петък, 24 януари 2014 г.

Станишев VS Първанов

Сблъсък! С тази кратка дума много депутати от БСП изчерпват отговора на въпроса как ще се развият отношенията между лидера на партията Сергей Станишев и завръщащия се на 23 януари в нея президент Георги Първанов.
Така мислят и повечето форумци в интернет. “Ей така – със задкулисни борбички и ритане по кокалчетата, ще пропуснат следващите избори. Велики са!!!”, е написал един от тях под статия в “Дневник”. Че сблъсъкът няма да се размине, личи и по простия факт, че много известни социалисти отклониха поканата на “Труд” да участват в анкета за това какви са успехите и какви неуспехите на президента Първанов.
Червени не искат да говорят за гафовете на президента
“Не бих участвал в анкетата. Благодаря!”, елегантно отклони микрофона зам.-шефът на Народното събрание Георги Пирински. Повечето не искаха въобще да бъдат споменавани. Чувствата на тези, които се разпознаха във формулата за бъдещ БСП лидер, която Първанов начерта, са разбираеми. В неделя в предаването “Нека говорят” по Би Ти Ви той сподели, че БСП трябва да поеме някой “без съмнение млад човек, но доказал се в люти парламентарни битки, човек, показал, че може да генерира идеи, човек, отворен към другите – към партии, синдикати, граждански структури”. Бившият вътрешен министър Румен Петков, който пък никога не крие мнението си, обясни ситуацията прямо: “Ние в БСП много пъти сме бъркали политиката и изборния процес с конгреса, което винаги ни е носило беди.” За него Георги Първанов е най-успешният български политик за последните 22 години. Той е “човек с изключителна почтеност и морал, подложен на много агресия, клевети и клюки, запазил лично достойнство и показал, че в България в политиката може да има почтеност и работа за интересите на обществото и държавата”.
“Успя да направи президентската институция най-влиятелната институция в страната. Постигна политическо и обществено влияние, каквото нито един друг президент не успя да постигне. Не успя в реализацията на поставените си стратегически цели”, смята друг влиятелен човек в БСП – лидерът на столичната й организация Румен Овчаров.
“Първанов успя да запише името си в българската история с това, че България по време на неговия мандат стана член на НАТО и Европейския съюз. Успя да бъде единственият политик, който влезе в институцията с по-нисък рейтинг, отколкото излезе след десет години на власт. Какво не успя? Мисля, че беше искрен, когато сподели, че не успя да удължи живота на реакторите в АЕЦ “Козлодуй”. Не успя и да промени политическата система, да вкара повече мажоритарен елемент в изборите”, е анализът на депутата Кирил Добрев. Добрев е от хората в БСП, които открито прогнозират сблъсък Първанов – Станишев. На идеи, разбиране за политики, хоризонти.
Соцдепутати мечтаят БСП да излезе по-мъдра от схватката
Добрев обаче е сигурен, че от този сблъсък БСП ще излезе по-мъдра. “Първанов успя да изпълни със съдържание текста от конституцията, който казва, че е президент на всички българи. Намери баланса в дейността си по отношение на различни социални групи, професионални интереси, страни от дейността си като президент. Успя да покаже, че президентът има силно влияние, без да иска допълнителни правомощия, включително и като върховен главнокомандващ. Успя да покаже, че думите социален президент не са клише и не са били евтина примамка за печелене на гласоподаватели”, каза пък Ангел Найденов. Според него обаче президентът не е успял да икономизира външнополитическата си активност и действия.
“Успя да предизвика и проведе обществен разговор по важни проблеми за хората и да предложи конкретни решения за тях, например по темата “криза” и антикризисни мерки. Не успя да реализира референдума като начин на вземане на решения”, казва депутатката Корнелия Нинова. Тя вярва, че въпреки предизвикателствата, които си отправят Първанов и Станишев сега, те ще съумеят да обединят възможностите си и да направят БСП първа политическа сила.
“Първанов даде съвсем различна физиономия на държавата. Това личи, като си спомним къде бяхме през 2002 г. и къде сме сега – в НАТО и в Европейския съюз”, е мнението на евродепутатът от БСП Ивайло Калфин. Калфин припомни балканската политика на Първанов, културните коридори, за които той говорил пръв, връзките с кавказките и средноазиатските държави, които осъществил – пръв измежду държавните глави в ЕС. Калфин добави и че посещенията на Първанов са отваряли врати за българския бизнес и след негови визити в чужбина много фирми са развивали дейност в съответната държава. “Винаги е имал принципна позиция, успя да работи добре с две правителства”, твърди Калфин. Според него Първанов е успял да се издигне над партийните пристрастия и хората са оценили това, като са го преизбрали. Калфин не е член на БСП.
Не така ласкава към отиващия си държавен глава е неговата съпартийка Татяна Дончева. Присъдата й плющи като камшик. “Успя да даде БСП на човек, който я маргинализира, вкарвайки я в Европа. Да свърже името си с олигарсите необратимо, без да получи от тях нищо съществено, и да участва в това държавата да бъде дадена на мутри. Вече е късно да им противодейства”, казва Дончева.
Самият Първанов ще може по-спокойно да отговаря на критиките и да говори за процесите в БСП, след като съблече президентското сако на 22 януари. Не че вече не го прави. Участието му в “Нека говорят” направо подпали чергата на Сергей Станишев. Особено думите, че “последните избори са показали, че БСП е по-изолирана и самоизолирана откогато и да било”. Соцлидерът веднага реагира от страниците на “24 часа”. “Той даде заявка за политическа кариера. Добре, заяви ясно какви са ти точно намеренията и какво целиш!”, каза Сергей Станишев.
Събранията преди конгреса ще се превърнат в арена
Така че сблъсъкът Първанов – Станишев е неизбежен. А и в БСП вече започват отчетно-изборните събрания, предшестващи редовния 48 конгрес. Прекрасна възможност за Първанов да обикаля N-ските партийни организации, да говори с хората. Да изплита мрежа за влияние в партията (с което да дразни Станишев). Както той самият казва – политикът не пропуска нито една възможност. А предконгресната кампания създава хиляди. Няма съмнение, че събранията ще се превърнат в арена на битката между двамата.
Вчерашният ден – 19 януари, беше последният, когато Първанов бе в централната ложа на Народното събрание като президент, а Станишев долу – като депутат.
В БСП Станишев е в позицията на премиер – ръководи партията. А Първанов ще бъде в “президентска” позиция – няма реална власт, но има огромен авторитет. И като глава на това голямо семейство, каквото е столетницата, ще коментира всеки ход на Станишев. Думите му ще се възприемат като критика от едни и като свята истина, казана едно към едно от други. Което също ще налива вода в мелницата на противопоставянето между двамата.
Станишев ще бъде подложен за пръв път на такова изпитание. (Как да не се сетиш, че средновековната инквизиция е наричала “изпитание” подлагането на мъчения.) Досега той не е участвал в подобно съперничество. Той оглави партията преди 10 години, посочен от Първанов. И безпрепятствено затвърди поста си на всички конгреси след това.
Лидерството на Първанов в БСП не бе така леко. Той непрекъснато чувстваше дъха на Жан Виденов зад гърба си. Години наред – от избирането си за председател на БСП чак до президентството. Първанов знае какво може да направи друг човек с авторитет в “твоята” партия. Сражавал се е едновременно и с Виденов, и със Стратега Лилов. Е, и Станишев ще разбере. Президентът ще свиква да чува “Гоце” от свои
Но за 10 години Първанов също е загубил форма в някои неща. Ще му се наложи да си припомни например какво е да ходиш по улиците, без да си ограден от свита съветници. Които ти създават комфорт и пропускат до тебе само народната любов. Но не и народното недоволство. От следващата седмица той ще се движи с една кола, а не с ескорт.
И не на последно място – Първанов ще се изправи лице в лице с критиката към мандатите си вътре в партията. Която, възпитана в старата школа, продължава да премълчава пред медиите. Президентът ще чуе как съпартийци го наричат с псевдонима му от Държавна сигурност – Гоце.
Този сценарий няма как да бъде избегнат. Не на последно място защото в БСП, като в стара партия, много говорят. А самите Първанов и Станишев не си говорят. Точно това дава възможност около тях да се сформират кръгове, които да говорят от тяхно име, да разпространяват версии, да разнасят откровени клюки. От друга страна, всеки недоволен по някакъв начин от Станишев ще тича при Първанов и обратно. Така огънят на противопоставянето ще се разгаря.
Остава да видим дали БСП ще издържи на тази клада.

вторник, 14 януари 2014 г.

Демогравска катастрофа и влиянието и върху икономиката


Демографската катастрофа на България
„Настъпил е момент да се привлече вниманието на европейските
правителства върху един факт, който, изглежда, е толкова дребен,
че европейските правителства се правят, че никак не го забелязват.


Този факт, ето го: убива се цял един народ. Къде? В Европа. Този
факт има ли свидетели? Само един - целият свят. Правителствата
виждат ли го? Не.“
Виктор Юго, в.Раппел, 29 август 1876 г.

"Вярата в това, че безсмъртието на народа е в
някаква степен гарантирано е наивна илюзия.
Историята е арена, пълна с жестокости и много
раси като независими цялости са слезли от нея.
За историята да живееш не означава да си
позволяваш да живееш както си искаш, да живееш
означава много сериозно, осъзнато да се
занимаваш с живота, като че ли това е твоя
професия. Затова е необходимо нашето поколение
с пълно съзнание, съгласувано да се грижи за
бъдещето на нацията."
Хосе Ортега-и-Гасет
България като държава, нация и цивилизация, като се започне от втората половина на 80-те години на ХХ век и се стигне до днес, изпадна в условията на многоизмерна задълбочаваща се криза – социо-икономическа, социо-културна, социо-психологическа, държавно-политическа, ценностно-цивилизационна и т.н. Характерно за тази криза е неравномерността, както в нейните различни аспекти, така и в нейната динамика. Така например в социо-икономически план се забелязва вълново развитие на кризата, т.е. тя ту се засилва, ту отслабва.
Но в такова ключово за съществуването на нацията и държавата, както и за функционирането на обществото и неговото материално и духовно възпроизводство измерение, каквато е демографското, кризата се движи само в една единствена посока – в посока на нейното усилване. Нещо повече през последните повече от петнадесет години вече не може да се говори за демографска криза, а следва развиващата се демографска обстановка в България да се характеризира като демографска катастрофа.
Понятието „криза“ е характерно за т.нар. „комплексни(сложни) системи.То се тълкува като нестабилна, опасна ситуация, сигнализираща, предупреждаваща за предстоящ провал. Т.е. кризата съдържаща в себе си опасността от разрушаване или разпад на системата. Но от друга страна кризата носи и предизвикателството на възможността за обновяване, чрез което да се преодолее кризата и да са насочи системата към устойчиво развитие, респективно функциониране.
Катастрофата притежава съвсем друго съдържание и характеристики. Това е вече осъществил се провал, нещастие, което в своята първа фаза води до определена дисфункционалност на системата. И ако тази дисфункционалност не се преодолее или не се спре нейното движение в негативна посока се стига неминуемо до следващата фаза – фазата на разпад и окончателно унищожаване и изчезване на системата.
Начало на демографската криза и изпадането в демографска катастрофа
В началото на ХХ век България е тази европейска страна, която се характеризира с най-висока демографска динамика – раждаемост от 28 на 1000 души, което и позволява сравнително за кратки срокове да преодолее двете национални катастрофи – след Междусъюзническата и след Първата Световна войни.
Като ключов фактор за тази демографска виталност може да се посочи това, че страната ни е типично аграрна, с многбройно дребно земеделие и съответен модел на възпроизводство на нейния човешки потенциал.Така че въпреки високото равнище на детска смъртност, високата раждаемост – резултат от модела на многодетното селско семейство, позволява да се поддържа благоприятен естествен прираст и съответно общо увеличаване на населението на страната.
Започналата от началото на 50-те години ускорена модернизация на обществото, т.е. индустриализация и урбанизация скоро създават условия демографската динамика да придобие общоевропейски параметри, т.е. създава се модела на едно-двудетното градско семейство. При това тези параметри придобиват все по-ниски измерения. И макар до края на 80-те години на ХХ век да не може да се говори за демографска криза, доколкото естественият прираст демонстрира все още плюсови стойности, определено ситуацията може да бъде определена като предкризисна.
От края на 80-те години на ХХ век с началото на т.нар. „смяна на системата“ датира началото на демографската криза в нашата страна. От средата на 90-те години на ХХ век, въпреки някои положителни тенденции, проявили се в динамиката на раждаемостта в краткия петгодишен период между 2003-2008 г., поради силното застаряване на населението, а също така поради влошаването на здравния статус на същото, се наблюдава нарастваща тенденция в смъртност. Това води до срив в естествения прираст на България. Същият може да се дефинира като демографска катастрофа.
Параметри на демографската катастрофа на нашата страна
Параметрите на демографската катастрофа на България могат да бъдат разбрани на основата на сравнителния подход, т.е. сравнение както с другите страни, така и с данните за България в предходни периоди. Така например по данни на сайта Population Reference Bureau по темп на загуба на човешкия си потенциал нашата страна заема първо място, което единствено си оспорва с африканската държава Свазиленд. Но в последната над 50% от населението е болно от СПИН. Пак по данни на този сайт от 207 държави България разделя през 2012 г. 190-195 място, т.е. влиза в двадесетте държави с най-ниска раждаемост в света. По други данни, обаче, България е на 204-о място в света по раждаемост от всичките 224 държави(1).
При преброяването преди началото на т.нар. преход през 1985 г. населението на нашата Родина е 8 948 649 души. Днес през 2013 г. страната ни е под равнището на 1946 г., когато се ражда 7 милионния жител на страната. Т.е. сега у нас има едва 6,981,642 граждани на България.(2) Казано с други думи за един период от по-малко от тридесет години Отечеството ни е изгубило 22% от своята численост.
Ако погледнем нещата от един по-друг ъгъл – от регионална позиция, нещата изглаждат още по-трагични. Цели региони се обезлюдяват. Особено това е вярно за Северозападна България. Само столицата София бележи благоприятен естествен прираст от 15.8 на хиляда, както и Варненска област, която е с положителен такъв – 1.3 на хиляда.Всички останали области са с отрицателен прираст(данните са за 2011 г.).
По други данни от 1989 г. до 2012 г. 183 селища в България са напълно обезлюдени. 1262 селища, което е 23.7% от всичките 5329 такива в страната ни, са с население от 10 до 99 души.(3)
Кратко сравнение с усреднените демографски стойности в ЕС(Европейския съюз), както и със страни от ЕС с най-влошени демографски показатели демонстрират ужасяващата демографска картина в страната ни. Така например ако естественият прираст през 2007 г. в 25-те страни на ЕС е 0.8 на 1000, Латвия като страна с най-лоши показатели е с -4.9 на 1000, то България е с -5.5 на 1000.
Още по-страшна става демографската картина, когато сравним определени прогнози правени преди две години във връзка с демографската динамика и реалните резултати, които имаме днес. Така например според тттези прогнози България през 2015 г. следва да има население от 7,3 милиона. Знаем, че днес ние сме „изпреварили“ прогнозата, тъй като, както бе казано по-горе Родината ни има едва 6,981,642 граждани.
Отрицателният прираст за миналата година 2012 г. е 7,8 процента - тази цифра се образува от разликата между раждаемост и смъртност. Според демографи, обаче, националната статистика не прибавя и отрицателното салдо на емиграцията, която е минус 3,1 процента. Сборът на тези два показателя е - 11. Учени-математици са изчислили, че българите намаляват с 9 души на час. Това прави около 7000 на месец или около 80 хиляди годишно.(4)
Най-важна роля във възпроизводството на човешкия потенциал на една страна играе броят на жените във фертилна възраст. И в тази област ситуацията е повече от трагична – за периода 2001-2012 година числото на такива жени у нас е намаляло с повече от 280 хиляди, като само през миналата година – 2012, спадът е с 26 хиляди.
Качествените параметри на демографската катастрофа
Следва да подчертаем, че демографската катастрофа на България освен количествени има и качествени характеристики с различни измерения.Първо такова измерение е делът на хората над 65 години и този на младите под 15 години спрямо общия брой на населението. В България възрастните над 65 години са два пъти повече, а младите под 15 години два пъти по-малко, отколкото средните стойности за света(5).
Друг важен аспект на качествените характеристики на демографската катастрофа е здравното състояние на хората в България, което определено е резултат на липсата на адекватни здрави грижи вследствие на съществуващата здравна система. България е на четвърто място сред 30 европейски държави по общата ранна смъртност за мъжете и жените на възраст от 45-74 години, съответно с 1617 мъже и 1096 жени на 100 000 души. Това определя и изключително ниската средна продължителност на живота за мъжете в нашата страна, както и невисоката такава за жените. Ключови причини за тази ранна смъртност са два вида заболявания – на кръвоносната система – хипертония и като следствие – инсулти и инфаркти, а другата са раковите заболявания.
Най-сигурният индикатор за лош контрол на хипертонията в България е високото равнище на ранна смъртност от мозъчен инсулт. Според официалната статистика и редица проучвания в България има около 2 милиона хипертоници... Около 12% от инсултите у нас са при по-млади от 35-годишна възраст мъже. И по този показател сме на едно от първите места в Европа. Причината е, че рисковите фактори не се атакуват навреме...(6)
България също така е сред страните с най-малък брой излекувани болни от злокачествени заболявания, които пък заемат второ място като причина за ранната смъртност.(7) Причината е, че у нас ракът се открива в късен стадий.
Трети важен аспект на качествените характеристики на демографската катастрофа на България е етническата съставляваща. Ако погледнем на нещата от тази посока нещата стават още по-трагични. Фактически негативните параметри на раждаемостта, а оттук и естествения прираст на България основно са за сметка на държавнообразуващия етнос - българите. Сред новородените броят на бебетата, родени от майки българки са по-малко от половината. Подобна тенденция заедно с всичко гореказано поставя страшни въпроси пред съществуването на българите като народ и България като нация и държава.
Следващият качествен аспект на демографската катастрофа е свързан с емиграцията. Над милион са напусналите страната през последните години за да търсят работа и по-добри условия за живот. В Испания, Гърция, Италия и САЩ работят стотици хиляди български гастарбайтери, които подпомагат бедните си роднини в България. Голяма част от емигрантите са високовалифицирани, завършили образование в Западна Европа и установили се във втората си родина. Средно над 10 000 младежи отиват да следват в чужбина всяка година. Това сочат разчетите на посредническите фирми, които уреждат приема във висши учебни заведения зад граница. Поне 70% от завършващите елитните езикови и математически гимназии, както и частните училища, стягат багажа за западни университети – предимно в Германия, Великобритания и САЩ.(8) Фактически Отечеството ни плаща своебразен „кръвен данък“ на богатите страни, като нашите млади хора подобряват демографската ситуация в тях за сметка на собствения си народ и държава. Такова „изтичане“ се е извършвало в продължение на пет века спрямо Османската империя, макар и в други форми и по един по-различен начин.
Може определено да се твърди, че в цялата си съвкупност като количествени и качествени характеристики настъпилата демографска катастрофа в Родината ни доведе до дисфункционалност в социално-икономическото и техно-иновационното развитие, т.е. съвременна България вече не може да прави редица продукти и производни, които тя създаваше само преди 25 години поради липса на хора, способни да ги правят, а не само на оборудване и пари. Казано по друг начин нашата страна функционира във все по-тесен ракурс – технологически, икономически, интелектуален, а най-вече социален, именно заради недостиг на човешки ресурси в количествен и качествен смисъл. Това ни дава правото да твърдим, че става дума не за демографска криза, за каквато говорят редица други изследователи, а за демографска катастрофа. Погледнато от политически позиции последната може да бъде назована „геноцид“ или „автогеноцид“.
Причини и причинна верига за демографската катастрофа
По наше мнение трябва да се говори за три групи причини, намиращи се на три различни равнища на взаимодействие, създаващи определени причинни вериги и причинни мрежи:
  • Преки причини – ниска раждаемост, висока ранна смъртност, загуба на жени във фертилна възраст, масова емиграция и други;
  • Непреки причини – застаряване, бедност, безработица, социални болести – въпиющо социално неравенство, разпад на семейството, отчайващо ниско равнище на социална сигурност, трансформация на системата от социални ценности, т.е. възприемане на постмодернисткия модел на свръхиндивидуализъм и свръхпотребителско съзнание;
  • Глобални причини – това несъмнено е създадената неолиберална социално-икономическа и политическа система, която създава непреките причини водещи до преките такива за настъпилата в нашата стана демографска катастрофа.
Въпреки тази класификация на причините бихме искали да очертаем това, което според нас се явява ключовата причинна верига за демографската катастрофа в България. Обикновено се казва, че основна причина е бедността. Несъмнено това е така, но тук трябва да се отбележат няколко важни допълнителни момента. Не просто бедността, тъй като няма пряка връзка с дадено равнище на материално благосъстояние и раждаемост, макар такова да има по отношение на ранна смъртност. Става дума за тенденцията на т.нар. „векторна бедност“, т.е. посоката на развитие на бедността е нейното увеличаване във всяко следващо поколение. Т.е. когато децата стават по-бедни от родителите си и съответно тяхните деца са по-бедни от тях, и така по нарастващ вектор на бедност.
При това бедността следва да се разбира не само като ниско трудово възнаграждение, а оттук и като жизнен стандарт в абсолютни цифри и в относително сравнение. Но бедността следва да се вижда и като отсъствие на социални ресурси. Т.е. българското общество обеднява и като социални възможности за професионална, гражданска и обществена реализация.
Тази „социална бедност“ е следствие от разрухата. Разруха, който дойде от т.нар. „реформи“ на прочутия преход, от корупцията, от периферийния и полуколониален модел на развитие, който бе изграден в България от тези т.нар. „реформи“. В резултат от което изчезнаха възможностите българите да реализират своя потенциал в полза на българското общество.
В този смисъл ако направим сравнение на населението, живеещо с под 2$ на ден за периода 2005-2009 г. в България и света, ще видим, че у нас това са само 7% от населението, докато в света са 43% .(9)Въпреки това именно България е изпаднала в демографска катастрофа, докато при страни със значително по-нисък стандарт това не се наблюдава. Именно затова се осмеляваме да говорим, че става дума не просто за бедност, а за „векторна“ и „социална бедност“ като ключово звено в причинната верига, започваща безспорно със създадената след сюблимната дата 10 ноември 1989 г. неолиберална система на социално-икономическо възпроизводство.


Следващото звено на тази верига е трудовата интеграция. За нея също може да се използва термина „векторна трудова интеграция“, т.е. тя определено създава по-малки възможности за следващото поколение за трудова и професионална, както и социална реализация, включително семейна такава. Това от своя страна формира следващото звено в комплексната причинна верига, довела до демографската катастрофа на България – социалната несигурност. Т.е. младите българи не се чувстват нито социално сигурни, нито социално зрели за да поемат отговорност да създават семейства и да имат деца.
Това по своеобразен начин конфигурира общата социална атмосфера на разпад на системата от социални ценности, в която семейството и децата играят важна роля. Оттук и пропада следващият важен компонет – решението на отделния българин или българка да имат семейство и деца. Младите българи предпочитат да живеят заедно, без да сключват брак. Съвместното съжителство, без обвързване, се предпочита от хората на възраст под 40 години. От тази възрастова група са 70% от всички безбрачни двойки в България. Семейната институция се разпада - през 2010 г. са сключени 24 000 брака и са регистрирани 11 000 развода. А семействата без деца са 35 на сто.(10)
Посочената причинна верига, ако не бъде прекъсната, ще продължава да вкарва българите в тунел без изход, в бъдеще без перспектива за българската нация и държава.
Перспективи и алтернативи в демографската динамика на България
Съществуват следните прогнози:
  • Населението на България през 2030 год. ще спадне до 5 940 822 души, а през 2050 ще бъде не повече от 4 651 477 души(11);
  • През 2040 г. 46 % от населението на България ще са пенсионери(12);
  • Според прогнози на Центъра за демографска политика, базирани на официалните преброявания на населението досега, през 2050г. циганите у нас ще бъдат 3,5 млн, турците – 1,2 млн, а българите – едва 800 хил. души(13). Казано по друг начин българите ще се превърнат в малцинство в собствената си страна.


Тези прогнози се правят на базата на линейната екстраполация, докато реалната динамика на комплексните системи, каквото е обществото, като правило се реализира като нелинеен процес.При който негативната тенденция се осъществява на основата на принципа на каскадния провал, т.е. сривът в една подсистема води до срив в следваща и следваща, и така до тоталния срив на цялата система. В този смисъл ако не се изгради в най-скоро време позитивна алтернатива на тази трагична демографска картина в броено време от фаза „демографска катастрофа“ ще се навлезе в нова фаза - „демографски разпад“. С други думи при влошените количествени и качествени характеристики на населението в България няма да може да се поддържа нормално социално-икономическо и държавно-политическо възпроизводство, което ще означава историческо небитие за българската държава и народ.
Вместо заключение

За нас тази позитивна алтернатива може да се търси единствено в рамките на действителното социално-хуманистично начало. Това означава изграждането на верига от социално-икономически мероприятия, базирана на стратегия на демографското възраждане на България.
Стратегията следва да включва следното:
Формиране на нов цивилизационен модел на развитие, ориентиран както към разширяване на социалните перспективи чрез реиндустриализация и реаграризация на иновационна платформа, така и към търсене на социална справедливост и солидарност;
Оттук създаване на високо равнище на трудова интеграция и социална сигурност;


И накрая осъществяването на активна демографска политика поощряваща създаването на хармонично и балансирано семейство – основа на устойчивото демографско развитие на нашата страна и народ.

събота, 11 януари 2014 г.

Все още сме в челните места по интелигентност

Българите са на 14-то място по коефициент на интелигентност. Страната ни е в челните позиции на класацията сред 113 държави. България е на 14-то място в световна класация за най-висок коефициент на интелигентност, като води убедително с резултат от 93%. Класацията е съставена от британския психолог Ричард Лин и финландския политолог Тату Ванханен, които са изследвали резултатите от умствената проницателност на жители на 113 страни по света. На първо място в класацията е Сингапур със 108% успех, следван от Южна Корея, Япония и Италия с резултати съответно 106, 105 и 102%. В челната десетка попадат още Исландия, Монголия и Швейцария със 101%. Австрия, Китай, Люксембург, Холандия, Норвегия и Великобритания са със 7% преднина пред България с резултати от 100%. По-голямата част от страните в Западна Европа, наред с Нова Зеландия, Полша, Австралия, САЩ, Израел и Уругвай, също заемат местата в топ 15. България е на 14-то място по коефициент на интелигентност заедно с Аржентина с 93%, следвани от Гърция на 15-та позиция с 92%. Турция има резултат от 90% и е на 17-то място заедно с Албания и Босна и Херцеговина, а Сърбия е една позиция след тях с 89%.

сряда, 8 януари 2014 г.

Що е Волен и има ли почва у нас ?


Събитията около Волен Сидеров за мен са лакмус за търпимостта на обществото ни към политическата помия. Започвам да си мисля че освен другите функции, на волен е вменена и функцията да изпитва търпението на народа си, като малко по малко участва в процеса на пречупване на духа на българина. Някак си свиквайки с постоянните изцепки на този човек, народонаселението на България свиква да прощава все повече неща които извършват с него. Научава се да прощава и гаврата с нациналната памет която предстявляват ред действия на управляващите в момента ДПС. И ако се огледаме, ще забележим че сега ни се случват неща които никога преди не би било възможно да сио представим че ще допуснем, а управляващите ни плюят върху тези от нас които не желаят да бъдат мачкани. Тайна остава защо от където мине Волен се случват гафове един след друг. Той вече няколко пъти афишира явно подкрепата си към сегашните управляващи, с което доказа че може да се променя според обстановката. Защо тогава не промени манталитета си, а продължава да буйства и защо БСП и ДПС продължават да го крепят? За мен приятелството междиу БСП, ДПС и Атака, както и безспорно скандалното поведение на Волен Сидеров е един, за сега успешен, опит за убиване на националната идея у българина. За сега не се получава нацяло, все пак има наистина качествени националисти, като господин Валери Симеонов които успяват да отмият калта която Волен хвърля върху националната идея със съществуването си. В опитите си да очерни тайно националната идея, в услуга на ДПС, Волен Сидеров си позволява да тормози и бедния си изстрадал народ. При това напълно безнаказано до момента. Всички виждаме какво правеше ДПС с Октай Енимехмедов, всички виждаме какво прави Атака с народа си. Защо по дяволите трябва да се търпи това ? Ако Волен можа да обижда и да бие защо другите да не могат ? Защо щом Атака и ДПС могат да нападат и бият, нахвърляйки се дори и на полицаи, никой друг да не може? Означава ли че ще се свиваме всеки път когато Волен или някой от неговите активисти ни погледне? Означава ли това че докато Волен ни отвлича вниманието в борбата да смаже националната идея, няма да забелязваме какво се случва в парламента и какви ги вършат останалите ?

неделя, 5 януари 2014 г.

Без коментар !

Няма начин да не направим съответните изводи..........




Кой подкрепя БСП ?

Срам е за всеки популярен човек, който не е взел позиция по време на управлението на ГЕРБ, заяви Мишо Шамара. "Срам е за всеки популярен човек, който не е взел позиция по време на управлението на ГЕРБ. Това беше най-страшната ретро комунистическа диктатура”, коментира пред bTV рапърът Мишо Шамара, който се обяви в подкрепа на правителстворо на Пламен Орешарски и беше част от контрапротестът. "Падне ли правителството на Пламен Орешарски, на власт се връща Бойко Борисов. Това е страшно. Не съм виновен аз, че в дясното няма реална политическа сила и БСП се оказва единствената демократична партия. Реформаторският блок е патерица на Бойко. Той ги финансира", заяви Мишо Шамара. "Не съм от БСП. Просто избирам по-малкото зло. Ако излезе някой нов Бойко, ще се боря и срещу него. Мутрата Борисов влезе в политиката както Хитлер влезе в Париж", посочи рапърът. На Михаил Михайлов (Мишо Шамара) преди година беше потърсена отговорност за видео-клип в който поругава българският национален флаг. Ако преценката му е правилна то това не означава ли че желанието на народа е точно ГЕРБ да е на власт ? И ако не се изпълнява не означава ли че в момента народа е поробен ?

петък, 3 януари 2014 г.

Русия и България

Икономическите и рърговски взаимоотношения между Русия и България  се развиват въз основа на принципите, предвидени в Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Русия и България (август 1992 г.), подтвърдени в Съвместната Декларация на Президента на Руската Федерация и Президента на Република България (март 2003 г.) и Споразумението между Правителството на Руската Федерация и Правителството на Република България за икономическо и научно-техническо сътрудничество (май 2007 г.) Руско-българските търговско-икономически отношения се развиват въз основа на принципите, предвидени в Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Русия и България (август 1992 г.), подтвърдени в Съвместната Декларация на Президента на Руската Федерация и Президента на Република България (март 2003 г.) и Споразумението между Правителството на Руската Федерация и Правителството на Република България за икономическо и научно-техническо сътрудничество (май 2007 г.) Взаимният стокообмен през 2006 г. се увеличи с 1,5 пъти и възлезе на 4,2 млрд. долара. В основата на търговско-икономическите отношения е сътрудничеството в областта на енергетика: горивно-суровинни стоки 91,3%, машини и оборудване 34,4%, вино 25%, фармацевтични стоки 7,7%, козметика 5,1%, тютюнева продукция 1,5%. По обем на износа за България до 2006 г. Русия е на първо място, а по обем на стокообмена на второ (след Германия). Основните причини, които забавят развитието на двустранната търговия са липсата на преки транспортни връзки между Русия и България, слабо взаимодействие на финансовите структури и застрахователните компании на двете страни. С цел разширяване двустранния стокообмен на балансирана основа и активизиране икономическите връзки в най-важните области на сътрудничество между Руската Федерация и Република България през май 2006 г. беше подписана програма за съвместни действия до 2007 г. (срокът на действието на Програмата беше удължен до 2008 г.) През последно време се активизира работата на създадената през 1992 г. Междуправителствена руско-българската комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество (МПК). През 2006 г. бяха провеждани двустранни консултации по въпросите за последиците от влизането на България в ЕС за руско-българските икономически отношения, на които страните определиха необходимите действия с цел актуализирането на двустранната договорно-правова база. Продължава двустранното инвестиционно сътрудничество, което се урежда с Договора между Правителствата на Русия и България за поощрения и взаимна защита на капиталовложенията (юни 1993 г.) и Протокола към него (март 2003 г.), подписан в рамките на визитата на Президента на Русия В.В.Путин в България през март 2003 г. и влязъл в сила през декември 2005 г. Инвестициите на България в Руската Федерация, където са регистрирани повече от 350 фирми с българско участие, работещи в сферата на производството, търговията и строителството за периода 1995-2006 г. възлизат на 80 млн долара. В България са регистрирани над 4700 фирми с участие на руски капитали и 396 представителства на руски компании. Руските инвестиции в българската икономика за до 2006 г. са над 294 млн. долара (без да се имат предвид инвестициите на компания Лукойл). До 2006 г Лукойл инвестира в икономиката на България около 753 млн. дол., основната част от които беше изразходвана за модернизацията на НПЗ Нефтохим. През следващите години инвестицийте в Нефтохим продължиха да се увеличават. На качествено ново ниво са руско-българските отношения в областта на атомната енергетика. На 29 ноември 2006 г. беше подписано споразумение между Атомстройекспорт ЗАД и Националната електрическа компания на България за изграждане на АЕЦ Белене. Общата стойност на проекта е около 4 млрд. евро. По план строителството на централата трябваше  да започне до края на 2007 г. През декември 2006 г. бяха подписани редица документи, които предвиждат продължаването на договорите за доставките на руски природен газ в РБ до 2030 г., както и преминаване към пазарните цени за транзита на газ, през нейната територия.