1930 и 1938 г. Войната срещу кюрдите се превръща в турска държавна политика.
През 1958 г. след относителното затишие, през което кюрдите живеят в крайна мизерия и безправие, започва истинска въоръжена борба. Отговорът на Анкара е брутален - насилие, убийства, затвори, изтезания, смъртни присъди за всеки, който заяви, че е кюрд. Турската работническа партия е забранена през 1970 г., защото признава, че в Турция има кюрдска съпротива.
През 1979 г. в областта влизат редовни войски и е обявено военно положение. Две от четирите турски армии са дислоцирани в региона.
В Иран кюрдите също са подложени на преследвания с кратки паузи. В пролуката след Втората световна война, когато северната част на страната е окупирана от съветски войски, а южната - от британски, кюрдите успяват да основат единствената си държава - кюрдската република Махабад (януари 1946-декември 1946). На тази свободна земя е роден днешният лидер на кюрдите Масуд Барзани, син на легендарния Мустафа Барзани.
В Ирак може да се говори за националноосвободително движение на кюрдите и негов символ е фамилията Барзани. Борбата започва още през 1919 г., макар централната власт никога да не е отричала факта, че в страната живеят кюрди. Мустафа Барзани оглавява движението през 1933 г. с мощно въстание и в резултат от съпротивата е постигната относителна културна автономия. Кюрдите имат свои училища и университети, радиостанции, литература.
Но битките с Багдад са яростни и продължителни. Въстанието от 1961 г. е прекратено чак след споразумение с правителството през 1970 г. Условията не са изпълнени, борбата е подновена през 1975 г. и всъщност продължи до 1991 г. За да пресече подкрепата от Иран, Саддам отстъпи някои територии, но после реши да си ги върне с кръвопролитна война, която продължи цели 8 години и опустоши Кюрдистан. 4 хиляди села бяха изравнени със земята, 150 хиляди кюрди бяха изтребени или обявени за изчезнали. Европа се напълни с емигранти. През 1988 генерал Маджуд пусна иприт срещу селището Халабджа, последствията от който и днес се виждат по малформациите на бебета, които се раждат в болниците.