Ако се погледне състоянието на руската икономика, се оказва че руската сила е доста чуплива. Явно единственото от което трябва да е притеснява запада е загиващата огигархия в Русия да не предизвика ядрен конфликт. В момента изпълнитлите на руски деструктивни поръчки Северна Корея, използват остарели руски разработки за да получат признание като световна сила, колкото и нелепо да изглежда това, на фона на реалното им състояние. Макроикономическата картина и инвестиционният потенциал на руската икономика влизат все по-сериозно в полезрението на анализатори и медии. Реално Русия никога не е можела да е похвали с някаква особена икономика, базирана на производство на други, освен на природни ресурси. Сред основните причини са геополитическите интервенции от страна на президента Путин и дълбокият срив на международните петролни цени. През 2015 г. БВП на Русия отчете спад от 3,7%, а прогнозите на МВФ за 2016 г. са за нов спад от 1%. Завръщане на икономическия растеж се очаква евентуално чак през 2018 г., което обаче не е много вероятно Подобни прогнози показват, че сегашната криза има по-структурно измерение от кризите след спада на петрола през 2008 г. и кризата на публичните финанси на Русия от 1998 г. И при двата случая възстановяването започна след само година или най- много две.
Руската икономика по начало е слаба
Важно е да се знае че за каквото и да претендира Русия, икономиката и е над сдесет пъти по слаба от американската. В момента дори Южна Корея има по-силна икономика от руската. Единствените икономически бумове, който е преживявала Русия в последните години са плод на скокове в ценита на петрола над 100 $ за барел, което не се е случвало отдавна. Икономиката на Русия зависи над 70% от цената на петрола, което в момента също е пагубно за нея. Към момета фондът за "черни дни", който Кремъл сформира през 2000 година е изчерпан и нещата за Русия стават твърде опасни.
Петролът – изтичащата кръв на руската икономика
Не е тайна, че руският бюджет е в голямата зависимост от правителствените приходи от петролните и газовите продукти. Оттам не е изненада сериозното влияние на срива на петролните цени върху бюджета и върху развитието на цялата руска икономика. Приходите от продажба на петролни и газови продукти формират близо 50% от бюджета на страната през последните 10 години Тези приходи формират също така 70% дял от общите приходи от износ и 25% от целия БВП. Продължаващата зависимост от износа на енергийни суровини е свидетелство за провала на опитите на президента Владимир Путин за диверсификация на руската икономика – намерения, които той декларира преди цели 15 години. През вече далечния април 2001 г., пред Руската Дума, Путин остро разкритикува факта, че руската икономика е силно зависима от приходите от петролни продукти и каза, че основната задача пред него е мащабна политика по диверсификация. Към днешна дата промяна в това направление няма. Явно проявление на голямата икономическа зависимост на Русия от петролните приходи е и логхичния срив на руската рубла. Силната положителна корелация между цената на фючърсите на петрола, сорт Брент с доставка 16 март и спот курса на рублата спрямо долара, е очевидна на първата графика. Руските пари достигнаха рекордно обезценяване на 21 януари, когато докоснаха 86 рубли за долар.
Високата цена на геополитиката
Разместванията на геополитическата шахматна дъска също имаха своето отражение. Руската валута се срина почти два пъти от анексирането на Крим през март 2014 г. и последвалите санкции от САЩ и ЕС до днес. Обезценяването на рублата донесе след себе си 13-годишен връх при инфлацията в страната до 16,9% през март 2015 г. За сравнение, през април 2012 г., инфлацията бе на ниво 3,60 на сто. През годините след анексирането на Крим и стартирането на войната в Украйна, броят на хората, живеещи под линията на бедността, достигна 23 милиона души. Стопяването на валутните резерви също е съвсем логично следствие от започналия отлив на капитали от Русия и влошаването на общата макро картина в страната. Правителството и централната банка правиха опити за спиране на галопиращото обезценяване на рублата, но както често се случва, ефектът от предприетите интервенции се оказа с обратен знак. Подобен пример бе намесата от страна на централната банка на 16 декември 2014 г., когато курсът на рублата към долара премина 80 рубли за долар. Тогава гуверньорът на руската централна банка Елвира Набиулина реши да вдигне лихвата с умопомрачителните 6 процентни пункта. Ефектът на стопяване на валутните резерви ясно се вижда на втората графика. През 2014 г. руските валутни резерви се стопиха с 150 млрд. долара.
На 21 януари 2016 г., при последното регистрирано дъно на рублата, и Набиулина смълча финансовата аудитория с изказване, че банката няма да реагира на този срив, както го направи в средата на декември, защото рублата е била близо до своите „фундаментални нива”. Изявлението идва при курс от близо 82 рубли за долар. Странна и опасна стратегия за успокояване на пазара. Дали пред Русия започва да назрява идеята за печатане на рубли, в отговор на кризата, е трудно да се предположи. Едно е сигурно: ако това се случи, то покупателната сила на руските домакинства и фирми може да бъде още по-силно застрашена. Дори към момента, проблемите пред бюджета и силно обезценяващата се рубла водят до спад в нивата на заплатите и спад на потребителското търсене.
Силното обезценяване на руската рубла удари основно руските граждани, които все по-трудно успяват да запазят досегашните нива на потребление. Икономическото явление стагфлация вече е факт на руска земя. Наблюдаваме едновременно спад на съвкупното производство и ръст на цените. Разбира се, правим уточнението, че третият основен индикатор в стагфлационната хватка, високата безработица, засега е относително нисък. С оглед на спада в последните месеци на дела на работещите руснаци, обаче, перспективите пред трудовия пазар не изглеждат положителни.
Бъдещи заплахи
Една от основните опасности пред фискалната стабилност на Русия са предпоставките бюджетните дефицити да се превърнат в хронични и по този начин да се увеличи дълговото бреме на държавата. Първоначално планираният бюджет 2016 е на база средни цени от 50 долара за барел (при малко под 30 в момента), следователно възможността дефицитът тази година да надхвърли предварително заложените 3% от БВП е много голяма. Анализатори от RBC дадоха прогноза, че ако цените на петрола се понижат до 24 долара за барел, то бюджетният дефицит може да набъбне до 7,5% от БВП.
За отбелязване е и фактът, че разходите за военни цели достигат рекордни нива, спрямо общите държавни разходи, в контекста на продължаващите интервенции на руската армия в Сирия. Това е осезаемо утежняващ фактор за финансовото здраве на руските публични финанси. Подобни действия и последващите ги ефекти видяхме само преди по-малко от две години. След ескалирането на конфликта в Украйна и намесата от страна на Путин, военните разходи се увеличават повече от два пъти. Средните нива на военните разходи на Русия за февруари, март и април 2014 г. възлизат на 6,7% от БВП и 27,7% от общите бюджетни разходи.
Финансирането на дефицитното харчене е деликатен въпрос, с оглед относително високите лихви по руския дълг в Русия и несклонността на вътрешните агенти за финансиране на по-големи емисии държавни ценни книжа. Към момента, публичният дълг към БВП е около 14%, което е едно от най-ниските нива в глобален план. Причините за тези ниски нива, обаче, се крият в несклонността на външните инвеститори да купуват руски ДЦК. Предпоставките за подобни настроения са спомените от финансовото фиаско 1998-1999 г., както и активната роля на Русия в украинския конфликт от февруари 2014 г.
Доказателство за голямата вероятност от надуването на сериозен бюджетен дефицит за настоящата 2016 г., са действията на руското финансово министерство от 5 февруари. Финансовите власти в страната анонсираха, че сондират въможността за пласиране на еврооблигации на международните пазари. Последното външно финансиране от страна на Русия бе през 2013 г., преди ескалирането на конфликта в Украйна и налагането на първия етап санкции от страна на ЕС и САЩ. Притесненията за бавното излизане от тази ситуация са свързани с обективните предпоставки, че Путин няма визията и намерението за структурни реформи. Единствените спасителни пояси са ръст на международните петролни цени и отпадането на санкциите, които прекъснаха достъпа на ключови правителствено контролирани компании (в банковия сектор, енергетиката и военната промишленост) от международните дългови пазари. Тези пояси обаче не изглеждат близо до протегнатата ръка на Русия. Нужни са реформи, които да са насочени към повече инвестиции в технологични производства и отпускането на правителствената примка около врата на частната инициатива. Усложнената геополитическа ситуация обаче чертае твърде много рискове пред руската икономика – натиск върху бюджета, породен от ниските цени на петрола и повишените военни ангажименти, рублата губи от стойността си, а възможностите за дългове финансиране са ограничени. На фона на всичко това, руската икономика не изглежда готова за евентуално допълнително изостряне на конфликтите. Парадоксът е, че точно стъпките, които биха помогнали в дългосрочен план, могат бързо да стопят високия рейтинг на Путин в очите на руските граждани.
